(Био)зеленчукова градина - тема 22

Бушка, нещо не е както трябва, иска парола, пък ние уж  сме свои хора. 

Вили, страхотна градина. Винаги, когато гледам твоите снимки, си представям плод на колко много труд е това и ме досрамява от мен . Една педя  земя да не мога да оплевя и опазя от болести, охлюви и въшки. 

Пътувах малко из Северна България и видях едни грамадни царевици, а моите са нюню още.

Не знам защо, но като видя поле с царевица и се сещам за "Денят на трифидите", сигурно като дете, когато за пръв път четох тази книга, така съм си ги представила. 

Има мистика във високата царевица. Потичайте, ако никой не ви гледа между два реда. След двадесет крачки виждате само кукуруз и небето.

Има надежда в тежките мамули, има тъга в декемврийския изсъхнал царевичак... Ало, резервата! Там при вас най-често го оставяте да свирят декемврийките ветрища из него. Окършите мамулите, пък стеблата... По Делиорамна ги прибират и подреждат изправени на някоя круша. Там, от снега и времето поомеква и така, домашно силажиран отива за овцете.

Някога, по едно бригадирско лято, се напъхах по голяма нужда в един блок щедро поливана триметрова царевица. Всред гигантските стръкове беше като в пещ в хлебозавод - влажно, душно и сумрачно. Колко комари ме нахапаха в ония кратички минути! Едри, ящни и всепроникващи, да ме прощавате.

Двадесетина блока с царевица се напояваха от помпа, управлявана от една личност от близкостоящото с. Голям Чардак. Модерен тип, ходеше с дънки и караше мотор, докато колегите му ходеха с сините дочени дрехи и караха "Украйна". Той ме почерпи за първи и последен път с черничева ракия. Люта, силна.

А, благодаря, ама в резервата не съм виждала оставена царевица, даже като бях дете я жънехме на ръка, спомените ми от царевица са все зловещи, губи ми се романтиката   
Аз да питам, стана ли време да се прибира чесъна, май някой спомена, че го е извадил вече, аз все не съм в час с него... а взе да ми се губи из магданоза.
И друго, кога е подходящо да сея втората реколта грах?
Вили  тия дни все си мисля за тебе, особено като показват протестите на производителите по новините... И наистина не е лоша идея да си направим албум със снимки на болести по зеленчуците, беше споменавано и преди, ще бъде полезно.

Ха, странно. Дали сега го оправих?

Благодаря за подкрепата,приятели  
Трудното предстои-пазарът и той ми е най-неприятната част.
Осмелиха се зарзаватчиите да протестират,но едва ли ще постигнат нещо -отразяват протестите им,но на повечето хора им е важно да има евтини плодове и зеленчуци без значение от къде и как са произведени.Държавата просто я няма!
Във всички държави около нас се субсидира произведена реално продукция.
У нас субсидии се дават на посяти площи.Тъжно и жалко.
В наше село млада фермерка за втора година сее корнишони-миналата година ги пося в края на август.В края на септември минаха но проверка-имаше поникнали краставички на по 3-4 листа.Значи била изпълнила проекта си,платиха и за това 12 500 евро.Тази година е засяла 12 декара през май,проверката вече е минала и е изплатен втория траш.А насажденията вече са изоставени и репеите са по-високи от мен.Помислете-12 декара,по минимум 3 тона корнишони-това са почти 40 тона.Ако наистина ги гледа какво би ги правила?Консервна промишленост няма.Нещата са предварително заложени като далавера-да се вземат едни пари от Европа.
Мога да говоря и за орехови  и лешникови насаждения-посяти,взети за тях по 50 хиляди и вече не могат да се намерят градините.
А едновременно с това има хора,които се занимават със земеделие реално,а до тях не стигат пари.
Какво да кажем за млекопроизводителите?Знаете ли какво е да гледаш животни-няма почивен ден,няма-болен съм.Трябва да нахраниш,напоиш,издоиш....Брат ми има да взема пари от изкупчика на мляко от септември миналата година.Последната подигравка беше да му давали сирене и кашкавал и той да си ги пласира  и да си прибера парите.Всъщност нормалната практика при изкупуването на мляко е да ти бавят плащанията поне с два месеца.И Бог високо,цар-далеко!
На мен ми идваха на проверка преди две седмици.Старши специалистка от фонд земеделие изправена пред лехите с пипер попита:"Това картофи ли са?".И без малко да не ми завери протокола за проверката,защото корнишоните още нямали "зеленичко".Като разровихме лехата и и показахме покълналите семки каза,че не знае дали това са краставици  .На поканата ми да дойде пак след няколко дни отвърна,че не може да се съобразява с мен,аз трябвало да се съобразя с техния график.
Логиката е,че земеделците съществуват,за да вземат заплати едни служители.А не служителите да подпомагат и обгрижват тези,които произвеждат храната.
В структурите на земеделското министерство работят над 25 000 служители-под такова обгрижване всяка педя зема би трябвало да ражда продукция,а да си градинар,овчар или кравар би било поне уважавана професия носеща добри доходи....
Бушката,пак не се вижда нищо.
А всъщност влязох да пиша за царевицата  .
Моите энай-кошмарни спомени са за брене на боб в царевица-през август,в палещата жега отвън и замайващия задух между царевиците.По потното ти тяло се сипе царевична реса,листата режат щипещо кожата на ръцете ти,комарите хапят каквото достигнат,пот се стича и люти в очите ти,а краката ти са изпоиздрани от повлеклите тиквени ластуни.А ти късаш бобени шушулки и бързаш докато не са изпръхнали,защото ще се пръснат бобчетата им...И по пладне,като излезеш от царевицата на 40 градусовата жега отвън ти се струва,че си попаднал в планински свеж бриз 
Толкова за троицата царевица,боб,тикви....

http://www.snimka.bg/?album;aid=762345 ?
 

bushkata,вече се вижда.
Браво направила си истинска,слънчева градина   .
И си мисля,че ние тук в темата до голяма степен сме подсрекателите за което съм особено щастлива  
Една прлепоръка-връзвай доматите на осморка като усукваш вързанката около кола и после около стеблото.Така както си ги вързала ще се свличат като натежи плода 

Много хубав пръстен.  
Демек - вече се вижда.

Ох, Вили, толкова е българско това, което описваш, не че по света няма тарикати, но сякаш има контрол, санкции, поне голяма част от хората са си на мястото и си вършат работата.
Една съседка ми се жалва онзи ден, че фирмата фалирала  и мъжът и пак останал без работа. Само преди няколко месеца ми се оплакваше колко са им ниски заплатите, че фирмата се задъхвала вече, добре, че покрадвал бензин, та да се оправят някак.
Най-тъжното е, че ми се разсърди, когато я попитах не схваща ли, че между случващото се има връзка.  

нова,не искам да го наричам "българско".Това е тарикатлък на дребно и не чак толкова и не бива да си затваряме очите за това.
Някой влезе в новата ни градина и си взе едната от двете макарички за сядане-ей така.По същия начин ще влизат и да си берат-зер,я колко много имаш,защо да не си откъсна!
Постоянно намирам чужди стъпки в мокрите лехи...
А ако не си мълчим...Ако аз се обадя,че в царевицата на съседа някой си бере торба мамули да зарадва жената и децата...Ако ти се обадиш,че оня краде бензин...или гледа прасе с фураж от кравефермата...или източва еврофондове....
Проблема е,че няма кой да чуе-аз се опитах,но журналистите в момента са заети да отразяват протестите....

По повод последните постове на Вили:
"Веднъж ученикът попитал Учителя:
-Дълго ли ще чакаме промяна към по-добро?
-Ако чакате, ще е дълго! - отговорил Учителят."

Вчера бях на парцела. Случило се е обратното на очакваното от мен. Доматите, слънчогледа и морковите се държат за сега. Силният вятър е съборил няколко патладжана и царевици. Странно, принципно те са здрави растения. Май прекалих с препишкването тази година и те пораснаха големи но слаби.
Сега очакваме новите порои. Пак ще смятаме щетите.
Между другото едва насмогваме с яденето на моркови, краставици, тиквички и картофи. Като няма - няма, но като започне плододаването ни идва нанагорно. Ние сме двама на 30 квадрата. Как се оправяте вие дето имате по декари?

Чакайте да ви кажа какво свърших вчера....Ами нищо не свърших ,там е работата
Писна ми все да бягам ,да бързам,да свърша всичко.
Отидохме  на мястото и си наляхме биричка,поприказвахме си,не усетихме как са минали 3часа.
В крайна сметка човек трябва да има време да се порадва,да отдъхне и ако щете да помързелува.
А днеска се чусвам много добре,нищо ,че тревата си стои неоплевена.
Много често се сещам за тебе Вили и в тези моменти ми помага това"хората се издържат с това ,а аз с половин декар не мога да се справя"
Като съм в магазина си мисля за градината ,като съм в градината за магазина.
А домати, краставици,чушки,тиквички много има.
Краставиците в оранжерията се разболяха и ще ги изкоренявам скоро,но тези навънка започнаха да дават доста.
По доматите в оранжерията имам алтернария си мисля ,че е.С нищо не съм ги  пръскала,а и скоро няма да мога да пръскам,че съм на работа два дни от 9.30 до 23.00.Чудех се да ставам преди работа и да ходя за по един час,но реших да си го спестя.Не ми стигат силите ,ето това е.

От първото мисля, че е... Садя го във фитирии като поливам директно в стъблата...
При мен миналата година зелето се валя в кал една седмица след разсаждането... Аз поливам, през деня адска жега, нито през деня, нито нощем го виждах да живва... Като мина тази кризисна седмица и като дръпна онова ми ти зеле, растеше с часове...
Сегашното така и не намерих време да го разсадя, точа му се за довечера... Завъди си зелеви гъсеници обаче... Чистих днес, утре и рекох тъй и тъй си имам доматени колтуци като за целия китайски народ, поне да пробвам рецептата на амика... По спомени (ще ме прощавате, ако не е така) залях малко колтуци с вода, колкото да ги покрие, размих ги във водата, оставих ги до другата вечер (не нарочно), сипах (през цедка) в пръскачката, добавих още толкова вода и прилепител (веро) и окъпах хубаво разсада зеле от всички страни... На следващата сутрин всичкото гъсеници бяха замръзнали по местата си или малко по-встрани... 


Да се отчета днес и с първия домат (Рила) за годината... Общо взето дръпнах с 10 дни през последните две години, но може и по-добре... Догодина ще се пробвам пак... 


Праза ми не се вижда от тученица - дали, щото праза никакъв го няма или тученицата е във вихъра си...    Жалко, че у дома не ядем тученица, а праз...    Ще взема да насея умишлено тученица, па а дано праз я нападне и задуши... 

Ур-р-р-р-р-а-а-а-а-а-а-а-а!
Умрях си от кеф. Аз вече зелеви не садя, защото не мога да им поддържам влага, така че този опит си остана един-единствен и вече ми избледняваше във времето, но много се радвам, че можах да ти помогна с еко-био средства да се пребориш със гъсениците по зелето.

 

Здравейте!

Как да позная по доматите мана ли имам или върхово гниене. Почерняват отдолу на плода още докато са зелени. И има ли спасение?

Бушката , Вили  --  браво.  
Бушката градината ти е като по учебник.  
Бенджолина ,
Нещо си объркала поливките. Засушила си доматите. Късай ги че нищо не става от тях и да не вземат силата на другите плодове .  Поливай редовно. Другите плодове ще са добре. И аз засушавам ама явно ти си прекалила със засушаването.Върхово гниене е .
Куркума ,
Как се тича из кукуруз.?
Кукуруз се копа докато ти е до коляното. После не може да се влезе в него.Моя преди 2 седмици беше 2 метра  и то този за пуканки.А иначе като влезеш в 2-метровата нива си е направо тайнство. Отдолу врежака, изпитвах страх от врежака , все ми се привиждаше като змии.А наистина като погледнеш към небето се вижда ,  едно хубаво синьо.
А иначе  брането -Още чувам мама/баба/  как става по втори петли ,  т.е към 2 часа.Мама замесва мекиците , пържи ги, , тато/ дядо/  се прокашля разсънва конете  и им слага сено , чува се скрибуцането на витела, дрънченето на кофата със синджира , на кладенеца , вади вода за конете ,плисъка на водата в каменното корито до кладенеца,  извел конете и им говори и ги пои  с вода , бавно ги подканя "айде , айде " , хвърля  им сено в каруцата ,пълни бъклето с вода , мята една шарена черга на сеното. Конете се въртят около сеното в каруцата . Той ги гълчи че събарят чергата.
Чува се "дий" , назад ,Шаро се върти около конете, върти опашка  и пролайва , като не слушат конете ,докато ги впрягат. Портата е отворена , Шаро се изсулва през портата  като че ли е бил вързан  Отдавна мирише на пържени мекици от към оджака. Мекиците  са завити в бяла тъкана кърпа и в месал заедно с дъхав хляб ,Гърнето е пълно с лютеница със сирене или лютеница със пиле, ,2-3  глави чесън ,2-3  глави червен лук  , любеници , дини ,някоя и друга ябълка , попска круша, сирене , червени чушки., домати. краставици,  ..    ,Всичко това се събира в една плетена кошница и се слага в сандъка под седалката на каруцата. Две силни ръце ме поемат от кревата  , и нощния хлад ме поразсънва.Обгръща ме  мириз на сено . След малко тупва и брат ми . Опанджака  отгоре ни стопля. Диййй. Портата се затваря, Шаро не иска да се върне. "Ооодом." Запяват колелата на каруцата.  В просъница , чувам .Има ли и сиренце с тия мекици. Намествам се че луната ми свети в очите . Конете изпръхтяват и леко потеглят , като да не ни разбудят.Песента на колелетата ме успива.    "Ъъъъс"  Тато разпрега каруцата под сливата жетварка. В далечината от селото пропяват третите петли. Намествам се и пак заспивам. Събужда ме побутване по краката. Коня издърпва сеното изпод краката ми. Приятна топлина ме облива. Слънцето свети в очите ми.Пак . в далечината пропяват  някак си вяло петлите- кои са по ред не зная.  Ставам права в каруцата , викам , но не виждам къде са в нивата . Придърпвам коня към каруцата и се качвам на гърба му. Сега виждам върховете на кукуруза. Викам Някъде се разклащат стръковете в най отдалечения край на нивата. . Разбуждам брат ми . Вземаме кошницата и бъклето и поемаме. На главите си имаме нещо като було.Най напред слагаме парче тензух , после отгоре мъжко кърпе , вързано от 4-те краища, става като шапчица, стегнато държи тензуха.  . Стигаме насред нивата. Закусваме само с мекиците че още не сме се разсънили. Мама и тато хапват здраво. Тато прави гугла и оставяме храната и водата на сянка в нея. . Ние тръгваме напред , само забелваме,  само първия и втория кулен , че не можем да ги кършим. Нагоре 3-тия и четвъртия не можем ги стигна. Току ме дрънне някой кулен по главата. Правим си мустаци от свилата. Как мирише само. Връщаме обратно. Местим храната в гъглите дето тато е направил предварително. Остават ни 10 тина метра. Тато казва , става вече 8 и половина. Как знаеше  без часовник? Тато впряга конете , ние товарим, не забравяме кулените/ баберките /  за вареене че ни напича жегата.  и Деде ни чака на лозето.Бавно някак , спокойно , Работата свършена без усилие.
Мананди,
Ако оставиш 3 години градината без пръскане настава екоравновесие , прочетох статия от първопроходниците които правеха ленти за овощни градини.
Колорадския бръмбар не яде картофите. Ядат ги теления червей и черните скакалци. Бръмбара "спи" и през лятото в големите жеги. Той се зарива в земята само да спи.Като се събуди веднага излиза на повръхността.  Поне така разбрах. Упорито животно е на отрови. Добри резултати дава посипването на растенията с пепел или може би ,пръскането  на Амика с пепеляна вода, а?
Царевицата е паднала защото при второто копане не е загърлена.
Скела,
Чакайте да ви кажа какво свърших вчера....Ами нищо не свърших ,там е работата  
Ами Скела ,преди да те прочета  за малко да се извинявам че това което писах по-горе не е по темата, като те прочетох се сетих ,  свършила си много хубава работа по интуиция.по-точно е забравеното знание на траките, човека да си говори с разстенията и животните.Някъде мноого отдавна прочетох че растенията също имат душа и изпитват чувства. Разпознават любовта. Земята се събуждала през зимата , а през лятото спяла. Растенията са нейните жизнени сили с които оздравява. . Така както ние спим и организма ни почива през нощта , така тя спи през лятото и възстановява жизнените си сили. За това сигурно са и тези нови методи на земеделие да не я тровим.По модерному, някои хора ходят на медитации и тези неща ги учат от разни книжки. Скела това което ти си направила си има много хубава българска дума съзерцание. Аз за пръв път тая година също го изпитах. Уморена седнах на сянка  под кайсията и затворих очи да почина, отчаявна че не мога да се справя с плевелите и гадинките. Предния ден като теб , просто също бях уморена и тръгнах из градината,  седнах по 15 минути в четирите краища на градината. Проблеми колкото искаш . Ей така седиш си и съзерцаваш. Не се стремиш да запомниш какво трябва да правиш. На другия ден под кайсията , много от въпросите получиха своите отговори , много по - практични , ако предния ден този един час беше оползотворен за работа.
Така че вдигнете глава от работата  и някакви необясними връзки ще се вържат в ума ви и ще свършите работа много -  по - бързо. Направило ви е впечатление че като изкажете пред някой проблемите си , отговора за решаването му си го откривате по- бързо сами , без да се чете много.
Като пишете за тученицата та се сетих. Вече няма да ви казвам дали е прочетено или плод на наблюдения, щото не зная. . та за по прегледно  следващия пост.