Обратното броене наближава - до ЮЛИ мъничко остава - тема 25

Ние сме: Бебока, аз и таткото

По принцип очакваме момче, но за по-сигурно на следващата консултация пак ще го погледнем на ехографа. В момента текат облози мужду роднините

si_ti, каквото и да става - дръж се ! Кога ще се роди бебето, Божа работа. Ние сме безсилни, има си съдба. Стискаме ти палци ужасно силно, да занеш  

Аз пък като разгледах таблиците установих,м че за тези седмици 1900 гр са много. Доста дебело ми изглежда туй бебе. Е, той и татко му се е родил почти 5 кг, ама милост - аз съм само метър и половина все пак   Да се надяваме, че ехографа все пак има и някакво отклонение  

Да ви се оплача пак, до сега плаках. Ама много. Така ми стана мъчнооооо...Обади се на милото майка му. И аз си викам - чудесно, знае че бяхме на лекар и най-сетне ще ме попита за бебето. Нищо подобно. Зададе ми куп глупави въпроси за времето, изборите и колко щял да ни излезе ремонта, но за бебето и дума не обели. Аз и викам :"Ама ние днес бяхме на консултация и видяхме бебето". Мълчание. Последва въпрос при нас духа ли вятър. Аз пак повтарям, пак мълчание. Много се натъжих Прибра се милото и аз като ревна.....Казах му, че за мен е висша форма на неуважение да не попиташ майката на бъдещото си първо (и може би единствено) внуче, как е минал прегледа. Разбирате ли, аз не искам да ме пита подробности за тегло, грамове, рита ли и т.н. само да каже "Всичко наред ли е?" Само това.   Вече толкова време техните веднъж не попитаха за това бебе...сякаш го няма. Но днес, да повторя аз толкова пъти че сме били на лекар и тя нарочно да отклонява темата....много ми стана обидно и много горчиво плаках. Все си мислех, че заслужавам някакво елементарно човешко отношение, само едно въпросче бе...нищо повече. А странното е, че не са лоши хора. Знам, че не  е от лошо и все пак ми е обидно
Само да вметна, че днес ми звъня една пациентка, искаше да ме пита нещо. Разбра че съм бременна и подробно ме разпита от-до за бебето. Как чуждите хора се интересуват, а свекито не може?

Близначе и мен роднините не ме разпитват нищо, а все съм си представяла че ще има по-голям интерес...чуждите хора ме разпитват подробно, а роднините не....предполагам че е от някакво суеверие, подобно на това дето е било едно време нищо да не се купува докато не се роди бебето...и затова гледам да не си го слагам на душата...важното е ММ да се интересува, другите ще се заинтересуват предполагам като се роди.

Може и да си права...Но аз съм много чувствителна и ме боли. А те знаят, че аз съм от хората които обичат да говорят и нямам против  да ме разпитват. Просто се чудя как толкова дълго искаха внуче, бяха се отчаяли вече...А когато е на път - никакъв интерес Колкото и да си суеверен от елементарно уважение ще попиташ. Поне аз така съм научена.

Близначе ,сигурно я е страх да не предизвика съдбата с въпросите си.Мойта куквица също не пита нищо ,даже не знам дали знае кога ще раждам.КОлкото по-малко се говори за бебето ,толкова е по-голям шансът то да се роди здраво.Бабешки глупости,но мойта си е дива селянка и си ги спазва тези неща Като бях бременна със сина ми до последно и дума не даваше да се обели ,защото "може и да няма бебе" Простотии колкото щеш.
Щом казваш ,че са добри хора ,остава само да са суеверни и толкоз.
Нас не са ни приели на градина никъде.Направо ми се реве.Имам градина под блока ,а там няма място за детето ми ,защото не е ходил на ясла.Все си мислех ,че като остана да гледам синът ми ,правя място в яслите на истински нуждаещите се родители.НО явно съм сгрешила ,няма никакъв шанс да го приемат (хем уж с връзки кандидатстваме ) Толкова ми е мъчно ,цяла зима стоя сам у дома миличкият,с такова нетърпение чакаше да отива вече при децата,какво ще му обяснявам сега не знам....От сутринта през 5 минути ме пита какво ми е ,защо съм тъжна...Как да му обясня ,че на смотаната ни държава не й пука за децата

Права си Близначе ;не се ядосвай явно си е такава жената .А преди разпитваше ли те ?Моят баща е същият нито един път не е питал за бебетата а да не  говорим ;че изобщо не се обажда.Горе главата и недей да плачеш ;така ще разстроиш и бебето.

Близначе, неприятно е сигурно така. При мен пък се получава точно обретния ефект и повярвай и той не е особенно приятен. Покрай мен всички са супер заинтересовани и след всеки преглед се почва едно звънене по телефона (сестра ми, сестра му, майка ми, майка му, отделно и приятелки) и обясняване на всеки по отделно с подробности как е протекъл прегледа. и това също е малко досадно понякога

Ей, Данче, жалко! 

Суеверието е голяма простотия, ама поне е оправдание. Не забравяйте, че има такива, дето не са суеверни и за техните си бременности са тръбели, а сега си глътнаха езика и загубиха ума и дума 
Иначе, Руми88, и това е кофти да, хич не обичам да се отчиатм аз.

Привет!
Катенцеее, мерси за темата, супер е заглавието отново!
Днес съм на ЖК, нне при моята следяща лекарка, а при нейна колежка. Моята лекарка до края на месеца я няма, дано да не е нещо сериозно.... С нейната колежка съшо мога да обсъдя важните неща тип раждане и тн, така че очаквам да видим бебока вече.
Отказах да давам кръв и урина, през 2 седмици не мога, следващият път, какво да направя....
Бебето беше надолу с главата, а сега имам чувството, че е напречно.
Хора, плс дайте парола за снимките, качвате всички, а аз не съм видяла нищо!
За името продължава борбата, но явно няма да е моето първо желание (Антон). ГРРРР!
След 4 дни мъжът ми заминава до.... 15 юни Весело ще ми е, ммм
За суеверието, Близначе, за***, супер тъпотии са това, изобщо не отразявай. Реално няма никакво значение дали точно тя те пита, всеки има право да приема и действа както намери за добре. Не позволявай чуждите разбирания да те притесняват и обиждат.

Еми тъпотии са за суеверието но хората така са свикнали и си ги приказват такива...при младите не се забелязва това и си ме разпитват, кумата ме пита, понякога ми звъни като знае че сме на преглед след това да види какво е станало..приятели ме питат, но майки и бащи трудно питат. Питат примерно как си и с това се изчерпва всичко. Ако почна да обяснявам по на дълго често се сменя темата. Беше ми тъпо в началото че все едно не се интересуват...но пък сега ми притъпя вече, нали ви казвам важното е ММ да е заинтересуван, той трепва при всяко мое мърдане, движение, охване и т.н. Това е най-важното...другите възрастните ще им "мине" като се роди и се успокоят

Близначе ама и ти си намерила пък за какво да ревеш, моята свекърва откак съм забременяла се обади един пък, в момента в който й казахме по телефона на Коледа, за да ми благодари, че изобщо съм забременяла. И втори път да ми кажела някакви суеверия за които много се издразних и се оплаках на сина й. Оттогава само на него, иначе всеки ден си звънят, те и преди това де, но съм ги научила, да си звънят докато той е на работа, не като се прибере в 19 докато се изкъпе това онова то стане 20, и ако му се обади, няма време ние кога да се видим, затова сега само докато той е на работа. Ако е изтърсила поредната глупост, не ме занимава изобщо, само дето по едно време ме дразнеше с - мама каза, че не си в 5, а в 4-ти месец и тем подобни, но след като му пуснах табличката от първа страница, сега вече и с това не ме занимава. Ако знаеш колко съм доволна и щастлива. За какво ми е да ми се обажда, за да ме дразни с някое суеверие или тем подобни разни, НЕ благодаря.

Същата работа и при мен  Роднини, приятели, познати, всички разпитват до най-малката подробност 

Хайде и аз в новата тема!

Близначе, не се тормози, както казват: всеки луд - с номера си. Аз пък се втрещих от реакцията на предишната ми свекърва, когато разбра точно преди да родя, че искам да кръстя детето на мъжа й (и мой свекър). Прояви някаква луда ревност, каза, че не бил достоен и с нищо не бил заслужил да кръщавам детето на него. Освен това детето щяло да наследи лошата му карма  Тя напоследък нещо недолюбваше съвсем мъжа си, та затова пощуря от яд. Казах й, че така сме решили със мъжа ми предварително и въобще няма да се съобразявам с чужди мнения, защото ние решаваме тези неща. На нас просто името много ни харесваше, а не че сме държали да носи непременно името на някой от дядовците си. В края на краищата решението как да запиша детето зависеха само от мен, защото съпругът ми беше блъснат от кола в средата на бременността ми, беше в будна кома до раждането на детето и след като родих и си видя детето, почина.

Та, думата ми беше, че свекървата всячески се постара да промие мозъците на близките ми, да звънят, да говорят на майка ми (!!!), та тя да ме разубеждава. И като почина мъжът ми, бащата на свекървата, който явно го е тресяла същата лудост, размахал пръст и казал на свекърва ми - взимаш детето (моето дете!) и отиваш в общината да му смениш името (на моето дете!). Ако някой от тях беше дошъл лично да ми ги каже тия неща в очите, щях да му издера неговите очи, ама не посмяха! И като резултат свекървата не пожела да се обърне към бебето по име в продължение на половин година, а после си повтаряше на глас под сурдинка, че детето било кръстено на себе си. Така че, Близначе, свиквай, че има всякакви хора и колкото по-малко се ядосваш, толкова по-добре за теб и бебчето.

Извинявайте, че стана такъв ферман, ама се афектирах 

Близначе и ние сме 1.900, вървим 2 седмици напред. Не се притеснявай, просто са големи мъжагите.  Аз дъ му мисля с това нормално раждане. 

dani_keranova аз си мислех, че само моята бивша свекърва е способна на такива идиотщини заради едното име, ама не била само тя явно, защо било на дядовците - и двамата Иван, а не на нея, 5 години по-късно още се оплакваше, че "проклетата" снаха не е кръстила детето на нея. Лелеее добре че я споменах, вчера щерката каза, че получила инсулт, и щях да я подсещам да ходи да я види в болницата, ама забравих съвсем. Съжалявам за мъжа ти.