За нищо не чета. И гледам за нищо да не си задавам въпроси за да не психясам. Старая се да изкарам още два месеца на принципа "колкото съм по-глупава - толкова съм по-щастлива".
Хахаха , чудесен пост Наистина от многото мнения и коментари , човек се пообърква понякога
Аз си ви чета - редовно , но не пиша , защото ... преди известно време стана един конфликт ... и аз избягах .... Както и да е
Аз бебефон не съм ползвала с първото дете , няма да ползвам и сега . Бебето беше толкова гръмогласно, че съседите чуваха .... Така , че ...
Столче за кола трябва да си взема обаче. За първото дете взех , когато навърши една година от 9 до 36 кг. - комбинирано. Ползваме си го и до днес. Но по онова време закона тъкмо беше излязъл и беше друго. Сега - няма как да си спестим и този разход
Умрях да се смея на сайта , който беше пуснала Пина за измерване на контракциите Боже и такива неща ли има ? Но пък от друга страна , би бил полезен - може би .
За бременна на гробище- чувала съм , че не е хубаво да се ходи . Може да са бабини деветини , но определено има силно негативни емоции, които ако има как е по-добре да се спестят...
Гледам почти всички пишете за високо кръвно . Аз също започнах да го вдигам , но усетя ли , веднага си пускам ей това https://www.youtube.com/watch?v=Mkh2qe6-t_4 и нещата се нормализират. На мен лично ми действа много релаксиращо този тип музика .
За падането по гъзогръб .... Леле каква дума Хубаво е , че с насмешка си приела това . Или поне , че умееш да се шегуваш със себе си . Аз онзи ден паднах по колене и ръце и се изплаших толкова много , че 3 дни не излязох от вкъщи ....
Момичета , извинявайте , че не се обръщам лично към вас поименно , когато коментирам постовете ви , но сте толкова много ..... а имам проблем с имената . Само едно име нещо ми убягва напоследък : на Сандалка . Постовете и са толкова интересни . Какво се случи с това момиче .... Аз ли нещо съм изпуснала... ?
Сега и аз да се оплача мъничко :
В четвъртък отивам за 45 дневния болничен. Леле как отлетя това време .... Да ви кажа честно - не се чувствам готова.... Помня с предното дете какъв кошмар наречен след-родилна депресия , траещ 6 месеца беше .... Ами не съм готова! И сега - какво ? Не знам и не ми се мисли ...
Радвам се, че поне вас ви има...
Поздрави!
Извинявам се много за дългия пост , но нали не съм писала с месеци ... надявам се да ми е простено