Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 22

Да ви споделя още няколко съвета, които получихме от  детския психиатър.
1/ децата с аутизъм имат много повече нужда от помощ при дребните, ежедневни и училищни задължения, отколкото другите деца. Съвет: помагайте им! Не ги оставяйте сами да откриват топлата вода. С течение на времето те ще порастнат физически и ментално, ще узреят и ще настигнат другите деца по самостоятелност.
2/ децата с аутизъм имат нужда от подкрепяне, стимулиране и награждаване за усилията много повече от другите деца. Всички деца обичат да бъдат награждавани за добре свършената работа, но това важи 2х повече за децата с аутизъм. Това от личен опит знам, че върши страхотна работа. Понякога дори, след като строго съм определила какво трябва да бъде свършено, "награждавам"  сина си предварително , за да го стимулирам да си свърши работа добре. Например разрешавам му да поиграе за кратко време на компа, таблета или плейстейшъна преди да седне да си свърши с ученето. Учудващо е, но ако го стимулирам по този начин, той после сяда и без мрънкане си свършва задължението. Ако не сте опитвали, опитайте с политиката на "награждаването" и позитивното стимулиране. Върши чудеса!
3/ сигурно добре знаете, че децата с аутизъм страдат от най-различни къде рационални, къде ирационални страхове. Съветът на психиатъра ни е да не се опитваме да се бориме с тях или да  изпадаме в дълги и бизконечни разяснения, колко глуаво е да се страхуват от това или онова. Не. Приемете, че това е част от аутизма и си спестете усилията. Просто кажете на детето си, че го разбирате, че го е страх и че този страх идва от аутизма и се опитайте да му помогнете, като не го излагате на обстоятелства, при които той ще се сблъска със страха си. Пример: моят син, независимо , че е вече на 10 години, все още го е страх да ходи сам на горния етаж (живеем в къща) да се съблича, да си мие зъбите и да си ляга. Все хленчи и ни моли някой от нас да се качи с него да му прави компания, защото го е страх. Ние дълго време се съпротивлявахме и все му се карахме, защото смятахме, че го прави от разглезеност , защото не му се ляга и иска да остане още с нас и се опитвахме да го приучаваме да се справя сам. По това време ходехме още на разговори с психиатърката и аз и разказах за това и я попитах какво да правим? А тя като чу нашия разказ, по един много възпитан начин ни се "накара" и ни обясни, че децата с аутизъм имат много страхове и ние просто трябва да им ПОМАГАМЕ да живеят с тях, а не да ги притискаме да се справят сами с тях. Изобщо от психиатърката научих, че  ключовата дума при възпитанието на моето дете трябва да бъде "помощ". Помагайте на децата си! Та, в нашия конкретен случай ние започнахме най-редовно да се качваме с нашия син на горния етаж, докато той се тутка да си легне. Какво да правиме, помагаме  
Уф, пак се увлякох. Абе, голям писател се оказах  

А възможно ли е да попиташ вашите специалисти следното. Не е ли по правилно да им помагаме да преодоляват страховете си, а не да живеят с тях.

Много хубави теми повдигаш и докато те четях ми хрумнаха много идеи за моето дете. Благодаря за наклона на темата 

И моят син го е страх да слезе сам вечер на долния етаж, и казва, че го е страх от крадци и тъмното. Сетих се как да му помогна да преодолее страха от крадците. За страха от тъмното май още не е дорасъл да го преодолее.

И каката на 14 год. , я е страх да слиза на долния етаж вечер, ама нея я е страх от духове и тъмното естествено.

  Да, може би .....
 Според моето предположение ти се струва ,че аз го правя ли ?   

 Детето е на 6 .

    Това е интересно.
   По принцип ме мъчи въпрос дали и как да обяснявам на детето състоянието му ? Има ли нужда от такова обяснение изобщо ? На каква възраст би било добре да се осъществи ,ако изобщо се осъществява .....

   Това е въпрос към всички, пишещи тук , не само към julian22 

     Това е цитат от нещо, превод на което пуснах в миналата тема. "Хората с разстройства от аутистичния спектър разбират много рано, че са различни по някакъв начин – знаят го на 10 години и ще го знаят и на 120, ако живеят толкова."  
    Мисля, че всички хора от спектъра - от най-високо до най-ниско функциониращите го знаят или усещат. Аспергерите често го откриват сами и страдат много. За родителите на деца с Аспергер е изключително важно да предотвратят сами или с помощта на психолози/психиатри опасността от развитие на психотично състояние, породено от осъзнаването на тяхната различност и последиците като нежелание за създаване на приятелство от дете, което харесват или подигравки.
    И останалите чувстват различността си, макар да не го изразяват толкова ясно. Нашето дете например в къщи не спира да бърбори и да подхваща активно разговори, да пита, да настоява, но баща му казва, че често, щом прекрачи в училищния двор, млъква. Играе с децата, гонят се, смеят се, отговаря, когато го питат нещо, но не знае как сам да инициира разговор.
    Обсъждали сме въпроса с информираността на детето с баща му и засега не смятаме да му обясняваме причините за неговата различност. Вкъщи той не се чувства различен и мисля, че ще успее постепенно да постигне до възможната му степен това и с другите. Но не изключвам вероятността да се наложи някога да говорим за това. Това е засега.
    По отношение на страховете сме се справили със страха от тъмнината и до голяма степен - със страха от кучета. С последния чрез занятия с кинолози в Ресурсния център, а с тъмнината - с обяснения, нощна лампа и пример, как нас не ни е страх.  
   Ето един материал, който не съм чела внимателно, но изглежда досто обхватен - да кажем ли, защо, кога, къде, кой и т.н. http://www.iidc.indiana.edu/?pageId=362  

Темата почна да ми става малко по-разбираема. Да ме прощават биохимиците  , но се чувствах като идиот - биологията не е силната ми страна...пък и съм руса. На 29-ти имаме час и ние в Холиста, че се колебая какво да правим аджеба.
Дребното започна да повтаря все повече и повече и вече ползва крупната сума от около 115-120 думи Ефекта определено го отдавам на АБА. През юли съм му организирала комплексна работа с психолог и логопед, отделно - да кажа, че РЦ организират Канистерапия за деца в предучилищна възраст през първата седмица на юли. Поразпитайте ресурсните си (ако има как де )
Обаче от седмица нещо взе да дава бойкот на градината, та не знам

julian22, много благодаря за споделеното. 
Доника, и Хриси заяви в ДГ тази сутрин: "Хриси -дома!"
РУ ни посъветва да наблегнем на изречения с "Аз":"Аз искам у дома!"
Относно страховете: сестра ми се страхува от тъмното, но не е аутист.
Аз още спя с детето на спалнята, но Хриси отказва да спи на кушетката.

Относно страховете при децата аутисти. Вижте, всички нормални хора имат страхове. Няма човек, който да не го е страх от нещо. Нормалните деца също имат страхове. Някои от тях изчезват с израстването, други остават до гроб. Аз например (без да съм аутист) се ужасявах от паяци като дете, ужасявам си се и до днес и така ще е докато мърдам. Има абсолютно нормални хора, които имат идиотски страхове, като например един мой колега, който изпитва панически страх от ... ЖИВА РИБА   Ще ме скъса направо от смях  , ама не е аутист, ами си е абсолютно нормален.
Децата аутисти, обаче, имат твърде много страхове накуп, като една доста голяма част от тях са ирационални. Например моя син го е страх от това да се качи сам на по-горния етаж, независимо, че всичко е осветено като в операциоона зала и вратите са широко отворени, така че той може през цялото време да си говори с нас, страх го е да кара колело сам по улиците (стахува се, че някоя кола ще го бутне), преди време го беше страх да плува под вода, защото си страхуваше, че ще се удави. Този последния страх възникна, след като аз несъобразително му показах края на филма "Титаник". Той ме разпитваше за Титаник, защото едно дете от класа му беше имало презентация на тази тема и моят син се беше силно впечатлил от размерите на кораба и от това как е потънал най-накрая. И тъй като взе да ме разпитва, аз се разтърсих в нета и в ютюб за някакво нагледно филмче. Там видях финалните сцени на игралния филм, когато кораба взе да потъва и (кой ме би през ръцете) аз му ги показах. Външно по никакъв начин не забелязах да се е изплашил, но когато отиде на урок по плуване (тука нали имаме навсякъде канали и вода, та е задължително децата още като малки да се научат да плуват и от 5 годишна възраст тръгват на уроци по плуван), та като се спече там, бре не иска да плува под вода, а това е задължително упражнение, за да ти дадат диплома накрая. Така от нищото възникна този проблем, но не сме го притискали изобщо. Разбира се, това е един от моментите, когато не можете като родители да се откажете, тъй като е важно детето да знае да плува, но трябва да се съобразите и с новото положение. Обяснихме му, че няма нищо страшно да плува под водата, и че ако не му дастига въздух винаги може да излезне отгоре, много му помогнаха инструктурите, които с много внимание, бавно и без да го насилват го стимулираха винаги да опитва (моят син не беше първият им случай, така че знаеха с каво си имат работа), така че макар че отне доста време (5-6 месеца), най-накрая "преодоля страха" и сега плува като риба във вода. Мене ако ме питате, всъщтост той НЕ преодоля страха си , ами по-скоро го израстна и го забрави. За това съм съгласна с нашия психиатър, че децата не бива да ги бутаме да "преодоляват страховете си", а по скоро да им помагаме като им обясняваме, че това е нормално при тяхното състояние "аутизъм" и че като порастнат тези страхове ще изчезнат. Е, поне по-голямата част от тях, де  
А, и другата част от съвета на психиатъра беше: помагайте, когато кажат или усетите, че ги е страх! Не ги оставяйте сами да се справят. В нашия случай с плуването ние просто си обухме банските (до този момент си го зяпахме спокойно от терасата на басейна) и влезнахме с него във водата, както и инструктурите направиха (те също по принцип не са във водата) и 4-5  месеца заедно с него сме плували и играли. А с качването на горния етаж: ами и до ден днешен си се качваме с него. Това е положението. Ще го израстне и това, няма къде да ходи 

  Дано тази година имат по-добра организация от миналата ...
   Че моят син не иска повече и да стъпи там ...

   Доника, радвам се за успеха ви с АБА-та 

  Моето дете няма страхове, така че има и изключения.

  Моето също няма страхове .
  В градината го научиха ,че "тъмното" е страшно . Преди това си седеше в тъмното без никакъв проблем . Не че и сега не може .....

Da, da, te decata sa razlichni. Tuka nyakoi razkazvashe , che detenceto mu se vartyalo. Ami moeto ne se varti, no pak ima drugi proyavi. Az razkazvam neshta ot moya opit, no koito v posledstvie sam razbrala, bilo ot psychiatri/psycholozi, bilo ot knigi/filmi, che spadat kam t.n. haracterni belezi za decata s autuzam. No v obshtata informaciya vseki tryabva da tarsi kakvo e polezno za negovata situaciya.

Страшно важен въпрос: кога и как да кажем на детето си, че има аутизъм? Ще споделя как постъпват в Холандия, а и как постъпихме ние.
Диагнозата PDD-NOS и ADHD я поставиха на моя син, когато беше на 7 години (сега е на 10). Както вече писах, тука много бързо определят по един супервайзер за всяко дете. Той идва в час за да наблюдава детето, за да има лични впечатления. После много бързо се прави среща м/у него, прекия учител на детето и родителите, за да направят план, какво би било най-удачно да се направи  в конкретния случай, с конкретното дете. Тоест училищните власти в Холандия не са само, че се уведомяват, но и ведна се потапят в проблема. Те играят важна роля в избора на помощни средства за детето, както и помощ и супервизия за самите тях. Обикновените учители нямат, а и не са длъжни да знаят как да се справят с децата аутисти, затова те също имат нужда от помощ/супервизия. Освен това на определен етап, на децата от класа се изнася лекция от този супервизор, на която той освен, че им обяснява с помощта на филмчета какво е това аутизъм, той по един много внимателен начин им съобщава, че съответното дете има аутизъм. Лекцията пред класа се изнася само, ако родителите на детето са съгласни диагнозата да стане публично достояние. Сега, няма какво да се лъжеме, децата от класа отдавна са забелязали, че детето аутист малко или много е по-различен от тях. Само дето не знаят каква е причината за това. Когато ние се съгласихме (между другото без капка колебание) тази лекция да бъде изнесена в нашия клас, настъпи едно успокоение сред съучениците му. Защо ли?Защото вече знаеха, защо той постъпва някога така или иначе. Те и приди това го бяха приели, но винаги са се чудели, абе защо той понякога не реагира като тях. А сега вече знаеха и някакси изчезна това подозрение към него. Вече всички знаят, че има аутизъм и ако той някога реагира или каже нещо по-странно те го приемат като нещо нормално за дете с аутизъм и изобщо не им прави впечатление. Юлиан (така се казва синът ми) си е Юлиан, той си е такъв, казват те и хич не му се трогват вече. Отвреме навреме някой момче за да го обиди му казва, че е аутист и че е луд, но първо това се случва много рядко и второ никой не обръща внимание на тази "обида", защото вече всички са чули лекцията за това отклонение и знаят, че аутистите не са луди.
А синът ми си знае диагнозата още от момента на поставянето и. Аз смятам, че ако детето е добре информирано за собствените си възможнодсти и НЕВЪЗМОЖНОСТИ, ще изчезне това напрежение в главата, което се поражда от въпроса "защо аз съм по-различен от другите". Аз съм много откровена с него и мога да споделя с вас, че за момента виждам само благотворното влияние на тази отворена политика. Разбира се, всеки родител може да прецени сам за собственото си дете.
(По-късно ще напиша какво точно му казах за аутизма, така че да не се чуства чаааак пък толкова специален  )
 

Е това е много опасно. Страха е този, който ни предпазва от опасности. Ако даден човек или дете не може да прецени риска от опасност и няма страх от движеща се кола или надвесване от балкон или нагорещен котлон или опасни инструменти - то пак си е симптом на някакъв проблем и даже и в симптомите на аутизма.

Катина  не ме разбра, говоря за натрапчивите страхове, не за разбиране понятието страх т.е да не може да прецени дали е опасно или не има разлика между опасност осъзната и страх...т.е ако види кола трябва да спре да я изчака, защото има опасност, това не го кара да изпитва страх от коли.

Ами възможно е да не съм те разбрала, може би прочетох думите ти буквално както са написани. Между другото сега ме подсети, че ми отне няколко месеца, или може би година/и за да го науча да разбере понятието страх, както и понятията сън или въображение или измислица или реалност или безстрашен или вина или невинност.
Вашите деца как осъзнаха какво е страх? Как ги учите на тези неща? Как да го науча да лъже и да нарушава правилата?