Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 22

 

Момичета, изгледахте ли клипчетата? Разбирате ли сега защо аутистите често имат странно държание: издаване на звуци, ръмжене, удряне на разни части от тялото, не гледане в очите на събеседника, въртене в кръг и т.н. Обяснението ни го дава едно момиче с доста тежка форма на аутизъм. Нито един психолог или психиатър, дори с много опит, не може да обясни по-добре от нея, защо това е така. Независимо, че бях чела много преди това, че и на специализирани курсове за родители на деца с аутизъм съм била нееднократно, никога толкова ясно обяснение не съм чувала. Моето дете има далеч по-лека форма на аутизъм, но и за него в пълна сила важи основното, което тя казва: на аутистите им е много трудно до невъзможно да блокират част от дразнителите от външната среда, за да могат например да се концентрират върху човека, който им говори. Просто в главата им е истинска сетивна буря. На един от курсовете, на който ходих, ни разделиха по двойки- двама родители, които не се познавахме трябваше да седнем с гръб един към друг, така че да не си виждаме лицата. Дадоха ни по едно листче, на което пишеше темата, на която трябваше да си говорим с другия родител и ни пуснаха много силно радио точно до нас. Представяте ли си какво стана? Едновременно трябваше да четем какво пише на листчетата ни на целия шум, да се опитваме да разговаряме със  събеседника си като надвикаме радиото и същевременно да разбереме какво се опитва да ни каже той зад гърба ни. Не можехме да блокираме шума от радиото и затова трябваше да работим с него. Накрая направо ни заболяха главите. Ето това ни казаха, че става в главите на нашите деца, в по-голяма или в по-мека степен, през целия ден. Не могат, горките, да блокират част от дразнителите, за да се концентрират върху други. Всичко нахлува в една и съща степен и те трябва да работят с този хаус в главите си. Затова някои деца са намерили изход, като предизвикват едно усещане в по-силна степен например удрянето на главата в стената (болка) или ръмжене (силен звук), или въртене (вертиго или замайване), така че това усещане или дразнение потиска другите и така настъпва поне малко покой в главите им.

Това е информация стара колкото света и предполагам е ясна на всека една стара муцуна тук в темата. Важи също и за хора не от спектъра но със СИД. Това го наблюдавам ежедневно на местата където водя детето си на занятие и се срещаме с деца от Спектъра. Виждаш ги как за секунда изключват ако видят или чуят нещо което за тях е по-голям дразнител.

Dobre de, ne me biite  Az sam nov potrebitel, no tai kato sam ot "silno naprednalite" v temite za autizma, ne sam chela  cyalata tema, à mi se vluchig vednaga s moite si razsazhdeniya. Taka che, izvinyavaite, ako povtaryam diskutirani veche neshta.
Na mene vse pak, vapreki che sam mnogo navatre s materiala, tezi klipcheta s obyasneniyata na momicheto autist mi se vizhdat strashno interesni. Prosto e drugo da chuete obyasnenie ot ustata na chovek, koito gi prezhivjava neshtata i drugo ot ustata na psicholozite. Naistina se iznenadvam, che klipchetata  ne predizvikaha nikakav interes u vas. Kato i da e...

julian22 не го вземай лично.
Знаем добре защо децата правят едно или друго, познавам детето си, знам кое предизвиква криза, кое не, с годините се научаваш, особено ако е невербално..всяка една от нас е минала през тези клипове и знае "ЗАЩО", въпроса е "КАК" да им помогнем да влязат в нашия свят, не ме интересува обяснението на някаква девойка, всяко дете и случай на аутизъм е различен, всяка една от нас е свикнала как да се оправи в определен момент с детето къде с налучкване къде по метода "проба -грешка".

Казваш, че детето ти е с "лека форма" какво значи според теб това? разкажи как ви е поставена диагнозата, на диета ли е детето, приемате ли хранителни добавки....това обсъждаме тук, как да помогнем на децата си.

Спокойно , аз пък съм 'стар' потребител , но всеки път подобна основна , известна и важна информация относно поведението на децата ме кара отново да погледна нещата ,  да си припомня за изчезнала или намаляла симптоматика или да погледна на нещата, но от друг ъгъл... Така , че julian22 разсъждавай си спокойно, защото това дава известно спокойствие и за теб и за нас , че знаем какво и защо става в главите на децата ни , а не сме просто безучастни зрители на странностите им  

Да бе, Attempt, нали и аз това искам? Да общуваме, да споделяме опит, с което да си помагаме при отглеждането на нашети съкровища. Аз обаче стоя на една съвършено различна позиция от тебе и от доста другите майки тука (поне от това, което можах да видя от беглото преглеждане на мненията в темата). Не вярвам и грам, че някакви диети, хранителни добавки или нещо от този сорт, което тука се е превърнало в ядрото на темата, може да помогне при аутизъм. Аз съм защитник на теорията за психотерапията или психо обучението и твърдо вярвам, че колкото по-добре разбереме какво ТОЧНО става в главите на нашите деца, толкова по-добре можеме да ги научиме как да постъпват, за да се доближат като поведение да "нормалните" си връстници.
Сега, това мое убеждение не е възникнало в резултат на мои лични умозрения, ами е резултат от информацията, опита и пътя по който ние сме минали. Веднага искам да кажа, че ние сме "холандски възпитаници", тъй като диагнозата ни е поставена в Холандия и синът ми е включен в холандската система за децата с аутизъм. Така че с вас ще споделя как се работи с децата-аутисти в Холандия.

Както вече писах в първия си постинг, при моят син се констатира PDD- NOS (Pervasive Developmental Disorder - Not Otherwise Specified) и ADHD. Нещата при нас тръгнаха от у-ще, където учителите забелязаха, че синът ни реагира не така, както останалите деца и след няколко много внимателни разговора ни насочиха към специалист. Тука за децата с аутизъм и ADHD/ADD има специални заведения, където работят високо специализирани психиатри и психолози. Диагнозата се поставя след редица тестове, част от които се правят от детски психолози, друга част от детски психиатри, които са специализирани точно в тази област. Накрая диагнозата се поставя след дискутиране и обсъждане на случая пред целия тим и се прави план-програма с предложения какво е добре да се  направи при съответното дете. Лекуващият психиатър задължително прави няколко персонални срещи (3-4, при нужда може и повече) с родителите на пациентчето си, за да може на спокойствие да им обясни в основни линии в какво се състои заболяването на детето и да отговори изчерпателно на всички техни въпроси. Ние, а мога да си представя, че и останалите родители правят същото, посветихме тези разговори най-вече на лечението на аутизма. Трябва да ви кажа, че за съжаление, до момента няма никакви научни доказателства, че някаква диета, накави витамини или минерали или някакви хранителни добавки могат да подобрят аутизма. Различни екипи лекари работят в различни насоки, правят се различни изследвания, но до момента- НИЩО!!! Ако някой психиатър или психолог ви каже нещо друго, значи прави собствени интерпретации на разни проучвания без доказана научна стойност. Не знам какво е нивото в Бг, но тука специалистите ги карат да четат статиите с проучванията критично. Наричат го "критично четене" на научните статии. Тука не се инересуват, че дадено си проучване е направено от еди кой си световно известен институт или световно известен професор или че проучването е публикувано в много известно медицинско списание. Тука хващат една научна статия и я разнищват от всякъде и лекарите не приемат лесно позитивните заключения на изследователите. Смятам, че в Бг лекарите приемат на юнашко доверие изводите на края на статиите без да се замислят.
Това, на което тука много наблягат, е психообучението и супервизията на децата от специалисти учители. Моят син, например получи веднага една субсидия от държавата, с която у-щето, в което учи му нае такъв супервизор, който идва 3 х през седмицата и се занимава специално с него по дадени предмети, освен това обучава учителите как да разбират и възпитават децата с аутизъм или ADHD. Учениците също получават информация от тях. Също така с тези пари се купуват някои помощтни средства като слушалки за ушите, които децата аутисти ползват при работа в клас, за да се изолират от шума, специални възглавнички, на които могат да се поклащат, ако не ги сдържа на едно място, специални подвижни преградки за пред масичката, така че детето да може зрително да се изолира от класа и т.н. С други думи усилията се хвърлят върху психо обучението на децата и само , ако това не е достатъчно се предписват лекарства. Но разни диети или хранителни добавки  с това тука никой не се занимава.
Лелее, че дълго писах... Дано не съм ви досадила 

julian22, благодаря за споделеното. Продължавай моля те - всичко, което разкажеш ще бъде прочетено и надявам се коментирано.

Относно добавките, които споменаваш. В България - не ни смятай моля за аборигени. Положението с поставяне на диагноза и мнението на специалистите относно лечение на диагнозата е напълно идентично с това, което описваш. Разликата има в мнението на родителите там, и тук. Ние сме по креативни родителите и по смели може би и опитваме освен задължителните психо терапевтични лечения и допълнителни диети и добавки и начини за подпомагане на психомоторното развитие на децата си по друг, допълнителен начин. Не всички, разбира се, но много го правят.

Тази тема лъкатуши на различни тематики в дадени моменти и ти в момента си прочела обсъждането на диети и паразити и витамини, но може би ще я наклониш в интересна за теб област на обучения и начини на обучения по стандартния световно признат като единствен помагащ на аутистите начин. Това е и моята основна страст за дискусии и моята сила да го наречем. Ще се включвам с удоволствие в такъв род дискусии.

Ето ви няколкоп трикчета, които научих от супервайзерите на деца с аутизъм, по време на курсовете за родители, които съм посещавала:
- децата с аутизъм не разбират, когато им поставяте комплексни задачи; разбивайте комплексните задачи на малки, разбираеми части (пример: ако кажете на детето си да си оправи разхвърляната стая, тази задача е твърде комплесна за него, то не я разбира, тя го обърква и то не знае какво да прави, затова не го прави. Правилното е да му разбиете тази задача, на няколко по-малки: например първо си вдигни играчките от пода, после си подреди масичката, след това си разчисти леглото и така докато му стане ясен  редът, който трябва да следва. Можете и да му ги запишете на лист, който то да гледа.)
- не казвайте на едно дете с аутизъм какво не бева да прави. То не разбира това. Правилно е да му кажете какво точно очаквате от него да прави (пример: ако то тича твърде силно , не му казвайте: "Не тичай силно", то няма да разбере това и няма да ви послуша. Правилно е да му кажете в тази ситуация: "ОЧАКВАМ ОТ ТЕБЕ да тичаш по-бавно, защото можеш да паднеш и да се нараниш").
- старайте се да използвате съвсем конкретен език и избягвайте изразите с преносно значение.
- бъдете бдителни в пубертета. Децата с аутизъм стават по-лесно наркомани, от колкото другите деца!

Ако се сетя за други типчета, ще напиша по-късно.

Извинявам се на старите кучета в темата, ако повтарям вече казани неща. Ако е така прескачайте постингите ми   Аз обаче ще съм ви много благодарна, ако смоделите с мене ваши примери за възпитание или общуване с нашите прелестни деца  

Сакън да ви смятам за аборигени  Че аз съм 100% българка! Просто  живея и работя в един отдалечен квартал на София , наречен Амстердам 

Това искам да го допълня. Не се казва на детето не прави нещо си. Винаги се дава алтернативна задача вместо забранената. Например не се казва не се клати силно, а се заменя забраната с алтернатива от сорта на стискай си юмруците когато си напрегнат или натисни със стъпала пода силно вместо да се клатиш. Защото когато кажеш не прави................нещо си детето не знае с какво да замени въпросното нещо. Мале как го обясних, май трябва да намеря точния цитат от някоя статия или книга по въпроса  .

Това правило търпи изменения. Идва момент, когато се налага на детето да почне да учи и разпознава тези изрази с преносно значение - идиоми и фразиологизми. Тогава активно му се говори с използване на много идиоми за да се научи да ги разпознава. Забелязала ли си, че с течение на времето много от правилата се променят на 180 градуса и се прави точно обраттното на това, което си правила предната година например. Зависи кога в какъв етап на емоционалното си развитие е детето.

Моят син е на същата възраст между другото - доста сходен огън ни пече 

  Катина , julian22 , на много места съм чела като препоръка и за деца в норма , да им се казва какво ДА правят , а не какво да Не правят . Защото децата (както и Вселената) "не чували" частицата НЕ .

 
   При нас знаете ли каква е реакцията в такива ситуации и при такива забележки ? 
   "Ами аз искам да падна и да се нараня ! "  Или каквото и да е друго ,от което се опитваш да го предпазиш .....

   Чудя се , как да обясня тази реакция ?
   Прилича ми на рационализиране, но дали е точно това ? 

    Много интересно е споделеното за Холандия . Благодаря !   

Да, нещо такова се опитвах да обясня. Да не се казва не прави, а да се даде предложение с какво да замени това, което забраняваме. Тоест да му се каже какво да прави. Основното на което наблягам е, че не знаят с какво да заменят забраненото действие. Може би защото не умеят нИщоправенто, което всяко дете в норма го владее до съвършенство.

И с двете ти допълнения съм абсолютно съгласна.
За първото: децата с аутизъм разбират конкретното, те не разбират абстрактното. Затова и изразът "не прави това"  не го разбират. Той има по-абстрактен смисъл. Но ако кажете вместо това "направи това и това" или още по-добре според нашия супервайзер, защото има стимулираща нотка "ОАКВАМ ОТ ТЕБЕ да направиш това итова"- тези изрази носят конкретна информация и дедето бързо и лесно я усвоява и изпълнява.
За второто: мдам, хубавата новина е, че децата с аутизъм с възрастта научават все повече и повече неща и в крайна сметка започват да разбират и използват образния език с идиомите. Но, за да стигнат до там... Ох майко, колко обяснения трябват! Знаете , нали? Изработила съм си навик всичко да обяснянвам, без той да ме пита.

Може би не бива всяка реакция да я преписваме на аутизма, знам ли? На колко години е твоето прекрасно същество с аутизъм? На мене по-скоро ми звучи като предизвикателство към търпението на майката