Бута ни с ръчички, рита ни с краченца бебче СЕПТЕМВРИйско,свито на кълбенце - 14

Е, не това не е живот не ога да спя и това е, събуждам се с изгрева и гледам умно, ако ходех на работа сигурно щях да се гръмна
Тия майки дето се вманиачават с тия мини рожденни дни са ми много тъпи, сори ама това бебенце само гости му липсват, как им идват толкова глупости на акала незнам
Днес ще се подготвяме за утрешния корбан, който ме подсеща, че не съм измислила салатите, ама после ще видя да взема малко зарзавати и айде
Бебка вече се събуди, а мене очичките ми се затварят

Добро утро!  Моят "будилник" пак ме събуди в 7.30, а ми се спи ужасно...

Аз никога не съм правила торти и събирала гости за т.нар.месечинки на малката, но наистина има едно специално усещане на тези дни и според мен всички (е, може би с малки изключения) ще го усетят след раждането.  Може би защото всеки месец при бебетата е началото на ново умение, на някакво развитие...  Не мога да определя съсвсем точно, ама си е хубав момент   Ние с ММ си правехме някаква по-специална вечеря или си купувахме парченце тортичка   А не съм от "лигавите" майки, определено.

Ставам да направя закуска на ранобудника.  Хубав ден!

Добро утро, мацки!

Аз днес влизам в 23 г.с. Къде е тя до 40... Поредният дълъг ден.
 И аз не ходя на работа и съответно не се уморявам, човек като е свикнал да бяга като вол години наред и като спре  изведнъж, рязко се променя режима. Аз известно време работих на 2 места, посмледната година само на 1, обаце ме изцеждаше, прибирах се зако парцал, неадекватна от умора.
Сега си леж вече 2-ри месец у дома и нито ме болят очите, нито съм скапана, направо се чудя що съм си давала толкова зор, като че ли мизерната ми заплата го е оправдавала.

На почивката отдавам безсънието до определена степен.

 Добро утро!
 Преди месец вкъщи взехме инкубатор, в който има яйца от фазан. Вчера се излюпи първото ни пиленце.   Дано оживее горкото. Сега е в едно кашонче и го грее лампа. След малко ще му сваря яйчице и дам жълтъка. Още не може да се изправи хубаво и само спи или гледа и писука. Кръстих го Кирчо, нали вчера беше денят на народните будители  

Аз съм също 2 месеца вече в къщи, и на мен ми беше малко странно в началото да не ходя на работа. Сега обаче съм се активирала на тема експериментиране с готвене. Избирам си разни рецепти от http://www.receptite.com и се хвърлям да видя какво ще се получи. Вчера докарах горе-долу едни домашни еклери. Много се гордях като успях да направя супер изглеждащ и вкусен кекс   
Разглеждам разбира се още от сега бебешките домашно направени пюрета и храни, че после времето ще ми е кът. 

А, минахме и периода на готвенето. Обаче излязоха домашните зеленчуци и плодове и наблегнахме на тях, готвя по-рядко. Вчера си варих сладко от ягоди в една тенджера. 1-2 бурканчета, за бърза консумация. То няма плод чак толкова, че да направя за зимата, ама ей така, за гивизия дето се вика.

veselotof Пилето ще оживее, не бой се. Какво ще ги правите тия фазани... Тука един комшия гледа. То шарено като папагал... да го гледаш ли, да го колиш ли... дребно, колкото за супа.

На времето родителите ми гледаха японски кокошки. То декоративно... ни яйцата му яйца, ни месото му месо. Ама с баща ми на пазара, една кокошка с 5 пиленца и аз рев, искам пиленце. То пиленцето колкото шикалка. И баща ми купи тогава кокошката с пиленцата. Бая години ги въдиха, сигурно 10. Шарени, писани, като играчки. Абе по-вкусно от пържола от мускусна патица не съм яла.  И такъв добитък гледаха на времето. Абе, хубаво е да си в провинцията и да имаш село. Знаеш какво ядеш.

Добро утро и от мен.
За спането-аз през нощта ставам 2-3 пъти до тоалетна,но през деня хубаво си наваксвам.Много ми се спи,постоянно-но аз по принцип съм си такава-поспалана.Иначе от 1 февруари съм си в къщи-вече 4 месеца-направо  скука,скука и пак скука.
Азпък нали съм решила да раждам пак секцио,и не се притеснявам кой знае колко.Само ме притеснява ако тръгне бебето да се ражда по-рано,дали ще могат да ме оперират,но затова ще се уговорим с доктора.Не искам даже и да си помислям за нормално раждане....
За месечинките-не сме ги отбелязвали по някакъв начин.

Добро утро пупи 
Веселото помня на село едно време как си прибирахме пиленцата вкъщи и се грижихме,  мн е мило,  ще оцелее Кирчо щом има такава грижа и любов около него 
Ооооо за месечинките си ги чаках с голямо нетърпение,  чак с торти не, но винаги си спретвахме по нещо и ние на деня
Днес сме на бал, на племеницата, нямам търпение вече
Айде слънчев ден сладурки 

veselotof, много сладко

За месечинките (месеците на бебето) да добавя, че много споделям мнението на Sleeping Beauty. Има едно специално усещане на същия ден (някакси и раждането ти е много скоро и го помниш в детайли), бебето придобива нови умения в следващия месец. Действително, скоростта, с която малкото бебе се развива от месец до месец е като скоростта, с която се развива после детето от година на година.
Разбира се, аз точно преди това казах, че дори и за погачата партита не съм правила, а просто сме ги отбелязвали - къде с парче торта, къде с вечеря, а за първия месец специално се постарах аз да направя тортата, така го усещах.

И аз като malina07 бях затоврена вкъщи посред лято... тежичко се понася   Колики ли бяха, какво бяха - аз имам особено мнение за коликите. За него съм сигурна, че не бяха стомашно неразположение, но по-скоро приемам твърдението, че бебето също има един период на адаптация с околния свят. В началото единственото сигурно в него е майка му и се държи залепено за нея. При нас маалко се подобри положение като стана на 3 месеца и взе да се оглежда (заплесваше се за по 5-10 мин да разглежда, ако го държат, докато преди това нямаше и 5 мин без рев), а вече наистина се подобри на 6-7 месеца, като започна да седи сам (тогава можеше и ръцете ми да са свободни за малко). При мен най-ужасното в тоя период беше, че не наддаваше по много и бях във вечен стрес и рев, че кърмата може би не му стига, но упорито не дадох АМ

Вкъщи и аз много мразя да си стоя. Хем се уморявам, хем некачествено. Вечно има нещо за домакинстване и съм на крак и уморена, а пък накрая - дето казвате нито съня-сън, нито движението - движение. Обикновено трупам и килограми, ако нещо се заседя.
Доволна съм, че засега мога да работя. Планирам поне до края на юли да съм на линия като цяло, но да видим.

И аз така!    Още повече че аз живея в Братислава, а болницата където ще е секциото е в Хайнбург (на 30-40мин с кола). По цял ден съм сама (мъжа работи) и изпадам в стрес като си помисля че нещо може да стане по-рано от планираното и примерно да не успея да се свържа с него по телефона.. абе какви ли не страхове ме гонят - нямам си работа 

Здравейте момичета. Гледам,че навън е много хубаво време. Пожелавам ви един хубав и слънчев,усмихнат ден. Тук във болницата няма кой знае какво разнообразие. Да не кажа хич,ама си.трая. Отдавна не бях повръщала,но вчера след всичките хапчета украсих санитарния възел. Та след това с една кофичка ми се наложи да си почистя хубавата работа. Само тук не бях,ужас!!!         така де,дано при вас се случват по- весели неща.  
П.С. Зя скъсената шийка разбрах,но някоя от вас може ли да ми обясни какво.значи ,че каналът пропуска пръст?????   нещо не го разбрах това какво ще рече....  

Седмаче, според мен ще да е нещо като това, което на мен ми бяха казали. Означава, че има леко разтваряне на шийката, колкото пръст. При мен, след повече разпитване след първоначалния шаш се оказа, че шийката е леко разтворена във външната част, колкото кутре, а пък миналата седмица се оказа, че се е затворило. Важното било колко шийка остава и да е твърда... Лежачка сега и повече почивка.

Аз обаче от вчера не се чувствам най-прекрасно, имам стягания на корема и тежест... В понеделник съм на преглед и дано не се е пак заотваряла таз шийка...

Ени-тка (Милена Ив) и аз категорично ще съм секцио. Казала съм, че ако не родя по пътя в колата, ще е секцио. Лекарката ми е категорична за това.

Времето отвън е разкош. Нито е студено, нито е горещо, даже не си сложих слънчевата шапка. Само за разходки е, аз вече направих първата за деня.

Искам днес да ви почерпя по случай втория рожден ден на нашата бъдеща кака Елена. 

Добър ден. Днес съм много работна. Вече измих чиниите, сготвих, хляб пуснах, пералня заредих и детската подредих, което си е постижение. Особено детската. Направо полудявам, докато я оправям. И то при положение, че големият уж я е подредил. Чорапи могат да се намерят на невероятни места. Малкият пък сее някакви листчета, защото вечно изрязва или рисува нещо.
Абитуриентката беше много красива. Аз пък 4 пъти се преобличах и накрая естествено не се харесах. Тя пък и майка ѝ са високи и слаби, че и на 12 см токчета бяха, та си представете на снимките каква ще съм симетрия.   За нищо не ставам вече. В 9 часа ми се приспа, наядох се много. Музиката не ми понася, схванах се на стола, приказката не можеш да си чуеш с хората, за танци и хора и не помислих даже. Въобще не съм за сватби и подобни шумни събития и заведения. Бебето се разсипа да рита, накрая взе и да ме наболява ниско долу, та се прибрахме към 10 часа.
veselotof, честито пиленце. Ще се справи Кирчо, къде ще ходи?  
Довечера сме на гости у свекървата, поръчала съм си какво да ми сготви. Баба му на ММ някакви терлици е творила и чака одобрение. Тъкмо ще ги видя.
Лече-Буболече, честит рожден ден на бубата.