Kuzey Güney-Север - Юг ﻉ с участието на Къванч Татлъту - 86

Тинтири, великолепен пост!  Аз влязох за да постна един виц, свързан с темата, но след твоя пост ще го затворя в спойлер 

Аз на въпроса на Тинтири бих отговорила така (искрено и лично)

"Когато взимаш решения не трябва да се колебаеш. Всяко колебание е загуба на време. Някъде по пътя в израстването си ще останеш сам...така е...на върха е пусто и трябва да се примириш"

Това беше по отношение на това...дали ме интересува кои какво мисли около мен. Не, не се съобразявам с никого...в редки случай се съобразявам само с Трайков, но както казах...рядко...

Светле, аз тези неще ги дискотирах отдавна и за това не намериха място в поста ми...но ти Благодаря за допълнението...   

Софи, Браво бе мац...значи само поста на Тинтири заслужава спойлера...ми ние за кво пишем ?
Това е защото изпъкна Нарцистичната ми натура...

Минтири, благодаря, мила! 

Зизу, тя Минтири сигурно ме е отразила, щото по-рядко се включвам! Всеки един от всички постове на редовно пишещите тук също си заслужава аплаузи, ама то темата ще стане - коментар, аплаузи, коментар, аплаузи и от време на време Дафне.

На моя си въпрос не съм си отговорила аз, ама то е подобно на твоя. Аз се ръководя само от една максима - да не правя зло. Тоест - действията ми да не причиняват зло. Трябва да Ви споделя, че и аз като Хелен, имах сериозни проблеми с връзката си в началото. Родителите ми не приемаха избора ми по техни си причини /неясни и за тях самите/. Само че изборът беше мой, не техен. Не виждах конкретна причина, поради която да се откажа заради тяхното мнение, още повече, че изборът ми по никакъв начин на никого не вредеше. Все пак това беше човекът, с когото аз ще живея, не те. Ужасно съм щастлива, че не се отказах, защото това беше точният човек за мене. А всички около нас - майка ми, баща ми, вторият ми баща, сестра ми - в момента го обожават и ако трябва да бъда честна - ми и завиждат за него.

Пък аз понеже се изказах остро ще дооточня...да не помисли някой, че сея трупове след себе си. 
Може да питам някого за съвет...но, на финала правя това което съм решила аз самата и не причинявам зло никому.
То за тва и мойта тряпка се е въвела в заблуждение, че командва...ама аз нали съм търпелива...винаги става моето.

Щастливата, що си изтри поста бе мац?

Аз лично нямам против да съм и "Зла вещица"...

Прекалено много се самокритикувам за да ми дреме...
Та в тоя ред на мисли...пусни си поста...аз не се обиждам...не съм бебе. Нося на майтап и на диаманти.

ДидоК, нема ли да кажеш нещо...свикнах да те чета и кат си траеш ми е некво пусто...

Зиз, ама разбира се, че в спойлера вицът е и за теб!  
Много съм съгласна, че дори и ако Джемре не беше фактор, отношенията между братята щяха да стигнат дотук!   Джемре е брънка от верига, която Хандан и Сами са започнали в детството на момчетата и за Гюней е фикс-идея. Не я обича, но и на Кузей не я дава. Казвам, че не я обича, защото ако я обичаше, за нищо на света нямаше да я остави в затвора и да търси собствените си интереси.

Тинтири, както винаги - страхотен пост  

На въпроса - колкото повече се опитвам да угодя на околните и ми се иска всички да са доволни, толкова повече се напрягам, влагам излишна енергия и накрая се оказвам виновна за нещо   Затова от едно известно време съм спряла да питам за каквото и да било, касаещо мен и семейството ми. Знам, че звучи грубо, но... казвам истината   Каквото искаме аз и мъжа ми, го правим без да се съобразяваме с никого, защото от опит видяхме как се опитват да ръководят живота ни  

Аз, той и детето сме семейство и решенията, които взимам в частност аз, ги съгласувам само и единствено с него. Е, понякога и с него не, ама... бели кахъри са това  

Зизу,  , какво да кажа, след толкова прекрасни постове, само ви 4ета , 5-6 пъти тръгнах да пиша и изтривам
Ми и аз съм ревла, търпелива, понасям обиди, оба4е не се давам, доста импулсивна съм, но за нищо не съжалявам.Оби4ам да ми е трудно в живота.Лесните неща и мъже не ме блазнят , не, 4е се целя на високо, но съм разбрала, 4е 4овек не може да избяга от съдбата си.Може би затова харесвам Джема,колкото и повърхностна  да изглежда за някой, за мен е много силна и стойностна.
В4ера в един филм 4ух следното-"Любовта е странно нещо-оби4аш без при4ина."
Като ти дойде това 4увство и не се съобразяваш с никой.Роднините са си роднини, рано или късно се примиряват.Факт е, 4е моя мъж беше отхвърлен от семейството си заради мен, ама откакто се е родила малката, се подмазват и са най-добрите Добре, 4е не са ми в къщата 
Хайде стига толкова, 4е да не ви отек4а

Здравейте милички!  
Малеееее, страхотни постове прочетох, невероятни сте всички!  
Ей, най-после дойде и сряда  
Хеленчо   аз много пъти съм писала какво бих направила на мястото на Джемре. До сега да съм се махнала 100 пъти от полезрението му, отдавна щеше да е мой    Нямам търпението на Джемре...Аз пък, както знаете, съм овца и нямаше да се мъкна след него, ако ще и да умирам. Това се отнася и за двете героини в сериалчето ни, не само за Джемре. Прекалено съм горда, за да се унижавам по този начин. Може и да се съдера от рев, но това е положението. Пък той, ако наистина ме обича толкова, колкото аз знам, че ме обича, сам ще кацне рано или късно. Ето, видяхме - когато Кузей реши, че никога повече няма да я види...каза и, че я обича. Когато разбра, че на нея и писна от иди ми дойди ми решенията му, сам разруши олмаза.
За Зейнеп и аз съм съгласна, че можеше да постъпи по много по-достоен начин. Аз на нейно място щях директно да им кажа и на двамата, че са ме правили през цялото време на глупачка, да им кажа какво мисля за тях и щях да ги изтрия от живота си. А не да се правя на приятелка на Джемре, за да мога да виждам Кузей и да му мятам жални белтъци. Това не ми е в характера просто. Не мога да съм приятелка с някое момиче, което мразя и му завиждам, затова, че тя е тази, която обича ТОЙ. Никога не съм била лицемерка, или обичам някого и ми е приятно в неговата компания или прекратявам всякакви отношения. Не мога и до днес да проумея, от какъв зор Зейнеп реши да е партньор с Джемре   Да не би да я обича? Ха, ха, ха. В това никой не може да ме убеди. Както видяхме, тя не пърхаше от щастие заради приятелката си, когато разбра, че Кузей ще прави изненада на Джемре, както го направи Демет например. Може и да говори, че тя няма проблем да ги вижда заедно, но това е само поза. Има, и то голям. Аз така усещам този образ. Опитва се да го приеме, но не и се получава. Затова нямам търпение да видя лицето и, когато научи , че са се сгодили. Тогава ще ми стане ясно съвсем дали съм права за този образ.
Айдеее и аз се улях с този помпозен пост надявам се, все пак някой да ме прочете.
Момичета, никоя от вас не ми отговори за това, което ви попитах снощи - възможно ли е според вас, сценаристките да уморят Джемрето при раждане, та двамата братя да се помирят, след като няма какво вече да делят

Фенченце  прочетох аз какво питаш, ама вече толкова пъти съм го гледала такъв финал, че ми е много прозрачен. А и е лош за моите виждания  Толкова перипетии и страдания и накрая... не, не искам да е така 

Хеленче  ти пък да не мислиш, че аз искам такъв финал? В никакъв случай! Не искам никой повече да умира, дори и Гюней...най-ще ми хареса, ако този късия не си даде сметка, какво е причинил на хората около себе си и не се разкае, да го приберат там, където му беше мястото още в началото на филма. Просто си фантазирам...не мисля, че и да я нямаше Джемре тези двамата биха се помирили някога. Поне от страна на Гюней не виждам такива напъни.

Тинтири, страхотен пост. Много ми харесва.
Зизунка, както винаги си ток и жица.
Хеленче, Фенче, Дидко, Минтири, много съм съгласна с всичко, което сте написали. Единственото ми различие е с Дидка, защото не обичам да ми е трудно. Когато нещо много се запъне и  стане трудно, докато го постигна, вече съм го намразила, вече не ми се услажда. Обичам нещата да се получават леко и естествено.

Тинтири, относно любимия мъж - точно същия случай съм и аз. Майка ми отсече, че не бил подходящ за мен и да си го избия от главата. И ако дотогава се колебаех дали да се женя, щото ми беше рано на 19 г., това беше, което наклони везните. Сега всички го обичат, (и аз имам втори баща, но нямам сестра). Всичко съвпада.

Фенче, моля те, не давай идеи на с-ките, че току-виж се възползвали и после ше рИвем.

Тинтири, пропуснах въпроса ти за очакванията към другите и одобрението им.
Това винаги ме е дразнило и мен. Майка ми очаква всички да постъпват като нея, да мислят като нея и да чувстват като нея . Все едно, че хората са конфекция. Ако някой кривне от тия представи, бива заклеймен. Тя има правило дори за беленето на краставиците. Ако го правиш по друг начин, си едва ли не бунтар и революционер. Много време ми отне да игнорирам нейните очаквания, без да я направя дълбоко нещастна.
Права си и за Гюней и за неговите очаквания.

Зизко, коя е щастливата, дето си изтрила поста?  Дане съм аз? Щото аз изтрих един, понеже се притесних, че е спам или пък "искрено и лично", но в него нямаше нещо щастливо.