Kuzey Güney-Север - Юг ﻉ с участието на Къванч Татлъту - 86

Госпожа,   ама ти ако все жертваш всичко в името на любимия тогава ти самата как ще си щастлива? Не ме разбирай погрешно, но за мен любовта не се изразява само и единствено в това другият да е щастлив   Да, важно е, факт е, че за любимия правиш какво ли не, но за мен всеки човек, дори и в малка доза, е егоист, дори и без да го съзнава. Но не съм съгласна пък, че любовта е само егоизъм - че го има, има го, но тя за мен е толкова други неща, че това дори не го отчитам за минус.

 Не че чакам облага от мъжа ми затова, че го правя щастлив, но очаквам и той да показва любовта си, защото само тогава знам, че ме иска, че ме обича, че съм единствена за него.... Ако не го прави аз пак знам, че ме обича, но и разбирам, че има нещо, което го тормози, заема мисълта му, прави го неспокоен. И се опитвам в такъв случай да му помогна с каквото мога, за да видя за пореден път мъжа, в който се влюбих

Съгласи се, че това да отдаваш само чиста, безкористна любов и съвсем нищо да не очакваш не е често срещано, а и за мен не е нормално  
А любовта за мен се "случва" само когато е взаимна. На останалото казвам с други думи - страст, обсебване, глезотия, и т.н и т.н.  

Що да мятаме камъни? Нали точно това правим - всеки от своята камбанария как го вижда. То не че можеш да погледнеш с чужди очи, де..

Светле,   много интересна история, защо да я изтриваш. Аз мисля, че си постъпила правилно, независимо, че си нямала “опит“ !  

Според мен, това беше и единственото правилно решение и за нашия филм. Ако Джемре се беше оттеглила, виждайки какво се случва между братята, щях да ревизирам отношението си към нея и да и стисна ръката. Аз лично, ако знам, че съм причината, дори и косвено само / а тук връзката е директна/, за това двама братя, приятели, близки, да се намразят, да се съревновават за мен, на мига щях да се оттегла от подобно “състезание“ . Именно, защото не искам да гледам на себе си като “трофей“, не искам да бъда печелена с цената на такива деструктивни чувства, не искам да съм причина за тях .

Хелън,    ама къде прочете, че съм писала, че любовта е само егоизъм  ? Няма такова нещо ! Казах, че има и такъв елемент и това е факт. 
Какво значи да се “жертвам“ в името на любимия ?
Не съм казвала и това - казах, че никога не бих го преследвала и не бих изисквала любов ! Хич даже и не обичам хора, които вечно се изживяват като “жертви“ и им харесва да будят съжаление у другите - черти, които намирам у Джемре непрекъснато.
Когато обичаш някого безрезервно, каквото и да правиш за него, то то в никакъв случай не може да се нарече “жертва“. Изобщо, някак не мога да разбера “пазарлъка“ в такива отношения - не мога да пресмятам аз какво давам и какво получавам в замяна.  Когато обичам- обичам ! С цялото си сърце, душа и тяло ! Не мисля дали получавам в ответ същото ! Просто давам ! Нямам очаквания към любимия, нямам изисквания за реципрочност на чувствата. Давам !
Любовта се случва, независимо дали е споделена. Кога е такава, тя се изживява, но дори и несподелена, нея я има, изпълва те целия и те прави ...различен. Не виждам защо една несподелена любов, да е глезотия или пък обсебване ?
Ето, в нашия филм, сме свидетели точно на обсебваща споделена любов, от страна на Джемре. Според мен , разбира се ! 

Госпожа, не си ме разбрала правилно, или аз не съм се изразила точно. Любовта не е само егоизъм, в никакъв случай  Аз също обичам, но никога не правя пазарлък, тази дума ми е груба, а значението й ме отвращава. Не правя пазарлък никога и за нищо - нито на пазара, нито в магазина, нито в любовта. Не съм пресмятала ако аз днес наготвя любимото ястие на мъжа ми той какво ще ми даде... не очаквам подарък или повече внимание заради това, че искам да го зарадвам. Това никъде не съм го написала. Мисълта ми беше, че когато само едната страна дава, то именно тя не е щастлива. За да си щастлив трябва да даваш, но и да получаваш  Ако това е егоизъм, то аз съм егоист  , признавам си.

Или по-точно казано - за да си щастлив в любовта, освен да даваш, трябва и да получаваш  На другото аз му викам "несподелена любов" 

И никъде не съм споменала, че несподелената любов е глезотия или обсебване. За това си има други примери. Каква е любовта на Гюней към Джемре? Каква е любовта на Баръш към Джемре?
нямат нищо общо с любовта на Кузей към Джемре. Сега ще се намери някой да каже, че Гюней и Баръш не обичали Джемре. За мен са влюбени в нея, затова ме интересува тяхната любов каква е 

Глезотия е когато някое момиченце си науми, че обича някой мъж и направи всичко, за да се намърда в леглото му. За справка - Бану. В момента тя си носи последствията от тази любов, защото тя е несподелена 

Обсебване е когато отсреща не приемат чувствата ти, но ти не се отказваш и продължаваш, и продължаваш... Без да съзнаваш, че няма никакво бъдеще, защото си обсебен от идеята да обичаш даден човек....

Не обяснявам какво означават двете понятия, просто написах аз как ги интерпретирам.
Приемам позицията ти относно Джемре, уважавам мнението ти. Просто моето виждане е малко по-различно   

Госпожата,  един такъв въпрос - ти смяташ ли, че САМО Джемре е причината за съревноваване между братята? Ясно е, че тя е причина. Питам - САМО тя ли е?
Ако е само тя - бих разбрала това, което казваш и бих го подкрепила. Но аз мисля, че не е само тя /при Гюней съревнованието е за всичко - за вниманието, любовтта и властта на и над всички - майката, бащата, общите познати, бизнеса/. Тоест - в този случай, оттеглянето на Джемре просто няма да реши проблема. С или без нея - съревнование ще има. Защо тогава да го прави?

Хелън,

За мен щастието, е по- скоро в даването !   Това имах предвид !
Разбира се, че е чудесно, когато в отговор на чувствата си, получаваш и споделеното чуввство, е невероятно ! Няма нищо по- красиво от споделената любов.
Всички сме имали случаи в живота, когато не сме се чувствали напълно удовлетворени, нали ? Когато се е прокрадвала мисълта, че не получаваш достатъчно или поне не толкова, колкото ти се иска.
И какво правиш тогава ? Нима спираш да обичаш и да даваш любовта си ?! Не, поне аз не правя така. Първо, защото това, че ти си мислиш, че някой не те обича и не ти дава достатъчно, не означава, че той не те обича с цялото си сърце и второ - защото, няма как да заповядаш на сърцето и чувствата си, да обичат повече или по- малко !  
Обичам да обичам, както е казала тази невероятна актриса ! Другото не е толкова важно. И ето в това, аз виждам част от егоистичната природа на това чувство - начинът, по който аз се чувствам, когато го изпитвам !  
Да дам и аз пример от нашето филмче - Зейнеп. Тя знае, че не е обичана, но успя ли да спре да обича, защото не е жената на живота му ?! Не е толкова лесно, да кажа, че направо си е невъзможно. Трудно се отболява любовта, не може да и кажеш - Спри ! Този аптал не те обича, затова и ти повече няма да го обичаш ! И да и го кажеш - кел файда !
Та, мисълта ми беше, че за мен смисълът, е в даването ! Това ме прави истински щастлива ! Пък, ако получа - тогава съм неприлично щастлива ! Каквато съм сега !   Но, понякога, човек трябва да е готов да посади дърво, под чиито сенки може и никога да не приседне !   Така мисля аз !  
Много ми е хубаво да си говорим, мило !   Трябва да тръгвам да поработя вече, така че пожелавам хубав следобед на всички !  

Тинтири,  ще отговоря довечера, нали може! Наистина закъснявам ! 

Госпожа, съгласна съм с казаното  
Само малко уточнение относно Зейнеп - да, тя няма как да заповяда на сърцето си да спре да обича, но можеше да каже на разума си да не върши глупости   Съчувствам й за това, че любовта й е несподелена, никак не й е лесно, но аз съм попадала в подобна случка и не извърших хиляда злини от болка и обида  

Да се разбере правилно искам - не осъждам Зейнеп за това, че обича Кузей. Не ми е приятна от начина, по който реагира когато разбра, че той обича друга! И дори да са я лъгали и подвеждали можеше да излезе достойно от ситуацията и да стане любим образ на зрителите. За съжаление обаче сценаристките решиха да я направят злобна и отмъстителна, за да контрастира  

Спирам, щото всеки втори пост е мой, да не нахалствам  . Пък и да ме прочетат все пак 

Ама защо да спираш? На мен пък ми е много драго, че темата за любовта ни развълнува така и ни раздвижи и ни накара да се замислим пак и да споделим мислите си. А иначе какво се пише в темата  - заяжданици "нашта-вашта" и стрели в двете посоки, че даже и става напрегнато и неприятно.
Сега ми е по-приятно да чета какво пишете.

Aйде и аз да си попиша сама...

Ще засегна темата "Егоистичната любов на Зейно"

Преди да ми се наложи да застана под стола ще се обоснова защо? (според мен)
Защото Зейно се ръководи главно от максимата : "На война и в любовта всичко е позволено"
Дааа, ама не... Ей, точно тук е разликата. Какво според мен трябваше да направи тя?
Трябваше като си дойде от Италия( да не казвам, че не трябваше да заминава...ама нали така е по-лесно...) да се бори, но не с такива средства. Трябваше да се опита да фокусира вниманието на Кузей върху себе си. Тя знаеше, че дори той да обича Джема, има фактори които пречат на връзката и тя на някакъв етап е немислима. Щеше да го фокусира (предполагам), ама с деликатно и нежно отношение, с усмивка, добронамереност и чистота. Аз не съм убедена, че ако беше постъпила като дама...изтънчено с финес и нежност нямаше да може да спечели Кузей. Както байдъуей постъпи Джема.
Тогава сюжетната линия щеше да отиде в друга посока. Джема щеше да го приеме на финала. Все пак и тя много слабо се надяваше да се случат нещата. Може би тогава щеше да си фане дърмите и да замине някъде и Кузей щеше да си остане със Зейно...колко време ...никой не може да каже.
Сега Зейно се опитва да оправи нещата...но, защо изобщо ги развали? Как очакваше да е с любимия мъж докато пуска писма до пресата с цел да нарани, докато изпадаше в истерии като инфантилна кифла, докато нарочно крещеше в дома на Кузей за да чуе Джема....и куп други неща. Е, няма как да стане, особено когато го правиш така явно и демонстративно.

Джема от своя страна направи точно обратното. Беше търпелива, мила, обрана, чиста и добра. Не  направи скандал никога, не чупи яйца в истерия...беше тиха и спокойна. Не се възползва от момента му на ярост да се омъжи за него. Докато той не я търсеше, тя не му досаждаше...пипаше внимателно и фино.
И така невъзможната връзка стана възможна.

Така, че тази любов има шанс...въпреки нравите, въпреки Гюней, въпреки Зейно...защото Г/З изпуснаха своите шансове за връзки с К/Дж.

https://www.facebook.com/photo.php?v=122986321240749&set=vb.194591024011087&type=2&theater

 
Много сладък тоя Киво, бе       Една невинна физиономия вади, непослушно детенце  

Всички реклами на АКБанк много ме кефят  

Да, да, Зизу,

 И ще допълня, че Зейнеб, след като привлече вниманието му и станаха "двойка",  тя тутакси реши да го шлифова, да го доизкусурява, да го променя според някакви си нейни представи (а отчасти и според тези на майка й). Ето, това никак, ама никак не го харесвам и не го и разбирам. А много често го наблюдавам сред момичетата. Хареса си някой, мило и драго дава да е с него, "бори се", успява (няма да кажа да го "докопа", че звучи грозно) и след това решава, че трябва да го промени. И се започва едно променяне, което все повече се разраства.Отначало е започнало с нещо, което я дразни вече (но преди не я е дразнело, преди той да е "неин") и после се стига дори до най-дребни детайли (в нашия случай, примерно, как си държи телефона). Момчето отначало отстъпва (нали и той я обича), после обаче мъжкото его проговаря и започва да се съпротивлява и в повечето случаи се разделят. В редки случаи момчето се променя според изискванията към него (казахме, и той я обича) и става такъв, какъвто го иска тя. И тогава - познайте какво? - тя го зарязва, защото той вече не й харесва. Променен не й харесва. Парадоксално, но факт!
Обаче логично. Защото тя го хареса друг - такъв, какъвто беше в началото.
Не ме питайте защо са тези опити да промениш другия и да си го направиш "по мярка". Не ги разбирам.

Да, да, да  Абсолютно съм съгласна, била съм дори свидетел... Светле, истинско удоволствие ми е да ти чета постовете   

Зиз, съгласна съм и с теб за Зейно 

Госпожата,   ще чакам, благодаря:)

Момичета, още малко контра въпроси, за частта "Любовта ще спаси света" и мнението на Лагуни, че истинската любов би трябвало да облагороди всичко около себе си.

Ще ви попитам директно - когато Вие предприемате някакво действие, свързано с Вашия живот, задължително и на всяка цена ли държите всички около Вас да са съгласни с него и да го подкрепят? И само ако един човек не е съгласен, независимо как по принцип той ви третира - дали с уважение, подкрепа и любов, или не, Вие се отказвате и не правите нищо, независимо, че става въпрос за ВАШИЯ живот? За всяко свое действие ли искате одобрение от цялото си обкръжение, всяка своя постъпка ли съгласувате с ВСИЧКИ около Вас, независимо каква роля играят в живота Ви и дали въобще играят? Вярно е - Кузей се отказва непрекъснато от брат си, но само на думи, реално той винаги ще присъства по някакъв начин в живота му, но трябва ли Кузей да съгласува всички свои действия според прищявките на брат си? Ето го моя въпрос!

Ще Ви призная и защо питам - винаги, от всичко, най-много ме е отвращавало у хората очакванията, които имат едни спрямо други /включително и на себе си се дразня, когато очаквам/подсъзнателно/ всички да имат като моето мнение/. Това, че някой очаква от друг да действа по определен начин и не е доволен, че нещата не се случват според очакванията му...това е голям бъг в човешкото съзнание! Кузей не очаква нищо от брат си. Гюней обаче очаква Кузей да се държи по определен начин, да не прави определени неща, да бъде такъв и такъв, при това не подсъзнателно, а напълно съзнателно...и се дразни, че Кузей не е послушен...ей това много ме вбесява! Някой от Вас запита ли се следното - Кузей поиска ли от Гюней да се раздели с любимата си жена, защото и той я обича? Не. А Гюней? Гюней просто има очаквания, но това, че ги има, не означава, че всички трябва да действат според тях!

Относно това, че истинската любов би трябвало да облагороди ВСИЧКО около себе си, ще си послужа с това - Цветята никнат там, където има почва! Добра почва! Любовта облагородява там, където има очи да я видят! Истинските цветя, независимо, че са истински, няма да поникнат там, където няма почва! Истинската любов, колкото и да е истинска, не може да облагороди онзи, който няма очи за нея, онзи, който не я вижда, онзи, който не я допуска в сърцето си, онзи, който е завладян от други неградивни чувства като омраза, гняв, злоба, агресия, които затлачват душата му и го заслепяват! този човек е сляп, "слепи" са и сетивата му, той ги е затворил, как очаквате истинската любов да го докосне? Той трябва да я почувства първо със сетивата си - да я съзре с очите, да я долови със сърцето и душата си, но ако сетивата му са затворени за нея, ако са пренасочени само към други чувства...няма как да го докосне любовта! А ако не го докосне - няма как да го облагороди!