Имате ли потребност да превъзхождате други хора?

  • 28 339
  • 918
  •   1
Отговори
# 45
  • София
  • Мнения: 16 010
а да превъзхождаш в среда без очевидна нужда от съревнование

Това ми звучи налудничаво. Кой би го искал  newsm78
Не е налудничаво, хората го правят непрекъснато. Дадох пример- произход, местоживеене и тн.


Да Бояна, има по- ценни стремежи, тогава когато се стремим да бъдем Човеци преди всичко  Grinning

Това да, но то изключва превъзходството. Като човеци всички сме ценни.

Така поставена темата има доста общо с парвенющината и гордостта. Като че ли тези теми са табу, въпреки че и двете "качества" ни заобикалят отвсякъде. Все повече хора смятат, че гордостта е достойно поведение, докато скромността е малодушие.
Гордостта е достойно поведение, но както каза Лоана, горделивостта не толкова. За мен това е парадокса, желанието да превъзхождаш е слабост, защото обезценява изначалната ти стойност, достойнството ти като човек.

# 46
  • Мнения: 4 785
Имам потребност да вървя напред и нагоре, но нищо не правя по въпроса, понеже съм мързелива. Така като гледам обаче, съм средна работа.  Grinning

Оф, по дяволите.... и аз така  Mr. Green ooooh!

Съзнателно или не - имам такава потребност, но не винаги и не неизменно. Харесва ми да съм "най" в някаква сфера, но пък съм реалист и като знам, че няма как да стана "най", не се депресирам, ама изобщо.

Обикновено гледам тези, които са по-добре от мен в някакво отношение и се стремя натам, не се задоволявам, че има по-зле. Ама на това ме научи мама и сега няма отучване  Mr. Green Не че искам да се отучвам, за мен е полезна практика...  Peace

# 47
  • Мнения: 10 547
Целенасочено не, но често индиректно- да. Всъщност въпросната потребност изобщо не е отрицателна винаги и на всяка цена.

# 48
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 394
Ами ако човек няма нужда да се развива? Лошо ли е? Има ли универсално по- ценни стремежи?
Без такива! Хората трябва да са на въртележката, да се сравняват, да са недоволни и да мислят, че с още малко усилие и ще са на върха. Но никога да не са доволни и щастливи в покой.

# 49
  • Мнения: 2 448
Признавам,че изобщо не схващам за какво е темата, макар да я прочетох доста внимателно. Кое е нормалното съревнование и кое фантазна йерархия? Така или иначе всичко е в главите на хората, а реално всички умираме, което ни прави напълно равни.

# 50
  • Мнения: 25 491
Често имам диви снобски прояви, включително свързани и с въображаемо превъзходство, което вероятно се дължи на възпитанието ми до седемгодишна възраст, но всъщност дълбоко в себе си не вярвам, че превъзхождам когото и да било.

  Състезателния дух пък или гоненето на постижения пък ми е вътрешно противно някак си, но няма как, иначе изпадаш от лодката.

# 51
  • Мнения: 9 990
Ами ако човек няма нужда да се развива? Лошо ли е? Има ли универсално по- ценни стремежи?
Но никога да не са доволни и щастливи в покой.

Аз имам потребност да съм доволна и щастлива в покой. Thinking

# 52
  • Мнения: 25 491
  И аз. Най доволна и щастлива съм, когато знам, че не ми предстои нищо стресиращо, макар и стреса да е позитивен, свързан с някаква изява, постижение, еуфоричност и т.н.
 Не мога да го обясня добре.

Последна редакция: ср, 22 май 2013, 15:26 от Iris04

# 53
  • Мнения: 13 602
Да.
Но в много неуловими неща.
Отдавна не търся кариерно, финансово, материално, йерархично или каквото и да е измеримо от социума превъзходство (като малка/млада са ми се случвали и тези). Произход, образование, заплата и т.н. не ме интересуват като съотношение между мен и другите. Състезанията и изпитите от дете ме стресират, независимо колко блестящо ще се представя, и ги избягвам всячески заради самия процес.
Мисля, че е останало главно желанието да правя, да създавам неща, от които някой да ахне. Независимо дали този някой е един, дали са пет, петдесет или 50 000. Всяко такова постижение ми дава самочувствие за седмици и месеци напред.
Но не съм сигурна, че е превъзходство, де, твърде много са областите за изява - всеки има възможност за такива постижения в някоя, по-горе имаше пример с мъфини.

Като цяло в живота ми най-много ме е мотивирало и вдъхновявало това:
И наистина си е кофти да установиш, че колкото и да се харесваш и да си доволен от себе си, ги има едни такива наистина умни и/или гениални люде - творци и учени най-общо казано -, на чиито фон способностите ти са мравешки.
Обаче пък от друга страна така запазваш детското у себе си, тоест има как да вярваш в "някой по-голям".
Но забелязвам, че с годините ставам все по-малко амбициозна (а може би и по-малко способна и креативна), та възприемам тези постижения от цитата просто с възхищение, не със завист и стремеж.

# 54
  • Мнения: 10 547
И аз. Най доволна и щастлива съм, когато знам, че не ми предстои нищо стресиращо, макар и стреса да е позитивен, свързан с някаква изява, постижение, еуфоричност и т.н.

За някои е така- да, за други стресът е равен на китайско мъчение. Важното е да сме доволни.

# 55
  • Мнения: 984
Потребността от превъзходство се овеществява чрез съревнование.
Според мен, нуждата от съревнование се възпитава. В зависимост от това колко околните изискват и как представят изискванията си, едно дете става амбициозно или примирено.

От друга страна съревнованието в много общества е равносилно на оцеляване. Включително и в нашето.

Има една такава мисъл или подобно: всеки си заслужава положението, но и всеки може да заслужи по-добро.

Има хора, които изглеждат съревнователни, т.е. сякаш постоянно се набиват на очи по някакви причини и създават усещане у другите, че постоянно търсят превъзходство. Хората ги възприемат позитивно или негативно в зависимост от собствената си нагласа за съревнование. Тези, които смятат съревнованието за естествено - са положително настроени, а тези, които са неамбициозни - са негативно настроени.

Живот, шарен. Хора всякакви.

Според мен, на хората трябва по-малко да им пука кой какъв е и да се видят малко себе си.
Не съди, за да не бъдеш съден, нещо такова.

# 56
  • n/a
  • Мнения: 3 341
Ами ако човек няма нужда да се развива? Лошо ли е? Има ли универсално по- ценни стремежи?
Но никога да не са доволни и щастливи в покой.

Аз имам потребност да съм доволна и щастлива в покой. Thinking

Между това да имаш потребност да си в покой
и да трябва да си в движение е скрит отговорът.

# 57
  • София
  • Мнения: 16 010
Признавам,че изобщо не схващам за какво е темата, макар да я прочетох доста внимателно. Кое е нормалното съревнование и кое фантазна йерархия? Така или иначе всичко е в главите на хората, а реално всички умираме, което ни прави напълно равни.
Така е и за мен, но за други не е. Не твърдя, че моето правилно, но понеже е мое ми е познато, другото ми е по- неясно и затова питам за него. Темата е за чувството на превъзходство, поради факта, че си от определен град, държава, че имаш определено материално благосъстояние и тн. И ако ги нямаш не знам как е, но ако ги имаш автоматично се приема, че ти е важно, че изхождаш от позицията на своето превъзходство. Тук неведнъж на обстоятелствените ми постове са приписвали желанието ми да се правя на умна, например. В този смисъл е интересно защо и колко е трудно да си представи човек, че неговите мерни единици не са и мерни единици на останалите, негово състезание по превъзходство не се отнася и до всички други.

Ами ако човек няма нужда да се развива? Лошо ли е? Има ли универсално по- ценни стремежи?
Без такива! Хората трябва да са на въртележката, да се сравняват, да са недоволни и да мислят, че с още малко усилие и ще са на върха. Но никога да не са доволни и щастливи в покой.
Laughing Има го това, ако откажеш да играеш играта обиждаш всички играчи.

# 58
  • Мнения: 9 990
Лоана, не те разбрах, би ли пояснила?

# 59
  • Мнения: 838
Изпитвам нужда да превъзхождам само в професионалната сфера.И то не демонстративно,а ми е достатъчно да докажа на себе си,че аз съм по-добрата.Даже предпочитам когато имам постижения тези с които се сравнявам да не знаят за тях.

Общи условия

Активация на акаунт