Имате ли потребност да превъзхождате други хора?

  • 28 311
  • 918
  •   1
Отговори
# 870
  • Мнения: 755
Просто е осъзнах , че съм за кратко на този свят и нямам време да доказвам , че съм права за нещо или превъзхождам или пък не някого. Гледам да съсредоточа усилията си в други неща, които пълнят живота ми с позитивизъм.

# 871
  • София
  • Мнения: 16 009
Просто е осъзнах , че съм за кратко на този свят и нямам време да доказвам , че съм права за нещо или превъзхождам или пък не някого. Гледам да съсредоточа усилията си в други неща, които пълнят живота ми с позитивизъм.
А как успяваш като си с хора с различно схващане за живота, състезаващи се, превъзхождащи хора да им дадеш да разберат, че не играеш играта им или изобщо да общуваш с тях нормално?

# 872
  • Мнения: 2 448

ПП Тук ми възникна един въпрос- защо за мнозина спора, включително и тук е като някакво състезание, който излезе прав печели. Спора е дъвка за мозъка или начин да научиш нещо ново, не е война, поне аз така го разбирам. Какво превъзходство изпитвате, когато се окаже, че сте прави, че нещо наистина струва два лева, а не един, например?
Не е така, спора не винаги е просто дъвка за мозъка, понякога от изхода на даден спор зависят реални действия и няма как да не ми пука права ли съм аз или другата страна.
Когато не ме касае пряко даден спор, не ми е особено важно дали опонента ми, ще се съгласи с мен или не, след като аз се смятам за права.
А когато търся истината и не съм сигурна, то няма как и да водя спор, ще бъде просто разговор, изказване на различни мнения, а дали ще се достигне го намиране на търсеното не се знае.

# 873
  • Мнения: 755
Просто е осъзнах , че съм за кратко на този свят и нямам време да доказвам , че съм права за нещо или превъзхождам или пък не някого. Гледам да съсредоточа усилията си в други неща, които пълнят живота ми с позитивизъм.
А как успяваш като си с хора с различно схващане за живота, състезаващи се, превъзхождащи хора да им дадеш да разберат, че не играеш играта им или изобщо да общуваш с тях нормално?

Няма нищо за успяване в прав текст им казвам, че нямам тяхното схващане. Става им безинтересно, защото го няма състезателният дух, няма с кого да се надхващат, кого да убедят , че са прави, че ме превъзхождат. Да превъзхождаш някого по презумпция не е интересно за такъв тип хора, а аз отказвам да се "състезавам" с някого в нещо или за нещо си.

Последна редакция: пт, 31 май 2013, 23:33 от Fortune

# 874
  • София
  • Мнения: 16 009

ПП Тук ми възникна един въпрос- защо за мнозина спора, включително и тук е като някакво състезание, който излезе прав печели. Спора е дъвка за мозъка или начин да научиш нещо ново, не е война, поне аз така го разбирам. Какво превъзходство изпитвате, когато се окаже, че сте прави, че нещо наистина струва два лева, а не един, например?
Не е така, спора не винаги е просто дъвка за мозъка, понякога от изхода на даден спор зависят реални действия и няма как да не ми пука права ли съм аз или другата страна.
Когато не ме касае пряко даден спор, не ми е особено важно дали опонента ми, ще се съгласи с мен или не, след като аз се смятам за права.
А когато търся истината и не съм сигурна, то няма как и да водя спор, ще бъде просто разговор, изказване на различни мнения, а дали ще се достигне го намиране на търсеното не се знае.
Е, ако от спора зависят реални събития това е друго, аз говоря да сблъсък на мнения по дадена тема. Както тук, така и в реален разговор. Спора е начин да се срещнат аргументи, иначе става "аз мисля така, а аз така" и край.

Просто е осъзнах , че съм за кратко на този свят и нямам време да доказвам , че съм права за нещо или превъзхождам или пък не някого. Гледам да съсредоточа усилията си в други неща, които пълнят живота ми с позитивизъм.
А как успяваш като си с хора с различно схващане за живота, състезаващи се, превъзхождащи хора да им дадеш да разберат, че не играеш играта им или изобщо да общуваш с тях нормално?

Няма нищо за успяване в прав текст им казвам, че нямам тяхното схващане. Става им безинтерсно, защото го няма състезателният дух, няма с кого да се надхващат, кого да убедят , че са прави, че ме превъзхождат. Да превъзхождаш някого по презумпция не е интересно за такъв тип хора, а аз отказвам да се "състезавам" с някого в нещо или за нещо си.
Ти не се състезаваш, но това не означава, че няма да те приемат за заплаха и то пак преминава с защита или нападение, т.е. борба за превъзходство. По назад все се споменава на майтап красотата, та ще я взема за пример. Ти не се бориш да те признаят за най- красива, но реално мнозинството мъже те харесват. Няма как останалите да загубят интерес щом печелиш съревнованието, което са си обявили те самите.

# 875
  • Мнения: 755
Бояна, не влизам в такива конфигурации, стигне ли се до там просто обръщам гръб/образно казано/. Събеседника ми разбира и спира. Не съм се сблъсквала с чак толкова напористи случаи, че да не проумеят, че няма да се получи. Споря понякога да, но стигне ли си до това с превъзходство ми става безинтересно и от моя страна разговора замира. Рядко попадам в такъв тип неосъзнати съревнования, нямам навика несъзнателно да се набивам на очи. Grinning
Аз или го правя съзнателно или не го правя.

Последна редакция: пт, 31 май 2013, 23:32 от Fortune

# 876
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229
Цитат



Ти не се състезаваш, но това не означава, че няма да те приемат за заплаха и то пак преминава с защита или нападение, т.е. борба за превъзходство. По назад все се споменава на майтап красотата, та ще я взема за пример. Ти не се бориш да те признаят за най- красива, но реално мнозинството мъже те харесват. Няма как останалите да загубят интерес щом печелиш съревнованието, което са си обявили те самите.
И на мен защо трябва да ми пука от това?  Някоя си ми обявила състезание, за което не знам, пък съм го била спечелила, а тя се била насмела... Е?
То май цялата тема е един голям риторичен въпрос, ма нищо де, може пък да се появи някой, който да има какво да каже

# 877
  • София
  • Мнения: 16 009
Цитат



Ти не се състезаваш, но това не означава, че няма да те приемат за заплаха и то пак преминава с защита или нападение, т.е. борба за превъзходство. По назад все се споменава на майтап красотата, та ще я взема за пример. Ти не се бориш да те признаят за най- красива, но реално мнозинството мъже те харесват. Няма как останалите да загубят интерес щом печелиш съревнованието, което са си обявили те самите.
И на мен защо трябва да ми пука от това?  Някоя си ми обявила състезание, за което не знам, пък съм го била спечелила, а тя се била насмела... Е?
То май цялата тема е един голям риторичен въпрос, ма нищо де, може пък да се появи някой, който да има какво да каже
То е ясно, че на теб не ти пука, но нейният проблем или проблемите на другите често и лесно могат да станат донякъде твои- в личния живот, в работата. По темата ако има нещо, което лично ме интересува то е дали може човек да е пацифист, ако останалите не са, например. Преди смятах, че може, но се убеждавам, че съм бъркала, ако света е във война, а ти си пацифист най- много да умреш пръв. Същата работа и с превъзходството, някаква комуникация тече по този показател, има си стереотипи и трябва поне да я следиш независимо, че не те интересува, ако искаш да се адекватно социализиран. Това за среда, която не си избрал, не семейство и приятели, но колеги, широк кръг познати. То е все едно да не казваш "Добър ден" или да не отговаряш на чуждото "Добър ден".

# 878
  • София
  • Мнения: 62 595
На теория това с обръщането на гръб е добро, но на практика не се получава така, защото другият просто не те оставя на мира или просто прибира наградата. Ако е решил, намира начин да те въвлече. Почти като психически тормоз става. Дори игнорирането невинаги върши работа, а дори предизвикват още по-голям ентусиазъм, става игра на инат. Ако всички колеги или началникът/клиентът иска състезание, колкото и да не ти се иска участваш в него трябва да вземеш реешение дали си готов да си тръгнеш от екипа или да изгубиш сделката. Самото разбиране на западната култура е в състезанието, неслучайно се използва метафората за живота като битка, като състезание.

# 879
  • Мнения: X
На теория това с обръщането на гръб е добро, но на практика не се получава така, защото другият просто не те оставя на мира или просто прибира наградата. Ако е решил, намира начин да те въвлече. Почти като психически тормоз става. Дори игнорирането невинаги върши работа, а дори предизвикват още по-голям ентусиазъм, става игра на инат. Ако всички колеги или началникът/клиентът иска състезание, колкото и да не ти се иска участваш в него трябва да вземеш реешение дали си готов да си тръгнеш от екипа или да изгубиш сделката. Самото разбиране на западната култура е в състезанието, неслучайно се използва метафората за живота като битка, като състезание.

Понеже сме във форум, понятията и ситуациите като че ли се объркват. Във форумски спор наистина е най-добре да се зареже спора по някое време, макар че уви не винаги сме в съответното настроение. В живота обаче не става с игнориране и обръщане на гръб. Когато нещата бъдат оставени на самотек, те имат свойството да вървят от лошо към по-лошо.

# 880
  • София
  • Мнения: 62 595
Да, важна е реалността. Тук всеки може да натисне с мишката хиксчето.

# 881
  • София
  • Мнения: 16 009
Във форумски спор наистина е най-добре да се зареже спора по някое време, макар че уви не винаги сме в съответното настроение. В живота обаче не става с игнориране и обръщане на гръб. Когато нещата бъдат оставени на самотек, те имат свойството да вървят от лошо към по-лошо.
Така е, за затова и питам какво правиш като пацифист, ако другите не са пацифисти? Във форума обаче могат да се опитват до безкрай или до бан различни варианти. В живота не е така, а и няма опция за бягство в много случаи.

Дадох пак кофти пример с красота, но ако в работата те сметнат за претендент за шефското място или някаква желана позиция, привилегия, дори и да не си претендент това може да ти коства настоящото място. Всъщност ако не си претендент е най- лошо, защото ако си ще имаш някаква стратегия за отбиване на ударите, но ако не си може и да забележиш, че отвсякъде ти се подлива вода, когато е твърде късно.

# 882
  • България-Швейцария
  • Мнения: 2 535
...ако в работата те сметнат за претендент за шефското място или някаква желана позиция, привилегия, дори и да не си претендент това може да ти коства настоящото място. Всъщност ако не си претендент е най- лошо, защото ако си ще имаш някаква стратегия за отбиване на ударите, но ако не си може и да забележиш, че отвсякъде ти се подлива вода, когато е твърде късно.
Чуден пример Simple Smile за това как след подобна случка от пацифист пръв поемаш пътеката на войната.

# 883
  • Мнения: 755


Дадох пак кофти пример с красота, но ако в работата те сметнат за претендент за шефското място или някаква желана позиция, привилегия, дори и да не си претендент това може да ти коства настоящото място. Всъщност ако не си претендент е най- лошо, защото ако си ще имаш някаква стратегия за отбиване на ударите, но ако не си може и да забележиш, че отвсякъде ти се подлива вода, когато е твърде късно.

Всъщност в този пример не се включва превъзходстовото, тук се касае едва ли не за самоотбрана. Дори и пацифиста се защитава, за да не умре от глад.

# 884
  • София
  • Мнения: 16 009


Дадох пак кофти пример с красота, но ако в работата те сметнат за претендент за шефското място или някаква желана позиция, привилегия, дори и да не си претендент това може да ти коства настоящото място. Всъщност ако не си претендент е най- лошо, защото ако си ще имаш някаква стратегия за отбиване на ударите, но ако не си може и да забележиш, че отвсякъде ти се подлива вода, когато е твърде късно.

Всъщност в този пример не се включва превъзходстовото, тук се касае едва ли не за самоотбрана. Дори и пацифиста се защитава, за да не умре от глад.
Така е, мисълта ми беше, че ако другите играят една игра, дори да е игра на превъзходство е трудно да си сред тях и да не я играеш, най- много да я загубиш. Щом превъзходството се намесва в елементарни неща като тъп спор във форум очевидно само в своя ашрам човек може да си лафи на спокойствие без да се намесва в излишни и измислени йерархии и съревнования.

Общи условия

Активация на акаунт