Случи ми се нещо странно IX

Мерси за линка, unadaptable 
И за такъв вариант съм си мислила. Макар, че може и да е съвсем обикновена предсказуемост.
А какво мислите за случаите, когато се сблъсквате в един и същи ден на сходни числа.
Днес например, ми се струва, че получих някакъв знак. Но не знам как да го тълкувам и на какво да обърна внимание.
Значи ситуацията е следната:

Вървя днес следобед към къщата, в която живееше покойната ми баба, на която съм кръстена и която много обичах. Смятаме да живеем за в бъдеще в тази къща с мъжа ми и в момента я ремонтираме.
Като стигнах на повече от половината път, усетих, че нещо ми се мотае в краката и първо помислих, че е найлонова торбичка. Обаче се оказа, че това е цена, която се е отлепила от щайгата със зеленчуци от борсата наблизо. Погледнах цената и пишеше: 1,30 лв. Аз обаче малко като 130 го видях.
После съвсем близо до къщата видях една карта, обърната с лицето нагоре. Беше 10-ка пика.
А номерът на къщата е 10 
Може и да е абсолютно съвпадение, но ми беше странно как в рамките на 10 минути в краката ми все някакви написани цифри се мотаеха и все с участието на 1 и 0.

На мен постоянно ми се случват някакви еднаквости, едни и същи неща, цифри, събития, факти. В началото го намирах за странно, но това е постоянно и вече не му обръщам внимание.
Също в рамките на ден или час мога да видя еднакви цифри. Ако се за позная с някого, намираме повече от 3-4 еднаквости- например имаме еднаква кола, еднакви имена, еднакви кучета,еднакво хоби, еднакви познати. Абе все такива неща, но не само по 1, а всичките накуп. Май бях писала някъде из темите, но да го спомена пак. Отидохме на почивка, в хотела се запознаваме с едно семейство и се оказа,че имаме следните общи неща:
1. С еднакви коли сме
2. Тя учи това, което аз съм завършила.
3. От един край сме, но различни градове.
4. Той се е  занимава с дейност, с която моят мъж се занимава сега.
5. Децата ни са от един пол и на еднаква възраст
6. Тя пътува служебно ежедневно до нашия град.
7. Моята и нейната майка са чужденки, от еднаква народност
8. Ходили са в страната на майка ѝ на гости, с кола по същото време, когато и ние.


Втори случай. Тук във форума се запознавам с една жена, по-късно установяваме:
1. Имаме еднакво хоби
2. Имаме еднакви имена
3. Имаме еднаква порода кучета

Имам още доста такива случаи. Затова вече вярвам, че нищо не е случайно в този живот.

Ех, момичета, чета темите от първата насам и все не пиша. Аз си имам три неща странни, които са ми се случвали и викам "айде, дай да ги споделя". Няма лошо, нали?  
Първата случка беше когато бях малка, на около 6..или 7. Седнала съм си аз при баба ми, говорим си, в ръката си държа едно мече. Жълтичко с изскочил червен език. Много го обичах, като братче ми беше. Тааа...по едно време баба ми ме пита "искаш ли мляко" и аз се замислям "искам ли сега, не искам ли?" Бях много злоядо дете и млякото направо като ядене си го приемах. Само на сокове и сладки го карах. И докато разрешавам този труден житейски въпрос се чува "Искам"!   Значи мога да се закълна, че беше от проклетата мечка. Най-страшното беше, че баба ми отговори "добре" и ми сипа!   От страх му откъснах езичето. Още ми седи в стаята, не е говорело досега   ... Разказвала съм я тая история на роднините ми, що подигравки изядох "въображението ти е било, игра е било...." Абе квото и да е било, беше ужасно стряскащо.
Второто, което ми се случи, беше преди ее-хеее като бях на 16-17. Седя аз в нас. Самичка и чета на компютъра един роман-лИбовен. Застава котката до мен на бюрото и гледа към кухнята. От мястото където сме, така е разположен апартамента, че като е отворена вратата на хола и на кухнята и се вижда всичко. Ама то тъмно, лампите загасени, със същия успех можех да видя през стена. Както и да е. Седи котката до мен и се взира натам. Те попринцип(котките) го правят това, чела съм даже, че са единствените животни които могат да си имат и въображаем приятел и аз съм й свикнала. Ама тоя път беше адски напориста да гледа само и единствено натам. Мърдам й главата, тя пак си я обръща. Взимам я в мен, тя пак отива настрани и пак се взира. И аз обаче си седя и си мисля "мечо страх, мен не страх..идва секс сцена в романа, съсредоточи се". Да, ама не. Почвам да я наблюдавам, да й говоря "мацо, тва, мацо онова". Никаква реакция. Изведнъж просто от нищото полюлея в кухнята пада. С гръм и трясък..той нали беше и стъклен. Всичко на парчета. Сърцето ми щеше да изскочи. Отидох до кухнята, изчистих и така. Това беше. Ако не беше котката тази случка нямаше да ми е толкова странна.
Последното нещо, което се случи пак беше преди 2-3 години, да съм била 12 клас може би или началото на първи курс. Прибирам се в тъмницата и съм на метрото на Люлин. Чакам трамвай. Има няколко човека с мен. Аз съм застанала по-отстрани, защото пуша, да не преча на хората, нали...
До мен застава някаква жена. Съвсем обикновена. Възрастна, една сива такава, абе нищо специално. И ме гледа. И аз я гледам. И просто се гледаме. Тя седи и ми се усмихва и аз такова й се усмихвам, щото кво...мила съм!
При което тя казва "Виждаш ли ме? Виждаш ме, нали?"   Аз това като го чувам си викам "тя тази жена е луда   , я по-добре да не я гледам, защото съм учила, че понякога такива хора го възприемат това за враждебно" и се обръщам настрани. За около три секунди...Защото естествено ми става интересно все пак какво ще прави и като се обръщам я няма. Почвам да се оглеждам. Обикалям тичешком за 5 секунди цялата спирка. Тръгвам леко към пътя, по който минават хората като не им се чака трамвая(а той е само един).
Няма я! Никъде. Не съм я виждала друг път. Нито в Люлин, нито около метрото...Просто не знам.  
П.П. Съжалявам, че е толкова дълго. Това са моите странни случки. Знам и една две чужди, ама цял роман написах...накрая никой няма и да го прочете!  

Ето и една леко странна случка от мен от неделя вечер.
Бях си написала напомняне на телефона за 10ч в понеделник сутрин. Но точно в полунощ (00:00) между неделя и понеделник се включва ремайндъра на телефона. Ясно се изписва текста на напомнянето и това, че е за 10:00. Спрях го. На следващата сутрин, в 10ч. се включи отново.
В неделя беше годишнина на любимата ми баба (на нея съм кръстена). В същия ден, в неделя е починало и кучето при родителите ми....
Може да е някаква случайност, някаква грешка в електрониката на телефона, но ми е малко странно...

Neko, последната случка е бррр.....
Иначе за цифрите, си е чисто съвпадение, аз винаги се заглеждам в цифри и все нещо ги смятам и въртя, та и при мен се получават подобни съвпадения, ама нищо
Джема, моята най-добра приятелка и бившето ми дългогодишно гадже, имаха много общо помежду си, затова бях убедена, че ще се омъжа за него, добре, че не се случи.

 И аз да се включа с моите странни случки.Те са от доста време,но никога няма да забравя...
 Пъравото странно нещо ми се случи преди мнооого години.Бях дете,може би към 7-8 годишна.Случва се вечерта към 8-9 часа.Леля ми ме пита какво ще вечерям,аз искам да ми изпържи яйца и тя ми казва "Иди и ги вземи от хладилника,обаче много внимавай да не ги счупиш(всичко изпусках като малка и много се спъвах в нищото),защото няма от къде да купим сега".И аз отивам ,вадя ги от хладилника и изпускам едното яйце,изплаших се много ,а то отскочи и се върна.Постоях малко в коридора(там беше хладилника) до като леля ми не ме извика.После ме пита какво ми е и защо съм пребледняла така.Не й казах нищо.На когото и да съм го разказвала след това,всички ми се присмиват и ми казват ,че съм си въобразила.Как да си го въобразя това.Просто още ми е пред очите все едно ми се е случило вчера.
 Другото е преди 5-6 години.С тогавашния ми приятел сме на гости на баба му (Бог да я прости) и дядо му.Прибираме се с него след разходка из града и виждам дядо му на прозореца в кухнята,зяпа си навън и му махнах.Той не отвърна,но не ми направи впечатление,такъв си е ,малко дръпнат.Влизаме в двора на къщата,където намираме бабата на приятеля ми да шета нещо.Той решава да остане навън ,за да пуши цигари, а аз казвам на баба му,че ще се кача до горе до тоалетна.А тя бърка в джоба и ми вади ключовете за къщата,че горе нямало никой,а тя сега се връщала от магазина и било заключено  И аз "Е как да няма никой,аз сега видях дядо Симо на прозореца" тя ме изгледа странно и ми казва,че той е в кръчмата и не е горе,аз обаче си настоявам,видях го,махнах му.Накрая се качихме,вратата заключена ,къщата празна.Побърках се.После приятеля ми  ме накара да опиша точно човека,който съм видяла ,след което каза,че това е майката на дядо му ,която е починала точно в тази стая и дядо му много приличал на нея.Аз никога не съм я виждала разбира се.След това около седмица не можех да спа спокойно.
 И други неща са ми се случвали,но тях като че ли мога да си обясня все някак,но тези никога няма да мога забравя .

знам, че не е място за сънища, но понеже темата се казва: случи ми се нещо странно, за това споделих.

Последната случка, която Neko e споделила - за жената, е доста впечатляваща, макар че може да и се намери логично обяснение. А първата случка - с мечето - хем ми звучи като плод на детското въображение, хем ми припомни за преживяване, което аз имах на същата възраст и което още тогава ме накара да вярвам в чудеса Помня го, сякаш беше вчера, а са минали почти 30 години и ще го разкажа - ако не друго, поне ще се посмеете. Ходех на детска градина - в предучилищна. По това време гледах филм по телевизията за Спартак и се впечатлих от сцена, в която го разпъваха с някакви вериги, той се помоли на Бога на Слънцето и веригите се скъсаха. Та, реших и аз да изпробвам дали Бога на Слънцето ще ми изпълни желание и какво можех да измисля на тази възраст - реших да го помоля на другия ден в детската градина да дадат любимите ми ястия за обяд (бях доста злояда): таратор, картофи с месо и за десерт - торта Макар че никога не са давали торта за десерт. Очаквах с нетърпение да видя какво ще донесат, а когато го донесоха, помня че изтръпнах, уплаших се направо. Беше каквото поръчах - таратор, картофи с месо и някакъв десерт, а освен това донесоха и обичайната за това време кафява кутия с торта, защото някое от децата имаше рожден ден! Наистина се стреснах и реших, че с тези неща шега не бива, не помня дали съм повтаряла после

И още нещо по повод мечето на Neko - да не би да е ''казало'' нещо като "Да" (вместо ''искам''), или просто да е издало някакъв подобен ръмжащ звук - така правеха мечетата едно време? Сетих се, че като малка имах плюшено куче, за което дълго време вярвах, че е живо, защото като го подхвърлях веднъж го ударих в тавана и то изскимтя... След време разбрах, че то по принцип издава такъв звук, като го стиснеш отзад по вратлето Имах го от доста време, а не бях разбрала за тази екстра  . 

Интересни случки, но тази, според мен си има обяснение - Полилеите обикновено се закачат на скрита кука за тавана, която е хваната с дюбел. Котето вероятно е чуло звука как се измъква дюбела и това е приковало вниманието му.
Котките имат изключителен и избирателен слух - могат да си спят спокойно на силна музика, но и да се събудят моментално от миши стъпки на метри от тях, докато музиката "дъни".

И като споменах звуци - повече от година ежедневно чувам един, за който нямам никакво обяснение.
Появява се по всяко време на денонощието, следователно не е птица. И машина не е, понеже модулацията му е различна, а времетраенето  от 5 до 15 секунди.
Много е тих, почти на границата на моите слухови възможности - не мога точно да го опиша, но е нещо като "фиукане".
Синът ми казва, че го чува ако го питам на момента, но мъжа ми, не.

Тази история ми я е разказвала мама,доста е страшна:Един ден докато си пътува в тролея  (по това време все още е гадже с баща ми) изведнъж някой зад нея (тя е седнала и той на задната седалка) започва да й говори,по-точно шепти,ама е много ядосан/а,кара й се,казва и да бяга от баща ми,да се раздели с него,защото нищо добро не я чака,говори й за семейството му,изрежда имената им,предупреждава я,а тя през това време не мърда и каза,че се е вцепенила,не е знаела как да реагира и не е могла да разбере дали гласът е женски или мъжки.На първата спирка бързо е слязла, не се е обърнала дори за секунда.И наистина-този човек превърна живота ни в ад,нищо хубаво не сме видяли от него и това все още продължава,а за родата му няма да коментирам...това семейство е като някакво проклятие направо,дано по-бързо се отървем.

Сещам се и за друга история:Бях 3-4 клас и изведнъж в училище започна да се появява един старец.Идваше всеки ден,по едно и също време,започваше да обикаля двора и си тръгваше-нищо повече.Спомням си,че беше със страшно сини очи и винаги в ръка държеше някакъв стар часовник.Доста време му се чудехме с една приятелка и един ден решихме да го проследим  Сега ми е смешно,ама тогава бях много развълнувана.Както и да е,тръгнахме след стареца и вървяхме малко по-назад.Той зави по една уличка,но като и ние завихме него вече го нямаше.Гледахме навсякъде,дори под колите(да,знам... ) ,но той просто изчезна.И не,не е притичал,защото беше старче с бастун и ходеше бавно.Не ме е страх като се сетя за това,но е странно.

Да не е бил някой доброжелател, отлично познаващ семейството на баща ти или изпатил си от него. проследил е майка ти, седнал зад нея и ѝ казал  каквото имал да казва. Ако ѝ го беше казал в директен разговор, тя нямаше да му повярва или не е искал да се открива кой е.

Тя е могла да се обърне и да го види,той как ще е сигурен,че няма да го направи.Не знам,не се и опитвам да си го обясня..

Отдавна съм изчела всички теми, а пък все не ми остава време да се разпиша
Ок, съгласна съм, че има много неща, които имат своето научно обяснение...та затова нека някой ми обясни моята случка.
Едно лято работех на морето. Отпред магазините, отзад стаички с баня и тоалетна за персонала. Аз и моята колежка (страшен звяр да отбележа се оказа  ) работехме така-3 дни двете, а после едната почива половин ден ( другата така следващия ).
Та става киликандзера в моя почивен полуден и се гласи за работа, а аз се правя, че спя за да не ми вгорчава живота за някоя от нейните простоии. Тук да отбележа, че прането ни беше на една сушилничка извън стаичката,на 5 крачки от вратата. Та наглася се тя и излиза и аз виждам как се превърта моята връзка ключове ( те бяха в ключалката леко дръпнати за да може тя като излиза да заключи). Викам -ура, ще спя спокойно:) След малко се джаска бравата и после тропот-"Отвори ми мааааа" Отварям аз и оная беснее-ти що ме заключваш, аз излязох да си събера прането   
Казах и че съм помислила, че е тръгнала за да отваря магазина, само и само да се отърва, а и тя си падаше истеричка...но с очите си видях как тежката ми връзка с ключове се превъртя сама  Ха сега нека някой да ми го обясни логически