Случи ми се нещо странно IX

Върнахте ме назад в детските години. С приятелките ми викахме "Кики"   - какво беше не знам, но го викахме с 6 флумастера, подредени във формата на правоъгълник, чиито ъгли хващахме от двете страни. Задавахме въпроси и по начина, по който се мръднат флумастерите на дългата страна, разбирахме отговора. Единствено съм запомнила, че упорито отговаряше с "не" на въпроса дали Майкъл Джексън ще има концерт в България, за огромно разочарование на приятелките ми..
Та каквото и да беше този Кики, след прочетеното до тук не си и помислям да викам нито него, нито каквото и да е.. бррр..

Душата се вселява на седмия ден от съвокуплението между мъжа и жената,душата сама си избира съдбата,може и да не иска да стои до края,разбирай с тези родители,поради някакви причини и да се получи спонтанен аборт.Иначе аборта (по желание)е грях,престъпление срещу човешката ти същност,убиваш бебе-убиваш ангел.Децата от незнание,т.е без задни мисли викат дух,затова и им се разминава,пазят ги,но ако възрастен го прави,ТАКИВА БЕДИ ще си стовари на главата че свят ще му се извие,внимавайте какво правите,ама много.

аз знам за един истински случай, в който обаче една - врачка  ... е предала послание духа на чичото на мое бивше гадже

майката на бившия ми  е ходила при врачката по друг повод, не да се викат духове, в един момент врачката й е казала, че брат й е дошъл и е казал :"За Мимето - бял бивол да искате" .....Мимето е сестра му на бившето ми гадже и докато е била малка и чичото е бил жив - все е казвал, че ако някой дойде да я иска за жена, като порасне - бял бивол да искат (т.е. - да не я дават), типично негов израз - за белия бивол ..... познавам семейството много добре - над 10г. бяхме заедно, със сигурност не е измишльотина  

аз такива срещи съм нямала, само 2 пъти съм сънувала починали хора, единия път - любимата ми баба, сънят не беше нещо особено, разминахме се на стълбите в кооперацията, в която живееше

другият сън .... имаше смисъл, в катастрофа почина майката на най-голямата ми любов; когато се запознахме с него - буквално ме върна към живота   били сме едно цяло, както с никой друг;  няколко месеца - след смъртта на майка му - я сънувах да ми казва:"Не го мисли, не ти е отреден!" - вече се бяхме разделили с него официално, макар, че се виждахме пак .... и тя се оказа права, почина и той, лека им пръст и на двамата; той самият винаги казваше, че не трябва да има семейство, нито деца .....беше ми много странно как може да говори така, беше му станало фикс идея обаче аз да се омъжа и да имам деца аз, което тогава ми се струваше - смехотворно; никак не одобри първия ми годеник, направи всичко възможно да провали мероприятието и успя; мина време, омъжих се, родих и наскоро разбрах, че е  починал малко след това - катастрофа;

Много искам да се  запиша в темичката ви и да ви следя. Без да искам попаднах на нея. Само за да не е празен поста ми ще добавя най- странното нещо в живота ми, а то е свързано с малкия ми син. Никога не съм си позволявала да го казвам, защото ще ме вземат за луда и мъжа ми беше свидетел и не ми даваше 
Возихме се с колата с ММ. И се бяхме умълчали. Малкия на 2 години ( 2 и половина ) както си стоя на задната седалка започна да разказва с подробности раждането си. Описа всички доктори и сестри, които са били там.  Как са ми отрязали корема с нож. Аз помислих, че си фантазира и го питам: Как ми отрязаха корема така ли:( и му показвам по височина). Той казва: Не( и ми показва точното място както те оперират секцио).
Как се е почувствал , че е бил изцапан, че са го измили и водата му е била студена, че аз съм била цялата в кръв. Помислил ме за умряла( аз бях в упойка). Изобщо цялото раждане с всички подробности. Ние си помислихме, че някой му е разправял, но той говореше за такива подробности, които само аз знаех от лекаря ми. Много се шокирахме с моя мъж и до ден днешен като си спомним.  До 4 годишна възраст не ми даваше да легна. Като ме видеше в легнало положение и започваше да плаче- мислеше ме за умряла. Майка ми казваше, че това е сериозен проблем, защото аз отивам там тя го гледа аз заспивам права, но немога да легна в никакъв случай ,защото той почва да плаче. Много беше странно с това раждане.  Незнам откъде му дойде в главата тогава и започна да разказва, аз бях отпред и не сме провокирали изобщо подобен разговор . На децата обикновено им е трудно да проумеят   как се раждат, колкото и да обясняваш, а той съвсем смислено и свързано си разказваше. Дори и да е подочул от някъде няма как да го преразкаже с такава точност всичко подред на събитията и в хронологията, която са се случили.
Отдавам го на нещо по- голямо от нас.

На бас, че си родена през 80-те 
Кики беше полтъргайст, живееше в Пловдив, при едно момиче, което пък му водеше дневник в един тийнейджърски вестник 
И ние го викахме, но с кибритени клечки.

Lizet33, много интересна поредица, благодаря за линковете.

Не викайте духове в никакъв случай 

Такъв ужас изживях като ученичка на една бригада,че като се сетя пак настръхвам...

Разкажи 

Doli, разкажи, моля   

Не, обаче на няколко пъти ми се случва да се събуждам с усещането, че земята се тресе.
Дори и снощи. Събудих се от вибрацията, около минута в абсолютно будно състояние се взирах в полюлея и картините, за да видя дали се клатушкат. Бях в бойна готовност да награбвам малкия и да се крием под вратата, защото бях сигурна, че е земетресение  .
Освен да откачам или мозъкът ми нещо да дава бъгове, за друго обяснение не се сещам  .

Единственият дух, който съм викала беше Сладкишко ( или Сладкишчо беше, не знам, бяхме на 8 ). С парче шоколад викаме 7 пъти "Сладкишко, появи се" със затворени очи. Накрая на шоколада имаше стъпчици. Винаги се получаваше, даже веднъж пробвах сама и какво мислите - пак се получи.

Тогава изобщо не ми е направило впечатление, ама сега като се замисля, какво беше това чудо, което оставяше подобни следи, не знам...

Е, Луна и грош, какви бъгове, какво откачане....Толкова пъти обсъждахме в другата тема тези вибрации, толкова пъти съм се оплаквала, даваха ми съвети как да опитам да ги спра. Не успях. Преди заспиване няма ли?

Аз забравих да кажа, че ние викахме духа на открито, не в стая,защото бяхме чули,ч е е опасно в стая. Но пък не знаехме,че трябва и да се отпрати, та не го отпратихме. Не знам всички нещастия, които са ми се случили да отдавам на него или не.

И ние сме го викали само , 4е със вилици 

Проблеми с вестибуларния апарат.