Случи ми се нещо странно IX

майка ти и баба ти - гледали ли са кози, овце, отличават ли ясно отпечатъците?

колко дълбоки бяха? Възможно ли е да е птица?

Само малка поправка, майка и леля бяха 
Иначе не, нямаме никакви животни, ясно е бил очертан отпечатака, че си е точно копито, като на коза, знам колко нереално звучи, наистина, ама...

аз например - не бих могла да преценя от какво животно е даден отпечатък - затова разсъждавах в тази посока 

---

има торове фосфати, но според мен ...... е по-скоро въображение 

От скоро ви чета, и доста интересни неща сте писали
Аз нямам кой знае колко странни случки, сещам се само за две които ще споделя.
Като малка понякога нощем ми се явяваше една бяла котка, стоеше си в ъгъла на стаята
ми и ме гледаше. Не съм изпитвала страх просто си знаех, че няма лоши намерения спрямо мен.

Другата ми случка стана преди десетина години. Братовчедка ми ми беше дошла на гости, и като си тръгваше изведнъж ме обзе натрапчиво предчувствие, че никога повече няма да се видим.
Не исках да си тръгва, и я убеждавах да остане.Тя обаче си тръгна обещавайки да ме посети отново.
Предчувствието ми обаче за съжаление се сбъдна, няколко месеца след посещението си тя загина при пътен инцидент.

 

за котката - за първи път чувам 

Бялата котка

 

Мили дами, бих искала да попитам нещо във връзка с викането на духове. 
Аз ЗНАМ, че не трябва, но ми е интересно ЗАЩО? Какви последици може да има? Ако това го прави "професионалист", пак ли е опасно? Изобщо как може да си сигурен, че идва именно този, когото си извикал, а не някой друг? 

Питам от любопитство, няма да викам никого, той ако иска, сам ще дойде (както и идва в съня ми  )

Според мен изобщо никога не идва този, когото викаш. Това,което идва е някаква нечиста сила. А не се вика,защото след това тази сила или взема жертви или постоянни нещастия съпътстват занимаващите се с такива дела. Това съм чувала, не твърдя, че е истина и че изобщо съществуват такива неща.

 Много ми хареса.

Да,и аз знам така,че не се появява този,който си извикал. Абе,страшно си е,няма смисъл да се месим там просто.
Иначе,като малка ,сме правили опит с азбука написана в кръг на лист,игла на конец и викахме дух. И,да, отговори ни. Не знам ,никога не бих го повторила вече.

 Една моя съседка погреба баба си на 105 години. Разказа ми за нея странна история, случила се още преди последната война. Като била около 15-годишна, се разболяла много тежко, нямало лекарства, лекари, направо си отишла и я приготвили за погребение, тръгнали към гробището със свещеник. Отчето почнало да я опява, но по едно време забелязали, че умрялата като да помръднала. Загледали я внимателно и в този момент тя почнала да идва на себе си. Шок, радост, прибрали се с жива дъщеря в къщи.

После тя разказвала, че попаднала на оня свят (по думите й) и се озовала в помещение, в което имало няколко мъже. В центъра седял възрастен мъж, облечен в бяло с дълга бяла брада. Той прелиствал някаква огромна книга с кожена подвързия. И както прелиствал, говорел сърдито на останалите: "Кого сте довели? Вие сте направили грешка, довели сте Елена от Дивотино, а трябваше Елена от ... (забравих кое село) да доведете. Връщайте я веднага." И един от останалите повел Елена към една много висока стълба, която се спускала надолу, толкова надолу, че не се виждал краят. Казал й:"Хайде, слизай." Нея обаче я било страх, защото не знаела накъде води тази стълба. Тогава той леко я побутнал и тя се спуснала надолу и след това се събудила в ковчега насред погребението си.

След това, вече като възрастна баба, всички набори измрели, после и децата, а тя все жива и повтаряла: "Тези отгоре пак сбъркаха нещо в тефтерите, пак ме забравиха."

Жената, чиято баба се е съживила, е моя съседка, вярваща, разсилна в един храм, без склонност към езотерика или фантасмагории.

Историята на бабата затвърждава моето вярване, че човек вижда оттатък това, което си представя - за който смята че Господ е старец с брада, така му се явява. Който е убеден, че оттатък няма нищо, ще получи нищо - нима има по-голям ад от това да прекараш вечност в нищо. Който търси рай, рай ще намери.

Докато е жив обаче. След като се е "върнала", не е  била умряла, всичко е в мозъка.

 
Звучи ми като от разказ на Елин Пелин-дядо Матейко или душата на учителя
Съседката вероятно няма склонност към езотерика, но фантасмагориите са й в повече, а има и чувство за хумор жената.

Беше абсолютно сериозна, като го разказваше, защото поводът беше скорошното погребение на майка ми, не сме били на кафе между два сериала. А и не е по характер майтапчийка, никак даже.

Мисля, че точно предава разказа на баба си, която е била селска жена без образование, с вярванията от едно време за Свети Петър с дългата брада. Затова и така й се е видяло "там горе".

Като малка/10-11год./ имах странни шумове в главата,само вечер ги чувах,все едно много хора говорят едновременно,но нищо не се разбираше  
 А няколко пъти пак вечер,когато всички спяха имах усещане,а и съм сигурна,че виждах как около мен притичват някакви космати животни,подобни на видри или бобри...Плашех се,но не съм споделяла с никой.След месец-два всичко изчезна,но не съм го забравила повече от 30год.