Сигурна съм. Знам си целия живот.

Що не разкажеш 'миналия си живот'? Много пъти са те подтиквали момичетата тук. Мене лично би ми било интересно.

и за да не е оффтопик:
Моята история се случи преди около година и половина. Имах чести сънни парализи. Няма да ги разказвам всичките, тук много момичета са ги преживявали, макар и под различни форми.
Специфичното при мен е, че се случваха само когато се налагаше да спя сама. Тогава приятелят ми преспиваше при мен през ден, че още бяхме млада двойка

Има и кратко предисловие - в апартамента (който съм наела сама от около 4 години) често се случва да скърца паркетът - забелязала съм го, откакто съм там. Звукът, който се чува, е като от спорадични стъпки.
Та легнах си една нощ сама, сънувам си смразяващия сън (много страшен. В съня си чух писъци, идващи сякаш от ада. Не можех да избягам, не успявах да помръдна. Усещах се събудена, но писъците продължаваха да пронизват съзнанието ми. Убедена съм, че в ушите ми продължаваха да бучат тия страшни звуци, дори когато вече наистина бях събудена и успявах да се движа. Подчертавам, че бях напълно в съзнание, разбираща. Беше около 3 през нощта. Изпитах чистия нерафиниран ужас. По-уплашена не съм била никога) Та след като се осъзнах напълно и писъкът изчезна, постоях малко изплашена с тупкащо в гърлото сърце, след което се реших да се изправя и да включа лампата. След няколко минути крушката угасна сама с трясък. Стреснах се още повече и се изнесох в кухнята. Легнах отново, чак като се развидели - около 5 ч.
Крушката я сменихме. След ден пак останах сама вкъщи да спя. Беше ме страх и реших да спя на светната лампа. Отново сънувах кошмар, придружен от сънна парализа. Събудих се около три часа. Постоях малко в леглото. Към 3 и половина крушката, която беше чисто нова и беше поставена вчера, се пръсна сама с трясък. Отново изпаднах в ужас. След минутки в ступор събрах смелост да се изнеса в другата стая.
В оня период имах чести сънни парализи, като се случваха, единствено когато спя сама. Помолих приятеля ми да спи при мен по-често. Кошмарите почти изчезнаха.
Сега ми се случва понякога (рядко), но когато сме заедно. Последния път дори крещях насън. Но мм ме събуди и ме спаси

аз естествено нямам никаква идея какво е това чудо.

веднъж се заговорих за кратко с една възрастна съседка, която сподели, че в апартамента е живял лош човек, който тормозел майка си.

Вярвам, че в апартамента има някаква сила, която се е разгневила, защото мм оставаше за вечерите. и когато оставах сама, този дух(?) ме тормозеше, но после свикна със ситуацията.
Стъпки продължаваме да чуваме. Приятелят ми твърди, че всеки паркет скърца и няма от какво да се притеснявам толкова много.. Ама..
