Публикувана: 25 май 2013, 19:29 ч.
Последно мнение: 15 юли 2013, 17:22 ч.

Ако промяната дойде, когато вече не я искате

7 941
94
1

Отговори

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са причините за проблемите в моя брак?
Как мога да се справя с чувството си на разочарование и объркване?
Какви са възможните решения за моите брачни проблеми?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са причините за проблемите в моя брак?
  
  Проблемите във вашия брак може да се дължат на няколко фактора. Първо, липсата на комуникация и разбирателство между вас и вашия партньор. Второ, изглежда, че сексуалният ви живот е станал проблематичен и неудовлетворителен за вас. Трето, разликата във възрастта може да е допринесла за различни очаквания и нужди от връзката ви. Накрая, изневярата и последвалите реакции също са фактор в проблемите ви.
- Как мога да се справя с чувството си на разочарование и объркване?
  
  За да се справите с чувството си на разочарование и объркване, важно е да отделите време за саморефлексия и разбиране на вашите емоции. Помислете дали да не потърсите помощ от психолог или семеен терапевт, който може да ви помогне да обработите емоционалното си състояние. Съсредоточете се върху собственото си благополучие и ясно дефинирайте своите цели и ценности, за да осигурите лично израстване и удовлетворение.
- Какви са възможните решения за моите брачни проблеми?
  
  Възможните решения за брачните ви проблеми включват открита комуникация с вашия партньор, провеждане на сериозни разговори, в които изразявате чувствата и нуждите си. Разгледайте възможността за семейна терапия, където можете да работите заедно с професионалист, за да разберете корените на проблемите и да намерите начини за разрешаването им. Важно е също така да се съсредоточите върху собственото си благополучие и да имате ясно разбиране за това какво искате и какво е добро за вас.
- Какво да правя, ако изпитвам вина и объркване?
- Какво е мнението за изневярата и нейните последици?

# 60 4 юни 2013, 21:36 ч.

София
Мнения: 16 578

Аша, аз знам какво усещаш, изпитвала съм го...и не, не е малък проблем, голям е.

# 61 5 юни 2013, 10:25 ч.

Мнения: 4 009

Не знам защо си мисля,може и да не съм права,но си влюбена в другия и от там идва нежеланието за секс с партньора ти Peace

# 62 5 юни 2013, 10:28 ч.

София
Мнения: 16 578

Цитат на: vanessa80 в ср, 05 юни 2013, 10:25

Това не е задължително, при мен беше цяла година този период и беше преди да се влюбя в ММ. Даже ходих на лекар, толкова се бях уплашила от липсата на сексуално желание (реших, че не е нормално. т.е. някакво болестно състояние)...не че ми помогнаха лекарите, де...

# 63 5 юни 2013, 10:40 ч.

Мнения: 4 009

Да,но ситуацията е била различна,при теб е нямало друг и за това нейното положение не е съвсем идентично с твоето.Тя сама може да си отговори на този въпрос,защото единствено тя знае,кога,в кой период се е появило това нежелание.

# 64 5 юни 2013, 10:57 ч.

Бургас
Мнения: 6 116

Не е задължително нежеланието за секс да е свързано с друг мъж. Аз изпитвах почти никакво желание за секс. И това идваше от липсата на внимание и неприсъствие в живота ми и многократните откази за тези неща. Как да искаш да правиш секс, когато мъжа в леглото ти е на толкова голямо "разстояние"?
По принцип съм от хората, за които секса е важен. Признавам си го без бой. Важен ми е и то много. За мен семейство без секс не може да има. Виж обратното е възможно. Laughing

Аша, просто ти трябва време и нищо повече. Колко просто е да се каже в едно изречение и колко е трудно да се постигне. Wink

Помоли мъжа си за време, без натиск. Обясни му това, което казваш и на нас. Ако те обича ще те чуе.
И не на последно място: Раздяла без болка няма. Колкото и да е цивилизована, колкото и да я мислите. Теб ще те боли, него също, детето също. Няма средно положение. Дори и двамата да работите в полза на детето ще ви трябва време, за да свикнете.Факт е, че с всяка ваша постъпка давате пример на това дете. Дали ще му покажете семейство на хартия или не е ваш избор.
Много ме заболя когато БНД ми каза, че няма смисъл да оставаме заедно заради детето /това още в началото като разбрах за другата/. Сега знам, че е бил прав. Кому е нужно да живее в лъжа? Защо да уча сина си, че може да има жена и дете и още куп жени? Показах на детето си, че прецакаш ли си семейството - нямаш такова. С една дума смятам, че той видя, че или имаш семейство и се обичате и подкрепяте всички. Или нямаш семейство.

Последна редакция: ср, 05 юни 2013, 11:02 от Sesana

# 65 6 юни 2013, 19:05 ч.

Мнения: 20

Дори си спомням ясно момента и повода, в който точно осъзнах, че желанието ми към мъжа ми е изчезнало. Беше преди около 10 месеца. Но и umi zoomi също е права - другият човек много силно ме развълнува Blush

, но той хронологически се появи наскоро. Благодарение на него ми се върна изгубеното от години усещане за собствената ми нормалност, иначе и аз като Шарки се тревожех дали нямам здравословен проблем, дали са ми наред хормоните, за ендокринолог ли съм, за психиатър ли..

Sesana, съвсем си права, няма как да е безболезнено, дори взаимно да се разберем някакси. Sad

Засега каквото и да напиша, ще е повторение на по-предишното, но ако има новини, ще ги споделя. Blush

За мен е голяма подкрепа, благодаря ви. bouquet

# 66 7 юни 2013, 15:14 ч.

Мнения: 1 127

Цитат на: Аша в вт, 04 юни 2013, 21:29

Трудно ми е да дам еднозначен отговор, наистина. Повече го чувствам, отколкото мога да го формулирам... Дали разочарованието, което се натрупа капка по капка или не само то, но чисто физически усещането ми е да се свия, да се скрия, да избягам, не мога да се насиля да го целуна дори, да не говорим за нещо повече. Confused

Просто ми е неприятно, дразнещо....

Този цитат ми напомни една ситуация около мен самата преди години: мъж, който чисто физически не ме отблъскваше, напротив, но ме беше разочаровал емоционално, и не можах да `зачеркна` това разочарование, за да продължим. Подсъзнателно сигурно съм се страхувала от ново такова, знам ли, но без да простя, нищо не можеше положително да се случи между нас, и не се случи.

Та, в ситуацията на авторката допускам, че го има тоя момент - разочарование/я/ от мъжа й на чисто емоционално ниво, които са се трупали във времето, и тя не може да ги подтисне в себе си, да прости и забрави, за да го допусне физически до себе си и продължат напред заедно. Т.е. по-скоро някаква емоционална бариера, трупана във времето, в допълнение с несигурност в бъдещето, и оттам и нежелание за физ.близост . Може и да греша, но това предположих се е случило, четейки разказаното от нея.

# 67 8 юни 2013, 10:55 ч.

Бургас
Мнения: 6 116

Като се замисля, ако мъжа ти 3 години не ти отговаря с желание за секс и знае, че ти липсва не е прекрасно. Първо идва въпроса Защо?, след него търсиш причина в себе си и тотално се скапваш и накрая просто не ти пука. Секса е важен за връзката и за жената като цяло. Не зная дали пък аз не съм в час, но ако системно ми се случва, то шанса да чакам "чудо" граничи с 0. Ще покажа, че искам, че ми липсва и ако ударя на камък в едно известно време просто ще парафирам една точка. Живота е прекалено кратък, за да се живее така. В една раздяла няма нищо страшно, страшен е пътя до нея. Пропиляното време и усещането, че може би си направил грешка. Всичко друго е фактология - пари, жилища.... Начин винаги има.

Последна редакция: сб, 08 юни 2013, 11:41 от Sesana

# 68 8 юни 2013, 11:15 ч.

Мнения: 265

Още с прочитането на първия пост на авторката се припознах в нея. В момента съм в процес на развод , аз направих първата крачка, просто нямаше смисъл от повече мъки. Аз съм на 28г, той на 42г. Още в началото на връзката ме съветваха, че не е добра идея с тази голяма разлика в годините, а аз се опитвах да докажа колко грешат. Е, не успях-такива двойки са обречени на провал. Сега го твърдя от опит. Проблемите при мен се появиха още докато бях бременна, но търпях. Роди се детето-пак търпях. Сега в своите 40 г той се засили,но наистина го изби по други жени, което за мен е странно, като се има предвид какъв "любовник" е. Ако някой трябваше да кривне от правия път това трябваше да бъда аз. Сексуален живот на нула, помощ вкъщи-не, той изкарва пари и не трябва да помага, помощ и внимание към детето- не, той не се занимава с деца,дразнят го и това е задължение само на майката. Изобщо- разминаване отвсякъде. Плюй си на петите, докато е време, с това твое признание си си вкарала голям автогол- сега си мислиш, че е готов на всичко за вас, но след време само ще се озлоби и ще стане по-зле, ще ти трие сол на главата.

# 69 8 юни 2013, 11:39 ч.

Бургас
Мнения: 6 116

За мен е постъпила правилно като е признала. Едно е да изневериш и да лъжеш, друго е да признаеш и да се разделиш. Ако една връзка приключи, е без значение дали подписа още е факт или не. Тя просто е свършила и след този момент изневяра не може да има. Веднага давам пример, ние уж приключихме, заради друга жена, но тя беше повод, причините други. БНД и аз бяхме сложили точката емоционално преди появата на настоящата му съпруга. Факта, че 5-6 месеца след развода бяхме щастлиео женени по отделно е достатъчен. Страх от непознатото и новото ни държа заедно до последно. Грешка и то голяма. В моя случай: да е жива и здрава изневярата, че даде тласък на нещата. Сега си знам урока, от чакане с години файда няма. Живота е един и кратък. Ако един мъж те обича, той те чува.

# 70 8 юни 2013, 13:10 ч.

Мнения: 37

Лично аз ,не мога да си обясня защо си е признала.
Ако нещата с лИбовника са си ОК,тя би трябвало да е щастлива.Не виждам от къде този гняв,че съпруга й не е на нивото му.Дори и да се разделят,защо трябва да го наранява ,обвинява и т. н.?
Просто не се е получило.

# 71 8 юни 2013, 14:41 ч.

Бургас
Мнения: 6 116

Смятам, че можеш да погледнеш на признанието по друг начин. Ако уважаваш един човек, нямаш право да го лъжеш. Имал си дупе да изневериш, трява да застанеш зад действията си, а не да се криеш като мишка. Все някога той ще разбере и ще е най - долно да е от трети лица.

# 72 8 юни 2013, 15:06 ч.

Мнения: 37

Е да ,ама представяш ли си колко е гадно да ти кажат ,че ти изневеряват защото видиш ли ти си се отпуснал.И каква е ползата от това? Той си взима забележка и се опитва да се стегне,но това не я удовлетворява.На нея , вече й харесва да нямат интимни контакти с мъжа си.В крайна сметка остава само обидата,а уважението някак не се вижда...

# 73 8 юни 2013, 19:08 ч.

Мнения: 20

Цитат на: rumi 321 в сб, 08 юни 2013, 13:10

Не съм го направила от гняв. В гняв и желание за отмъщение и nofelet ме изобличи по-напред, но истината е, че такива засега не са се появили. Едва ли съм лишена напълно от тях, сигурно ги има някъде в мен, но още не съм ги стигнала. Разочарование, депресия, страх, колебания, самообвинения - да, гняв - не. Ако можех истински да се разгневя, най-вероятно отдавна да съм предприела някакво действие. Казах му не за да издевателствам, а защото усетих, че няма смисъл. Преди не бях изневерявала никога и до този момент и аз имах някакви неясни, рехави надежди, че може пък да ми разсее проблемите, че може да ми компенсира липсите.. Но не може всъщност.

Цитат

Просто не се е получило.

Да, точно така е. Имаме еднакви ценности и желания, само дето не можем да се нацелим във времето. Sad

Просто не можем да се разберем, разминаваме се и много си приличаме в недостатъците си, например че и двамата сме пасивни по характер. Confused

# 74 8 юни 2013, 19:39 ч.

Мнения: 37

Аша ,аз не те обвинявам,още повече ,че то е минало и няма как да се промени.
И понеже продължавам да мисля,че не е добра идея, се опитвах за себе си да разбера, какъв е бил мотива да го направиш и какви са били очакванията.
Все пак такова признание е доста стряскащо и той няма как да не се промени ,а ти в друга посока ,и за да се уталожат нещата е нужно време и много търпение ,а и желание.

Не изглеждаш да си пасивна Peace

Препоръчани теми

Щастлив съвместен живот

Раздяла

Семейни проблеми. Психически тормоз

Преследвач

Причина:

Причина: