Публикувана: 25 май 2013, 19:29 ч.
Последно мнение: 15 юли 2013, 17:22 ч.

Ако промяната дойде, когато вече не я искате

7 949
94
1

1
...
3
4
5
...
7
Всички

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са причините за проблемите в моя брак?
Как мога да се справя с чувството си на разочарование и объркване?
Какви са възможните решения за моите брачни проблеми?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са причините за проблемите в моя брак?
  
  Проблемите във вашия брак може да се дължат на няколко фактора. Първо, липсата на комуникация и разбирателство между вас и вашия партньор. Второ, изглежда, че сексуалният ви живот е станал проблематичен и неудовлетворителен за вас. Трето, разликата във възрастта може да е допринесла за различни очаквания и нужди от връзката ви. Накрая, изневярата и последвалите реакции също са фактор в проблемите ви.
- Как мога да се справя с чувството си на разочарование и объркване?
  
  За да се справите с чувството си на разочарование и объркване, важно е да отделите време за саморефлексия и разбиране на вашите емоции. Помислете дали да не потърсите помощ от психолог или семеен терапевт, който може да ви помогне да обработите емоционалното си състояние. Съсредоточете се върху собственото си благополучие и ясно дефинирайте своите цели и ценности, за да осигурите лично израстване и удовлетворение.
- Какви са възможните решения за моите брачни проблеми?
  
  Възможните решения за брачните ви проблеми включват открита комуникация с вашия партньор, провеждане на сериозни разговори, в които изразявате чувствата и нуждите си. Разгледайте възможността за семейна терапия, където можете да работите заедно с професионалист, за да разберете корените на проблемите и да намерите начини за разрешаването им. Важно е също така да се съсредоточите върху собственото си благополучие и да имате ясно разбиране за това какво искате и какво е добро за вас.
- Какво да правя, ако изпитвам вина и объркване?
- Какво е мнението за изневярата и нейните последици?

# 45 1 юни 2013, 19:14 ч.

Мнения: 20

Nesiha, много съм благодарна за участието ти в темата и подкрепата, която твоите думи ми носят, а също и на Sesana за споделения опит bouquet

Sharky*, rumi 321, Lib, благодаря ви, всяко мнение ми е полезно. Hug

# 46 2 юни 2013, 09:29 ч.

Мнения: 1 127

Аз съм за втория шанс, стига да не е прекалено късно, поне ще си опитала. Peace

# 47 2 юни 2013, 11:37 ч.

Мнения: 20

В момента всеки вариант ми се струва или невъзможен, или погрешен. Първо, вътрешно нямам самата аз желание за шанс. Второ, страх ме е, че ако вложим усилия и двамата заради детето, за известно време ще се постигне едно нормално, поносимо ниво, но после пак ще стигнем до тук, където сме сега. Само дето още годинки ще са минали... Трудно ми е да облека в коректни и разбираеми обяснения, това което чувствам.

От първи юли, за разнообразие, оставам без работа, тъй че в момента, искам - не искам, не е момент да действам по въпроса с раздялата.

# 48 2 юни 2013, 11:55 ч.

Мнения: 10 303

Прекалено много мислене и теоритизиране. А нещата са по-прости, правиш това, което искаш. Не това, което трябва, което е правилно според този или онзи. А това, което ти е на сърцето. Така никога не бъркаш. Simple Smile

# 49 2 юни 2013, 13:21 ч.

Мнения: 1 127

Цитат на: Аша в нд, 02 юни 2013, 11:37

В момента всеки вариант ми се струва или невъзможен, или погрешен. Първо, вътрешно нямам самата аз желание за шанс. Второ, страх ме е, че ако вложим усилия и двамата заради детето, за известно време ще се постигне едно нормално, поносимо ниво, но после пак ще стигнем до тук, където сме сега. Само дето още годинки ще са минали... Трудно ми е да облека в коректни и разбираеми обяснения, това което чувствам.

Страховете трябва да се побеждават. Не са добър съветник. Никой не може да надникне в бъдещето, и да види какво би станало в дадена житейска ситуация в единия, или другия случай. Правиш това, което ти е на сърце, което чувстваш, че искаш и усещаш вътрешно, че е по-правилно като избор. Често интуицията не ни лъже. Решаваш се, опитваш..., пък резултатът после се разбира:

Цитат на: unadaptable в нд, 02 юни 2013, 11:55

Прекалено много мислене и теоритизиране. А нещата са по-прости, правиш това, което искаш. Не това, което трябва, което е правилно според този или онзи. А това, което ти е на сърцето. Така никога не бъркаш. Simple Smile

Или и да сбъркаш, поне ще си опитал, това което си желал, а и все ще имаш шанс за `поправителен` Simple Smile

# 50 2 юни 2013, 13:50 ч.

Мнения: 413

Аша, поговори с мъжа ти. Седни и опитай да разбереш как той я вижда ситуацията, какво си представя за бъдещето, какво искате да промените, може ли да промените нещо изобщо. Извадете чувствата от разговора и поговорете обективно за живота си заедно, не му позволявай да ти вменява вина, не го обвинявай и ти - няма смисъл, всеки е имал причина за решенията си, сега е важно да решите как ще продължите. Дори и да не успеете да проведете смислен разговор, това пак ще ти даде храна за размисъл и може и да те извади от това състояние на нерешителност, в което си (и което е много ужасно, знам от опит).
За съжаление любовта е нещо, което може да бъде задушено и веднъж изчезнала трудно се връща. Не бих могла да те посъветвам дали да даваш шанс или не - това е твое решение, но бих казала, ако имаш някаква надежда - пробвай. Ако не... ужаса без край не е за предпочитане.

Аз не мога да си представя 4 години незадоволителен секс. Та той е важна част от една връзка и е напълно нормално човек да желае да има нормален сексуален живот. И едно е, ако има някакъв проблем, нерешим или болест или пък желание от другата страна да даде близост, а съвсем друго е просто игнориране. Това би повлияло на всеки нормален човек - мъж или жена.

# 51 2 юни 2013, 15:53 ч.

Мнения: 37

Цитат на: Аша в нд, 02 юни 2013, 11:37

От първи юли, за разнообразие, оставам без работа, тъй че в момента, искам - не искам, не е момент да действам по въпроса с раздялата.

Как така, всички са толкова оперени до момента в който се окаже ,че мъжа освен за всичко друго им трябва и за да могат да преживеят? Laughing

# 52 2 юни 2013, 16:17 ч.

Мнения: 3 231

Цитат на: Аша в нд, 02 юни 2013, 11:37

Да, с тази реплика темата изведнъж придоби съвсем друго звучене.

# 53 2 юни 2013, 17:24 ч.

Мнения: 20

Цитат на: rumi 321 в нд, 02 юни 2013, 15:53

Цитат на: Аша в нд, 02 юни 2013, 11:37

Беше напълно неочаквано за мен. Посочените в темата събития се случиха много преди тази новина, която ми беше сервирана преди няколко дена.

# 54 2 юни 2013, 17:33 ч.

Мнения: 37

Виж,аз просто исках да се замислиш.До вчера пълноценния секс за теб беше най важното и някак си за липсата му обвиняваше единствено съпруга си....
И да правиш секс не нужно да имаш семейство.Изобщо желаещи за секс много,но такива които да се грижат за теб и детето ти....
Къде го сега любовника ????

# 55 2 юни 2013, 18:00 ч.

Мнения: 20

Не казвам, че само той е единственото важно нещо, но без него отношенията просто не са партньорски, за мен. Така че пълноценният секс ми е много важен, да. Поне беше преди години, сега опитно доказах, че без секс не се умира, но кой знае защо продължава да ми тежи тази липса и да ми вгорчава отношенията. Не обвинявам мъжа ми, че се е появил проблем, а за времето, което не го признаваше и което време май ми се оказа фатално за чувствата. Не казвам, че съм идеалната жена и че само той е допускал грешки във връзката ни. Както и да е, не искам да повтарям неща, които вече съм писала по-напред.

За съжаление не съм от хората, които могат да имат връзка само за секс. Не съдя тези, които имат такава, но аз не бих могла, не би ми донесло това, което ми трябва. С изневярата ми си го доказах сама на себе си - едни отношения трябва да са цялостни, за да има смисъл. Другото са кръпки, които само временно отлагат разпадането, и в крайна сметка не носят щастие. Това се отнася и за сегашната ми връзка с пълна сила, но не мога да намеря баланса между моето, неговото и това на детето право на щастие.

Затова и написах, че за момента колебанията ми отстъпват пред неочаквано появилия се на преден план друг проблем - работата. Първо него трябва да реша. През което време не смятам нито да се преструвам за пред мъжа ми, че вече изведнъж много съм поискала да си даваме шанс, нито ще се хвърлям на врата на някой друг мъж да ме спасява.

Последна редакция: нд, 02 юни 2013, 18:14 от Аша

# 56 2 юни 2013, 18:17 ч.

Мнения: 1 127

Цитат на: Аша в нд, 02 юни 2013, 18:00

...
За съжаление не съм от хората, които могат да имат връзка само за секс. Не съдя тези, които имат такава, но аз не бих могла, не би ми донесло това, което ми трябва. С изневярата ми си го доказах сама на себе си - едни отношения трябва да са цялостни, за да има смисъл. Другото са кръпки, които само временно отлагат разпадането, и в крайна сметка не носят щастие.
...

Точно казано.
Ето това обсъждахме в една друга тема. Не е за всеки варианта `само секс` навън. Някои от нас са просто така са устроени. Искат цялостност. Успех ти желая и с работата, и с личния живот! Peace

# 57 3 юни 2013, 09:17 ч.

Мнения: 37

То всеки търси тази цялостност!
Тъжното е ,че само преди някакви си 3-5 години ,те се се обичали и са били едно цяло.
Или са се заблуждавали....

# 58 3 юни 2013, 23:20 ч.

Мнения: 1 136

Аша, кой и колко е виновен са въпроси , които не стоят в момента на преден план. Ситуацията ти се усложнява и от факта че си губиш работата. Според мен мисля че трябва да си болезнено практична- можеш ли да се оправиш финансово сама, къде ще живееш, в каква насока съпруга ти ще се промени при дело за развод , какво да очакваш и доколко можеш да го понесеш.
Не ти давам съвет да търпиш и стоиш , но защо реши че вече не желаеш интимни отношения със съпруга си - ако можеш да отговориш на този въпрос еднозначно и без да се замисляш то е очевидно , че трябва да си тръгнеш, колебаеш ли се независимо какви са причините ще трябва да се потрудиш отново да опиташ с този човек.
Аз напуснах бащата на детето си без да се замислям , защото се отвращавах от него.останах сама , трябваше да намеря жилище за две седмици в чужда държава ,бременна и с минимални спестявания, родителите ми не можеха да ми простят дълго време. Бащата на детето след като видя нещата в завършен вид - не хипотетични разговори за раздяла се превърна в чудовище, заплашваше ме с убийство и т.н. , изпрати хора след мен - стигнах до ограничител на заповед от полицията - много , безумно трудно е да си сама , без да си финансово подкрепена. Единственото , което ме спаси беше факта че бях убедена в правотата на решението си. При теб ще е още по-трудно , защото не си убедена.
Разказах ти част от моята история , за да прецениш и обстановката , в която може да попаднеш . Мисли и чувствах! Правилно са те посъветвали , че решението ще кънти ! Успех , по който и път да поемеш!

# 59 4 юни 2013, 21:29 ч.

Мнения: 20

Благодаря за споделеното, axel_chiara, много си права!

Цитат на: axel_chiara2430 в пн, 03 юни 2013, 23:20

Не ти давам съвет да търпиш и стоиш , но защо реши че вече не желаеш интимни отношения със съпруга си - ако можеш да отговориш на този въпрос еднозначно и без да се замисляш то е очевидно , че трябва да си тръгнеш, колебаеш ли се независимо какви са причините ще трябва да се потрудиш отново да опиташ с този човек.

Трудно ми е да дам еднозначен отговор, наистина. Повече го чувствам, отколкото мога да го формулирам... Дали разочарованието, което се натрупа капка по капка или не само то, но чисто физически усещането ми е да се свия, да се скрия, да избягам, не мога да се насиля да го целуна дори, да не говорим за нещо повече. Confused

Просто ми е неприятно, дразнещо. Начинът по който настоява да пробва въпреки нежеланието ми, постоянният натиск (макар не физически и не груб) веднага да намеря как да го пожелая отново, както в годините досега - всичко ми е неприятно, без да има чак толкова фрапираща причина. А той ме укорява, че аз не съм наред. Наистина доскоро картинката беше обратната - от искащата, аз се превърнах в неискащата. Confused

На фона на проблемите, които повечето хора в този форум имат (или са имали), моят не изглежда толкова голям, зная. Confused

Иначе нямаме брак, трябва помежду си да успеем да се споразумеем за детето, ако се стигне до раздяла. Нямам идея как ще реагира, ако се случи наистина. Когато е било само на думи, реакциите варират много крайно - от заплахи и закани, до предложение за брак, за правене на второ дете... Реално не знам какво да очаквам. Все пак мисля, че не би си го изкарал на детето по някакъв начин.

Sharky*

Последна редакция: вт, 04 юни 2013, 21:50 от Аша

Препоръчани теми

💪"Игри на волята: България" - сезон 7 (2025) - тема 12 (24.11 - 30.11)

Седмокласници 2020/2021 - Първо класиране - (12.07 - 18.07)

1 593
Набори

МОНОДИЕТА - тема 15

💪"Игри на волята: България" - сезон 3, тема 9 (24.10. - 31.10.2021)

Причина:

Причина: