КЛАСИЧЕСКА ХОМЕОПАТИЯ СПОДЕЛЯНЕ НА ОПИТ И ЗНАНИЯ 28

Аз пък съм абсолиУтно За яслите и градините.Пуснах моето дете преди да тръгна на работа, не се адаптира трудно, има желание да е сред децата.Ползите от тези заведения е много голяма за детето-в яслите не ги у4ат на кой-знае какво ,но отношенията м-у децата , компромисите които се правят заради друго дете, нау4ават се на търпение и т.н.....
Но щом за вас е такъв стрес , аз също бих го спряла,и ако не се обидиш, мисля 4е е грешка 4е ттолкова дълго е бил само до обед, според мен 2-3 дни е ок, но след това свиква и 4ака .Моят син си е направил като "мини график' и си казва сам, 4е като се наспинка , си яде закуската , играе с децата малко и после мама идва и е ориениран кога ще го взема във времето

Всеки си гледа от неговата камбанария. Моето лично мнение е, и като родител, и като хомеопат, е че все по-малко истински педагози с любов към децата останаха в детските заведения!
Но съм твърдо ЗА камерите в детските ясли и заведения, така родителите ще могат 24 часа да наблюдават при желание какво става там (е, 24 часа ясно...).
Така ще се повиши контрола и няма да има деца, на които се забранява да стават да акат или пишкат по време на следобеден сън, нито ще има скришни и недотам скришни своеволни ощипвания и шамари към поверените им малчугани!

Моето мнение е , че след като веднъж детето е минало най-трудните първи дни, е безсмислено да се спира, защото няма да приеме детското заведение като реалност, а на есен ще трябва отново да изживее този стрес от нулата. А в детската градина никой няма да ги гледа като в яслата. Освен това няколко месеца в яслата са добър начин да се запознае с порядки, режим и определено адаптацията в градината ще е по-лека, защото ще знае какво му предстои. Няма тепърва да се сблъсква с напълно нови порядки. Да не говорим и за социалните умения, които придобива при необходимостта да общува сам с толкова много деца .

А относно агресията - или децата са изначално травмирани, или родителите подминават факта и от там се задълбочават проблемите. При нас имаше един инцидент с ударено дете, щипане, скубане и т.н. от заместваща учителка. Е, познайте. Вечерта поне половината група беше разказала какво се е случило. Родителите реагираха веднага, директорката се отнесе напълно адекватно. Така, че според мен е невъзможно нещо нередно да се случва с детето и то да не прави поне опити да се оплаче на родителя или да на дава никакви сигнали за това.

И мъжът ми имаше точно такава идея с камерата в яслата.   Но естествено няма кой да се съгласи, иначе пък всяка седмица измислят за какво да искат по 20-30 лв.  
Уж за добро го записахме, навиха ме свекърите, защото аз по принцип бях против да го пускам на ясла, но разбрах че в градините нямат период на свикване до обяд и че в яслите една госпожа се грижи за по малко деца, а ние късно махнахме памперса,а и си викам ако го пусна септември, тогава му е болен месец, всеки септември е болен и ще е по-трудно тогава и го записахме на ясла малко. Ходи 10 дни по 2 часа, после две седмици почива, че имахме семейни празници и уж да не се разболее, после ходи още два дни, като го включиха и в обяда с децата и на третия ден остана и да спи, уж с желание, следващите 2 дни също спа там и взе да се напишква, накрая на седмицата вдигна Т 39,4, дадох от хомеопатичното, което пи последно, както ми каза хомеопатът ни, и веднага отидохме на почивка, където бяха непрестанни агресии, кошмари и започна да заеква. Явно и смяната на обстановката му повлия върху стреса, а отидохме заради него, заради въздуха и спазмите  (Трявна).   Все гледам от психологична гледна точка да се случват правилно нещата, все внимавам и обмислям и накрая пак съм сгрешила. Може би наистина не трябваше толкова дълго да ходи по 2 часа (разбира се че не се обиждам  ), но така прецениха и госпожите, те казват кога да остане за повече, а и виждаха че аз не бързам ,защото съм си вкъщи. От друга страна баща му ми повтаря че го глезя, всички имали период на адаптиране, щял да стане мамино синче, но на мен това заекване никак не ми харесва и мнаистина съм на косъм да прекратя експеримента с яслата. Ползите наистина са големи, вкъщи си играе с бебето на бебешки игри, но пък го водя постоянно по градинките и по рождени дни на други деца и си има контакта и с връстниците. Иначе и той си знае, че като се наспинка и мама ще дойде, разказва ми как е минал денят и казва че там не ги бият, записан е в най-хубавата ясла в града, госпожите си личи че са доста грижовни... Но явно е по-чувствителен. От друга страна стресът наистина ще е двоен, защото ще свиква с нова обстановка, нови деца, нови госпожи.  Май трябва да се посъветвам с някой психолог.
Благодаря ви, че се включихте!  

абсолютни лаишки ще се изкажа - няма ли някакъв вариант за компромис да продължите до обяд да го водите детето? И ако му понася - да бъде така до септември.

Имам трето дете, "малтретирано" в градина (всъщност защо ли слагам в кавички...). Едното лъже, категорично, не ме питайте как се разбра, има си начини. Но другите две не. И най-лошото е, че на едното родителите не му вярват и смятат, че си измисля. Затова говоря за скришните пощипвания. Иначе съм категорично против доста ОДЗ-та в съвременния им вариант. И понеже няма да е честно да слагам всички заведения под един знаменател, ще кажа, че специално в нашия град има точно 2 градини, на които бих си поверила децата с малки изключения относно някои хора от персонала. Ако някой съгражданин ме чете, съм много щастлива, че сменят директорката на ОДЗ "Калина Малина". Крайно време е децата, които нямат артистични заложби, да спрат да седят тихо на столчета в ъгъла, за да не пречат на "звездичките" да упражняват отново и отново поредната обществена изява. И т.н., и т.н. Разбира се до голяма степен търсенето определя предлагането.
Докато има родители, които не смеят да говорят директно и честно за проблемите на децата си в градините заради "Оф, е, как да отида да го кажа, нали после ще ми мачкат детето, ще ми го гледат накриво...", ще сме на този хал.
( някой ден трябва да си глътна каустикум...)


Съгласна съм, щом трябва да се ходи.

И аз изобщо не бих се колебала да го спра. Особено при такива психически симптоми. Щом няма да продължава в същата ясла, какъв е смисълът от двойната адаптация?

И аз не съм фен на яслите и градините, макар че всичко е до дете. Първо дъщеря ми започна да ходи в родителски кооператив - малка група деца, аз съм наоколо, много внимателни учители, но въобще не вървеше добре адаптацията, напротив. Стана друго дете. От много спокойно и общително дете, което винаги се радва на компания, стигна до много силна картина на Лахезис, стана агресивна, бях в чудо. След това мина и през Пулсатила. Реших, че това не е мястото за нея, но не стигнахме до друг кооператив, защото се преместихме в провинцията. И започна да ходи на държавна градина, но с майка ми. Свикна с всичко само за около седмица докато имаха репетиции за Баба Марта и 8 март, ходеше с голямо желание, никаква агресия, не се сеща за мен. Очаквах, че без репетиции няма да й бъде толкова интересно, но продължи да ходи. Чувства се добре за сега, но ходи само до обяд, защото не спи следобед и е безсмислено да стои. Майка ми все си мислеше, че ще започне да ляга като гледа другите деца, но се предаде и тя Основната причина, поради която според мен й харесва в градината е, че има доста по-големи деца /смесена група са 3-5 години/, в кооператива всички бяха по-малки и много скучаеше.
Малко дълго стана, но мисълта ми е, че адаптацията не зависи само от детето и на друго място може да се окаже, че се чувства много добре.

Напълно съм съгласна с Каат. Много зависи от подхода на персонала, а не само от детето.

Може да остава само до обяд, няма да им е никакъв проблем, само ще ме гледат странно като го предложа, но не знам доколко ще е добре за свикването и има ли смисъл.
Иначе Каат, много си права. И моето дете е по същия начин, изключително общителен от малък, по площадките ме зарязва и тръгва да играе с първите срещнати деца, бях сигурна че няма да има никакъв проблем с адаптацията, но явно си го изживява детето. Явно на градинките колкото и да не ме търси си знае, че мама е някъде там на пейката и е спокоен. Сигурна съм че в градината госпожите са добри, но съм ги шпионирала  и виждам че на децата им е скучно, те не играят на нищо, нареждат ги по пейките и им се карат ако мръднат малко встрани и донякъде ги разбирам, защото са 25 деца и не е лесно, но от друга страна им е супер скучно на децата. Само като в лудницата обикалят в кръг с едни камиони с въженца и това им е разнообразието, а и моя син е един от най-големите там, знам че му е скучно, но пък се кефи че хапва с другите. Е, виждала съм ги и приказки да им разказват. Но със сигурност на градината ще имат по-големи разнообразия, поне така си мисля. Спането явно му е стрес, казва че се събужда по-рано, плаче за мама и госпожите му казват "заспивай бързо" и го било срам да каже че му се пишка, той дори доскоро отказваше да сяда на гърне там.

Да се включа и аз в дискусията:
Според мен ако имаш възможност да си го гледаш до градината, го спри. Реално от есента няма да се върне в същата група. Големият ми син плачеше много в яслата, хем баба му беше там и всяка сутрин ми се късаше сърцето. След това го оставих вкъщи за няколко месеца да си го гледам след като се роди малкия и го пуснах направо първа група на градина- в нова градина, с нов персонал. Само първият ден е мрънкал и никога повече. Винаги ходеше с желание. Също не е правилно според мен да се остава по за 2 часа или до обяд. Може евентуално, но за да 3-4 дни., защото иначе свиква, че след като се наяде наобяд например и мама ще дойде да си го вземе. А персонала понякога дава съвети да се взима, защото като плаче следобяд и ще събуди и останалите деца, т.е  за тях е по- лесно така, особено като виждат че имаш възможност.

Относно заекването: синът ми преди около три седмици изведнъж започна да заеква много. Събуди се една сутрин и не можеше и две думи да каже. Аз естествено се притесних доста, обсъдих с хомеопата  и тъй като имаше и други симптоми пи лекарство. Като правех ревизия на последните дни имах някаква идея от какво може да е. Постепенно другите симптоми изчезнаха и накрая изчезна и заекването, като продължи около 10- тина дни. Тъй че с подходящото лекарство всичко се оправя
Успех ви желая и най- важното е да не се панирате и да подходиш правилно- да не го прекъсваш, да го изслушваш, да не му насочваш вниманието, за да го чувства детето като проблем това. И отново най- важното да не се панирате близките, че децата много усещат 

И аз доколкото четох по темата изобщо не трябва да се обръща внимание на детето че заеква, за да не го приеме като проблем и да мисли само за това. И ние така правим, изобщо не го прекъсваме, не му натъртваме че го прави и чакаме да мине, нормално било на неговата възраст да се появи псевдозаекване и отминавало до 5-6 месеца максимум. Ако остане повече е проблем.
Arven,  браво че и вие сте се справили с този проблем с хомеопатия, значи е възможно, дано и нашия хомеопат намери точното лекарство.  

В страни от лечението мога да си позволя да дам един съвет. Често децата заекват, защото бързат да се изкажат. Понякога това бързане може да е плод на често прекъсване. Много често наистина (на мен също ми се е случвало да го правя) е още от първите няколко думи на детето родителят вече да знае какво ще каже и да довърши мисълта му, тоест да го прекъсне. Затова съветът ми е, дори да ви носи вода от 10 кладенеца като започне да говори, да го изслушате мълчаливо без да го прекъсвате.

Така е, има го и това, че те на тази възраст се учат как да си подредят изречението и го мислят и ние  се стараем да не го прекъсваме, изчакваме го, благодаря!  
 Снощи си прочетох записките, които водих 40 дни, за да докладвам на проследяването при хомеопата какво се е случило точно. През тези 40 дни лекарството, което е взимал малкия е Хистамин, хом. така прецени, че е за него и че действието му е 40 дни и затова няма да ползваме друго, а само него, работим с едно лекарство каза. И си направих равносметка, че се е наложило освен първия прием да го пием при нужда още 3 пъти-при пристъп на кашлица, при ухобол и при много висока Т. И при трите пъти последиците от приема са били последващи 2-3 кошмарни нощи, детето се буди, бълнува, вика ме, плаче цяла нощ, което 100% е от лекарството! Освен това-агресия, изнервеност, направо ми е друго детето...бие сестра си, което никога не е било! И си мисля, че всичко това допълнително е повлияло като стрес и изнервеност, плюс ходенето на яслата и е отключило и то заекването, така че малко или много го отдавам и на този Хистамин. Не съм си мислила, че едно ХЛ може да има толкова силно и видимо въздействие, и силно се надявам да не е неправилно! Хомеопатът казва, че е криза, заради всички противоалергични и неправилни хомеопатични, които е взимал малкия, но дали... Утре ще ходим и ще ни изпише ново ХЛ за 40 дни, ще дам още един шанс на хом., но е лошо да си с разколебано доверие. Снощи с мъжа ми си говорехме, че детето ни не беше такова, а и отгоре на всичкото за 2 месеца е имал 10 дни, в които не кашля.  

интересни въздействия могат да имат ХЛ на мен едно ми въздейства изключително сексуално да те употребявам по-силна дума

Диди, хубаво е че се наблюдавате. Успех в лечението и бъди убедена, че правиш най-доброто, на което си способна за децата си.