Публикувана: 27 май 2013, 20:03 ч.
Последно мнение: 11 окт. 2013, 01:00 ч.

Проблеми с гнева

12 401
97
1

# 15 31 май 2013, 16:08 ч.

Мнения: 6 365

Първо, смятам ядосването за дребни неща за голям дефект на характера.
Ако се гневи безконтролно, значи не си е оправил душата.

Моят принцип е следният: реагирам непредсказуемо. Един път мога да се
ухиля или да кажа нещо иронично. Друг път ако съм в настроение, правя много
добър "гибелен гняв", превръщам се в Баба Яга.

След 5-6 такива непредсказуеми реакции човекът започва да се замисля дали
да прави нещо, защото се притеснява, че не знае аз как ще реагирам. Това е интересна
игра- или ще го изгледам, все едно ми е под достойностово, или ще се усети
едва след като главата му се търкулне на земята.

А при мен всичко е контрол. Как се постига- това е друга бира.

# 16 31 май 2013, 16:15 ч.

Мнения: 5 892

Цитат на: Mamacita Bandida в пт, 31 май 2013, 16:08

Първо, смятам ядосването за дребни неща за голям дефект на характера.
Ако се гневи безконтролно, значи не си е оправил душата.

Абсолютно

Мими, като ти чета другата тема за 3-те жени и трите деца мога да те посъветвам само едно- БЯГАЙ НА ДАЛЕЧЕ ОТ ТОЗИ МЪЖ. bouquet

# 17 1 юни 2013, 21:23 ч.

Мнения: 420

Аз понякога съскам, друг път се усмихвам/ псувам/ викам/ хвърлям/ дъвча. Всичко зависи кой ме е ядосал, къде се намираме и на какъв кеф ме е хванал.
Мъжа ми вика силно, дуднещо и напоително. Всичко трае максимум 3 минути и след това всичко е мир и любов. Докато открия този факт се палех и падаха грандиозни препирни. Аз се сърдех продължително, а той безпомощно се мъчеше да разбере какво толкова е станало.

# 18 3 юни 2013, 23:41 ч.

Мнения: 4

Mamacita Bandida, хареса ми позицията - една от емоциите, който противостоят на почти всички останали е объркването. Въпреки, че не знам каква ще е реакцията.....
XXX не е много лесно Simple Smile

сега съм на етап, осмисляне и най-адекватна реакция в създалите се ситуации - те така или иначе вече ги има в живота ми. Случвало ли ви се е на се окажете някъде / не, че сте спали до сега / - просто сте вече там..... И бягството не е решение или поне е било - но по-навреме.
tired - явно е добро това с непредсказуемостта и различните реакции. И тук нещата не траят дълго, но все пак.... Може би трябвада мине време.... т.е. ти и той с течение на времето сте разбрали, че е безмислено да се палите един от друг? И да се въртите така.

# 19 4 юни 2013, 10:48 ч.

Мнения: 1 295

Цитат на: mimi_100000 в пн, 27 май 2013, 20:03

Имате ли проблеми с гнева. Вие или Вашите близки. Дори и да не са насочени към някого, неконтролируемите емоции ни превръщат в различни хора. Вие как се справяте със стреса - знам, че всеки трябва да си намери начина, но може да дадете някоя идея. Познавате ли хора, който се ядосват адски много когато се спънат или нещо такова......
Конкретният ми проблем е мъж Simple Smile

Темата за мъжкото мислене е за около 100000000 теми, но все пак..... Вашите мъже ядосват ли се за дребни неща и когато си го изкарат на вас, как реагирате.
Да не ми пишат психолози Simple Smile

само моми с лично мнение и опит

Да, точно днес ми се нацупи за глупост. Обикновено мъжът се опитва да изкара жена си виновна в спора, дори и той да е виновен за възникването му. Това го наблюдавам при повечето мъже. Гняв няма, по-скоро инатът и гордостта си казват думата. А за това как реагирам - като видя, че няма смисъл да споря - просто спирам. След 10 мин. му е минало ама не признава естествено. Седи си и си мълчи. Чака да го заговоря. Thinking

И така..

# 20 4 юни 2013, 15:49 ч.

Мнения: 6 365

След като казах, че гневенето ми е неприемливо, особено ако е цупене,
ще кажа, че по принцип съм търпелива и изпитвам съчувствие към тези
хора. Просто ги смятам за "сурови" и неовладени. Аз не целя да ги объркам
и притисна, за да им е просто гадно, а за да ги изкарам от порочния кръг
на мислене и самонавиване.

Не знам как го правя, но гледам да не се "оплитам", да не реагирам на тяхната
гледна точка към ситуацията. Ако усетя, че се оплитам, променям си вниманието
и автоматично гледам на ситуацията по друг начин. А това го правя, като
си сменя стойката, дишането и погледа.

Това го научих от заниманията по бойни изкуства. Там е важно другият
да не те увлече и "заплете" в емоцията и духа си. С времето задобрях и
мога така да "притисна" човека, че въобще да не избухне с гняв. Трудно е да се
обясни как става, но е въпрос на настройка, навик, стойка (жените имаме навика
да се свиваме, но ако в трудна ситуация имаш навика да стъпиш здраво на земята и
да подредиш стойката си комфортно, светът се променя.)

За повече подробности- има си японски трактати за изкуството на меча,
където се обсъждат точно тези въпроси с гнева и подтискането.

Хубавото е, че сега не носим мечове:)

# 21 4 юни 2013, 23:05 ч.

Мнения: 0

Аз лесно се дразня на всевъзможни неща, но мнооооого рядко това си проличава. До истински гняв могат да ме докарат само близките ми хора- тези, на които разчитам , вярвам, обичам. За другите гледам да ми е все тая.

# 22 5 юни 2013, 10:04 ч.

London
Мнения: 6 732

Ами мъжлето е пълен темерут , смисъл има железни нерви , трудно се ядосва , а прояви на гняв никога не съм виждала в него. Мразя хора нерваци и истерици , които при най-малката трудност вдигат краката и започва театъра и истериите. #Crazy

Натоварват ме , имала съм такива гаджета както и познати и просто не са приятна компания и среда за виреене.

# 23 5 юни 2013, 19:16 ч.

Мнения: 4

аз като го взимах, не си личеше това с нервите много, т.е. нали все работим и други такива и си мислиш, че е "временен стрес".
Като каза темерут - имах едно такова гадже, сега май предпочитам това виждане за нещата - темерутското, хахахахахха. Въпреки, че тогава малко ме дразнеше за някои неща.
Всеки си има такива истерии, но тук са си за сериал. Като се почне от нещо дребно от сутринта е способен целия ден да се самонавива, за някакви неща, да вижда крава под костенурката и още такива.
Какво Ви е мнението за "промените в другия" - тези който са наложителни. Как се постигат в по-голямата част от случаите: с кроткост, с ултиматоми, със същото, с разбиране, с безразличие, с безкрайни разговори........ въпреки, че е доста трудно за този случай. Все пак не говорим за това да научим другият да си прибира чорапите Thinking

# 24 5 юни 2013, 19:28 ч.

London
Мнения: 6 732

Оу вярвай ми това с чорапите никак не е лесна задача. Joy

Според мен с ултиматум се получава , но смятам , че то действа на по-ранен етап. Смисъл не може да си живял с даден проблем на половинката си една година и да очакваш след толкова време изведнъж да му кажеш ''Ти повече няма да правиш така и така , защото... еди какво си''. Тия неща се правят в началото на връзката. Много грешки съм правила в др. връзки , че съм отпускала края от самото начало и нещата както си тръгнат после няма как да се променят , а недай си Боже загуби човека уважението към теб ,вече за промяна и дума не може да става.

# 25 5 юни 2013, 19:31 ч.

London
Мнения: 6 732

Цитат на: ляля в вт, 28 май 2013, 16:53

На гневен мъж му се спира секса защото явно му е в повече от колкото може да понесе нежната му душица... Mr. Green

Това са пълни глупости. Точно липсата на секс води до истерия при жените и какви ли не др. аномалии при мъжете , а защо не и гняв. Wink

# 26 8 юни 2013, 15:18 ч.

Мнения: X

Цитат на: mimi_100000 в ср, 05 юни 2013, 19:16

Какво Ви е мнението за "промените в другия" - тези който са наложителни. Как се постигат в по-голямата част от случаите: с кроткост, с ултиматоми, със същото, с разбиране, с безразличие, с безкрайни разговори.........

Мнението ми е просто да забравиш за това.Не можеш да промениш някого, ако той сам не изпитва нужда от промяна.

Относно гнева, бих предложила друг и нестандартен подход.Ако ти отговаряш за храненето, промени му менюто.Освен характер, стрес, работа, проблеми, и някои храни действат прекалено стимулиращо на нервната система.
Аз също бях като малко буре с барут, през повечето време.... Laughing

, откакто промених тотално хранителния си режим, толкова се успокоих, че дори и по-"нахални" ситуации предизвикват само снизходителна усмивка у мен.

# 27 8 юни 2013, 23:17 ч.

Мнения: 4

Интересно е. Аз самата се опитвам сега да си подобря режима - имам проблеми с корема. Не е много лесно в работния ден, но обостреното внимание към менюто ти променя битието Simple Smile

И аз съм на същото мнение за промените, само че съм забравила да спомена, че не става въпрос за насилствени такива.

# 28 10 юни 2013, 10:05 ч.

Мнения: X

Цитат на: mimi_100000 в сб, 08 юни 2013, 23:17

Е, то когато искаш да променяш нещо/някой, без той да изпитва нужда от промяната, все ще е насилствено.... Simple Smile

И дори с перце да го галиш, за да се промени, пак ще го усеща като натиск от твоя страна.
Затова и написах, че човек се променя, когато сам той пожелае и изпита необходимост от промяна.
Сега, ако говориш за това, да се съобразява повече с теб за някои неща, това не е промяна.Ако те обича, ако държи на теб, ще се съобразява без особени проблеми.Проблем ще е, ако спре да те чувства важна в живота си.Тогава всяко съобразяване ще отиде по дяволите.

# 29 10 юни 2013, 15:10 ч.

Мнения: 4

много е сложно това с чувствата....... уффф

Препоръчани теми

За бързи КУЛИНАРНИ въпроси и отговори

Коментирането на болести - как да отклоня темата?

Ужасни болки по време на цикъл

Силна болка в цикъл

Причина:

Причина: