ST8179, тежък ден ти предстои...
Когато се съвземеш малко пиши, споделяй при нас. Ние сме тук.
Когато се съвземеш малко пиши, споделяй при нас. Ние сме тук.
- Публикувана: 29 май 2013, 18:51 ч.
- Последно мнение: 9 юни 2013, 11:21 ч.
abort v 5 mesec
Случи ми се възможно най-отвратителното нещо, което може да се случи на една майка, която са я сюрпризирали с новината, че бебето и е умряло вътре в нея. А именно не можах да дочакам понеделника, когато ми беше насрочен кюретажа. Контракциите ми започнаха в неделя сутрин и вечерта в 8 го родих, ако мога така да се изразя, защото минах през всички етапи на едно нормално раждане. И го видях моето малко момченце. Картината беше потресаваща. Докато съм жива тази картина ще бъде пред очите ми. Около-плодния мехур и вътре в него моят мъртъв малък Никола-Александър. Не пожелавам това, което ми се случи и това, което видях дори и на най-големия си враг.
az minax prez absoliutno vsicho i napalno te razbiram kakvo e da si tragnesh ot bolnicata bez bebe na race 
pregrashtam te silno i kurash 
Момичета, искрено съжалявам за това, което сте преживели. Пожелавам ви от цялото си сърце да намерите начин да бъдете силни, да намерите спасително въже, за което да се хванете и да се издърпате от бездната на отчаянието, да намерите мъничка светлинка, която да ви води.
Прегръщам ви силно и ви изпращам цялата положителна енергия, която имам.
Дори и след най-тежката буря изгрява слънце. Това, че никога няма да забравим бурята, не значи, че винаги ще живеем в нея.
Целувам ви!
Прегръщам ви силно и ви изпращам цялата положителна енергия, която имам.
Дори и след най-тежката буря изгрява слънце. Това, че никога няма да забравим бурята, не значи, че винаги ще живеем в нея.
Целувам ви!
Благодаря за подкрепата и за солидарността. Тези две неща, които толкова много липсват в днешният
алчен и безскруполен свят, в който дори лекарите, които уж трябва да си вършат работата, а не на изпроводяк в най-тежкият момент да ти кажат:Е какво толкова е станало, ще си направите друго. Все едно това бебе, което вече го няма не е било част от теб. Все едно не си преживял трепета от очакването му и посещението всеки месец на консултацията, за да чуеш прословутите думи:Всичко е наред ! Да, но то беше част от мен,сърчицето му биеше под моето. А сега всичко е толкова празно, още не мога да свикна с мисълта, че малкото човече го няма вътре в мен и че всеки един спазъм в корема ми не е от неговото ритване.
алчен и безскруполен свят, в който дори лекарите, които уж трябва да си вършат работата, а не на изпроводяк в най-тежкият момент да ти кажат:Е какво толкова е станало, ще си направите друго. Все едно това бебе, което вече го няма не е било част от теб. Все едно не си преживял трепета от очакването му и посещението всеки месец на консултацията, за да чуеш прословутите думи:Всичко е наред ! Да, но то беше част от мен,сърчицето му биеше под моето. А сега всичко е толкова празно, още не мога да свикна с мисълта, че малкото човече го няма вътре в мен и че всеки един спазъм в корема ми не е от неговото ритване.
Ох, милата.
На лекарите не се връзвай. Те са така претръпнали с годините, че направо са емоционално оперирани. Пък и така трябва, иначе пред всеки нещастен случай, ако увесват носове и страдат горко, емоциите не биха им позволили да си вършат работата. Вярно е и друго обаче - в определени моменти е редно да си замълчат и да не казват някои неща (като това, което са казали на теб). Но те просто са претръпнали. Човешките драми са им ежедневно пред очите.
Да, има и други лекари - такива, които ще те потупат по рамото и ще намерят начин дори с една думица само да те утешат. Но те са по-малко.
Затова не мисли за казаните думи. Мисли за себе си и как да впрегнеш всичките сили, които са ти останали, за да съумееш да подължиш напред и да се пребориш за щастието си. Жените сме силни. Защото така трябва. Защото природата ни е отредила да бъдем майки, а за това трябва сила. Можем да се преборим с всичко. Силата е вътре в нас, само трябва да я повикаме.
Кураж, мила! Ще мине време и ще се научиш да живееш с болката, но освен това отново ще бъдеш майка и животът ти ще има смисъл и ще си щастлива!
Сега може и да не вярваш, че някога ще излезеш от тунела, но ще излезеш. Само трябва да мине време.
На лекарите не се връзвай. Те са така претръпнали с годините, че направо са емоционално оперирани. Пък и така трябва, иначе пред всеки нещастен случай, ако увесват носове и страдат горко, емоциите не биха им позволили да си вършат работата. Вярно е и друго обаче - в определени моменти е редно да си замълчат и да не казват някои неща (като това, което са казали на теб). Но те просто са претръпнали. Човешките драми са им ежедневно пред очите.
Да, има и други лекари - такива, които ще те потупат по рамото и ще намерят начин дори с една думица само да те утешат. Но те са по-малко.
Затова не мисли за казаните думи. Мисли за себе си и как да впрегнеш всичките сили, които са ти останали, за да съумееш да подължиш напред и да се пребориш за щастието си. Жените сме силни. Защото така трябва. Защото природата ни е отредила да бъдем майки, а за това трябва сила. Можем да се преборим с всичко. Силата е вътре в нас, само трябва да я повикаме.
Кураж, мила! Ще мине време и ще се научиш да живееш с болката, но освен това отново ще бъдеш майка и животът ти ще има смисъл и ще си щастлива!
Сега може и да не вярваш, че някога ще излезеш от тунела, но ще излезеш. Само трябва да мине време.