В момента чета ... 19

Аз отговарям на почти всички, включително и на книгите на нощното шкафче. Нищо, че имам и четец.

След малко - с Джак Харт - http://www.scotuspress.com/arcana/arcana-bg.html

Мона Лиза, много е сладурска анкетката!   
Много неща в нея ми харесаха, едно от тях е това:

В момента чета "Птиците умират сами" на Колийн Маккълоу, днес започнах и "Проходът" на Джъстин Кронин.
За първата какво да кажа- прекрасна, това е моята книга Мисля, след като я завърша и сериала да изгледам, макар и старичък, все пак е с Ричард Чембърлейн. Гледала съм го като малка, но нямам много спомени.
За "Проходът" все още мнение не мога да изкажа, започна ми някак объркано, дано ме заинтригува по- нататък, че съм с големи очаквания 

Недей да имаш чак толкова големи...  
Аз бях леко разочарована, въпреки силното начало 

Не можах да отида на срещата с Джак Харт, обадиха ми се от яслата, че дъщеря ми е вдигнала температура и се наложи да си тръгна от работа...


Много хубаво, че си започнала най-после "Доброжелателните", svet65! Ще се радвам да чета коментарите ти.

Аз, разбира се, продължавам да съм на нея без да я свършвам вече от няколко месеца. Като я извадя в трамвая сутрин и хората ме гледа адски странно! Предполагам, мислят, че съм ненормална да разнасям насам-натам толкова тежка книга, но истината е, че нямам желание да чета нищо друго паралелно с нея, дори и вестник, така че просто си я разнасям и това е.

Не ми се случва рядко да бъда обсебена от книги, но досега винаги е било сякаш съм потънала в тях, в светове, които всеки път бих описала само с думата 'красиви' Независими от това, че са били и тъжни, и щастливи светове, все пак по някакъв начин са били красиви и е било сладко обсебване. С "Доброжелателните" сега чувството е все едно някой неочаквано ме е ударил през лицето и не мога да се съвзема от болката, или от изненадата, или от унижението, не знам.

Не харесвам големите драми и затова по принцип не харесвам книги и филми за Втората световна. Мисля, че силата на "Доброжелателните" е, че вместо да пита отчаяно "Защо беше нужно това? О, защооо?" и никога, ама никога да не предложи отговор (с презумпцията, разбира се, че отговоря няма, което точно не разбирам), както обикновено се държат тези текстове, тук просто нищо не се пита. Няма никакво търсене, просто неща се случват и само тяхното случване казва каквото е нужно изобщо да бъде казано. В доста отношения, вкл. донякъде и в това, книгата е сравнима с любимата ми "Пътешествие до края на нощта" на Селин, която между другото (бях приятно изненада от това!) се споменава на няколко пъти.

"Пътешествието..." е може би именно разказ за неизбежната лудост на отделните хора, с която е свързана необикновената бруталност на войната. В началото си мислех, че "Доброжелателните" по подобен начин е най-вече за изхабяването на душата. Сега вече не съм съвсем сигурна.

Преди бях писала, че ми е трудно да говоря за книгата, но колкото повече чета, толкова повече и не мога да не говоря за нея.
(И с последното се извинявам за пространствения пост. )

Някой да има отзиви за книгата В морето има крокодили на Фабио Джеда ?

Засега само съм я прелистила, но всичко говори за една уникална книга! Ще се чете! 

Силно начало... ?

Зарязах "Светкавица" на Кунц, започнах "Черно мляко" на Шафак.

Какво ми става не знам...

Киф, не знаех, че с теб сме на една и съща книга - "Проходът" на Кронин.
И аз не бих казала, че началото е силно, точно напротив.
Малко ми е скучновато, но продължавам да чета, защото съм само около 70-80-та страница и все още няма завръзка  ...

Да, на мен то най- ми хареса... 
В сравнение с това, което последва... 

"Акабадора" ми хареса, сюжетът е нетрадиционен и оригинален. Мисля, че дълго ще помня тази книжка, независимо, че не е шедьовър.

От Теодора Димовапърво прочетох "Адриана", след това няколко пъти съм чела "Майките", но "Емине" не можах да прочета и я подарих. Затова се чудя да купувам ли "Мирма, Мариам"
........
В момента чета "Твоето компетентно дете" /харесва ми/

Това, което написах за Теодора Димова, беше във връзка точно "Емине". При "Майките" нямах такова чувство на досада докато четох.

Сега продължавам с втора част на "1Q84" на Харукито.