В момента чета ... 19

И аз  , въпреки че нямам претенции да съм изчела всичките. Сега все още се мъча на PostСоцDotCom ( или както там се пише ), и въпреки че на моменти аха-аха да ми грабне вниманието, след някоя и друга страница пак го губи. Като знам какви интересни книги съм си заделила за след това, малко се изнервям и ще гледам по-бързо да я прочета.

Вчера на вечеря и тази сутрин на закуска излапах набързо "Последната лекция". Бях я забърсала от домашната библиотека на родителите ми, не знам какво очаквах, но не ме очарова. Чете се бързо, защото е малък формат, изказът е опростен, пък и се "разказва" за много обикновени неща. И не мога да посоча нито едно клише, но в същото време докато я четях си мислех наум - Тая книга е пълна с американски клишета! В общи линии авторът е събрал разни случки от живота си и ги е споделил. Може би очаквах някакви лични прозрения и съвети към читателя, но не това беше акцентът. Даже почти го нямаше това, чак се чудя как е станала толкова популярна тази книга, че то мъжът ми може да напише по-хубава!

Сега съм нагънала Отнесени от вихъра.

О, и аз с удоволствие ще дойда да чуя Джак Харт! Благодаря за информацията. 

Който има възможност да присъства- нека сподели!

Започнах
.

Интересна е, но не е нещо спиращо дъха.  

Ще видим как ще се развие...

Станахме две!

Ще посоча две - на прима виста ми идват те като читави, даже много: Теодора Димова с "Майките" и Юлка - "Макс" и "Тина и половина"

Наистина се радвам, че има хора, които са намерили стойностни български автори!

Аз продължавам с любимия си Кинг!

Вчера дочетох "А планините ехтяха" на Халед Хосейни и нямам търпение да споделя с вас впечатленията си от книгата. Много размишлявах върху нея и коментарите на момичетата, които вече я бяха прочели и споделили, ми помогнаха по-добре да я осмисля. Ето и моето мнение за книгата:

Хареса ми и тази книга на Хосейни, въпреки, че е много различна от предишните (или пък не чак толкова), а може би и точно поради тази причина. Разбирам защо някои момичета не са във възторг от нея, просто летвата, която самият автор постави с първите си романи е доста висока и за самия него. Този роман е по-многопластов, не съм на мнение, че повечето герои са излишни. Да, може да не са иградени като първостепенни образи и главни действащи лица, но имат своето значимо място в цялостната картина на произведението, вплетени са в панамата на творбата и трябва да са там. За да ни покажат, че има неправди и нещастия не само в една разпокъсана от войни страна, но и в далеч по-цивилизовани държави. Винаги (за съжаление) ще има изоставени деца, тъжни деца, наранени деца, навсякъде по света - в Гърция, Индия, Франция. Образите на Адел, на Талия, на Манар, на Роши ни показват именно това. За мен всеки герой беше ценен и важен за изграждането на историята. Напомни ми за „Небесните пасбища” на Стайнбек, където също имаше отделни истории, но всички бяха обединени от едни общи персонажи, които се появяваха във всяка една, без да е необходимо да са в центъра на историята.

Хареса ми и образът на Идрис, макар че поведението му може да се приеме и за малодушно. По някакъв начин го свързвам с образа на самия автор, без да знам почти нищо за него. Но някак си точно по този начин си мисля, че се е чувствал той, когато е бил на мястото на Идрис (афганец имал късмета (?) да избегне ужаса на войната, който идва като турист да види състоянието на родината си). Цялото това колебание, това желание да помогнеш, но да не си достатъчно смел, това бавно потъване в ежедневието ми звучат толкова близки и реални.

Много ме развълува книгата, докосна ме. За мен Хосейни си остава любим автор и с нетърпение ще очаквам книгите му.

Довечера ще започна "Ярко сияние" на Стайнбек.

Моето мнение за "Майките" на Теодора Димова хич не е положително. Има идея в книгата, обаче начина на писане....на мен ми беше доскучаващо за четене. Тези изречения от по една-две страници просто ме отказаха. Направо загубвах връзката.
Между другото книгата е заложена за разглеждане в Нов Български университет(колегата писа есе върху нея ).

Прочетох " На Запад от Рая" на Изабела Шопова. Много приятна книга- пъстра, забавна, с чудесно чувство за хумор. За 400 страници авторката успява да ти покаже Австралия от птичи поглед- много шеметно и набързо, но оставаш с чувството сякаш виртуално си бил с нея. Само не знам защо отсъстваха почти напълно самите австралийци.....Докато в първата книга бяхме въведени в типичните новозеландски къщи, с всичките им задължителни такъми, ритуали и любопитни случки на междукултурни недоразумения, тук този елемент липсваше. Надявам се авторката да се "поправи" в следващата книга, която с удоволствие бих прочела!

Препоръчвам също така тази:



Малка изненада за почитателите на автора- това не е криминален роман, а книга за деца. Разказва се за едно момче, което живее само с баща си, тъй като майката ги е напуснала преди години. На него му се налага да се грижи не само за себе си, но и за баща си- да пазарува, да готви, да следи за настроенията му, а мечтите за нова готварска печка и колело, както и единствената снимка, останала от майка му, да крие някъде дълбоко и все да отлага, да отлага неудобните въпроси. Много трогателна и хубава книга! Май трябва да се направи задължително четенето на детски книги от възрастните- не е лошо да си припомняме отвреме-навреме, че е прекрасно, но никак не е лесно да си дете....

За мен си заслужава разглеждането на "Майките" в университет. Във всяко едно отношение. И идея, и стил. Изобщо не ми пречеше нищо в изреченията и за книгите съдя най-вече по въздействието, което ми оказват. С "Майките" беше опустошително...

Но - после, когато четох  "Адриана", която също ми  хареса като послание, бях разочарована, че стилът е подобен.  Нямам проблем с четенето на изречения от по няколко страници (при повечето автори "потокът на съзнанието" ми  харесва), но нещо ме отблъсква, когато един автор все едни и същи похвати използва в различни книги. Затова дори и да очаквам още нещо като идеи от други книги на Теодора Димова,  засега не прибягвам към тях поради тази причина.


Започнах „Доброжелателните“ на Джонатан Лител. Може ли да се пише за такава книга…
Доста се чудех има ли смисъл да я чета след толкова книги/филми за Втората световна война, за Холокоста… Но бързо стана ясно, че това няма да е книга за 1-5-20 милиона жертви – руснаци, евреи или германци… Тук става въпрос за нещо по-глобално – човечеството…

А и не съм чела/гледала достатъчно за гледната точка на нацистки офицери (само наскоро ми се беше мернал един детайл в друга книга – как „работещият“ в концлагер германски офицер също е човек, който сутрин целува жена си и детето си , преди да тръгне за „работа“…). Колко интересно – сякаш всичко може да се обоснове с убедителни доводи (не че главният герой в романа се оправдава).

Забелязах, че първата глава се нарича Токата, погледнах по-нататък и видях, че и другите глави имат наименования на части на сюита – Сарабанда, Менует, Жига…  Все още не съм наясно какво трябва да означава това (освен че въпросният германец харесва музиката и литературата).

Не зная ще се засегне ли темата за „колективното съзнание“, има ли някакво значение наивният детски израз „той първи започна…“ Но ще има едно разсъждаване на тема „ добри“ и „лоши“ в книгата като гледам, сто процента с необичайни доводи на разума и логиката... Чудовищност без мозък или чудовищност с мозък... Кое е за поредпочитане... Ако изобщо...

Във всеки случай ще е тежко (включително и за носене в чанта и при пътувания), може и да се видим наесен в темата, ако ще чета книгата няколко месеца… Дори мисля, че Колибри съзнателно са избрали този дребен шрифт, за да не стане тя 1000 страници с по-едър (сега са 810). Иначе самото четене (като разбиране, като напредване) не е трудно засега. Не знам колко ще мога да запонмя трайно обаче от толкова стотици страници.

Нещо странно – не ми се иска да използвам красиви, нови, приятни разделители за тази книга…?! Просто отвътре ми идва да не посегна към тях. И самата книга ми се струва лепкава (от библиотеката) и може да я облека, за да избегна това неприятно усещане...
Засега ми идват наум думичките: арогантност, безочливост, болен ум. Но... имам още толквоа много да чета.

Авторът ми се струва изненадващо млад за толкова грандиозно произведение...

С голямо удоволствие искам да споделя с вас това:

25 признака, че си пристрастен към книгите   

(аз покривам абсолютно всички, включително това за купищата книги до стената, защото нямам четец) 

Предполагам, че е повече като майтап това "проучване"...?
Ако не, поне се радвам, че не отговарям на доста от условията (на някои само частично)... Изненадващо?!

Мона Лиза, благодаря ти, посмях се. Не знам доколко е майтап, ама и аз отговарям на почти всичките. Минаване покрай затворена книжарница -  , чанта с книги за почивката, мириса на книги, стая, пълна с книги, натрупаните до леглото...