Публикувана: 2 юни 2013, 16:49 ч.
Последно мнение: 12 юли 2013, 17:41 ч.

За донорството

16 582
298
1

1
...
4
5
6
...
20
Всички

# 60 6 юни 2013, 10:57 ч.

Мнения: 859

Чудо на чудесата, винаги има за и против нещо си, не може да се представя само едната гледна точка. Веднъж влязох в подфорум тук- алтернативна медицина, и изпаднах в ужас, как може хора от нашето време да вярват в такива... простотии (идват ми много по-тежки думи). И считам, че на доста от тях трябва да им вземат децата, както, между впрочем, правят в прехвалената най- голяма демокрация в света за подобни изцепки.
Така че да викаме тук кой какви очила искал да носи е малко необмислено.

# 61 6 юни 2013, 11:20 ч.

Мнения: 5 892

Бих дарила орган за родителите ми или децата ми. И искам, ако мога да помогна на някого преди смъртта си/или на няколко хора/. Peace

Скрит текст:

Има ли начин да блокирам някои потребители и да не им чета простотиите във всяка тема- тоест да не ги виждам, че съществуват, както във фейсбук?

# 62 6 юни 2013, 12:27 ч.

Мнения: 121

Цитат на: nosferata в чт, 06 юни 2013, 10:57

Чудо на чудесата, винаги има за и против нещо си, не може да се представя само едната гледна точка.

Разбира се, и истината се намира с много и различни гледни точки.
Не разбирам нищо от сектанство и не знам как някои си мислят, че в темата се промъкват такива идеи.
Един човек/който не познавам/ пише, че е едва ли не е част от престъпна мрежа, а ние го наричаме сектант.Той не клевети някого, а пише, че е участник в тези процеси.

# 63 6 юни 2013, 12:35 ч.

Мнения: 859

Мисля, че той не е писал такова нещо. Беше пляснал някакъв линк и хвърлил обвинения... На някои им замирисва на сектанство, защото и тук се промъкват разни "мисли" от "алтернативния", за участниците в който най-големият враг в живота им е медицината...

# 64 6 юни 2013, 12:37 ч.

Мнения: 1 129

Чудо, аз един път го споменах, ще попитам отново, къде точно прочете или как разбра, че Кристиян е част от този процес? Защото той пише в много и различни теми, включително и в раждането в къщи, но не е раждал. Това, че е намерил и показва линкове, не значи, че е свидетел или има категорични доказателства, а че сам е взел решение на какво да вярва и на какво не. В сайтове като чудесата.нет и аз мога да намеря материали, които да подкрепят всяка безумна теория, но това дали те са верни или са написани от добре развитото въображение на някой, е съвсем отделна тема. Не казвам, че не е възможно или не се правят тъмни сделки с органи, но дори и да е така, това не е широко разпространена практика, както се опитва да убеждава Кристиян.

# 65 6 юни 2013, 12:39 ч.

Мнения: 121

Цитат на: Christian в пн, 03 юни 2013, 16:02

Цитат на: Iris04 в пн, 03 юни 2013, 15:48

А, тези случки, които разказваш - ти свидетел ли си? И от позицията на какъв? Защото е много опасно така да се тиражират разни истории, които повече попадат в категорията на Студио Х...

От позицията на този,който поддьржа пациента си "заспал",докато го изкормят.

# 66 6 юни 2013, 12:59 ч.

Мнения: 12 727

Аз прочетох само първите отговори в темата и наистина е редно да сме информирани кое как става. По-здравословно е просто.
Наиситна, пациентът трябва да е в "мозъчна смърт", за да се вземат годни органи. Разликата между обратимото и необратимото състояние е преценка на екипа, доколкото аз съм чела, мога и да греша.

Никога, ама никога не бих се вписала в регистър.

Второ, ако си в регистър и се откажеш, трябва да предприемеш действие, за да се отпишеш. Вместо това практиката може да е да си сложиш талонче в документите, че си донор. В момента, в който решиш да се откажеш - талончето на парчета и в кошчето.

Не ме разбирайте грешно, не съм против донорството по принцип, но ми се струва, че трбява темата да се подлага на по-широка обществена дискусия, за да са наясно хората с проблема, не само че го има, а и какво се случва.

Видях, че сте писали за периода след трансплантация. Имаше около мен случай на дете, за което изборът беше реконструкция на орган или трансплантация. Доколкото аз разбрах, 10 години бяха казали на семейството, че може да живее детето след трансплантацията с новия орган, затова и избраха другия подход. Вярно ли е това, ако може запознатите?

п.п. Не знам какво ви е гнусно, темата е за дискусия и изказване на различни гледни точки, а не за превъзнасяне по даден въпрос. Когато въпросът е сериозен, дори е безотговорно да няма спор.

Последна редакция: чт, 06 юни 2013, 13:22 от Aludra *

# 67 6 юни 2013, 15:03 ч.

Мнения: 14 478

Проблемът с липсата на донори в България се дължи основно на недоверието към докторите, които обясняват на семейството, че близкият им е в мозъчна смърт. "Ами ако не е?, Ако лъжат с цел облаги, ако са сбъркали? Ами ако стане чудо и човека се събуди?"
Виждаш го, че диша, но трябва да повярваш на лекаря че е умрял. Доверието на запад към докторската институция е висок и затова хората се съгласяват да са донори. Но в България не е така.

# 68 6 юни 2013, 15:33 ч.

Мнения: 859

За съжаление! Доверието...
Всеки път изпадам в потрес като видя тема тип "Педиатърката ни изписа 3456, ама вие какво мислите, да го давам ли?" На въпроса ми "щом като нямаш грам доверие на лекаря си, защо не го смениш, а се разтакаваш по форумите?" обикновено се отговаря в стил "детето си е мое, ще правя каквото реша" чудно ми е защо нивгаш не получих отговор...

# 69 6 юни 2013, 15:40 ч.

Мнения: 121

Сега прочетох темата от началото, не знам какво съм редактирала в първият пост, но доста съм го окастрила и се губи смисъла. Crazy

За съжаление вече не мога да редактирам...
Моля да ме извините, но вие разбрахте все пак за какво си говорим.

# 70 6 юни 2013, 16:36 ч.

Мнения: 3 098

Цитат на: Aludra * в чт, 06 юни 2013, 12:59

Не ме разбирайте грешно, не съм против донорството по принцип, но ми се струва, че трбява темата да се подлага на по-широка обществена дискусия, за да са наясно хората с проблема, не само че го има, а и какво се случва.

И такива обществени дискусии да бъдат максимално информативни. Ех, мечти, мечти...
Всички дискусии, които съм слушала, залитат в някакви крайности и е вмъкната много успешно пропагандата. Освен това има много информация колко трансплатнации са направени, но с половин уста се намеква за качеството на живота на тези хора след операциите.
Много ме тревожи факта и че държавата, в която живея е голям износител на органи. Така го съобщават, каквото и да означава това. Веднъж се натъкнах на дискусия, която завърши много брутално. Започна се като дискусия относно взетите мерки за безопасност на движение и по - малкото жерви на катастрофи в резултат на това. Чудесен резултат, казаха дискутиращите, но проблемът е в това, че намаляха органите за трансплантации. Shocked

Аз останах безмълвна от чутото, след това ме обзе гняв. Извратено е да се разчита, че един здрав човек ще претърпи инцидент, за да може друг, болен да живее.
По отношение на недоверието ще ви кажа, че има за какво да е. Не е толкова елементарно както се иронизира"Тоя ли пък доктор ще ми каже какво да пия и по колко".
Най - добре е сами да носите отговорност за живота и здравето си, пък ако си намерите и подходящи специалисти, заслужаващи доверие, е най - добрият вариант. Точно защото подлагам на съмнение всяка диагноза и проверявам съм си спестила много страдания и усложнения.

# 71 6 юни 2013, 17:29 ч.

Мнения: 326

Доколкото знам, отзад на здравната книжка има място за подпис ако НЕ искаш да даряваш.Въпросът е, че ако не си я подписал, надали някой гледа, а и вероятно не е толкова лесно, заради роднините.
Според мен, за да е сигурен човек, трябва да го уреди чрез адвокат и нещо като завещание
И според мен трябва да се обсъжда публично, да има информация как да Не и как Да.... Аз съм съгласна да дарят органите ми, не виждам за какво да гният ако може да спасят някого.
Спореф мен и за кръводарителството трябва малко да се напънат, а не да изнудвят роднини дя даряват и да водят познати, когато техен близък влезе в болница. Повечко кампании, реклами.

# 72 6 юни 2013, 17:34 ч.

Мнения: 5 892

Цитат на: *Belle-Etoile* в чт, 06 юни 2013, 17:29

Когато търсих кръв за баща ми с очите си видях как пазача в кръвния център гонеше доброволните, дошли да даряват безвъзмездно/ нямащите бележка, че даравят за определен човек/, а на циганките, които спазаряват кръвта нищо не казваше. И това се случаваше всеки ден, не е било единичен случай.

# 73 6 юни 2013, 17:40 ч.

Мнения: X

Бележките се дават след кръводаряването, не преди това. Как така е гонил нямащите бележки?

# 74 6 юни 2013, 17:43 ч.

Мнения: 5 892

Не. Бележките се издават от отделението/ на кого, каква кръвна група, колко/ и с нея се ходи в кръвния център. И докато не намериш кръв, не преливат!

Препоръчани теми

Женско име

Въпрос към юристите от форума

Недвижим имот - БГ Черноморие

Интересна дилема

Причина:

Причина: