Любители на Котки Тема 74

Повтарям се, но явно заради новодошлите се налага. Клетката или чантата си е необходима, особено ако котката се разнася от сам човек. Особено опасно е ако котката се опита да се скрие зад педалите. Отделно, че котето иска да се скрие някъде и най-добре става в чанта (клетката е прекалено отворена и не се чувстват достатъчно защитени). Мъро го пренасяме в чанта, в колата отваряме част от циповете, за да не се чувства затворен, но си стои вътре на скришно място. Дори да излезе за малко, после отново се връща вътре. В началото си мислехме, че ако го гушкаме ще се успокои, но не е така. Обикновено се опитваше да се скрие в дрехите, дори се е завирал в ръкава ми.   Иначе и един най-обикновен сак върши работа.  

Ето как пътува Мъро   :





Заради снимката чантата е отворена повече от обикновено.  

Естел, много са сладички!    Дано скоро ги задомиш!  

Таня, ам' чИ Мъро покрив няма ли над главата си?

***

Дойде моментът да целуваме ръка на Негово Кралско Рижочество.

Мими се усеща че чантата означава лекар и само като я мерне и бяга  от седмица е решил, че като се разхожда из квартала трябва да влиза през входната врата, застава там и започва да мяука докато не отворим.

Първо добро утро на вас и вашите сладури!
Хм, явно наистина ще трябва да се снабдя и с транспортна чанта. Днес ще пообиколя из кварталните зоо-магазини. Обаче мисля да не купувам от тези меките (като на Таня67), а от пластмасовите именно защото няма а пътуваме често с Катюшка. А какви са тези отделения за вода, за които казва One11? Защото и аз мисля по този въпрос, как ще пие водичка...

Фея, целуваме!

Фея,Рижочество с точно такъв цят козина ли е или е обработвана снимката? Красив е!
Финдъс има от пласмасовите транспортни клетки и мисля,че му е удобно,обикновено на дъното постилам от чаршавчетата за новородени/ памперси,мисля че се водят/, на вратата може да се окачат хранилка и поилка,но не съм взимала-в самолета така или иначе не позволяват това. Иначе има от тези сгъваемите кучешки поилки за водата

Добро утро,

Фея много е величествен и красив !
Таня много ми хареса как пътувате Вие и Мърчо! Големи сладури !
Стейси винаги си с много хубав автар  !

А малките бебета на Естел са толкова бебешки сладки, дано си намерят дом и да бъдат много обичани !

Chuchulina моята транспортна чанта е твърда http://www.zoo.se/private/skipper-marchioro-transportbur-cerice-rosa-nr-3.html и това е за вода http://www.zoo.se/private/clipper-marchioro-reseskal-vit.html
закача се на решетката много е удобно, въпреки че моята котка не пие кой знае колко вода.

Чучулина, нашата клетка е ето такава: http://www.zoosviat.net/shop/index.php?main_page=product_info&am … p;products_id=218
Това, което е закачено на вратата е съда за храна/вода. Личен опит - животното е стресирано и не пие вода по време на път. Хем моите и двамата са от кротките.

Пътуваме по следния начин: Гушкаме котаците на ръце и ги пренасяме до колата. Вътре са на свободен режим и си ходят където искат. Само като се слиза и качва от/в колата правилото е: отваря се само по 1 врата. Обикновено първо слизам аз и после помагам на децата, за да не духне някоя котка през вратата. Чочо често е на задното стъкло, ако не пече много, ако пече - по средата между двете предни седалки. Чочо се е случвало да си избере таблото за място за лягане - това обаче е за да е по-далеч от големия ми син, който все гледа да докопа котка да гали.
Мърчо доста се плаши явно и се завира под задните седалки. Сега като пътувахме за Великденските празници на отиване Мърчо беше под седалките, затова на връщане му оставих свободно място в багажника - единия сак дойде вътре в купето. Чочо част от пътя го пропътува опънат като цар на предната средна седалка (гърба и свален долу и е като масичка и подлакътник за двамата пасажери.). Голям смях беше, защото той се опнал там, аз си слагам ръката и той лекичко ме захапва и гледа укорително: "Ти пък сега защо ми заемаш от мястото???", а аз шофирам - егати и наглеца е!!! Големия пък си качи краката при него и тогава вече имаше по-сериозни санкции - захапа го сериозно предупредително: "А посмей пак, та да видиш как мога да хапя тогава!"
В старата кола пак това му беше любимото място - в средата върху нещото като барче между двете предни седалки.  
На връщане "апартамента" в багажника обаче го харесаха и двамата, та се редуваха там. Така че вече така ще бъде: ще оставям място за тях там (идеално се скриват от децата да не ги докопат), а същевременно могат да си ходят и лягат където си поискат.
Клетката си я носим с нас, ако се наложи. Купихме я миналата година като се разболя Мърчо от котешката чума и затворен в банята и клетката без вратичката, да си лежи вътре беше първите 24ч - хем да е на спокойствие, хем да го изолираме. Като се видя, че не става баш така - след това си беше по креватите.

Имаме един инцидент с Чочо като беше бебе на 3м - пътуваме си пак така - за първи път с котка и на Сливен решаваме да го пуснем да се изпишка (с нас естествено) в царевицата край пътя. Като се стресна тоз ми ти кот от шума на преминаващите коли, като духна из царевицата и мъж ми след него ... Добре че е имало някаква локва, в която като цопнал и замръзнал, та го хванал. От шума насреща му застанал пазач с пушка в ръка: "Ти що крадеш царевица, ААА???" А мъж ми: "Не бе, гоня си котката ..." Смях голям беше после.
Иначе тогава пропътува целия път, съвсем спокоен, легнал на топличко върху автокасетофона, който беше в жабката (соц. возило Жигула)
Ще видя дали ще изнамеря снимките да ги видите тия моменти.

Фея, красавец е Рижик, с бели чорапки

 

TINA.K много колоритно си го описала , особено това с царевицата! И на нас ни се иска да я пуснем на свободно когато пътуваме но не смеем още. Надяваме се като и мине пубертета и улегне да може да пътува фри. Въпреки, че е в клетка протестира все по малко с всяко пътуване.

Моето Трионче от няколко дни гледам, че много си дръгне гушката. После намерих тук-там фъндъчета козинка с кръвчица по тях. Като я разчекнах да я поогледам по-подробно, видях, че има едно плешиво място на гушката, колкото 1 ст. Ветеринарната каза да я мажа с нещо си и аз имах големи  опасения, че дивачката ще се дърпа. Наистина, като я натиснах да легне, извади ноктите и замуча неодобрително, ама щом усети, че ще третирам онова местенце, вирна брадичка и стоя мирно, докато втривах кремчето.
Много ми е притеснено, защото след седмица заминаваме, а там, където отиваме, няма добри ветеринари.
За транспортна чанта и аз съм се замислила, но не мога да реша дали да е пластмасова или от плат. Много ми е страхливо животното, ама няма начин - ще я водим с нас, че цяло лято няма кой да я гледа тук. Отсега съм се запритеснявала как ще го преживее, горката. След кастрацията само като чуе движение около входната врата и се навира в миша дупка. Преди ме изпращаше, когато излизах, а сега като ме види, че се стягам в антрето, благоразумно подвива опашка и се смотва на недостъпно място.
Дано преживее пътуването и смяната на къщата. Сърцето ми се е свило на стафидка.

Феичке, ама верно си е "Негово кралско рижочество" Много е величествен на тази снимка.
А тия сладки бебоци, и котешки семейства от последните страници направо се разтопявам като ги видя ...
Обажавам малки котета бебета, ако можеше някак да са все бебоци ...

Тина, много весел разказ      Твоите са доста спокойни и смели. Моят големият е уникално страхлив, той изпада в паника и се вкопчва в човека, който го носи, което е много болезнено, така че сваляне на ръце до колата няма да пробвам повече, боли. Малкият пък е смел и авантюрист, но и той не спря да мяучи пронизително (непоносимо) през цялото пътуване.

Моята клетка е като показаните от момичетата по-горе, сигурно проста пластмаса, защото струва 24 лева. Мисля лятото да набутам и двамата вътре, да се гушат и успокояват един друг. Пък ако им е тясно и някой се престраши да излезе навън, то ще си е негово решение и надявам се да не истерира.

Тук в тази тема се влюбих в рижавелковците. 

Да ти кажа честно, когато беше бебе Чочо (2000г) изобщо и не съм мислила за клетка, после каишка му бяхме взели, че хич не ми са даваха 50лв за клетка. 2010г обаче деня преди да заминем се наложи да му сложат катетър и заради това купихме първата ни клетка. В нея живяха четирите бебета (Мърчо и сие), когато ги намерихме - в заградено като дворче и клетката им беше къщата.  
2011г като оправях багажа и малкия син реши да седне върху кретката и ... счупи и покрива.
Нямах намерения да купувам нова, но просто се наложи миналото лято. Не е излишно да има клетка в къща, където има котки. И веднъж в годината да се наложи истински да се ползва - все е файда. Още повече, когато котката е страхлива и се стресира при всяко извеждане.

Байбиби, може би бих взела твърда клетка (като моята) и да и направя някакво гнезденце закътано вътре - примерно задната част да е затъмнена отвсякъде, и по-тесничко - като я е страх да се гуши там, като иска да може пък отпред да иде на по-светло и просторно.

Ако децата я закачат и колата позволява - можеш и моя номер с багажника да приложиш. Нашата кола е 6 местна - 3 седалки отделни са отпред и 3 също отделни са отзад. Багажника е в купето - малко е тип като мини ван, затова позволява да си ходят дори в него. При стандартна кола (седан) - мислила съм го и преди (старата ни беше хеджбек) може би също ще му е спокойно в багажника в клетката - само въздух да стига вътре.

Бланка, и аз затова взех големия размер - с идеята до колата да ги пъхам вътре и двамата. Но пък те са наистина относително безпроблемни за пренасяне на ръце. Даже до вета в съседния блок на ръце се носим, но винаги сме 2 човека - единия гушка котака, а другия отваря вратите. Клетката стои в гаража и се ползва само на път.

Мопси напоследък си намери едно място, на върха на облегалката на единия кухненски стол, как се закрепва там, не ми е ясно. Но застава там, ляга и гледа в телевизора, който е точно отсреща, мърда глава и следи какво се случва на екрана 

Докато пиша това се е качило на краката ми и ми прави масаж с нокти. Имате ли представа защо го прави - леко с предните лапи ме натиска, пускайки ноктите си?

Ето една снимка, като има плик или кутия, веднага гледа се мушне вътре