Точно пък у водещите на новините един правоговор...

Беше едно време, когато се държеше на тези неща, сега всеки плещи, както му дойде, особено репортерите.
Така и така стана въпрос за правоговор, я ми помогнете да си сверя часовника, че край мен щъкат само прости пейзани и никакви новинари не се завъртат, та да ми проведат един опреснителен курс.
Едно време в училище ни учеха, че в думите от м.р., които завършват на непълен член, "а"-то потъмнява. Т.е. не се произнася "мъжа", а "мъжъ". За думите от ж.р., които завършват на "а" това не важеше. Нещо повече – в думите, където "а" е под ударение, се произнася "а".
Да, но от доста време от малкия екран се ъ-ка поголовно – без значение от рода на думата. Дори когато "а" е ударено – "главъ", "косъ", "женъ", "песентъ"... Също така в много думи вместо "о" се произнася "у", което на мен ми звучи изключително лигаво. "Селуту", "делуту", "детету", "морету". То не е дори и потъмняване, ами откровена замяна на един звук с друг.
Та това ми е питането – има ли някаква такава правоговорна норма, или наистина е мода и лигня?
(Тъ тувъ ми е питанету – имъ ли някаквъ такъвъ правуговорнъ нормъ или нъистинъ е модъ и лигн'ъ?)