Аз съм забелязала, че мекото говорене е изключително трудно за коригиране.
- Публикувана: 6 юни 2013, 21:03 ч.
- Последно мнение: 31 окт. 2016, 12:16 ч.
Ще заговори ли София на мьеко?
Абе не е точно така. Просто при едни става лесно, при други - не става. Не знам на какво се дължи. Познавам много старозагорци, които въпреки, че си живеят в Стара Загора, говорят твърд, книжовен български език, със съвсем лека и приятна за ухото мекота. И други, които след десетилетия в София, говорят като прадядо си от Опан.
ПП Според мен има разлика между диалект и акцент/интонация. Това което аз разбирам под мйеко Не е диалект. Диалект е хасковския диалект, или родопския - език в езика е диалекта. Каунь вместо диня ( ако помня добре вица).
Докато Илйена и Елена не е диалект, а акцент. Мисо, а не месо и тн. Поправете ме, ако трябва
Аааа, каунь е пъпеш, динята е бостань при нас/Г. Делчев/
Всъщност ако от дете познаваш и използваш активно книжовния език е абсолютно без значение в коя част на България ще се зафичиш после. 
Сега с единното образование, книгите, телевизията е лесно. Преди стотина години сигурно е било много по-голям шок да се местиш от едно място в друго. И не само в България.
Сега с единното образование, книгите, телевизията е лесно. Преди стотина години сигурно е било много по-голям шок да се местиш от едно място в друго. И не само в България.
Според мен така е по отношение на езика, не по отн. на мйекането - има значение как говорят около теб. Ти можеш да ползваш идеално книжовен език ( нали затова има национална образователна система, пак стандарт за уеднаквяване) , но да мйекаш здраво.
Макар че не разбирам кое му е сложното да произнесеш единица или петица, ама на - идьеница и питьица.
Много е сложно, ако всички около теб говорят меко. Едно, че вече не ти прави впечатление и говориш като тях, второ, че умишленото втвърдяване се приема като префърцунено или странно от околните.
Много е трудно да не възприемеш говора на средата, изисква съзнателни усилия и непрекъснат контрол върху речта. Докато в един момент ти писне и се предадеш.
Друг е въпросът, че има невъзприемчиви хора, на които изобщо не им прави впечатление, че говорят различно от околните. Даже не го правят съзнателно или напук, отвътре им идва.
Всъщност ако от дете познаваш и използваш активно книжовния език е абсолютно без значение в коя част на България ще се зафичиш после.
Сега с единното образование, книгите, телевизията е лесно. Преди стотина години сигурно е било много по-голям шок да се местиш от едно място в друго. И не само в България.
Сега с единното образование, книгите, телевизията е лесно. Преди стотина години сигурно е било много по-голям шок да се местиш от едно място в друго. И не само в България.
Според мен така е по отношение на езика, не по отн. на мйекането - има значение как говорят около теб. Ти можеш да ползваш идеално книжовен език ( нали затова има национална образователна система, пак стандарт за уеднаквяване) , но да мйекаш здраво.
Всъщност ако от дете познаваш и използваш активно книжовния език е абсолютно без значение в коя част на България ще се зафичиш после.
Сега с единното образование, книгите, телевизията е лесно. Преди стотина години сигурно е било много по-голям шок да се местиш от едно място в друго. И не само в България.
Сега с единното образование, книгите, телевизията е лесно. Преди стотина години сигурно е било много по-голям шок да се местиш от едно място в друго. И не само в България.
Според мен така е по отношение на езика, не по отн. на мйекането - има значение как говорят около теб. Ти можеш да ползваш идеално книжовен език ( нали затова има национална образователна система, пак стандарт за уеднаквяване) , но да мйекаш здраво.
ами да, и аз това казах че след като не се променя в друга среда, значи не се осъзнава като нужда за променяне. Хората ,, които искат правят ( пак ще се повторя) волеви усилия, за да елиминират чужд акцент и да усвоят този на средата. Щом за един българин в Америка е възможно да се стопи като акцент в нематерен език с помощта на учене и усилия, защо за един българин от Сливен това да е невъзнможно щото е трудно. Ми трудно е да но ако го осъзнаваш като нужда идвайки в София ще работиш и ще заговориш като софиянец. Ако не го осъзнаваш ще си мекаш и така ще си тече живота. Цял живот ще си сливналия в София. Щото София не ти е важна. Не си като онези които отиват на Манхатън и след 10г. с гордост се наричат ню йоркърс. Не ти е важен града , просто си там за да живееш в него, не да го живееш. Там си за да ползваш възможностите които ти дава, нищо повече. ( току що синтезирах идеалното описание на емигрант в собствената си страна:) ми с емигрантите е същото. Тези които са тук временно и ще си ходят говорят кошмарно. Тези които ще стават част от средата лека полека учат и се справят с езика и с произношението, и в един момент стопяват и други качествени разлики. Манталитетни, културни, нарпимер
Моят мъж е от Сливен между другото и си говори съвсем правилно, а той твърди, че винаги си е говорил така и не се е налагало да си променя говора откакто е в София. Аз не го познавам от първите му столични години обаче и няма как да знам дали е истина или не.
Но последно ми направи силно впечатление в Сливен момиченце на около 7 години, което си играеше с моята дъщеря- то толкова слято и напевно говореше това дете, все едно не говори, а пее и то народна песен.
Но последно ми направи силно впечатление в Сливен момиченце на около 7 години, което си играеше с моята дъщеря- то толкова слято и напевно говореше това дете, все едно не говори, а пее и то народна песен.
Много е трудно да не възприемеш говора на средата, изисква съзнателни усилия и непрекъснат контрол върху речта.
Май това ми беше мислата, която не можах да предам. Живееш години в София, но продължаваш да си говориш меко. Аз, без да искам, възприемам, децата ми също. Един месец ми е достатъчен да заговоря като хората наоколо. Затова ми беше интересен разговорът, който съм цитирала. Малко дете, в семейството се говори меко, явно е възприело от детската градина нещо друго...
Когато имаш стимул и полагаш усилие наистина може да се изчисти и ме-кането и мьекуту говорене. Споменатата напред Стойка пипирудата, добре се е справила с акцента си. Но когато говориш бързо и не ти е толкова важно - „ни знам и ни мога“ ти се изплъзват неусетно от устата. Все пак са се старали родителите ми да говоря относително правилно. Не мия карпузи в мийката на чушмята
п.п. на брат ми са му достатъчни 2 дни да се върне в Д-град, за да започне - „жга напрайм таа раута“ и култовото - ябааааа. Явно по-бързо възприема.
п.п. на брат ми са му достатъчни 2 дни да се върне в Д-град, за да започне - „жга напрайм таа раута“ и култовото - ябааааа. Явно по-бързо възприема.
Мекият изговор се коригира много трудно, каквото и да си говорим. Няма шанс западен българин да не го усети у някой източен българин дори и след години живот в София или друга западна част на България. Дори едни от най-големите ни езиковеди, родом от Източна България, си имат напълно забележим акцент.
От меко говорещите в София съм. По рождение - от Варна. Но това, което мен ме дразни в твърдия говор, освен изброените по-напред, е липсата на звука "Л". Не "УЪ", а "Л". И във Варна, ако детето не може да казва "Л", посещава логопед. А тук масово не се използва този звук.
Ей сега ще бъда нападната.
Ей сега ще бъда нападната.
От меко говорещите в София съм. По рождение - от Варна. Но това, което мен ме дразни в твърдия говор, освен изброените по-напред, е липсата на звука "Л". Не "УЪ", а "Л". И във Варна, ако детето не може да казва "Л", посещава логопед. А тук масово не се използва този звук.
Ей сега ще бъда нападната.
Ей сега ще бъда нападната.
Мчи крайно време е. Само софиянци сме нападани.
