Ще заговори ли София на мьеко?

За "гезме" не съм, за "гевезе"-съм.

Най-общо разходка по "гезмето" било разходка по главната улица, център .

Имам едни лели, дъщери на брат на дядо ми. Те са родени в САЩ и за пръв път дойдоха в България в края на 80-те, вече възрастни жени, на по над 60 лазарника. Техният татко запрашил към Америка след фаталните събития през 1923 г., като се установил там, се върнал, та си взел булка от родния край /Търновско/. Та тия бабки, които нито родните им братовчеди /баща ми и брат му/, нито родните им чичовци /дядо ми и другият единствен жив брат от деветима/ някога бяха виждали, изведнъж решиха да навестят родината на родителите си.
Кацат на летище София и ние, цялата рода строени, чакаме да видим "американките". Веднага ги познахме! Те се явиха с накичен трендафил над ухото, ухилени и позитивни до козирката. Знаеха много оскъден български, но за сметка на това толкова архаичен, че дори братята на татко им едвам ги разбираха. Нарицателно стана тяхната перманентна оценка "Много лошаво!" и "Много Убаво!", " То вм. това/ е калпаво".
Тогава бях дете и не се сетих да запиша как говорят и какъв речник използват, но след като си заминаха, моят дядо, който е единственият висшист в многочленното семейство, възкликна: "Не мога да повярвам, че преди 70 г. брат ми е тръгнал по света с толкова малко думи в речника си! Очевидно и аз съм знаел толкова."
Та, допреди ерата на интернет, глобалната система за информация и отваряне на капсулованите системи, условно наричани "Запад" и "Изток", в затворените общества извън България се е говорел доста по-арахаичен език от този, който е бил действащ в България. Предполагам, че в последните години, заради свободната комуникация, този български се е развил. Включително на банатските и молдовските българи.
Турците по селата в България знаят също доста архаичен турски език. Повечето модерни понятия и термини са български. По-образованите, разбира се, се интересуват от живия турски език и следят нововъведенията.
Мои приятели, български турци, които покарй изселническите вълни по време на "Възродителния процес" ходиха до Турция, като се върнаха споделиха, че хич не могли да се разберат с далечната рода, която ги посрещнала там.
Нормално е повечето чуждици в българския език да са турски или гръцки. От по-новите времена /малко преди и след Освобождението/ навлизат много русизми и чуждици от френски и немски. Днес пък са на мода английските.
Баба ми и дядо ми /по майчина линия/ през лятото ходеха в едно село, в центъра на което имаше варнИца". Във варнИцата пък имаше кереч. Уж беше покрита, уж все пазеха да не я доближват деца и домашни животни, ама, не знам как, по няколко пъти през лятото се случвачваш някое младо добиче да се сурне в кереча. Неспасяема работа и, за да не се мъчи животното, веднага го правеха на курбан. Преди това цялото село се събере, кой каквото иска - си купи, а остатъците - в големия казан насред мегдана, ядене, пиене и всенародна веселба.

А колко е забавно лятото по летищата, когато българчета от цял свят си идват в България.

Колко интересна история, baibibi! Докато те четох се сетих за един телемост, който бяха направили преди години между роднини - едните в Аржентина /пак покрай същите събития/, а другите в София. Много вълнуващо беше.
А иначе аз преди години случайно се запознах с банатски българи в Тимишоара. Успяхме да се разберем, но доста трудно. Познаването на архаични думи и диалекти много ми помогна. Иначе новите им думи си бяха румънски - много ми се смяха на "самолет" и решиха, че "хвъркало" би било по-подходящо!

 Аз имам близки контакти с българи в Украйна и бесарабски българи от Украйна и Молдова. Изключително приятно е човек да слуша множеството архаични думи в езика им. Той е примесен с много русизми, украински или румънски думи, като понякога се срещат чисто нови конструкции, създадени от смесицата на няколко езика.
  Те имат големи проблеми, когато дойдат в България, мислейки си, че говорят на български език, а се окаже, че тук трудно ги разбират. Това е голям културен шок за неподготвените от тях, защото те винаги за казвали, че са чисти българи, говорещи български език, а в родината-майка трудно могат да общуват.

Някъде бях чела (не помня къде и не знам колко беше надежден източникът), че много от думите, които считаме за турцизми, всъщност били (пра)българизми в турския, но там били останали устойчиво като думи, докато българският се е развил в други посоки и под други влияния.  И понеже в турския и досега са си думи, а в съвременния български сме се обзавели със съвсем други, ги считаме за турцизми. Имаше изредени примери, но не мога да посоча нито един. Колкото и интересно да звучат такива теории, винаги съм с едно наум, че може да е част от теорията за божествения произход на българите и езика ни, за която оставам скептична.

Да, но пък много бързо започват да говорят като другите българи, без акцент. Което за натурални руснаци е недостижимо, дори и 50 години да живеят в България. Същото ми беше направило впечетление преди години при гръцките студенти, учещи у нас. Тези от Северна Гърция много бързо започваха да говорят перфектен български, а тези от юг - до последно си говореха с много силен акцент.

 Wilma, чела си едно от поредните скалъпени теории за произхода на българите.

 Жаве, вярно е това за българите - тези, които живеят по-продължително в България, много бързо свикват да говорят литературен български без акцент. За руснаците това е почти непостижимо.

Като разказа baibibi, за лелите, аз имам подобен близък роднина.
Първи братовчед е на моя дядо(моята прословута прабаба с чушките и лука имала двама братя, та този ми дядо е син на един от тях). Лежал е в затвора преди 89, по някакъв начин са го измъкнали и е избягал в чужбина.Обиколил е много страни, тъй като са го издирвали(политически причини) живял е в САЩ,Южна Америка,ЮАР, Нова Зеландия и накрая Австралия.Все още си е там  има съпруга, която е новозеландка.
Та той се завърна в България след много години изгнание. Сигурно има 25-30, бил е на 20-ина години като е избягал.Крили са роднинство с него, знам, че родителите ми са имали проблеми за брак, на прадядо ми е отказвано няколко пъти да стане не знам какъв си в партията, защото е женен за лелята на този човек. Наскоро видях писмата, които са му пращали 
Та върна се, и ние така се бяхме строили на летището. Като почна да плещи на дермански, ама един такъв дермански, който майка ми евентуално в ранното си детство е чувала. Гледахме го като извънземно, само моят дядо, който взехме в София да го посрещне,му разбираше.То бяха прегръдки, целувки, умилителни псувни, сякаш на чуж език си говореха.
На следващата година дойде с дъщерите си, те знаеха много малко български думи, но за сметка на това диалекни. Знаеха козъта, че на биволицата малкото е галенце, мамул, джам и дувар. 
Жена му нищо не знаеше, научи се на поздрави и разни думички. 
Та явно възрастните хора на село, също са си променили говоренето за толкова години. Защото чак такъв изкилифинчен диалект не бях чувала, а ако съм не ми е направило впечатление. Та са им се отразили новите хора, тези от други градове.

а пък в Банско на зеления фасул казват "чушки" или по-скоро "чушчи" (то е малко смесен звук).
Та там по-добре да си кажеш пиперки.

Такова нещо не съм виждала, макар и аз да имам опит в саксийното отглеждане. Моите са два вида - продълговати и много мънички, зелени, а другите са като топченца и червени.
Чеки, продават ли семена като тези от снимката? Невероятни са, изобщо не знаех, че съществуват.

Дори и езикът им да не е литературен, все пак е подчинен на структурите и звукосъчетанията, които се ползват в българския (ако приемете/разбирате лаишкото ми обяснение). В българския е по-различно съчетаването на съгласни, съответно за нетренираното гърло, произношението на правилните звукове е мисия невъзможна.

Да, много са красиви.  Сигурно се продават семена, но не знам. На мене ми го дадоха готово захванато. Чушките са малки, не стават по-големи от 2-3 см, но запознати казват, че са мнооого люти. 

Котьо, ако не се лъжа това е пипер Капсикум.

http://www.enciklopedia-cvetia.w-bg.com/index.php?option=com_con … =238&Itemid=2