Здравейте мили момичета, отдавна съм регистрирана в сайта ,но нямам време да пиша много.
Имам нужда от помощ или съвет-толкова съм объркана.Имам дъщеричка на почти 4 години,с баща и не живеем заедно вече 2 години....не е от най-активните и любящи бащи....докато беше бебе тя беше всичко за него докато не дойде в момента, в който реши че не си е поживял и искаше да се забавлява с доста жени...както и да е това е лично негов избор;Свикнах с раздяла някак , тей като бяхме заедно 11 години.В следствие на стреса развих диабет,откриха ми два мозъчни тумора....и куп болести ,седнах и говорих с него като голям зрял човек,защото никой не знае какъв може да е изхода от всичко.....а той нищо.....Бях доста време в София молейки го да взима малката за да не чувства липсата ми защото е много привързана към мен.Вижда я на 2 седмици 1 път ,като подчертавам никога не е била спирана да ходи при него и при родителите му.Не сме се съдили;той просто реши че иска да е тинейджър.Преди няколко дни....бяхме с приятели на кафе и в разговор тя каза аз нямам баща този., който живее при баба ми..............,той не ми е баща.аз него не го искам.Толкова се смаях,останах без думи,незная как да постъпя много ме боли........никога не съм настройвала детето си,толкова ме е страх.......че ако нещо се случи,тя няма да го приеме.опитах да говоря с нея за момента се съглася после пак...Кажете ми как да постъпя наистина съм адски объркана
Имам нужда от помощ или съвет-толкова съм объркана.Имам дъщеричка на почти 4 години,с баща и не живеем заедно вече 2 години....не е от най-активните и любящи бащи....докато беше бебе тя беше всичко за него докато не дойде в момента, в който реши че не си е поживял и искаше да се забавлява с доста жени...както и да е това е лично негов избор;Свикнах с раздяла някак , тей като бяхме заедно 11 години.В следствие на стреса развих диабет,откриха ми два мозъчни тумора....и куп болести ,седнах и говорих с него като голям зрял човек,защото никой не знае какъв може да е изхода от всичко.....а той нищо.....Бях доста време в София молейки го да взима малката за да не чувства липсата ми защото е много привързана към мен.Вижда я на 2 седмици 1 път ,като подчертавам никога не е била спирана да ходи при него и при родителите му.Не сме се съдили;той просто реши че иска да е тинейджър.Преди няколко дни....бяхме с приятели на кафе и в разговор тя каза аз нямам баща този., който живее при баба ми..............,той не ми е баща.аз него не го искам.Толкова се смаях,останах без думи,незная как да постъпя много ме боли........никога не съм настройвала детето си,толкова ме е страх.......че ако нещо се случи,тя няма да го приеме.опитах да говоря с нея за момента се съглася после пак...Кажете ми как да постъпя наистина съм адски объркана
