Трудно проговаряне! - Тема 13

  • 53 312
  • 720
  •   1
Отговори
# 675
  • Мнения: 12
Гала, пожелавам на Дея да бъде здрава и щастлива, много, много мила, да носи радост на тати и  мама и да стане чаровница и бърборина голяма!

# 676
  • София
  • Мнения: 3 249
И от мен реки от думи и щури игри за Дея. Да превъзмогне всички страхове и притесненията на мама да са в далечното бъдеще  Hug

# 677
  • Най-сетне у дома
  • Мнения: 931
Честит рожден ден на Дея  newsm59
Здраве, спокойствие и много нови думи за нея и майка й.

# 678
  • Мнения: 3 453
Честит рожден ден на Дея! Heart Eyes Да е здрава и много бъбрива! Всички проблеми да останат в миналото!  bouquet
Гале,
надявам се да си добре и състоянието ти да се подобрява! Hug

Дони,
то такава "помощ"...по-добре без нея. Понякога ми е тегаво, че сме сами тук и няма на кого да разчитаме, но е за предпочитане, пред вмешателства от трети лица.  Wink
Да пишем на дядо Коледа...още не мога да преодолея страховете си. Трудно се навива човек на второ дете, когато първото изисква цялото му отдаване.
Разкажи повече за Гого и първата му среща с кон. Каня се да кача Ема, но тя всичко ново приема с големи резерви. Гого притесни ли се от коня? Наистина много спокоен изглежда. Ще пробвам, пък каквото стане.

mibobo,
знае детето, пингвините ядат риба, затова и не го храни.  Laughing
Песничката ни е любима.  Hug Наскоро взехме от Джъмбо един пъзел с буквите, Ема го обожава.
Също и тази музикална азбука

# 679
  • Ботевград
  • Мнения: 2 289
Честит празник на Дея  newsm59 Пожелавам и от все сърце приказни моменти, чудесно детство, много забавления и игри, много мечтани подаръци и дай Боже да се чуят много дълги и сложни изречения, диалози и песнички.  Hug

# 680
  • Мнения: 2 802
Да пишем на дядо Коледа...още не мога да преодолея страховете си. Трудно се навива човек на второ дете, когато първото изисква цялото му отдаване.

 Ето това терзае и нас....А времето си върви....Как се навихте вие на второ ( тези, които имат) ? ДониRolling Eyes

# 681
  • Мнения: 46
Здравейте момичета! Ако някой от вас има нужда от ноотропил сироп може да пише?

# 682
  • Мнения: 571
Да пишем на дядо Коледа...още не мога да преодолея страховете си. Трудно се навива човек на второ дете, когато първото изисква цялото му отдаване.

 Ето това терзае и нас....А времето си върви....Как се навихте вие на второ ( тези, които имат) ? ДониRolling Eyes
Ами аз бях на принципа "нова булка, нов късмет:  Joy Ако има място за хумор на тази тема.
Първия ми беше проблемен откъм поведение и внимание, малкия ми е от втория ми брак и е труден с проговарянето.
Сутрин се занимавам с малкия, следобяда брат му като се върне от училище - той е наред...
Ако питаш хората покрай нас, нищо си им няма да децата и само аз им се втелявам..

Бабите ни всичките са надалеч и аз не си представям да съжителствам с някоя за дългосрочно...
Някак съм свикнала с мисълта, че "На вълка врата му е дебел, защото си вършел работата сам" и си карам така.  Laughing

Тази сутрин моя малкия заваляше всичко и нищо не му се разбираше...ей сега сядаме с книжките пак.


# 683
  • Бургас
  • Мнения: 328
Честит рожден ден на Дея! Нека всички мечти на майка й за нея да се сбъднат много, много скоро!  Heart Eyes

Относно "навиването" за второ детенце, при нас стана без да сме го планирали. В началото бях малко стресирана, защото разбрах, че съм бременна седмица преди първия рожден ден на каката, но и миг не съжалявам, че си имаме Мишо.  Grinning Дори си мисля, че ако трябваше да го плануваме, щяхме да отлагаме, а така съдбата просто се намеси  Grinning

А за помагането - да е жива и здрава майка ми, без нея едва ли щяхме да се справим  Heart Eyes

# 684
  • София
  • Мнения: 2 082
....Как се навихте вие на второ ( тези, които имат) ?

Лесно. Мишо беше изключително проблемен. Почти ежедневна рехабилитация с рехабилитатор в клиника до една годишна възраст. Упражненията вкъщи не ги броя. Не се знаеше дали ще навакса изобщо моторното си развитие, според невроложката ни прохождането му е чудо и трябва да сме благодарни за късмета си. Изключително алергичен (изключително силна алергия към белтъка на кравето мляко, кръстосана алергия с почти всички храни в панела, който изследвахме...). В резултат зверска диета за мен (кърмих дълго), и голямо внимание и постоянство в захранването. И това преодоляхме. Накрая не говореше...резултата го знаете.

Нищо от гореизброеното не ми е попречило да искам второ дете. Осъзнавах, че може да има същите проблеми, но можеше и да ги няма. Бях на диета през цялата си бременност, за да го предпазя/ минимизирам риска от алергии. Дали си струва - да. Оказа се че второто дете има вродени бъбречни аномалии. Всяко дете с късмета си.

И двете ми деца са прекрасни такива каквито са. Всяка трудност, с която съм се сблъскала досега, всяко заболяване съм приела просто като поредната задача, с която трябва да се справя. Не съм си позволила да се оставя на страховете и отчаянието си. Силите на майката нямат граници, когато става въпрос за децата й. Дали съм имала моменти, в които не мога да си поема въздух от мъка, страх и безсилие - да, естествено, и аз съм човек. Но това с нищо не помага на децата ми....затова се взимаш в ръце и...продължаваш. Вторачвайки се в проблемите на детето, не му помагаме. А и за мен децата трябва да имат брат/сестра. Нищо не учи по-добре на споделяне.

# 685
  • Мнения: 3 453
Еndira,
вярвам, че няма случайни неща. И написаното от теб не дойде случайно, а в момент, в който имах силна нужда да прочета точно тези думи! Сигурно ще ги препрочитам отново и отново. Понякога малко му трябва на човек, за да наклони везната. Благодаря ти! Hug
Познавам майка на дете с Даун. Прекрасно дете, на още по-прекрасна майка. Не съм срещала по-борбен, лъчезарен и оптимистично настроен човек. Възхищавам се на хъса, търпението и последователността и. В трудни моменти винаги тя изплува в съзнанието ми и ми помага да се събера. От такава майка има нужда детето ми, повтарям си го непрекъснато. И, да, отчаянието и страховете не водят до нищо градивно. Затова съм се концентрирала върху тук и сега, вярвайки, че резултатите няма да закъснеят.

Момичета, благодаря за споделеното!  bouquet

# 686
  • Мнения: 2 802
  Еndira , много благодаря за споделеното  Hug Радвам се за това, което сте постигнали заедно  Hug

  В мен се прокрадват егоистични мисли да забременея когато Йоанна ще е в първи клас за да мога да съм в къщи и да й помагам  Blush ooooh!  Blush
  При нас точната приказка е- Хем ни се иска, хем не ни стиска. Мъжа ми скоро ще стане и на 40 г,времето си тече. Отделно нямаме никой който да ни помага, но....Живот, здраве и късмет, времето ще покаже....

# 687
  • Мнения: 12 790
Ендира аз нали съм си малко лабилна Blush, та поста ти ме разплака за добро утро  Rolling Eyes и най-вече ето тази част от него


И двете ми деца са прекрасни такива каквито са. Всяка трудност, с която съм се сблъскала досега, всяко заболяване съм приела просто като поредната задача, с която трябва да се справя. Не съм си позволила да се оставя на страховете и отчаянието си. Силите на майката нямат граници, когато става въпрос за децата й. Дали съм имала моменти, в които не мога да си поема въздух от мъка, страх и безсилие - да, естествено, и аз съм човек. Но това с нищо не помага на децата ми....затова се взимаш в ръце и...продължаваш. Вторачвайки се в проблемите на детето, не му помагаме. А и за мен децата трябва да имат брат/сестра. Нищо не учи по-добре на споделяне.

просто защото и аз искам да напиша същото за себе си, а явно още не съм дорасла и това ме кара да се чувствам виновна спрямо детето си Confused.

Никога не казвам никога, но на този етап за второ дете не мисля от гледна точка на самото него смятам, че няма да мога да бъда адекватна майка с тази нервна система. Но всички други майки, които имат леки колебания пожелавам бързо да се решат и да действат Hug

И да се пооплача малко - дребния е пак в някаква фаза/период в който се върнаха истериите със всичка сила Tired. Бях отпуска 2 седмици, баща му само една и видях промяната още като баща му се върна на работа. Дали много му беше хубаво да сме заедно и сега тъжи, дали от многото емоции - ходихме на много места и той прави много неща за първи път (най-голямото ни постижение беше да го качим в тролей от който той имаше неистов страх), но в момента е невъзможен и го приемам май точно като израз на протест. Един пример от снощи - влизам в тоалетна, той иска да ми отваря вратата казвам му не и затварям, той продължава на игра и аз просто я заключвам отвътре и той изпада в истерия ooooh!. Започва да удря с ръце по вратата, да крещи и т.н. баща му му се скарва а той най-демонстративно го блъсва минава покрай него и влиза в друга стая и затръшва вратата Rolling Eyes...направо се чудя как да се справя, трябва да поговоря с психолога ни. Така наоплаках се, извинявам се но имах нужда да споделя.

# 688
  • Мнения: 2 165
Еndira, дълбок поклон newsm20 !
Ако имах мъж, на който мога да разчитам финансово, бих се замислила за второ.Щях да бъда по-спокойна и по-смела.Но истината е, че и мъжът ми се страхува да не би и второто да е с увреждане.Не иска да го преживява.  33uu
Сега ми остава да наблюдавам силните страни на детето си и да ги развивам. Peace

# 689
  • Мнения: 17
Еndira,възхищавам ти се  smile3501  А за второто дете,аз често се замислям,но не мисля,че съм готова... Ние така или иначе живеем със брата на мъжа ми и те си имат бебе на 5 месеца,по цял ден сме заедно,Ива много я обича,но знае,че като стане време на лягане всеки се качва на етажа  си,та не знам как ще приеме да спим с бебе,а и тези нейни ставания посред нощ,ще стряска малкото човече...  ooooh! оф,не знам  #Crazy

Общи условия

Активация на акаунт