Лятна Канадска в очакване на зимата - тема 54

Да и аз така мисля, че фабрично опаковани неща, т.е. с етикет и описано съдържание, рядко конфискуват

Тарилилей и ние пазаруваме кънките от Canadiаn Tire - на специал.

Опаковката на храните нищо не гарантира, но е препоръчителна - на мен са ми конфискували опаковани неща (от БГ  ) . Глобата стига до 1400 долара на една вещ    Това последното не са ми го прилагали, само ме информираха докато ми ровиха в 10-те багажа последния път 

За да ви е мирна главата - не пренасяйте хранителни продукти. 

Ние само подправки си взимахме - главно чубрица (но сега вече си я произвеждаме, та и тя отпадна)

За кънките - и ние от там.

За голямата дамска чанта, както и за ръчния багаж - да се внимава какво е позволено (остри предмети, течности и т.н. са противопоказни, червила, мазила и т.н. - проверете какво е забранено).

Понякога в Спорт Експерт иmа по-добри цени от Канадската гуmа, особено преди сезона - август mесец е благодат, особено ако иmаш да сmеняш почти цяла екипировка 

Побут, побут...

 

Добре побутваш, ама хората явно се наслаждават на последните слънчеви дни 

Забелязвате ли как най-малките в семейството умишлено се държат глезено и си мислят, че така им е позволено? На мен Марти започва да ми дотяга на моменти. 

Хайде като имаше бебе в къщи си казвах, че просто Влади се прави на бебе за да му се обръща внимание, ама сега на какво да го отдам? Само обяснявам, че е голям вече и плачещ тон не му отива, нито да се тръшка, ама чашата ми прелива напоследък. (айде излях си и аз мъката)

Аз си реших проблема със добрия стар Уолмарт -кънки +каска ми излязоха 70$. Пак не е много евтино, ама какво да се прави... сега остава да намеря и бяло поло

Мамамия, при нас пък най-големия е най-голямото бебе, не знам на каква възраст спират да реват, ама вече ми писна честно казано - направо като магаре реве понякога 

Айде и аз да се включа с въпросче - момичетата, които споделяха, че са им искали допълнителни документи от имиграционните за гражданството (лейди Чери и още някой, но забравих кой) - колко време след като ги изпратихте имаше някаква реакция и забави ли това повече процедурата или обратното? На мен ми искаха някакъв въпросник да попълвам и да пращам някакви документи, пратих ги и сега чакам реакция. Документите ми ги искаха от монреалското бюро на имиграционните т.е. в Нова Скоша е приключила процедурата и са препратени тук, но сега не знам кога да чакам развитие...

mamamia,

Аз му казвам "синдром на вторите деца". Леа направо такъв терор ни удря, неслучайно съм си я нарекла малкият Бин Ладен. Покрай нея и Виктор ми дръпна назад. В много от случаите дори немога да ги балансирам, защото и двамата решават да бъдат бебета едновременно. А Леана използва гласът за средство и то си е направо супер мощно оръжие. В някакъв момент циркът и операта ще се бият за нея. На фона на мамите с по 3 и 4 деца ... то моето си е напраго глезотене  , ама на моменти не издържам. А мислихме, че Вико ни беше труден....той направо е бил песен пред сестра си. 

Безплатна каска от шевролет - https://www.safeandfunhockey.ca/en/helmet

И моят мишок все мрънка, реве за най-малкото, доста по-чувствителен е от другите деца. На моменти го успокоявам, обяснявам, че има решение за всичко и не е нужно всеки път да плаче когато нещо не е ок, ама...За сега е така. И на мене понякога ми омръзва да повтарям едно и също и се случва да се караме.
Не иска дори в играта си с деца да каже, ако нещо не му харесва. Просто прави това, което искат от него, винаги се съгласява. Притеснява се, че ако каже 'не', нямало повече да си играят с него. Дано скоро преодолее това, защото тук повечето деца са много напористи, абсолютни "пердета" и нямат особено възпитание според мене. Трябва някак да се впише в тяхната среда, за да не се чувства нещастен. Приемам съвети по този повод!

Моите наблюдения са диаметрално противоположни....

При нас се получава така: всички карат колело, обаче ако нашия не е пръв се тръшка, крещи и цялата махала научава; обяснявам му, че като си измия ръцете ще му дам вода, а той мрънка покрай мен през цялата една минута (или по-малко) докато се измивам; и все такива безсмислени мрънкания, крещенета и т.н. изнервящи неща. А децата са много внимателни даже, но нашето мрънкало ....

Засега обяснявам, обяснявам и забранявам да мрънка, а му казвам да говори с нормален глас и да изчаква, когато съм заета, а не да повтаря мрънкащо по сто пъти. Резултат обаче няма. А за това, че все иска да е пръв, да е победил и т.н. думи нямам; изглежда идва от това, че батко си никога не може да победи (пък и Владко никога не му признава победите), но дали ще играе с батко си или с други деца, резултата си е тръшкане.

Явно е до характер - все едно описваш Тари 

И Ясен
Само дето сред други деца по-скоро е срамежлив, но с кака му е вечна борба.

Здравейте мили момичета!  
Добре дошла на Есента! Мой любим сезон!  


Barefoot Kontesa - кратък описателен разказ май не съм писала на тема Канада но съм споделяла много впечатления в бгканада точно като пристигнахме преди 6 години. Помня как всичко сравнявах с БГ и помня развитието на емоциите си относно Канада през всичките 6 години.  
 

Да - сълзите в самолета. Описвам телеграфно:
Първо че домът ми е в Канада - там където съм родила и отглеждам детето си там където имам задачи и живот важен за мен. Там където принадлежа в момента. Там където някой е помислил в самолета да ми напише и каже Welcome home.
Второ сълзите са за това че моят дом не е вече в България и че там където са костите на майките ни (на мен и на мъжа ми) и там където съм родена не чувствам че принадлежа. Там никой не не ми каза Добре дошъл у дома. Животът ми в Бг преди Канада е като филм - отдавна изгледан и преживян.


камбанка
Извинявай че толкова се забавих с отговора който обещах. Така ме е поело ежедневието и задачите. Лягам с Мишел в 7 и 30. Четем 20 мин и в 8 сме заспали и двете. Понякога се събуждам в 5 наспала се но по-често спя до 6 и 30. По толкова не помня да съм спала от тинейджърските си години.  


Та за проговарянето. Основното и най-важното за да се съди има ли индикатори за езиков дефицит е това дали детето разбира. Изпълнява ли команди и може ли да следва инструкции. Опитва ли да общува невербално (с жестове) - кимане за Да махане за Чао жест с ръката за Ела посочване (с показалец) когато пита или иска нещо.

По-малките деца в семейството проговарят по-късно в сравнение с първите защото си имат говорител в лицето на по-голямото братче или сестриче и си имат кой да ги забавлява.

Децата с 2 или 3 езика от средата проговарят по-късно и първо проговарят с няколко думички от това което чуват най-често от първия обгрижващ ги човек (най-често майката) но разгърнато проговарят на езика на който средата предлага най-много ползватели.

Давам пример с моя приятелка българка баща испанец живеещи в Щатите. Езикът между майка и дете е български. Между майка баща и дете е испански (майката е живяла в испаноговоряща страна като дете дълги години и говори испански като роден). Детето от 2 годишно ходи на английска градина по 4 часа на ден.  Макар да ползва само 5 думи на български (първи думи като ама-ама пие-пие дай котка(разходка) и 10 думи на испански (появили се след българските и много по-неясни сами по себе си) детето разбира отлично и БГ и испански). Тръгването на градина и англоезичната среда стопира езиковото му развитие на същото ниво месеци наред и към 2 и 8 месеца детето проговаря на английски разгърнато макар и по бебешки. Испанският се разгръща към 3 и половина годишна възраст а българският към 5 като българският остава най-слаб.

Отитите могат да засегнат различни части на слуховия апарат и най-честият проблем който е трудно уловим без аудиометрия е че детето създава впечатление че чува и всъщност чува но чува като че е под вода. Разбира по интонация и все пак долавя речевите звукове но фонематичният слух а оттам и фонематичният анализ страдат а и детето е доста малко и не знае че това чуване не е нормално и дори това не го дразни. Започва да се дразни към 3-4 годишна възраст когато то вече си мисли че говори правилно но всъщност говори както чува но пък околните не го разбират. Гласът често звучи гъгниво защото детето не се чува или по скоро чува че така е правилно.

Мишел имаше 2 отита до 2 годинки и макар да си проговаряше в норма имах съмнения и изисках аудиометрия. На 3 години и 2 месеца ходихме на контролен и поисках аудиограма отново. Имах съмнения за шушкавите и съскавите че не вървят в норма та затова. Аудиограмите бяха повече от отлични. При прегледа на 2 годинки обаче в ухото се видяха мехурчета тенчност (хубавото беше че не беше стена защото така все пак преминаваше въздух и не блокираше напълно звука) на втория преглед мехурчетата вече ги нямаше.

При най-малки съмнения относно проговарянето аудиограмата и УНГ лекар са задължителни. Тук обаче може и да се пренебрегнат тревогите на родител на тази тема и на моя позната й се наложи да измисли че имат история на 6 отита за една зима та да й дадат направление за аудиометрия.

След добри резултати от аудиограмата се търси логопед възможно най-рано.  

Аз лично бих ограничила телевизия и компютри. Бих осигурила тиха среда и редовен режим за почивка - задължително 12 часа сън на денонощие. Не заради сегашния ни начин на хранене ще кажа и следното: Храненето е много важно - първо навреме дадена твърда храна е от огромна важност за дъвкателната мускулатура която всъщност е и артикулационна мускулатура. Второ - захар и консерванти и оцветители наистина влияят на развитието на нервната система а оттам и на речта. (Това съм го писала в книжка издадена 2004 тоест когато бях далече от сегашния си начин на хранене та да не се разбира като пропаганда  )

Пропускам много неща със сигурност. Питайте ти камбанка и другите момичета ако изникнат конкретни въпроси. Ще гледам да отговоря бързо.