Красотата на земята сме събрали във цветята! Лятото и цветята, тема 60

споменавала си за детето си, но доста отдавна. Сега си припомних. Прекрасно е детето ти! Не знам, но няма външни обезпокоителни белези. А с деца аутисти знам, че се работи много трудно.
 Аз съм рабтила с дете с много, много проблеми. Родена е много рано, в кувьоз е била дълго, има операциИ на сърцето, и куп други проблеми. Колегите ми не понасяха нито нея, нито майка й. Но тя майката беше досадна, по принцип. Детето беше в моя клас. Винаги в часовете присъстваше и майката, че  и насоки за работа ми даваше понякога, но я търпях. После момиченцето премина на индивидуално обучение, но не с ресурсен учител, а назначиха колега, който я занимаваше, аз влизах по английски при нея. Е, беше на различни фази  и настроения детето. Търпение му е майката. Тя ме обичаше, аз нея - също. Не съм я съжалявала, просто я обикнах. Трябваше да научи нещо по пустия му английски и търсех начини да й стане интересно. Обикновено като влезех в стаята, тя беше под чина и ми казваше, че `няма да излезе от гаража`. Свикнах с `гаража`, казвах й да излезе като кола назад, да научим нещо по картинките  и после пак да се паркира там. Ставаше й смешно, интересно, излизаше без проблем и учехме поне 10-тина минути. Повече не издържаше. Обикаляше стаята, крещеше, което беше ужасно, но най-страшното беше, че майка й я биеше и я заплашваша, че ще я изостави. Една трагедия беше животът на М. Обичаше да мачка пластмасови чаши и да чува звука, който издават при мачкане. Обичаше да драска с нокти по дъската...все неприятни шумове я впечатляваха.
 Когато пък влизаше колегата да я учи, М. не започваше, ако той не  й нарисува петел на дъската. Е, колегата рисуваше и така работеха, с петел на дъската.  
 Ако се наложеше друг от колегите ми да я занимава, ставаше страшно. Никой не я понасяше. Дори само като срещнеха майка й из двора или коридора, правеха забележки дори без причина.
 Самата майка имаше претенции, дори необосновани, но това е друга тема.
 Искаше да пиша 6 на детето по английски, при положение, че то не усвои материал дори за 3.
 Трудно е и на учителите. И въпреки търпението ми и любвеобилността ми към децата, излизах като смазана от часовете с М.
 Не ме познаваш, не знам вярваш ли ми, но е трудно ...Обществото ни не  е научено да разбира и уважава различните. Но аз мога да работя и с деца с проблеми.

 Дълги години работих като Мариета в среда с двуезични, а там е трудно по принцип. Още от ограмотяването, още от това, че първо ги учех да ме разбират на български, оттам нататък да усвояват материал. И с това се справях, но в един момент ми се отвори възможност да си сменя работното място и напуснах. Сега работя в града и нямам деца с по-специфични проблеми. Освен това при нас има ресурсна учителка, жена с прекрасно отношение и възможности. Възхищавам се на такива хора като нея.
 Дано детето ти да е обградено с любов  и разбиране!
 Дано не се сблъскваш с омраза, скрити погледи  и насмешки. Знам, че боли.

 Съжалявам, че се прострях толкова нашироко.

стана ми неудобно от това, което си изживяла покрай курса. Аз не съм се записвала за участие. На съвет шефката прочете три имена и бяхме избрани кои да отидем. Това беше доста отдавна, дори вече не помня кога. Освен това, ние не знаехме къде ще се провеждат обученията предварително. Има някои, които бяха в хотел в града ни. Екстрите се случиха като дар за мен. Не вярвам все още, че изживях тази прекрасна седмица.

няма за какво ТИ да се чувстваш неудобно! Аз не съм нито за екстрите, нито за басейна, слава богу успяваме и всяка година със семейството ни сме и на море, и екскурзии си позволяваме, може да е скромно, но ни стига...но не е там работата, а обидното отношение, което почувствах. Ти сама знаеш - ние, на село, не работим по-малко от градските учители, напротив, понякога работим в пъти повече. Нашите деца знаят български, но това ни е най-млакия проблем. Нямат никакъв, ама никакъв стимул да искат да се обучават. Това е .