Честито, Ване!
- Публикувана: 19 юни 2013, 10:27 ч.
- Последно мнение: 27 юни 2013, 19:00 ч.
Езиколюбителна пивница - #sheezpukm24
Честито, Ване!
Опа, Нике! Къде хоиш? М?
...
Щото с мощни гласови данни не мога да се похваля, мога само да пея вярно.
Щото с мощни гласови данни не мога да се похваля, мога само да пея вярно.
а аз наоборот
мое да ми е стъпила слон на ушите (и двете), но от едно гърло два гласа изкарвам, а понекогиш дор три 
С картинки ли е? 
ко? що? не всичко ми е за трети клас деееее!
Удхаус е и не мога да си се нарадвам.
Утре отивам да си купя още една пък!
Банда доживях да захладнее, че да оживея. Днес гледам как народът се е усукал в якета и шлифери, все едно сняг ще запука, пък аз се кефя и дишам свободно 
Черпя ви по този случай с нещо особено езиколюбителско от едно мое старо другарче. Ма длъжко е.
доживях да захладнее, че да оживея. Днес гледам как народът се е усукал в якета и шлифери, все едно сняг ще запука, пък аз се кефя и дишам свободно Черпя ви по този случай с нещо особено езиколюбителско от едно мое старо другарче. Ма длъжко е.
Скрит текст:
Размесване на езиците и други хаоси
Умишлено досега не съм ви казвал, но преди да фалирам като крупен строителен предприемач, построих със собствени средства няколко билдинга в Германия. Печалба? Ма имайте малко неудобство бе, само българите гледаме все в паничката на ближния. Разорих се, нали ви казвам. Аз така свалих и килата де, че бях ударил стотака, поне това е утешително, след цялата авантюра. Веднага се запитахте откъде началния капитал, да не би тетка ми Тотка от Стрезимировци да ми е завещала някое заровено имане. Пак се правите на разследващи органи. Не. Тъща ми е била шеф на агенция по приватизация, това достатъчно ли ви е като податка?
Отивам една сутрин запъхтян на един много важен обект, всички го ударили на уволнение и не работят. Ауу, избеснях аз, но нямах камшик да изплющя. А те ми се мазнят. „Добро рано” (чех. Добро утро) чинно ме поздравиха словаците, „Грюс гот” (добър ден), ми казаха баварците, джен джобрий, добавиха поляците. Викам ей сега ще ви разхвърлям аз вас и шибнах един зад врата на моя кранист, един чист врачанин, че още не се беше покатерил горе в кабинката си. Влизам в контейнера, скупчили са 5-6 човека, все с бели каски (началници демек) и аз им изревах като сущий наци: „Ausländer raus!” (Ауслендер раус! нем. Чужденците вън!). Всички се разсмяха, нямаше нито един оригинален дойчер. Все мишунги. Единствено стария полир е немец, но са бежанци от Силезия, днешна Полша, и да ви кажа, външно си прилича на поляк. (Иначе имах договори с над 20 националности) Нейсе, размърдаха си кокалите.
Абе, кво става бе, чудя се аз, никой не ми говори нормално, не вервам Господ да си е немал друга работа в късното утро на 08 декември, та да вземе баш сега да ни разбърка езиците. Ама явно точно така беше станало. Качих се на скелето, горе свисти вятър, румънската бригада ми лепи топлоизолации посред зима. Те отдалече видяха, че не съм на кеф и ми запяха акапелно; „Аз съм сънчо, ида от горица…”. Щото се приспивали с „Лека нощ, деца” навремето, нали хващали нашата Първа програма. Викам им строго: „Приетени, требе съ мунчит” (рум. Приятели, трябва да се работи”). Пък те ми се хилят насреща: „Ничу грижа, домну Иво” (рум. Нямай грижи, Господин Иво). Викам: „Ха, бакалъм!” (тур. Хайде да видим!) Отивам по-натам – турците. Фехмито ми реди плочките по алеите. Не ме вижда, но пее, та се кине: „Ни сум знао да си таква кукавица” – мегахита на Цеца Величковић. „Фахми бе, не олду, беля ми?” (тур. какво стана, беля ли?) „Аааа, аабим! Туто а посто!” (тур. А, бате! Ит. всичко е наред), ми отговаря този окумуш чиляк! Викам Фехми „Айде, чабук, чабук!” (айде, по-бързо, по-бързо!). „Шефе, яваш бе! Венсеремос! (тур. Бавничко бе, исп. Ще победим!)
Отивам при кофражистите, тия са мойта бригада, говорят ми на мьеко. „Шьефе, тука тъй туй ни мой тъй” Викам "Абе льольо, вас в Самоодини (село Самоводене, Tърновско) тъй ли са та научили бе!" „Амчи ний на туй му виками мистрия, пък тоз му вика шпакла, аз как да го разбиръ?” "Ей, Маке, как му викате вий на туй бе", майтапят се с младото ни македонче. „Е па ние во Охрид воопшто не викаме, току велиме!" Викам, "вреден дечко си ти, маке, айде работи!” „Добро шефе, ма нема да ти робим без паре”
Качвам се да инспектирам покрива, един црън, не го познавам, облива с битум асфалтовата мушама. В един казан се топи асфалта, той разбърква с един прът, вдига се гадна смрадлива пара. Очквам Дяволът да се покаже от нея. „Уат ду ю ду”, викам аз. „Натинг еспешъли” ми отговори негъра, за стотна от секундата реших, по презумпция, че трябва да е от Кения (заради новоизбрания Обама). И изведнъж блесна кръстче. „Ай ем ортодокс”, ми вика той, „Риъли?!” Ами да, от Етиопия е, дори е следвал в Русия. И отпочна: „Отче наш, иже еси на небесах, да святится имя твое…” Тук вече не издържах, щях да се фейна да падна от покрива.
Бай Кран ми помаха от небесата и ми заговори по радиостанцията на майчиния ми език: „Слазвайте бръже, господине, че дече са са довлекле тия от инспекцията по труда” „Макя куто зема една връшиня, щи кажа язе!” , ама слязох де.
"Хер Любенов, съставям ви акт за 200 евро, че сте без каска", обяснява ми една дама. Викам, "Аз съм инвестирал тука 20 милиона, вие ми пишете акт". „Нема веза, дойче орднунг”, ми намига един от проверяващите, явно от Югославия. Е, егати орднунга, ако имаше кой да го поразбърка, малко хаос винаги е по-добре, в него се ловят големите риби, нали?
"Ами бегай си, вика, в България, там е Chaos (Хаоса), ще преуспееш". Верно, казах си, и така и направих, но сгреших. Бях забравил прословутия надпис на летището в Тел Авив: „Не се правете на гяволи, тук всички сме евреи” Та, и в БеГе-то така, нали ви казвам, много рибари у нас, и все гяволи.
Но нали не мислите, че като съм обявил несъстоятелност, та съм несъстоятелен? Хаос, хаос, ма и хаоса си има кукловоди. Аз не съм от тях, разбира се, мен ми стига да доставям конците за куклите. Апропо, тук съм без каска, но под костюма съм с бронирана жилетка. Тегло, ви казвам, за единия хляб се борим, не за друго…
„Хляб наш насущний подажд нам днес…”, спомних си как ми редеше ортодоксалния християнин от Етиопия.
„И остави нам долги наши, яко же и мьi оставляем должником нашим”. Нали никога не е късно за Покаяние?
Оder? (нем. Или?)
Умишлено досега не съм ви казвал, но преди да фалирам като крупен строителен предприемач, построих със собствени средства няколко билдинга в Германия. Печалба? Ма имайте малко неудобство бе, само българите гледаме все в паничката на ближния. Разорих се, нали ви казвам. Аз така свалих и килата де, че бях ударил стотака, поне това е утешително, след цялата авантюра. Веднага се запитахте откъде началния капитал, да не би тетка ми Тотка от Стрезимировци да ми е завещала някое заровено имане. Пак се правите на разследващи органи. Не. Тъща ми е била шеф на агенция по приватизация, това достатъчно ли ви е като податка?
Отивам една сутрин запъхтян на един много важен обект, всички го ударили на уволнение и не работят. Ауу, избеснях аз, но нямах камшик да изплющя. А те ми се мазнят. „Добро рано” (чех. Добро утро) чинно ме поздравиха словаците, „Грюс гот” (добър ден), ми казаха баварците, джен джобрий, добавиха поляците. Викам ей сега ще ви разхвърлям аз вас и шибнах един зад врата на моя кранист, един чист врачанин, че още не се беше покатерил горе в кабинката си. Влизам в контейнера, скупчили са 5-6 човека, все с бели каски (началници демек) и аз им изревах като сущий наци: „Ausländer raus!” (Ауслендер раус! нем. Чужденците вън!). Всички се разсмяха, нямаше нито един оригинален дойчер. Все мишунги. Единствено стария полир е немец, но са бежанци от Силезия, днешна Полша, и да ви кажа, външно си прилича на поляк. (Иначе имах договори с над 20 националности) Нейсе, размърдаха си кокалите.
Абе, кво става бе, чудя се аз, никой не ми говори нормално, не вервам Господ да си е немал друга работа в късното утро на 08 декември, та да вземе баш сега да ни разбърка езиците. Ама явно точно така беше станало. Качих се на скелето, горе свисти вятър, румънската бригада ми лепи топлоизолации посред зима. Те отдалече видяха, че не съм на кеф и ми запяха акапелно; „Аз съм сънчо, ида от горица…”. Щото се приспивали с „Лека нощ, деца” навремето, нали хващали нашата Първа програма. Викам им строго: „Приетени, требе съ мунчит” (рум. Приятели, трябва да се работи”). Пък те ми се хилят насреща: „Ничу грижа, домну Иво” (рум. Нямай грижи, Господин Иво). Викам: „Ха, бакалъм!” (тур. Хайде да видим!) Отивам по-натам – турците. Фехмито ми реди плочките по алеите. Не ме вижда, но пее, та се кине: „Ни сум знао да си таква кукавица” – мегахита на Цеца Величковић. „Фахми бе, не олду, беля ми?” (тур. какво стана, беля ли?) „Аааа, аабим! Туто а посто!” (тур. А, бате! Ит. всичко е наред), ми отговаря този окумуш чиляк! Викам Фехми „Айде, чабук, чабук!” (айде, по-бързо, по-бързо!). „Шефе, яваш бе! Венсеремос! (тур. Бавничко бе, исп. Ще победим!)
Отивам при кофражистите, тия са мойта бригада, говорят ми на мьеко. „Шьефе, тука тъй туй ни мой тъй” Викам "Абе льольо, вас в Самоодини (село Самоводене, Tърновско) тъй ли са та научили бе!" „Амчи ний на туй му виками мистрия, пък тоз му вика шпакла, аз как да го разбиръ?” "Ей, Маке, как му викате вий на туй бе", майтапят се с младото ни македонче. „Е па ние во Охрид воопшто не викаме, току велиме!" Викам, "вреден дечко си ти, маке, айде работи!” „Добро шефе, ма нема да ти робим без паре”
Качвам се да инспектирам покрива, един црън, не го познавам, облива с битум асфалтовата мушама. В един казан се топи асфалта, той разбърква с един прът, вдига се гадна смрадлива пара. Очквам Дяволът да се покаже от нея. „Уат ду ю ду”, викам аз. „Натинг еспешъли” ми отговори негъра, за стотна от секундата реших, по презумпция, че трябва да е от Кения (заради новоизбрания Обама). И изведнъж блесна кръстче. „Ай ем ортодокс”, ми вика той, „Риъли?!” Ами да, от Етиопия е, дори е следвал в Русия. И отпочна: „Отче наш, иже еси на небесах, да святится имя твое…” Тук вече не издържах, щях да се фейна да падна от покрива.
Бай Кран ми помаха от небесата и ми заговори по радиостанцията на майчиния ми език: „Слазвайте бръже, господине, че дече са са довлекле тия от инспекцията по труда” „Макя куто зема една връшиня, щи кажа язе!” , ама слязох де.
"Хер Любенов, съставям ви акт за 200 евро, че сте без каска", обяснява ми една дама. Викам, "Аз съм инвестирал тука 20 милиона, вие ми пишете акт". „Нема веза, дойче орднунг”, ми намига един от проверяващите, явно от Югославия. Е, егати орднунга, ако имаше кой да го поразбърка, малко хаос винаги е по-добре, в него се ловят големите риби, нали?
"Ами бегай си, вика, в България, там е Chaos (Хаоса), ще преуспееш". Верно, казах си, и така и направих, но сгреших. Бях забравил прословутия надпис на летището в Тел Авив: „Не се правете на гяволи, тук всички сме евреи” Та, и в БеГе-то така, нали ви казвам, много рибари у нас, и все гяволи.
Но нали не мислите, че като съм обявил несъстоятелност, та съм несъстоятелен? Хаос, хаос, ма и хаоса си има кукловоди. Аз не съм от тях, разбира се, мен ми стига да доставям конците за куклите. Апропо, тук съм без каска, но под костюма съм с бронирана жилетка. Тегло, ви казвам, за единия хляб се борим, не за друго…
„Хляб наш насущний подажд нам днес…”, спомних си как ми редеше ортодоксалния християнин от Етиопия.
„И остави нам долги наши, яко же и мьi оставляем должником нашим”. Нали никога не е късно за Покаяние?
Оder? (нем. Или?)
Банда доживях да захладнее, че да оживея. Днес гледам как народът се е усукал в якета и шлифери, все едно сняг ще запука, пък аз се кефя и дишам свободно
доживях да захладнее, че да оживея. Днес гледам как народът се е усукал в якета и шлифери, все едно сняг ще запука, пък аз се кефя и дишам свободно Дааа!
