- Публикувана: 26 юни 2013, 06:02 ч.
- Последно мнение: 29 окт. 2013, 12:08 ч.
"Имението с лозите" /Asmalı Konak 2002-2003/ по Диема Фемили ~ Тема2
Извадка от едно интервю с Нургюл,
свързана с "Имението с лозите", от декември 2012
/превод: sevi_nil/
...Следва сериала „Асмалъ конак”, който я пренася в друго измерение.
Говорим за сериала феномен с много висок рейтинг, стигнал до 80 share /80% гледаемост/.
„В него период, докато снимахме сериала, на всички ни се беше разстроило равновесието.
Казах си, по-добре да отида на психолог, щом преживявам нещо подобно,
по-добре да го преодолея по най-правилния начин. Тогава разбрах, че аз не се разбирам много добре
с психолозите. Човека ме пита за килима на земята: „Погледни килима, пристъпи назад,
още назад...” Тогава започнах да го разигравам: „Баща ми беше купил килим,
после наби майка ми...” и аз така цялата в сълзи и сополи.
Плачело ми се, намирам си повод, каквото и да направя, не можах да удоволетворя човека.
После като излязох си казах: „Това пък какво е? Аз сама ще се лекувам.
Но тогава наистина се бях уплашила от себе си. Предубеден си и се страхуваш,
пръста си да покажа извън снимачната площадка и хората един през друг крещят,
сякаш Майкъл Джексън е дошъл. Мислиш се за нещо.
Разбира се, 3 месеца след края на сериала
и след като всичко се забрави, ми мина...”
Тук можете да прочетете цялото интервю
свързана с "Имението с лозите", от декември 2012
/превод: sevi_nil/
...Следва сериала „Асмалъ конак”, който я пренася в друго измерение.
Говорим за сериала феномен с много висок рейтинг, стигнал до 80 share /80% гледаемост/.
„В него период, докато снимахме сериала, на всички ни се беше разстроило равновесието.
Казах си, по-добре да отида на психолог, щом преживявам нещо подобно,
по-добре да го преодолея по най-правилния начин. Тогава разбрах, че аз не се разбирам много добре
с психолозите. Човека ме пита за килима на земята: „Погледни килима, пристъпи назад,
още назад...” Тогава започнах да го разигравам: „Баща ми беше купил килим,
после наби майка ми...” и аз така цялата в сълзи и сополи.
Плачело ми се, намирам си повод, каквото и да направя, не можах да удоволетворя човека.
После като излязох си казах: „Това пък какво е? Аз сама ще се лекувам.
Но тогава наистина се бях уплашила от себе си. Предубеден си и се страхуваш,
пръста си да покажа извън снимачната площадка и хората един през друг крещят,
сякаш Майкъл Джексън е дошъл. Мислиш се за нещо.
Разбира се, 3 месеца след края на сериала
и след като всичко се забрави, ми мина...”
Тук можете да прочетете цялото интервю