За майките и техните татуси

Греда, Вилико, много си далеч! Място има колкото искаш иначе за имена...

И как точно се изтъкват хората, чиито татуировки са невидими за околните?
На моменти направо затъпявам, четейки някои от мненията тук, честно!
Пък нищо, че не сте се татуирали.

Аз пък се чудя, всички които така категорично категоризират татуираните и сипят обиди,  ако един ден тяхното дете си направи татуировка, ще имат ли подобно отношение към него?

Въпросът ти ме подтиква към друг /чисто любпитство/. Татуировките в зряла възраст ли сте ги правили или да кажем преди 20?

Не знам как ще реагирам на татуировка на детето ми. Зависи на каква възраст я направи, може би.

Аз например исках татуировка още като гимназистка. Но тогава се отказах, тъй като студиото, в което отидох ми се видя съмнително. После зарязах тази идея. Моята първа татуировка си я направих на 29 години. Вече бях станала майка. Баща ми сякаш ги харесва, майка не беше много очарована, баба ми каза, че е готино  като ме видя, но призна, че е била предубедена преди. Цялото ми семейство по-скоро не им обръща внимание, само първите дни им бяха интересни. Не са си променили отношението към мен. Много сме близки, обичат ме, вярват ми, смятат че се справям добре с всичко, което правя. Не ме мислят за психично болна, комплексарка, неуравновесен човек, лоша майка, вятърничава, че ми липсва идентичност и изобщо нищо от определенията, които хората тук, дадоха за татуираните.
Детето пък докато му чета преди лягане, си рисува с пръст върху тях.

Първата си я направих на 16, следващите три си ги направих след 25-тата ми година.
Дъщеря ми и тя напоследък надава вой, че иска, но решихме (двете), че като стане на 16, тогава ще се татуира.

Adellle по-добре като стане на 18-20 си мисля аз, човек между 16 и 20 си мени 1000 пъти мнението, вкуса и мирогледа въобще. Иначе нищо не пречи да й правите временни щом иска и се кефи  Пък и си зависи от това колко държи на болка и къде иска, боли си, ама ти си знаеш щом имаш няколко. За много неща трябва да мисли човек преди да се татуира.
Моята е на гърба, не е малка, аз съм счетоводител с две висши (това е за информация, на дамата, която се интересуваше от татуирините и сериозните професии). На интервю за работа отивам с костюм. До втората година никой в офиса не знаеше, че имам татуировка, честно казано, аз напълно забравям за нея, но по една или друга причина и понеже работя в офис, се съобразявам с облеклото си. Чак на сватбата ми шефове, колеги, че и семейството на мъжа ми, разбраха за татуто. Никой не си промени мнението за мен. Женена съм от 4 години, имам дъщеря на 2 години и съвсем скоро ми предстои да се върна на работа след майчинство като главен счетоводител.
Тук доста глупости изчетох, разбирам до някъде хората с предрасъдаци - такова ни е обществото и тесногръдието не е само към татуираните, а въобще към различните.
Стана ми смешно като прочетох, че ако трябвало да имаш татуировка, щял си да се родиш с нея. По същата логика ако трябваше да имаш обеци щеше да се родиш с дупки на ушите, а ако трябваше да имаш силикон щеше да се родиш с него ли?!!
Като казах силикон - ето - аз съм против силикона, въпреки, че от време на време ме гложди, че съм с малък бюст и в повечето случаи намирам жените със силикон за повърхностни, но няма да взема да твърдя наляво и надясно, че са лоши майки и не си гледат децата понеже имат силикон. Всъщност нищо няма да твърдя, понеже не ги познавам.
Колкото до това дали факта, че знаеш коя е Златка и че да я знаеш е култура (за коя Златка, впрочем става дума?)  Култура е да се интересуваш от това което става в държавата и в обществото, обаче да гледаш тъпи риалити програми и да четеш светската хроника и жълтата преса, въобще не е признак на култура. За мен хората, които всеки ден се ровят по жълтините са повърхностни.
Аз ставам да обърна внимание на дъщеря си, а вие продължвайте да бълвате простотии.
Тази тема отдавна е в разрез с правилата на форума, отдавна нарушавате добрия тон и вероятно, скоро ще се намеси модератор.

Моята е от ученичка, но и до ден днешен си я харесвам, мълка е и не е отпред, тоест не я гледам ежедневно 
Ако синът поиска - първо трябва да ми каже задължително, няма да забраня, но ще се намеся - ако реши да си нашари цялата ръка примерно.

anbibian Ние много сме говорили с нея за това. Питала ме е дали съжалявам, че съм се татуирала толкова рано, дали ми е омръзнала татуировката и дали я смятам вече за глупава. И на трите й въпроса отговорих с "не"! Е, как тогава да я накарам да изчака до 18, като самата аз не съм го направила. В крайна сметка, ако едно тату е направено от добър татуист, ако мастилото му е добро и самия татус е идеен, то няма да стане нито размазана с времето, нито по-гадна...
Е, тя за сега иска нещо много мъничко на място, където самата тя няма да го вижда. Оставила съм й две години, да й узрее идеята в главата, но когато е готова, ще я заведа да я татуират. Честно казано, не ме интересува дали ще има една скрита татуировка, или ще се нашари цялата. Ако се чувства добре в кожата си, значи всичко е наред. Детето ми е много интелигентно и прави всичко с мисъл, не е първосигнална. За това не желая да й давам наклон какво да прави с тялото си, след като самата аз съм правила каквото реша.

По тази логика - щом може да прави каквото иска с тялото си - ако стане проститутка - ще е същото ли? Не, не мога да остана безралична към решенията в живота на детето си, дано обаче то ми обръща внимание де...Ще се опитам да не се налагам и да не се намесвам, но в моменти, когато виждам, че греши - направо ке нахълтвам, знам се...

Уоу...разликата между едно тату и продажбата на тялото е огромна, не мислиш ли?
Аз също не съм безразлична към решенията в живота на децата си.
Но, татуировките не са нещо, което биха й навредили трайно, или да й съсипят живота.
Все пак, тук говорим за естетически промени по тялото, не мислиш ли, че няма база за сравнение с проституцията?

Беше във връзка с това - тялото си е нейно, да прави каквото реши 

Моята последна за сега татуировка(половината гръб) си я направих преди половин година(за протокола на 30 години съм). Въпреки че вече съм семейна имам дете, не съм и помисляла да не кажа за решението си на родителите ми, защото сме много близки, уважавам ги и ги обичам безкрайно. И на 50 като стана и реша,че искам ново тату, ако са до мен тогава пак ще споделя.Познавам хора който крият от родителите си татуировки.Е това не го разбирам, но защо ли се чудя,то има хора на по 40 се крият че пушата, какви са тези отношения в семейството винаги съм се чудила.
Също бих искала децата ми да споделят и коментират с мен ако някога решат да се татуират или да направят някаква промяна с тялото си.

Да, Вилико, много добре те разбрах в каква връзка беше. Моята идея е, че това са две несравними неща. Все едно, да й позволя да си обръсне главата, или да се изруси, защото е нейно право да взема такива решения, и някой да ми зададе същия въпрос като теб.
За мен, позволяването на дъщеря ми да се нашари, е равносилно на това да й позволя да си пробие ушите, да си пробие носа, или други части на тялото, да си боядиса косата/да я обръсне....сещаш ли се? Човек малко трябва да мисли, преди да прави неуместни сравнения.

И аз познавам хора на по 30 г, които крият, че пушат - от родителите си...

Adellle - аз не бих приела момиче да си обръсне главата, независимо от годините. Много силно желая да се запази връзката с детето ми на приятелство и споделяне - за да има кой да ме чуе в бъдеще.
Сравнението ми въобще не е неуместно. То е свързано със свободата, която даваме на децата си, с отношенията помежду ни, независимо от годините