Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 23

  Доника , май това е характерно за аутистичните деца/хора , да не изпитват срам от голотата си .
  И моят син го проявява , но се опитвам да съм твърда  в отношението поставяне на рамки тук . Веднъж ми се наложи в продължение на няколко дни да водя борба с него и да не го пускам да влиза  в хола гол . То не бяха писъци , истерии и тъй нататък , но ..... устоях .
   Има още какво да доработваме . Последно не успях да реагирам , когато той реши да си преоблече мокрите слипове посред един плаж . Но и това ще се рамкира .

   Напоследък , смалявам обясненията до минимум . Казвам "така е прието" , "такива са правилата" , "това е добрият тон" .... Нека той не си усеща срам от тялото , но да знае ,че пред другите трябва да ходи облечен . Така е по-добре и за него , и за околните .

По отношение на голотата - ние сме другата краност. Ат съвсем малък го беше срам и почна да иска сам да се къпе. Не съм го виждала гол сигурно от...детската градина. На море като бяхме..правех специални паравани за да си преобуе банския хем го бях завела на нудистки плаж. Тогава работех по преодоляването на тоя срам. И имаше ефект - в края на почивката на дна три пъти просто забрави, че го е срам и си събу баанските.

За проблеми с жените...имам ппредвид, че еестественото положение е бащата, мъжът да бъде строгият, възпитаващият, задаващ правилата и изискващ спазването им, твърдият...а майката да е нежната, любвеобилната, грижовната, даващата...прияютяващата, успокояващата, меката..бащата трялва да е закрилящият майката, силният. Майката пак може да движи нещата но с кадифяна ръкавица.

Бащата трябва да стане модел за сина си и ако е спазено това..синът ще развие самият той тези качаства, ще израсне грижовен и закрилящ, силен. Ако майката е била авторитетната фигура, момчето после ще бъде привличано от властни жени, може да бъде мъж под чехал...или пък да се идентифицира вместо с бащата с майката и да развие по-женствено поведение...да му е трудно сред мъжете..да предпочита женска компания..ей такива работи..

момичета, дайте някаква идея за някакво лекарство за подобряване на апетита на малката, не яде и това е, тая вечер пак нищо не хапна

Рибено масло?

И спираш шоколади и вафли.

Да се посмеем и се позамислим над необикновената солидарност на 99 майки на невротипични деца
с една майка на аутистично момиченце 
http://www.theoneclickgroup.co.uk/news.php?id=2760#newspost

pandorina, благодаря за отговора .

Но как да се повлияят нещата , не знам ... 

Чудя се, майки, дали сред вас има такива със семейства, каквито описва pandorina. Това е идеалът за семейство, за което поколенията преди последните, четяха в книгите, а по-новите, виждат повече на екрана. Да използвам съкращението, която вие използвате ММ. Та сигурно си мислите понякога с тъга, защо ММ не е като НМ (нейния) или ТМ (техните). Ами, това, често просто така изглежда отстрани.
Голямата заблуда, която Природата ни праща, за да продължим човешкия род,  е, че това е точно човекът или, че ако не е съвсем, можем да го променим. ММ/НМ/ТМ пък си мислят, че всичко ще е като мечта и жената до тях ще си остане същата.
Но в края на краищата, ако сте останали заедно с ММ, малко е вероятно да го направите такъв, какъвто го описва pandorina и ще трябвава поемете и част отзадълженията, които са негови, запазвайки едновременно с това функциите на нежна и любяща майка! Все пак, за да сте още заедно с ММ, сигурно има защо! Успех!   

Констанца, тъкмо се готвех да напиша това, което си написала. Че идеалният вариант ...май вече го няма поради начинът по който се променя живота. Ролевите модели се предават в поколенията и са подсъзнателни...не осъзнаваме защо точно ни е привлякъл даден човек..и не сме в състояние да контролираме този процес.
Лично на мен логопедката при която ходехме ми даваше много указания как да развивам своята женственост, обясняваше колко е важно за едно дете да расте в среда в която има нормални отношения на мъжко-женските енергии. Нас с "мъжа ми" ни определи като недорасляци...затова и слагам кавичките. Каза, че нито аз съм  жена, нито той мъж...че сме били зациклили някъде в детството и съответно децата ни нямат никакъв модел на мъжко и женско...ще имат проблеми..с другия пъл. И е така, защото дъщерята, която е на 29 г и няма аутизъм наистина има много сериозни проблеми. Вероятно и синът ми ще има такива...но..какво можех да направя..вече. Не мисля, че бих могла да направя нещо. Ако на 19 г някой ми беше казал колко е важно и ме беше учил как да съм жена...кои са женските качества, които трябва да се развият .....кой знае дали щях да му обърна внимание тогава, сигурно щеше да ми звучи като пълна фантасмагория...
Така, че ...май нищо не може да се направи в това отношение. Не можем да бъдем други.

Здравейте, момичета!
Катина, много благодаря за съветите как да се справим с избора.
Хриси може да избере между айран или сок. Явно, когато иска нещо за пиене или ядене мозъчето започва да работи.
Днес сама си поиска попара за закуска, а после и какао.
Ние се върнахме от планина.Бяхме заедно със свекито и свекъра.На малката много добре й се отрази.Имаше толкова време да общува с баба и дядо.За нула време научи какво е планина и знае, че е на баба съкровището и на дядо принцесата.
Ние сме класическо семейство.ММ е прекалено строг и Хриси има понятие за авторитет от него.А аз, като дете на строга учителка се опитвам да й дам достатъчно топлина, която ми е липсвала като дете.

Ехолалията при аутизма: защо ни плаши

Я да се посъветвам с вас... Тази година синът ми ще бъде 8 клас в ново училище. Доста се притеснявам как ще му се отрази тази промяна. И това, което се чудя е дали да обявя в училището диагнозата му. Или да си трая. В предишното училище май стана по-лошо след като разбраха. Бях казала на класната му. Ноо не само не срещнах разбиране, ами..точно обратното. като вдигне едни вежди..като облещи едни очи тая жена и говори с един такъв укоризнен тон...само оплаквания..
Вчера четох една от старите ви теми, цял ден това правих. И някой беше написал, че на  деца със СОП на се пишат отсъствия. Че нас ни побъркаха с тия отсъствия. Имаме и наказание и сега отива в новото училище с наказание и с отвратителна характеристика, в която пише, че нямал създадени навици за учене, нямал уважение към училищната общност и не можел да общува със съучениците си.
Та сега това е голяма чуденка за мен.
Някак не ми се ще да бъде като белязан от самото начало и да го гледат подозрително...ила да чакам само в случай на някакви проблеми тогава да я дам  Може пък да стане чудо и всичко да тръгне по мед и масло .. Лично моето впечатление е, че поведението му вече не се отличава кой знае колко от това на другите тийнеджъри които не ги свърта в час и бързо губят интерес...

Аз бих си затраяла и ще спомена само ако се наложи За големия сега лично мисля да си трая, че е имал/има говорни проблеми и лек проблем с изразяването. За малкия обаче ми беше в плюс, че разгласих сред родителите в детската градина, защото разбрах, че когато е бил под карантина с варицелата родителите са били обработвани да подадат жалба срещу него. Те обаче са отказали, понеже за тях той не пречи на децата им по никакъв начин, а и децата им си го търсят и харесват. Много е индивидуално всичко

Здравейте!

Исках да прочета мненията ви отново защото честно казано всички дори и тези които на пръв поглед сякаш се изключват съдържат нещо което се отнася до моя син.
Пандорина наистина имаме подобни на вашите отношения. Само че при нас това започна някъде след 2г. и половина. Преди това имахме невероятно разбирателство. Казваше ми майка ми да не се хваля, ама аз толкова се радвах че все й разправях колко добре разбира всичко и слуша. Сега  с нищо не е съгласен. Толкова рядко чувам думите "добре мамо", че чак ми иде да си правя отметка в календара. Все се разправяме - обяснявам, уговарям, търся аргументи, но и аз съм инат и се старая да удържа позицията си, но баща му или дядо му се намесват винаги срещу мен  единия за да си възстанови спокойствието /а после ме обвинява че детето не е възпитано/, а дядото /моя баща/, защото аз съм лошата майка която си позволява да се кара на детето, а то е прекрасно дете /което не оспорвам/ и всичко му е позволено. Накрая става това което детето е искало. А това с хапчето за безсмъртие го реши по-рано - когато беше на 4г. и е много последователен в това си решение. Новото което се появи с порастването е че ще търсим подходяща планета, за хората за които няма да има място на Земята и хапче за младост защото сам се сети, че няма да е много приятно човек да е стар и бесмъртен. Стана някак осмислено. Бяхме в Пирогов /той на 3г. и 9м./ и един ден внезапно реши че иска да ходи на църква, за да запали свещичка /аз за църква не съм му говорила, баба му твърди че също не е/. Тогава не ни пуснаха да излезем, но баба му запали свещичка. На следващия ден ми заби въпроса как свършва живота и аз как да отговоря на 4г. дете затворено в болница. Обясних, че когато някой е много стар или много болен е много уморен и заспива дълъг сън за да си почине, защото съня през нощта не е достатъчен. И когато си почине хубаво се ражда отново като бебе. Няколко месеца по-късно ме попита ако го загубя ще го родя ли отново и не след дълго заяви, че като порасне ще измисли хапче за безсмъртие, за да не се разделяме никога. През различни периоди от време започва да говори за дългия сън и хапчето, като стигаме до рев и обикновено се успокоява когато предложа да отидем в църквата да запалим свещичка.
Замислих се, че стрес при моя син има в изобилие като трите най-силни преживявания са на 1г. и 3м., на 2г. и на 3г. и 9м. - в доста крехка емоционална възраст. Още след първия силен стрес започнаха нощните кошмари със събуждания всяка нощ без изключение по 3-4 часа чак докъм 4г. и половина. После прочетох мнението, че напишкването може да е в резултат на силен страх от родител и ми изплува някакъв мъгляв спомен, че когато беше около 3г. татко му много го беше уплашил и същата вечер се случи нещо много силно като реакция на детето, но не помня каква точно. Докато се напишкваше всяка вечер докато спи се е случвало да се напишква няколко пъти на нощ. Но според лекарите до към 5-6г. е напълно нормално да се напишква. Казаха ми, че ротацията на бъбрека няма нищо общо и вероятността да му създава някакви проблеми в живота е много малка. така че откъм медицинска гледна точка няма обяснение за напишкването. Някой от лекарите си позволи и този проблем да обвърже с проблемните сливици, но ми се струва прекалено. по-скоро приемам че е психологичен проблем, но приемам несъзнателното нощно напишкване. Това дето е буден, гледа ме в очите и пишка никак не мога да го приема. Но като махнахме сега памперса имаше известен период в който ме уговаряше да го върна, но аз му казах че не му е нужен защото се справя чудесно. Никога не съм се карала за несъзнателното напишкване, за разлика от баща му. Но пък кой знае може памперса да е бил източник на сигурност и сега да търси начини да си го върне. не знам, само се мъча да си отговоря на въпроса защо го прави. От друга страна прочетох за проблема с голотата и се замислих дали не го прави за да има оправдание да поседи малко гол. Психоложката каза че е нормално да проявява интерес към тялото си, но на него като че ли му харесва да е гол. Криви се гол пред огледалото когато се приготвя за баня. Понякога доста се разправяме докато си вдигнве гащите след тоалетната. Няколко пъти като го взимах от градината тичаше към мен със свалени гащи и въпреки опитите ми да вдигна гащите бързо и да обясня че така не е хубаво и децата ще се смеят той не ме слушаше и се смееше. днес направи същото няколко пъти пред чичо си и чинка си и единия път баща му го ступал. Но пак изглеждаше така сякаш се забавлява и не чува думите с които го уговаряме да си вдигне гащите. А когато се изпиша буден единия път не го хванах в леглото, а той ми се появи на вратата гол, усмихнат с обяснението че се е напишал насън и се е съблякъл за да не стои с мокрите дрехи. днес специално обясни, че му било горещо и затова иска да е за малко без дрехи. И понеже често когато има проблем с държанието му и му говоря или съм ядосана и се карам се смее се замислих за ролята на смеха в поведението му. Ще се постарая да го наблюдавам отстрани кога точно се смее. Мен ме шокира че се смее когато наранява някого /удря, щипе, рита, беше настъпил ръчичката на едно момиченце на пързалката, бутна една картонена тръба към окото на едно дете/  и му се обяснява че това е лошо, а той се смее и казва ура или пък че се радва или нещо в този дух.  Може би е нервност, но ако е нервен и се срамува защо изобщо го прави.
 
Сега ще споделя как се развиха нещата с пишкането в леглото .... засега.
В нощта след спането на миризливите чаршафи и следващата нощ се напиша но на сън. Сигурна съмв това защото го сварих мокър когато отидох да го събудя за градината. На третата нощ след спането на миризливия чаршаф се събуди в 5.30 от кошмари. По-късно през деня каза че е сънувал мъже да стрелят с големи пушки по улиците и го било страх да заспи, но аз си мисля че има и още нещо. Когато се опитвах да го уговоря да поспи още малко той стискаше за малко очите, а после поиска да отиде до тоалетната. После пак се мъчихме да заспи, но не стана. Преместихме се в другата стая уж да сменим леглото но пак не можа да заспи, а малко по-късно пак пожела да пиша.
Може би има резултат от различните тактики. Не знам кое точно е подействало най-силно, но се надявам дълго време да му влияе спомена за това. А той има много добра памет, макар че понякога удобно забравя някои неща.

БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ ЗА УСПЕШНИТЕ ИДЕИ!   

Рори72, така както аз виждам нещата при вас синът ти се радва (и си смее), когато нарушава правилата. Може би това му е играта в момента. Явно е с доста висока интелигентност и развито въображение и има нужда непрекъснато да си измисля игри.В него има нетипична за възрастта му хирост..т.е. той предвижда вашите реакции и е вече с един ход напред. При моят син също имаше подобно нещо...което на моменти ме плашеше и ставах дори подозрителна...но това беше най-голямата грешка защото той и това разбираше и сякаш на моменти ми се надсмиваше. Той сякаш четеше всичките ми мисли и чувства...и чудесно знаеше когато се плаша, а страховете ми бяха най-общо от сорта "ами ако стане лош човек..."...кошмарите също са в резултата на твръде развитото въображение..в един момент аз измислих следната стратегия...да не му позволявам да си въобразява, че е успял в опитите си да ми изтъква някакви свои аргументи..както в случая когато е изтъкнал защо е без дрехи, а ти си разбрала, че всъщност иска да стои гол. В този случай просто му дай да разбере, че ти е ясно каква всъщност е истината...да не остава с впечатлението че те е заблудил. Направи го обаче с шеговит тон...не обивинително, не му се карай, а кажи нещо от сорта "май ти се е искало да си постоиш гол, а? "  Нека разбере, че номерът му не минава, че ти разбираш истината. Тогава ще му стане безинтересна тая игра. Винаги когато подозираш нещо друго, различно от изтъкваните от него аргументи му го казвай, но не използвай думата "лъжа".., не питай "защо ме лъжеш", не му говори, че "да лъжеш е лошо"..
Другото е да не му се дава възможност да изтъква аргументи и да се оправдава. Да не се оставя топката в неговите рпъце. Може би не е уместно да се пита "защо го направи".
А за таткото и дядото дето застават срещу теб и го защитават..може би не е зле тях да ги заведеш на психиатър за да им обяснят..какво всъщност правят..

Пандорина, всичко което пишеш ми звучи много близко и познато. Тези страхове, че ще стане лош човек иле че някой няма да бъде толерантен и ще го удари и аз ги имам от известно време. През февруари в болницата ми заяви в лицето че иска да ме заболи, като видимо това го забавляваше и започна да ме щипе по онзи гаден начин само с нокти. Другото дете на неговата възраст макар че беше на системи реагира и скочи сякаш да ме защити. Тогава се втрещих защото до този момент агресията не ме беше достигнала. Единствено си беше позволил преди месец с думи да ме нападне. Знам че е много привързан към мен, но това че пожела да ме нарани ме шокира. Сега като казваш че може би възприема лошото си държание като игра изведнъж осъзнах, че е възможно ние, по-скоро аз на подсъзнателно ниво да сме създали такава представа. Когато беше на 2г. ни нападна луд - много едър мъж. Никой не ми помогна и досега нямам обяснение как успях да задържа количката докато той я дърпаше и ми обясняваше че детето ми ще умре /бяхме на ръба на оживена улица и не знам какво щеше да направи ако беше измъкнал количката от ръцете ми/. Детето беше на 2г., беше будно и пищеше и плачеше. Успяхме да се измъкнем но остана травма и за двама ни. Освен че по няколко часа нощем плачеше /започна на 1г. и 3м. след операцията в Пирогов/ започна и да се събужда с рев и да пита защо големия чичко направи така. Всяка сутрин. И аз се опитвах да го успокоявам, да го разсейвам но не помагаше. След няколко месеца споделих ситуацията с една близка която беше дошла в града. Съвета който ми даде ми се стори някакъв изход - да обърнем случката като нещо безобидно. И когато на другата сутрин детето се събуди хленчейки с въпроса си аз спонтанно /не съм го обмисляла предварително/ отговорих, че чичкото сигурно го е харесал и е искал да си поиграят, но вече е толкова голям и е забравил как се играе с малко дете. Сутрин след сутрин повтарях това обяснение докато спря да пита. Зарадвахме се, че е забравил случката. А сега когато прочетох мнението ти всичко ми изкочи и осъзнах, че най-вероятно опитвайки се да му помогна да преодолее стреса аз съм го програмирала да не разпознава лошото, да го приема за игра. Аз съм виновна. Чувствам се смазана от това откритие.
А после унижението от учителката на детския празник, когато беше само на 3г. и 9м. И без друго беше кошмар да ходи на градина а след тази случка възникна проблем заради който бяхме в Пирогов /когато взе да пита за живота и смъртта/ и въпреки дългото отсъствие той помнеше и изживяваше случилото се. И аз пак се опитах да туширам нещата. Казвах му че разбирам че е обиден и има право да е обиден, но всички хора грешат - и аз, и госпожата, но хората поправят грешките си, извиняват се и си прощават. То детето си ми каза, че госпожата не се е извинила и не може да й прости, а аз за да го освободя от негативизма все му я навирах наравно с другите госпожи и изисквах да има съответното уважение и за нея - мартеничка, букет за 8 март и т.н.не съм омаловажавала чувствата му, но му говорех да й прости, когато усещам че аз самата не мога да й простя. И какво излиза. Всеки път когато някой възрастен му прави нещо лошо майка му му обяснява или че е искал да си играе с него или, че трябва да прости. А сега искам от него да прави разлика между добро и лошо, истина и лъжа. Разказах тези случки на психоложката но тя не ги коментира и едва сега като прочетох, че за него това държание е игра осъзнах, че моите грешки най-вероятно са в основата на особеностите му, различното му държание и отношение към хората. Дано да има начин да се освободи от това което съм му причинила.
Ще се постарая да му дам да разбере че не съм се хванала на обясненията и аргументите с които оправдава държанието си.
Може би и затова не може да играе и да говори с децата защото и понятието за игра в съзнанието му е доста изкривено заради случката с големия чичо. той на децата говори като на възрастни и разбира се не им е интересен. И те не са му интересни. Предпочита да е сам. както се изрази децата са нужни за да го канят на рожден ден и той да ги кани на неговия. Знам колко гадно звучи и дано да не го мисли точно по този начин а това да е било просто думи с които да прекрати опитите ми да говорим за приятелството.
Психоложката много набляга на игрите. Първия голям пробив в общуването с децата беше след като по неин съвет занесохме не се сърди човече в градината. Вярно че го заболяла главата когато децата се скупчили около него, но според госпожата все пак е поиграл с 2-3 деца.
Благодаря пандорина!  :hug

Моя син много прилича на всичко което пишеш и конкретно за нашите проблеми, и за твоите отношения с твоето дете. Предполагам, че си писала и когато е бил на възрастта на моя син и ще ми е полезно да прочета темите. Спомням си че беше писала че преди си била с друг ник. Може ли да ми напишеш какъв е бил, за да те потърся.

Рори72, да има доста прилики. И межде нас с теб има. И една от тях е склонността да обвиняваш себе си за всичко. Този страх, че си сбъркала или че ще сбъркаш...НЕДЕЙ МОЛЯ ТЕ!
Първо аз казвам само предположение ..съвсем не означава, че съм на 100 % права. Второ твоята реакция с обяснението като игра е била единствено възможното неща за момента. Какво друго е можело да му кажеш?! Ако това случайно има връзка с неговото поведение сега..ти нямаш никаква вина. За момента си успяла да помогнеш. Грешки правим всички без изключениие...но сега, с този твой син...ти просто нямаш право да бъдеш страхлива, виновна и неуверена. Ако трябва ходи и ти на терапия. Ходете заедно с другите от семейството. Най-лошото от всичко е да таиш себе си вина. Изпитала съм го на собствен гръб. Самата вина вътре в мен и моята неувереност...сякаш провокираше някои негативни прояви в сина ми. Трябва да се отърсиш от страховете. Онзи ден изчетох една от предишните ви теми от край до край. И специално твоите постове ми направиха впечатление с това, че ти винаги се опасяваше, че синът ти ти прави напук. След което от разни мнения и коментари допускаше, че е имало друга причина за поведението му и започваше да се самообвиняваш.
Според мен ти  имаш нужда от психологическа подкрепа, не толкова синът ти. Ще ти пиша на лични.