Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 23

Рори72,
Мисля, че в този материал ще намериш много отговори на измъчващите те въпроси. Но, според мен, трябва преди всичко да консултираш детето не с психолог, а с психиатър, за да получиш максимално точна диагноза. Това ще ти помогне да стъпиш на малко по-здрава почва и вероятно ще намали опитите ти да си обясниш всичко с психотравмите от ранните години на детето. Много от майките в тази тема, особено на деца с Аспергер, са правили това и са се самообвинявали за действия и бездействия, но за да започне човек да разбира детето си и да се справя, трябва преди всичко да го приеме като такова, каквото е. Като почетеш повече за Аспергерите и за децата с патологично избягване на подчиняването, ще започнеш да разбираш, че не са ранните психотравми водещите и ще можеш да осмислиш по-добре съветите на други родители.
http://www.cerebra.org.uk/SiteCollectionDocuments/PDA.pdf

Констанца, аз напълно се припознах с тази нова диагноза... Досега моите подозрения, че страдам от аутизъм неизменно се сблъскваха с едно противоречие - добрите езикови възможности, които имам ..като начин на изразяване. Но те служат не за да ми подобрят комуникацията с хората, а за да прикрят проблема ми. Поради което се получава точно това, което описват специалистите - социална мимикрия. На повърхонстта, особено когато контактът е нов, с нови непознати хора...впечатлението за много лесна комуникация и социалност...но ако трябва контактът да продължи във времето - става ясна пълната липса на граници и невъзможност за поддръжка. Защото поддръжката е волева, а не ти идва отвъртре. Уморително е. А и не носи удовлетворението поради което хората нормално поддържат своите връзки. В крайна сметка прдепочитам да се затворя в стаята си далеч от всякакви правила, изисквания и очаквания спрямо мен...в това отношение реагирам като децата..останала насаме със себи си имам желание да наруша всички правила. Не си оправям леглото, не си вдигам масата, ходя гола, лягам си и ставам по всяко време...без оглед на час, не се сещам в момента за друго..през цялото време обаче осъзнавам случващото се, т.е. знам, че поведението в момента е някаква форма на бойкот, знам че не ми носи и не ми помага с нищо..знам, че изобщо не се връзва с възрастта ми. Също така знам, че и когато спазвам нормите за да си нямам проблеми, или защото нямам право да се държа така пред децата си..т.е. когато правя каквото трябва...това също не е стествено поведение. Излиза, че през цялото време се люшкам между редно и нередно.Т.е. цялото ми пведение е подчинено на някакви външни правила и е или спазване или неспазване.Нищо не произтича от мен, отвътре, като моя инициатива. Целият ми живот е една мимикрия на всички възможни нива - професия, дом, връзки с хората.
Простете за тази изповед, но аз знам, че открия ли за себе си какво работи и какво не...ще мога да го споделя и с други, намеря ли отговорите за себе си, ще ги намерия за всички в това положение.
Четейки предишна ви тема ми направи впечатление, чи никой не обърна внимание на най-ценното от темата.А то беше това, което беше казал 35-годишният аутист на една майка. "Престанете да се опитвате да научите децата си как да се държат...бъдете готови да се учите от тях как да живеете"..Аутистичните проблеми възникват като отговор на нещо, което в обществото ни е сбъркано.и върви все по-на зле.Но вместо да обърнем поглед натам...ние се опитваме да натикаме децата си, и себе си, в калъпа на общоприетото, да набием квадратния клин в кръглата дупка. Вместо да видим на какво аутизмът иска да ни научи, какво иска да ни каже..в какво бъркаме....ние се опитваме да го въдворим..и да го замажем..
Единственото нещо в живота ми което не е свързано с павене кавото трябва за удобство, мое и на околните...е желанието ми да намеря тези отговори..и способите чрез които поне да се тръгне в друга посока.

pandorina
предлагам на теб и на други, които се чувстват като теб да направите една отделна тема за PDA. Защо не?  (Как има за ОКР, например) Въпреки че PDA синдромът се причислява най-често към аутистичния спектър, както сндромът на Аспергер, те имат доста отлики от останалите форми на спектъра най-вече в сложността на изживяванията и реакциите, чието дискутиране може да дразни майките, които имат  ежедневни проблеми от доста по-различно естество. Освен това, твърде често майките на деца с тези синдроми,  ги имат.самите те Така че обсъждането на справянето на големите, може да е от полза за малките. Аз също бих се включила по-нататък по моя си начин - с преводи, линкове и коментари.

А сега ти пращам два много интересни материала - единият за PDA при възрастните, а другия, за разликите между двата синдрома. Може би, ще е по-добре да ми пишеш на "лични", ако решиш да ги коментираш.

http://understandingpda.com/tag/adult-pda/

http://www.pdacontact.org.uk/noframes/criteria.shtml

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=13957 А колко изхвърлих

Констанца, абсолютно си права  
И благодаря за линковете!

Тук силно се затруднявам да се съглася ....
 Ами ако детето ми иска да ход голо навънка , не трябва ли да го науча , че трябва да ходи облечен ?
 Колкото и да му е неприятно да бъде с дрехи , ще му е още по-неприятно , ако го закарат в полиция или психиатрия по повод ходнето гол .....

   Много от аутистистичните деца са агресивни . И как да ги оставиш да бият другите ! На мен скоро ми се случи да спасявам дъщеря ми от едно такова . Наложи ми се да я държа на ръце само и само да не бъде яко набита за пореден път .
  А майката на това дете някак се беше отпуснала в/у "той си е такъв" . При положение че другите страдат от това , не ми идва нормално такова дете да не се учи как да се държи .

Вероятно човекът няма предвид тези наъплно недопустими прояви. Някак то се подразбира, че те са абсолютно задължителни. Той говори, че може би отиваме твърде далеч в старанието си да обучим децата да бъдат като другите.

   Може би , може би .... 
   
   Когато четох Ирис Юхансон , точно това ми направи впечатление ,че е успяла да се влее в средата на невротипичните хора (от тежка форма аутизъм да се социализира , да се обзаведе със семейство , да направи кариера) , благодарение на това ,че с помощта на баща си много добре е усвоила ,как е редно да се държи сред тях .

Това е тази социална мимикрия, за която писах в поста си. Да, наистина чрез обучителни техники можеш да се научиш да бъдеш КАТО другите. Но само външно, само на повърхността. Никога не можеш да се почувстваш наистина част от тях. Проблемът стои отдолу и тъй като става все по-малко видим...очакванията и изискванията към такъв човек са като на всеки друг и товарът става все по-тежък. Да не говорим за непрекъснатото чувство, че лъжеш. Че не си този за който те вземат и страхът..какво ще се случи когато те (другите) разберат това..дори тези, които са те приемали..ще се разочароват, ще те изоставят, ще ти потърсят сметка, че си ги залъгвал...а може и да те накажат...да не говорим за вината...която носиш заради необходимостта от тази игра на някой който не си...
Не искам да дразня повече майките, които биха дали всичко детето им поне външно да е като другите. Но това е една голяма бомба със закъснител. С "като" не можеш да бъдеш щастлив никога.

Селма,
не виждам противоречие между написаното от pandorina и това, което казваш за Ирис Юхансон, въпреки че става дума за двата края на спектъра. Напротив, pandorina споделя, как е успяла да се справи с цената на воля, противопоставяйки се на това, което й е заложено.

Ами всички майки на Аспергери знаят, че значителна част от "социализацията" на децата им е мимикрия. А и ние нямаме много против да постигнем поне мимикрия.

Но хората с PDA са може би в най-трудно положение, защото осъзнават различността си и си налагат да се преструват. Но такова ежедневие едва ли носи голямо удовлетворение и повод за веселие. И след като има такива деца в спектъра, а и възрастни около тях, не виждам защо да нямат тема, където да споделят и се подпомагат. Аз лично бих се включила.

Ако ние, невротипичните (доколко сме, кой знае!)  имаме "Theory of mind", правеща ни способни да разбираме мисленето и изживяванията на тези, които не са като нас, защо да не  го правим?!

   Май не съм вникнала много в споменатото . Ще препрочета гореписаното  . 

Както всички деца от спектъра и нашето се противопоставя на ученето. Цялото лято досега е "лайф". Днес баща му го подхвана с читанката от 3-ти клас. То не бяха прозявки, не бе чудо. Ама и сложни, архаични думи, които и аз не използвам. И заключението от разказчето за саможертвата на едно холандско момченце, което запушило дигата с пръстче, за да не се скъса и залее селото, беше:

"Най-голямото удоволствие в живота е съзнанието за изпълнен дълг". Ха, кажете, колко от нашите 9-10 годишни деца са в състояние да го разберат?!

Проф. Кременски: Най-доброто лечение е профилактиката
Тъкмо свекито започна да ни навива за второ дете, ама след тази информация нещо ми мина желанието.

н–алекс, вашето генетично ли се оказа?

гала, прочетох , че според някои лекари дължината на пъпната връв е предопределена генетично.В това отношение може да се каже, че има и такава причина при нас-42 см. беше.Не мога да преценя колко време акушерките се опитваха да ми помогнат да родя и след това извикаха доктора.Отделно в първи и трети триместър бях болна от грип.
А пък и тази декларация, която ме накараха да подпиша, че няма да съдя болницата без да ми обяснят защо...