Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 23

Аз пък да благодаря за линка, че съм си затрала моя файл на книгата (и хартиеното копие). Имам да пиша "домашно" - Как АБА повлиява на деца аутисти. В тази тема май не съм споделяла, но записах специална педагогика. Та им е интересно на преподавателите да чуят от първо лице за метода. Гого е със стаж вече цяла година 2 пъти седмично и има голям напредък. Това се оказва благоприятно и при работата му с логопедката...Отделно, че и го стимулирам с "биохимия"

   Започнах да гледам филма и веднага ми възникна въпрос ....
   Как се справяте с агресията на аутистичните ви деца ? Когато стават по-опасни ? Как действате , какво им говорите ? Вие самите успявате ли да запазите самообладание , ако сте пострадал по някакъв начин ?

   Доника , много се радвам за вас ! 
   И поздравления за записването на специална педагогика ! В Софийски университет ли ?

Селма, на колко е детенцето ти?

Да, в СУ Как е ученика? Не си споделяла скоро.

   Не е много добре , Доника ......
   Подробностите са много . Когато имам повече време и желание може би ще ги опиша . Сега съм леко депресирана .....

Дони, в сайта на Фондация "Стъпка за невидимите деца на България" съм описала доста подробно, достъпно и с пример- защо е важна ABA Applied Behavior Analysis (ABA) терапията и как точно формира социално приемливо поведение и умения при деца, при които рефлективното поведение не е желаното, затова трябва да се работи върху оперативното- с което оперират върху околната среда:

http://www.autism-bg.org/bg/therapies

Фондация "Стъпка за невидимите деца на България" сме в процес на създаване на първия АВА обучителен център в България, което е почти революция, защото в България нямаме АВА наука и терапевти. Проекта обхваща 16 специалисти, които в рамките на 3 години ще бъдат обучавани в практиката с 40 деца с аутизъм и под супервизията на американските преподаватели от Калифорнийски университет.

Столична община вече ни предостави сграда, проекта е напълно готов- инфраструктура, оборудване, обучение,  търсим само финансиране:)
За да може да бъдат безплатно обучени приложните поведенчески терапевти от първото поколение в България, иначе науката няма шанс да влезе у нас, тъй като е много скъпа и ако някой си я позволи, не може да практикува у нас.
А и приложните поведенчески терапевти се явяват на изпит на всеки две години и половина, иначе губят правото си да практикуват.
Както и ако е сертифициран едни специалист да работи с дете до 9 години, не може да работи с дете над 9, до 11, не може с дете над 11, до 18 или над 18, не може да си позволи да предлага терапевтична работа на деца, за чиято възраст не е сертифициран.

Скоро ще обявя, като започнем записването на децата- сутрин до обяд, ще са малките, след обед- ще се работи с по- големите, които са на училище до обяд.

Възрастовата граница обаче ще е 11, изключения до 13.
Таксите, които предвиждаме да заплащат родителите, също са символични, от порядъка на 5 лв. на ден- за покриване на елементарни ежедневни разходи на центъра, тъй като търсим пакетно финансиране за целия проект- така че след 3 години да имаме 16 сертифицирани приложни поведенческит терапевта- от първо поколение в България и интензивна работа с 40 деца, за да се видят и резултатите.

 А, тук малко от сайта, обяснението, като за непрофесионалисти и според мен- на разбираем език:)

Защо е важна ABA Applied Behavior Analysis (ABA) терапията?
Първо, защото методът залага на създаването на мотивация у децата, чрез изполването на стимули.
 
Започва се от Рефлекса- рефлекса е поведение, което не е придобито, а вродено.
 
Ето, при децата, т. н. в норма, които не са склонни към пристрастяване и фиксации, като нашите, рефлексите се изработват от само себе
 
си. Приемат в повечето случаи нещата, каквито са и не се фиксират върху определени неща, не правят комуникацията еднопосочна и натрапчива.
 
Нещо много често срещано при деца от аутистичния спектър- налага се да купуваме едни и същи обувки или дрехи, с които си е свикнало
 
детето или иска да носи само старите, с които е свикнало, макар и да са му малки.
 
Приложния поведенчески анализ ППА работи върху не рефлективното поведение, защото то, при нашите деца, не е "желаното поведение", а върху оперативното поведение, то е волево поведение- това е поведението, с което организмът оперира върху средата си, за да постигне определен резултат.
 
За да има желан резултат поведението, детето трябва да е подкрепено много адекватно и съобразено с индивидуалните "харесвания" на детето и нещата, които могат да го стимулират точно него.
 
Оперативните поведения са резултат от ефектите на подкреплението и наказанието.
 
Тук имаме: Стимул- Оперативно поведение- Последствие
 
Ефекта, който търсим е- детето да знае, че като реагира по определен начин в една ситуация, то ще бъде подкрепено по начин, който го подкрепя и му доставя радост и удоволствие.
 
И така, като желаният от нас ефект е- детето да приеме да носи обувки по мярка и по наш избор, трябва да го подкрепим по начин, че детето да ги приеме, защото ще бъде възнаградено.  
 
В общи линии, върху това работи науката, тя е изключително сериозна и скъпа наука, приложните поведенчески терапевти се сертифицират- явяват се на изпити , за да могат да практикуват, на всеки 3 години, заплащат за това, обучението е изключително скъпо..., но пък за родителите в USA е безплатно, защото терапиите се поемат от здравната каса. Поради твърде големия и бързо нарастващ брой деца, през 2013 г., предстои да бъдат променени диагностичните критерии, с цел: да намалее броят на децата, чиито АБА терапии поема Асоциацията на педиатрите в Америка.
 
И се постига приемливо поведение, базирано на стимулите, подкреплението и наказанието.
 
Докато се обучават в специалността, приложните поведенчески аналитици, имат основно практика с деца, под строга супервизия на сертифицирани и хабилитираниспециалисти. Специализират се за работа с деца от 0 до 12 години, от 12 до 18 и от 18 нагоре и специалист, който е сертифициран да работи с дете от 0 до 12, не може да работи с 14 годишно дете.
 
Как би подходил терапевтът, за да приеме дете обувки, с които не е свикнало-
 
Вероятно би дал възможност на детето да пробва по- големи, по - малки и точни обувки. Предварително би попитал родителя кои са нещата, които най- много "подкрепят" детето и съответно тези стимули, поведенческия аналитик ще използва за "подкрепления".
 
Например- това са ментови лукчета. За терапията, приложния поведенчески аналитик трябва да се запаси с ментови лукчета.
 
Терапевтът дава на детето да пробва различните обувки и пита "С кои обувки се чувставаш най- добре?"- детето опитва- посочва нещо, може да не е вникнало във въпроса, терапевтът пита "Кои обувки смяташ, че са ти по мярка?"- детето показва например тези малките, с които си е свикнало- терапевтът казва "Грешен отговор!"...добре, хайде сега направи еди какво си- нещо лесно, за да има повод да му даде награда- лукче и му казва много въодушевено, колко добре се е справил със задачата, най- добре е, да има връзка с обувките и краката- например, дал е задача на детето да подскочи.
 
След това отново дава да пробва обувки, но този път е намалил броя им и е махнал тези- най- малките и дава избор само между тези, които са по мярка и доста по- големите.
 
Може да има период на пристъп- детето да се затръшка за малките. Терапевтът изчаква търпеливо пристъпът да отмине, без
 
да отстъпва, като казва например "Тук аз определям правилата и ти давам възможност да избираш между тези и тези обувки"
 
Ако отстъпи, следващия път периодът на тръшкане ще е още по- дълъг, защото детето ще знае, че така постига желания
 
резултат и за него тръшкането се явява възнаградено.
 
А точно обратно, тръшкането трябва да бъде наказано, но не с груби методи, каквито ние смятаме за наказание, а просто, като
 
не го подкрепяме, т. е. детето в резултат на тръшкането, не получава желаното "подкрепление".
 
Методът работи изключително добре- той не е насочен само към деца от аутистичния спектър, работи и при деца с други
 
проблеми, за обучение на мениджъри, за дресировка на животни включително.

В подкрепа на това колко скъпа и ценна е науката ABA Applied Behavior Analysis (ABA) - Приложен поведенчески анализ, от Фонда за терапии за деца с аутизъм имаме сключен договор за обучение за специалисти от АВА преподавател от Калифорнийския университет по случай 2 Април- Световния ден за информираност за аутизма и няколко месеца, преди стартирането на Проекта ни- АВА в България, искаме да подарим двудневно обучение на 30 български специалисти, така, както организирахме безплатни обученията и по сензорна интеграция на 29, 30 ноември и 1 декември в Токуда тази година и се записаха около 450 специалисти, както миналата- 2012 проведохме безплатни за специалисти и родители обучения по АВА и Occupational therapy отново в Токуда.

Та професора ни предупреди, че сумата от 3 000 Евро, която трябва да му изплатим по договора и включва и практика, е за 30 специалиста. Всеки допълнителен, но не повече от 10 може да поеме, трябва да заплати допълнително по 50 евро.
И помоли да сме коректни, че наскоро е имал подобен bad experience в Унгария, където вместо 30, влезли в обучението 35 специалиста и не му платили допълнително, с което го натоварили и сам пред себе си поставил под върпос професионализма си, защото едно е да обучаваш 30 човека, друго е още 5 отгоре, а той иска да е сигурен, че знанията, които предлага и опита си, ще достигнат до абсолютно всеки един участник.

Ирка,
Важно е да знаеш, че аутистичната атака при детето, която се изразява в агресия, е продиктувана от:
-неразбиране на собствените си емоции;
-неразбиране на емоциите на другите;
-неразбиране на изискванията на другите към детето;
-възприемане на поведението към него като авторитарно;

И доколкото може да има "правилно" и "грешно" поведение към детето при аутистична атака е:
- да го оставим, без да му крещим и заповядваме известно време да изживее емоцията си, освен ако поведението не застраши нечия цялост и не представлява опасност за живота;
- прилагаме сензорна интеграция с четка за бръшинг, която винаги трябва да ни е под ръка и пресинг- на ставите;
- когато се поуспокои му обясняваме той какво е чувствал и защо е бил ядосан, без да го тормозим с въпроси и му вменяваме вина;
- казваме, че като се успокои напълно ще направим заедно или ще получи нещо, което детето обича много и  подкрепя поведението му;
- накрая му казваме, че го обичаме точно детето, което е и че ако по- рядко е така силно ядосан, ще ви е още по- весело и хубаво заедно и ще получава това, което обича най- много по- често;

В практиката е малко по- трудно, отколкото да се дават съвети:), но си струва за децата ни- абсолютно всичко!
И всичко се възнаграждава- рано или късно!

Селма, при криза за моето дете съм забелязала, че действаше моментално извеждане от средата, която го натоварва. Имал е криза в магазин например, че не съм купила любимото зрънчо. Имал е криза на детска площадка, че не е успял да вземе на друго дете играчката и, че детето не я дава. Имал е криза вкъщи, че е спрял тока и не може да гледа ТВ Планета. В тези моменти е действало най добре като го вдигна на ръце и го притисна към тялото си скривайки главата му в мен. Притискайки го към тялото си му действам сензорно на ставите и това е ефекта на бръшинга. Скривайки главата му в тялото ми му затварям с тялото си очите и шумоленето на притискането го разсейва от шумовете. Вкъщи е действало да го сложа на леглото и да легна върху него обгръщайки с тялото си неговото тяло и притискайки го му давам нужната му сензорна стимулация. Доколкото разбирам от твоите описания на детето ти той е също така хипосензитивен както моето дете.

Не искам да те подвеждам, но кризите му намаляха и почти спряха горе долу когато стана на 8 години. Дано и при теб се вижда края  

Kezaja, ако позволиш една корекция към поста ти. Не мисля, че е много редно да му казваме на детето как се е чувствал и защо е бил ядосан. Има голяма вероятност да му вменим своите чувства. И аз го правех така както го препоръчваш и ти - докато не ме предупредиха за рисковете, но вече бях вменила несъществуващи чувства и емоции. Години наред се опитвам да изкореня последствоита от това. По удачно е да го попитаме с насочващ въпрос какво е изпитвал. Например: Плачеш, може би си ядосан нещо, да не би да се ядоса на това дете, че не ти дава играчката. Харесва ли ти тази играчка? Искаше да си поиграеш с нея ли? И се ядоса, че не ти я даде детето играчката - така ли? Разбирам те, и на мен би ми станало неприятно, ако не мога да получа веднага това, което ми харесва. Аз на твое място бих попитала детето дали би ми я дал да я видя.

То за правилно и грешно е трудна работа да се говори, не лекуваме бъбрек, все пак....

Аз винаги съм му казвала преди години, както са ме учили- защо е ядосан, защото той самия не знае и не може да го обясни, много рядко може дори да си даде сметка, че защото не е получил играчката, която е искал.

И това беше едно от нещата, които дадоха положителен ефект- той от доста години вече винаги, след като е бил силно раздразнен или в нещо като криза, след като поутихне сам си казва "Аз бях много ядосан, защото..."
Не съм го измислила , разбира се сама и след това го спазвах...
Това беше съвета към мен, но не практикувайте всички това вкъщи, защото е различно при децата явно "Той не знае точно какво и ка се чувства и това допълнително утежнява пристъпа. Затова ти трябва да измислиш нещо, за да му даде обяснение и му даде някакво спокойствие"- и аз съм казвала например "Ти сега си ядосан, защото не излязохме днес в парка, утре ще отидем"- защото има моменти, когато никой не е в състояние да каже от какво е дошла тревогата и пристъпа му..

Но наистина е малко тъпо това, което работи чудесно при едно дете, да е абсолютно същото при друго..
такава е нашата карма:)

Понякога и до днес, когато е ядосан казва "Аз съм лош, много съм лош, трябва да си направя това, ..онова..", но не мога да кажа, че и дали защото сме му обяснявали как се чувства, му е вменена вина..
А вината е най- страшното нещо, което може да се даде на някой- да му се вмени..!

не знам, ама то като се питаме и си искаме съвети, хем е добре да споделяме, хем не, защото може да не е същото...
не е, казвам ви, нещата при нас не са бъбрек и жлъчка, за да има точен лек...

и преди години, както и до сега, най- работещото хомеопатично средство, което генерира уникално добър ефект при моето дете- за концентрация, разумно поведение и т. н., е Брейн бустера, но при много малко деца действа така добре, даже в повечето случаи, родители са ми казвали, че ефекта е ужасен...

Честита Нова година на всички пишещи и четящи в темата.
Желая ви много здраве, много сила, много упоритост и много мъдрост!
Бъдете все така целеустремени и нека направим децата си не еднакви, а по-скоро щастливи пък било то и в разрез с нашата представа за щастие.

 

За много години,  _re_ge  Малко повече с положителни емоции да е наситена темата ни, че нещо е много тягостна напоследък. В този ред на мисли - на нашият фронт има задвижване. ЗАпочва все още да е в час и контактен. Вече играе с играчки по предназначение и за пръв път си избра сам играчка в магазин. И като никога, за пръв път от послените 3 години насам съм толкова ентусиазирана за идващия му рожден ден Уча го, че ще стане на 5г. Той обаче твърди, че бил на "ошем" - осем