Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 23

За много години, момичета!
Бъдете здрави и позитивни!
Доника, Гого бърза да порасне. 

мисля че само човек , който не се е пържил на нашия огън не разбира защо темата е тягостна. Освен това на мен лично много ми харесва в темата ясния погледа на майките за това какво се случва и липсата на излишщни заблуждения които наблюдавам в темата за труднопроговарящ. Заравянето на главата в пясъка на никой не помага. Примерно тук може да се "похапваме " с Една Кака но аз я уважам защото тя прави което вижда че е правилно за детето и то дава резултат при тях.  

но наистина много често има толкова вложен труд, блъскане, работа работа и накрая мъничка крачица напред ако въобще я има, че това би обезверило и натоварило отрицателно емоционално всеки човек . Познавам дечица и родители с които заедно ходим на едни и също специалисти от едно и също време  и докато моето дете май ще търгне на училище с децата в норма,  на други родители детето си остава с ранен детски аутизъм и единственото на което могат да се зарадват е че се самообслужва и се храни разнообразно. Е какво да кажеш на такъв човек като му идва да завие като вълк от безизходица. Та разбирам защо за много хора темата е нелицеприятна, но пък е реална както е реален и живота и проблемите на децата ни.



Понеже искренно смятам че Гого е дете от спектъра , но не е аутист в истинската терминология на думата , мисля че някъде между 4 и 5 години е периода за преминаване от количественото натрупване в качествено. Така че при вас вече това което е трупано ще тръгне да се проявява, което и става  


н_алекс
Хриси е принцеса- боже какво красиво дете !

Може би тягостна не беше най-точната дума, която имам в предвид...Факт е обаче, че никой не пише и масово всички бягат в затворени групи във фейсбук. Не всичко е цветя и рози, но пък и да си заровя главата в земята, за да страдам...юА Труднопроговарящи деца отдавна не носи смисъла на заглавието си 
Истината е, че всеки се спасява по единично кой как намери за добре.

Миналия месец правихме поредната диагностика на Мишо в св. Никола. Запазва си  последната му поставена диагноза. Интересен беше разговора ни с д-р Аврамова. Попитах я - тази диагноза ГРР - друго ме обърква. Когато беше детски аутизъм ми беше ясно изчетох къде каквото намерих за аутизма и намерих насоки за помощ спрямо диагнозата. За ГРР - друго няма насоки. Тя ми каза - не четете за аутизъм, отдавна махнахме тази диагноза. Добре де викам чета за Аспергер, пак не намирам насоки. Той няма Аспергер - не четете там. А какво да чета я питам. Четете за проблемите които виждате, не четете за диагнозите. Хубаво де, ама няма насоки за тези проблеми, няма литература. Да, казва, защото той има части от проблеми за различни диагнози, но недостатъчни за поставяне на конкретна диагноза.

Проблемите му се менят. Едни оправя, други излизат. Част от проблемите ги виждат специалистите,, но повечето само аз ги намирам. И няма как да ми помогне специалист за тях, защото тези проблеми не изникват при специалиста, а се проявяват в ежедневието - хващам ги в движение, в детайлите на битовизма. Например:Мамо, господина каза да научим наизуст какво е фотосинтеза - чакай да ти го кажа. 5 пъти идва да ми го каже. Прибра се баща му, поиска и на него да му го каже. И чак тогава се сетих защо идва да ни го каже - попитах го, ама ти не го разбра и искаш да ти го обясним ли? Дааааааааааа, каза с облекчение. как да хване специалиста, че не разбира той значението на определението фотосинтеза? Друг пример. В часа на психоложката - преподавател по психология при това и се хвали. Днес учихме да мерим ъгли с транспортир, чакай да ти покажа, ама жената няма транспортир и си говорили за ъгли - каквото се е сетила жената са го обсъдили. похвали го тя, че разбира много добре ъглите. Прибираме се и пише домашно, попита ме за една задача и изникна проблема - не е разбрал как се поставя транспортира на ъгъла за да се измери точният градус и как се мерят ъглите. Било го страх и срам да ме попита мен и се надявал тя да му помогне. Оф, сложно е, не знае кога да потърси помощ и не знае как да я потърси.

Говоря си само - извинете.Разсъждавам на глас. Мишо има регрес откак почна училище. днес разбрах защо. Аз съм виновна, моят мързел - и сега търся начин да се поправя и да му помогна. стискайте ми палци да намеря начина, вече разбрах каква е причината. Няма да се самообвинявам     

ЧНГ - ще се справим - можем. Вярвам в нас и децата ни.

Кате, 
Не знам. Когато има комуникация не знам по-лесно ли е. Не сме достигнали този етап. За сега само 'невербално" се разбираме от части. Почти винаги предусещам какво иска, но се ядосвам, защото свиква, че мама всичко знае и не желае да комуникира.
Сега се сетих да те питам Мишо къде ходи на айкидо? Искам Хриси да запиша на някакво бойно изкуство. Много куца дисциплината. Открито ми заяви, че няма да ме слуша, защото аз съм се занимавала повече с брат му...

Аха сега разбирам
Бях поканена в такава тгрупа
НО
аз не харесвам Фейсбук и го бойкотирам защото ме ограничава в изпозлването си. Профила ми се юзва единствено и само от мъжът ми и синът ми за някаква нова игра- криминал кейс  

Аз не говоря за заравяне на главата в земята от страдание ...  а от омаловажаване и неприемане на случващото се. днес логопедката ами се оплака че намекнала на едни родители че детето им не бпокривало подготовка за първи клас и те й вдигнали скандал. Детенцето го познавам от години , наясно съм с всичко което се случва около него , ходим парлелно на терапии в различни центрове , родителите за хора с възможности но от тези които смятат че с пари всичко се купува и ако плащат за 5 дневна терапия по един час на ден на детето с това всичко се решава и всичко е цветя и рози. не могат да приемат факта че детето им има серизони проблеми.  искали да ходи при логопед и събота и неделя за още по един час. да обаче кой се занимава с детето извън този час- никой. а на всички ни е ясно че този час е специалиста да даде насоки ... а вече после - упражняването, домашните, приложението в живота- всичко лежи на плещите на родителя.

Катина
почвам да те чета!


Прочетох те.
Това което си писала за пореден път ме убеждава в липсата на необходимост от диагностика. Говоря за печени кучета, като повечето от нас в темата. Какво ни топли ако ни казват че не е едно не е друго и не е трето НО накрая все е нещо различно от норматива. От това което чета виждам че при вас сякаш доброто усвояване на речта създава трудност защото симулира напълно разбиране без да има такова. при моят син който е на етап Йода- говор  ( Цитат на начина по който Йода говори :  уморен аз съм, почивам трябва да ), първото нещо което го научиха е да поиска помощ защото не разбира. тук си има своите недостатъци защото той се изхитри да иска помощ когато го мързи но това е друга тема.

Искам да кажа че много често и децата и възрастните в норма симулират разбиране защото им е неудобно да изглеждат глупави, това го казвам със 100% увереност , така че нищо нередно не се случва появарвай ми. Аз лично също се опитвам всяко ново нещо проверявам за разбиране ( а ние в тази сфера сме светлинни години зад вас и всеки високофункционираш в темата ) и намирам недоразбиране винаги и все в някаква степен. Обезателно визуално стимулирао обеснявам отново отново и тоново , но пак знам че ще стигнем до вашата ситауция в учлище защото семантиката на езика е такава че няма как да провериш 100% разбиране в контекста.

Не си слагай на сърцето вина която не носиш.
Отпусни я малко тази душа, стига с този мазохизъм достатъчно ни шамари живота сега и ти да се обвиняваш за каквото и да е. Всеки от нас предотвратява нещо от дна страна допсукайки грешак от друга. Докато търсиш и поправяш никога не си тотално виновна  

здравейте,
може би малко ненамясто се намесвам в темата, ама и ние сме от тези безточна диагноза и само цъкат и викат абе от това имате малко от онова малко. та и аз чета насам натам и гледам да решавам проблемите които виждам.
та към Катето, а и към други майки с подобни училищни проблеми. така каточета неволите ви все повече си мисля, че тая образователна система вместо да учи децата и да вземат да напишат тия учебници разбираемо, ще побърка не само децата ами и родителите, а психолозите и невролозите в чудо са се видели че като ги питаш какво му е на детето все нещо трябва да отговорят.
само за успокоение ще ви разкажа за нашият батко - ученолюбив, отличник, все трябва да е пръв и да знае повече от другите. ей.......трети ли четвърти клас ли беше десет дена съм обеснявала че веществото е стъкло , а предмета е чаша. та вие спомняте ли си, аз физика съм започнала да уча в осми или девети клас, а сега от трети. седми клас за матурите беше живо чудо. аз тия задачи по математика изобщо не мога да ги решавам, а мъжът минаправо се изуми и попита ама как го решавате това без да сте учили висша математика?!?!? и тоя малкия като седна хоп хоп решиги. мъжът мига мига решава по тоя начинпо оня начин.....абе верно ги е решил младежа...... мъжът ми се хвана за главата и само каза "тия са измислили нова математика....такова чудо несъм виждал" /  а само да вметна , че той е завършил електроника с отличен. апък химиятя е итинска сензация. викам си я да прочета , даси припомня и да му помогна на детето.........леле чета един урок нищо не разбирам. викам си  сигурно не съм се съсредоточила внимателно. пак го чета пак нищо не разбирам. реших да прочета следващия ..........ужас....нищо не разбирам..........леле ами сега. сетих се за едната баба която е завършила химия и цял живот е работила в лаборатория. та идва бабата усмихната ....вика ми ей сега ще му обесня нещата . вечерта се прибирам.....и двама овесили носове. а бабата ми вика е такава химия не бях срещала .......а и каква менделеева таблица са им сложили в учебника......за пръв път в живота си виждам такова чудо.........та какво да ви разказвам, а детето иска да става програмист, а за там трябва висок успех. та да ви кажа трудно ми беше ама прегазих всичките си принципи и започнахме да учим стестове. те много тестове, ама въпросите са сходни. та така взехме матурите с отличен.
та затова вашият учитил можеби е прав, като вместо да им обясни какво представлява фотосинтезата ги кара да учат определението на изуст. а да ви кажа повечето деца се срамуват да питат, защото другите ще им се смеят. нечедругите знаят отговора, а просто веселба дастава, зощото децата отдавна са разбрали че в училище нищо нямада научат та гледат да се забавлявят поне.
та така. вече учебници не отварям. както намери за доб етака да си изкарва оценките, а той май наистина е хванал начина. все пак панякога се упреквам и подпитвам какво учат и обеспявам какво означава. незнам дали е срамно, но в девети клас разбрах че не зпае какво точно означава четник и ятак, ама иначе ги използва доста добре и на място. та обясних. той и от мен го беше срам да пита, ама аз непрекъснато си обеснявам нещо, та накрая като му писна м вика " абе стига сими обеснявала всичко, само като хе питам" та от девети клас започна да ме подпитва това онова. ама аз да ви кажа пак обеснявам, защото ми се иска детето ми все пак да знае.
извинявайте за дългия пост, ама много се разпенявам с тая образователна система, чиято поред мен цел е да създава неграмотно поколение и да отблъсква децата от училището. ама политика - неграмотните и незнаещите по-лесно се управлявят и манипулират

само още нещо да попитам, дано не съм досадна и смешна
от известно време чета за остеопатията. четох един сайт в които се обеснява за връзката между движенито на черепните кости, мозъчните структури, гръбначният стълб, долните краиници....дишане и други системи. тъй като ние имахме проблеми с черепните кости, написаното според мен е истинно и има логика. в раздела в който се обеснява в какви случаи се прилага остеопатия са описани аутизма и хиперактивността с дефицит на внимание. та бих искала да попитам някой от вас правил ли е консултация с остеопат и провеждалли е лечение. в бг май няма такива лекари, но ако някой в чужбина е  правил нека да сподели. а ето и линка към сайта
http://translate.google.bg/translate?hl=bg&sl=ro&u=http: … d-browser-suggest
http://www.efo.eu/portal/index.php?option=com_content&view=a … =51&Itemid=60
предварително се извинявам ако нещо съм сглупила

   Насила ли ?
   Писна ми от това насилие .... При нас почти само така става . 

 Познавам дечица и родители с които заедно ходим на едни и също специалисти от едно и също време  и докато моето дете май ще търгне на училище с децата в норма,  на други родители детето си остава с ранен детски аутизъм и единственото на което могат да се зарадват е че се самообслужва и се храни разнообразно. Е какво да кажеш на такъв човек като му идва да завие като вълк от безизходица."

Нашият случай е точно такъв, но сме избрали да се забавляваме, да живеем щастливо, важното е детето да е здраво да се чувства добре, обичано. Правим каквото трябва и каквото можем, другото не зависи от нас.

ЧНГ!

Да сме здрави и през 2014 г.- от тези, дето нямат време да се оплакват,з ащото са заети да действат:)

Катина,
Точно до разбирането на речта сте.
И съответно- ръка за ръка, със самоконтрола.

Започнахме терапевтична работа точно върху това, една по една всички метафори от български език:
"Има нещо гнило тук"- какво означава
"На тази жена очите й са като езера"- значи че са сини..

и така..
На терапевтката й отне време, докато намери неговия начин и той самия оценява, че разбира езика по- добре и се чувства по- горд.
Даже вече казва "Ама това не го разбирам и имам нужда някой да ми го обясни"

Ежедневната ни реч е пълна с метафори, за които не си даваме сметка и изпозлваме по навик, но разбирането й е трудно, ако разбираш речта буквално и се чувстваш като "индианец в дискотека".

Също и мотивацията и самоконтрола но вече са на добро ниво, щом като на 18 декември за първи път разреши на зъболекар да му направи пломба на шиечен кариес без упойка. За мен е голям успех на самоконтрола, защото вече 5 години правихме зъби само с пълна упойка.
Сега мотивацията беше- понеже чул , че след работа ще одя на Коледно парти и ми звъни и пита - кога ще си дойда. Казвам му, че след работа ще ходя на зъболекар. А той:
- Ела да ме вземеш, ще ми звъниш от долу и ме чакаш в колата, а аз ще разреша да ми направят зъбче.

И мъжки, както беше обещал, разреши. Аз на това не бих издържала- шиечен кариес без упойка, колко висок самоконтрол е достигнал, сложих си датата 18 декември като начало и знак.

Искам да ви споделя нещо.
Диагноза в Св. Никола, има ли дете веднъж, остава си така, до тогава, докато водим детето на оценка и реоценка.
Знам и си давам сметка, че диагнозата няма да я има тогава, когато усетя детето достатъчно сигурно и социално, че да спра да го водя в Св. Никола на реоценка.
Това ГРР, лепнат ли ни го веднъж, е до тогава, докато ходим при тях.

И като най- големия проблем остава- импулсивността, но и логиката, която е натрупал, хем ме кефи много , хем ме притеснява, защото би могла да му създава за в бъдеще доста проблеми.
Днес, в обедната почивка, като ходих при него, за да пазаруваме заедно и обядваме заедно, на излизане от магазина, попита:
-   Този човек в магазина престъпник ли беше?- казах „Не, беше полицай”
Той продължи да настоява, както често прави пред хора, щом нещо го впечатли, като – „Защо на този човек му е надут корема?”
След малко ми каза отново „Този човек в магазина нали е извършил престъпление?”- казах „Не, беше полицай и ние не го познаваме”.
Той продължи „Ама, нали като ми откраднаха колелото и ние извикахме полицаите и те не го намериха. Значи и те са престъпници”

Винаги ме е впечатлявал с логиката си и с нещата, които измисля , като „Кръстелец”- човек, който се кръсти, но сега ме разтърси с разсъжденията си.
Обаче, притеснителното е- ако аз не съм до него, ако е сам, с приятели..., как биха го възприели и какво..не знам..върху импусивността предстои да работим, след разбирането на речта и мисля, че това ще е най, наистина най- трудното.

Първо да се извиня, че влитам така от засада.  Стана ми интересен паралела с темата за трудно проговарящи.  re_ge,  Не мисля, че някой се заблуждава, изключая случайно преминалите и потърсили съвет в темата. Всички добре си знаем състоянието, познаваме си децата достатъчно добре. Всеки прави това, което смята, че помага на детето му към момента. Дали е правилно, или не - времето показва. Но в никакъв случай не омаловажаваме проблема и не очакваме чудеса от специалистите. Просто...някак продължаваме с неистовите напъни да живеем, въпреки трудностите. Затова запазваме ведрия тон, макар понякога усмивките и шегите да са през сълзи. 

Здрава и благодатна нова година на всички! Да се сбъднат и най-смелите ви мечти! 

_Hope_ ,

Не бях почти влизала в темата "Трудно проговаряне", защото никога не съм имала такъв проблем, но сега се провокирах и погледнах..
Ама, наистина , прекалено оптимистична е и понеже вече съм "пoловин" професионалист:), направо ми се струва, че повече може да навреди, отколкото да помогне.
Почти всеки пост, след споделен проблем е- че с възрастта ще го израстне.

Така си спомних и първите думи на директорката в Логопедичната, която навремето прие детето ми "Много родители казват, че детет им още не говори , но всичко разбира. А то речта и разбирането са свързани и не може да не започне да изостава в развитието си, ако няма реч.."

А пък точно преди малко ми се обади една баба за внучето си, виждали сме се на форум преди време, тя ми беше споделила, че е диагностицирано с аутизъм и по тази причина родителите са решили да напуснат страната, където има по- добри възможности. ОК.
Но питам я преди малко какви специалисти посещава детето, тя каза, че само в градината, имало един час седмично, ама то имало лека форма аутизъм.
Питам - Говори ли?-
Ами не свървза думи, но отделни може, но всичко разбира..
Питам на колко години стана- На 5.

Ами, да, излищния позитивизъм не помага, особено когато се остави детето "на израстване"
Ако се работи с него и му се създават занимания, програма, да вярваме е Супер, но само да се успокояваме и надяваме...
Така питам наскоро една колежка за детето, което съм виждала и забелязах, че за него и играчките нямат стойността на играчки, питам я- започна ли да казва думи вече..да ти препоръчам специалисти, тя казва "Ще му дам още малко време..", при положение че връстниците му говорят като възрастни...

Та, да..., в случаите, когато се очаква "израстването" вреди- много!

Кезая
Благодаря че беше така точна.
Аз самата не бих могла да го формулирам по-ясно.
Влизах в темата за труднопрогварящи от интерес - винаги намирам нещо което да приложа на детето за да може да дърпаме напред. Последно имах сблъсък с една дама която ей така без да има представа що е то Пекс ( да не говорим за опит )  реши да коментира че той не бил полезен. Понеже аз пък съм в течение с Пекс и какво може да направи не се стърпях и коментирах, че подобно изказване е по-скоро вредно отколкото полезно, Казах го без да съм ведра и положителна, без да гладя по главата и да повтарям  че всичко ще е наред и да съм съгласна  всеки може да сътриса възхдуха когато му кефне без да се интересува че хората четат и го смятат за модел на поведение ( грешно е но за повечето е така!)  Сдъвкаха ме. Обиждала съм я.

Предпочитам тягостна тема обаче реалистична. Нямам време да витая в облаците, всяко забавяне/разсейване  афектира върху наваксването на детето защото докато децата в норма крачат, моето "накуцва" и ... сами разбирате.



гала
  



Понеже продължавам да те чета , адмирации за горното.
Това си мисля че е вече "висш пилотаж"
Дай боже всеки от нас да стигне до там- да прецени сам че не му трябва реоценка защото тя нищо не дава. И да е спокоен и доволен от решението си. От своя гледана точка си мисля че когото и да заведат на подобно място ще му намеря нещо което не е в норма....Ами то половината първокласници - деца в норма  не с "училищна готовност" но ги изпращат на училище и никой не стряска  

Kezaja,
аз ли не чета правилно, мен ли ме четат грешно, не зная. Но никой от другата тема не е твърдял, че "проблема се израства" или, че терапевтичната помощ от специалисти е достатъчна, за да се преодолеят проблемите, напротив. Благодаря, че се включи с мнение, макар доста различно от моето.