Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 23

Норе,
Пак не ме четеш правилно:)
Терапевтичната професионална помощ е най-важна!
Преди това трябва само да се признае проблема на детето, да се приеме и да не срамуваме от него, а да го представяме по възможно най-достойния начин!
Другото важно е капацитета на детето!
Другото важно е нашия капацитет:), който включва и нашата сила и вяра в детето ни и в нас самите!
И най-маловажни са врачки, диети, светени места..., които ако не навреждат, помагат на вярата ни да станем по-силни.

Напълно подкрепям Кезая !!! 
 

Kezaja,
напротив, чета те много правилно и съм напълно съгласна с всяка твоя дума от последния ти пост.
Разбира се, че терапевтичната помощ е най-важна, но не е достатъчна. Особено в провинцията, където нещата стоят по много различен начин. 
Общо взето, е леко безсмислено да преливаме от пусто в празно.
 Всъщност, дами, ако и когато сметнете, че в темата "Трудно проговаряне" се дават погрешно насочващи коментари, винаги можете да се включите с адекватно становище. Така ще бъдете много по-полезни, уверявам ви! 

Не съм чувала досега за връзка на остеопатия и аутизъм. Не значми, че няма такава, а че аз не съм чувала  Обаче на първо четене много ми заприлича описанието ти на СИД. Знаеш ли за връзката между СИД и аутизъм?

Относно образователната система. Дъщеря ми вече е 8 клас и минахме онзи 7 класен ад - та знам. Но образователната система е еднаква за всички. Знанията им са нетрайни и масово децата са неграмотни.

Аз се притеснявам не за оценките в училище, а за неумението му да се учи от опита си с бързината с която го правят връстниците му. давам си сметка, че с няколко неуспешни опита се научава, но връстниците му го правят от първия път. Не става въпрос за редене на кубчета, а например, ако скочиш в локва ще се напръскаш. От първото скачане дете в норма го схваща, а моето с няколко ката сменени дрехи. Примера с локвата е хипотетичен, а не буквален

Селма, не знам дали трябва всеки път да е насилствено извеждане от натоварващата го обстановка. Ти си тази, която може и трябва да прецени кога и как ще го изведеш. Просто ти си познаваш най добре детето.

Защо бъркате двете теми?!? Не може ли дете да проговаря трудно и без да е аутист? Говоря като майка, чието първо дете е проговорило трудно и все още има трудности в говора, но се смята, че не е от спектъра и друго, което е диагностицирано. Специално в Труднопроговарящите винаги съм правела разлика между двете. Особено при споменаване на диети и биохимичен подход. Диетата няма да оправи говорния дефект...
Друго искам да питам. Споменавала съм многократно за Гоговия проблем с акането. До тук беше "добре", защото го правеше само вечер и в нас. Лошото е, че от скоро започна и в детската градина. Картинките и обясненията от моя страна не помогнаха. Той много добре знае къде трябва да "стои" акото и като се наака сам си го хвърля . Категорично отказва да седне обаче на тоалетната чиния. Според една психоложка от Центъра на Стамболийски, аз съм виновна, защото съм го позволила това да продължи толкова дълго. как да постъпя да му се не види, като ми се осмърдя живота. Сънувах на няколко пъти вече кошмари с изпражнения....Нали не искахте оптимизъм ето

ето тук, човека описва за периода 2004 2002 е работил с деца с аутизъм
в раздела масажистът DO
а ето на края са описани областите на приложение

в раздела остеопати кранио

извинявайте, че не мога да сложа линка. може би защото е през преводача , като линк излиза все една и съща страница , която вече публикувах.

Че, кой друг да е виновен освен теб     

Я дай малко по конкретно описание за този проблем. Къде излиза акото в гащи ли, в памперс ли. Когато е в детската къде го пуща съкровището. Във вас сяда ли на тоалетната чиния или ползва гърне или памперс или боксерки или слипове. В детската сяда ли на тоалетната изобщо. Имам разни идеи, ама дай подробности. Ако си писала в друга тема - не съм те чела. Аз не бъркам темите - седя си тук и съм пропуснала тази ти лайняна чуденка  Нещо ми е лигаво днес 

usmihnelka , извинявай ама нещо се пренаситих откъм диагнози и четене и не ми се чете И за тази диагноза. Може би по натам ще я попрегледем. Дано някой друг има мнение по въпроса 

Преди година и половина махнахме памперса дневния. До тогава той акаше там и като се изака ставаше нещо страшно - мажеше по килими, подове,стени. Махнах памперса и се стресна. Не беше акал цяла седмица и само плачеше. Докато един ден докато се къпеше решил нашия, че зора е голям, но получил запек и установил, че като си бръкне в дупето и излиза по-лесно. Вече година и половина ака само така. Преди 2 месеца обаче му предписаха ензими и пробиотици, които явно го поразхлабиха и започна да се изпуска и в гащите. Първият път беше много смешен, защото не очакваше и както беше прав се спече и замръзна. Попитах го какво става и той ми вика - иненадааа. От тогава не му пречи вече и прави "иненадата" и в гащите. Обаче в градината решил, че може и да продължи с "иненадите" и мазал, по пижами, чаршафи...Добре, че е по време, в което другите деца спят и не виждат. Три пъти го е правил този номер вече там, но определено искам да го стопирам, защото ще имам сериозен проблем с персонала...
Извинявайте за детайлното описание, но 

"вади" го и първоначално го пускаше на плочките в банята. С лопатка за пясък събирах и хвърлях в тоалетната, обяснявайки, че мястото му е там. После започна сам директно там да си ги хвърля. Той досега никога не е акал на тоалетната чиния. С пишкането няма проблем сяда - пикае като момиче, но туй да му е кусура. В интерес на истината, когато е в нас винаги ме води пред банята, съблича се и чака да му пусна водата. Нааква се, когато зора дойде и сме на вън някъде. В нас се къпе и по 3-4 пъти на ден. Не ме питай каква е сметката за ток от бойлера...
А за бърсането - да чисти се определено 

Изтрих одеве каквото написах  Знам че звуча като свекърва - все акъл давам  Дай боже един ден да го давам на истинска снаха 

Възможно ли е от личен пример ти го казвам мой си пример да му се е случило някога като е седял на тоалетна чиния да е цопнала изненадата и да и изплискала вода до дупето му. Да ви кажа, ако не ви се е случвало - мнооооооооооого е гнусно и неприятно. Такава случка е в състояние да насади трайна ненавист към тоалетните чиний. не е задължително да е същата история, но може ли да има някакъв неприятен момент с подобно преживяване в къщи или в ДГ и затова да предпочита гащите. Там не плиска вода 

Много си говоря, не ми обръщайте внимание - това е моя начин да решавам проблеми с много чудене защо става така какво го кара да прави това и това и чак когато разбера корена на проблемите - тогава намирам решението или по скоро решението само си идва. Не че съм любопитна свекърва с логорея. е добре де, имам логорея и съм любопитна 

  Абе не е това . Той никога не го е правил на чинията просто Не знам вече...

Дони,

"Лайняната ти тема" съм срещала да се обсъжда в много форуми за "Аутизъм" по света.
Обаче решение никой не намира за друг.
Ще си го намерите заедно с детето постепенно, ще разбереш какво го мотивира и провокира.
Но скоро трябва да махнете памперса изобщо.

Приложните поведенчески терапевти  правят най- сполучливите опити.
Ако не сте ходили при Ани Заимова, би било добре, докато е все още в България.
Тя отдавна не приема нови деца, но може да й кажеш, че случая е спешен и се касае за консултация..., нещо такова.

Влади, при Ани ходим плътно вече 1 година , но и тя не знае какво да ме посъветва. Консултирала съм се и с позната в темата ни психоложка  Тя ме беше посъветвала да го насърчавам да играе с пластелин за да задоволи нуждите си от пипане на акото. И това не помогна.
Той не е с памперс от август 2012 г, защото беше категорично условие да посещава градината - да не е с памперс.

Правилно съм ти казала, Дони!:)

Това е едно от нещата, за които никой не може да те съветва и помогне...
но и като съм чела по форумите за споделяне на родители, винаги е от най- проблемните периоди..и винаги описват това с бъркането, за да извади акото детето...
вие ще си го намерите заедно с детето..

Единствения съвет, който може да се даде е да не се насърчава с подкрепления тази му дейност.
Т. е.- да не се подкрепя по никакъв начин,а да се наказва или по- скоро да се подкрепя поведение- да се приучи да го прави по социално общоприетия начин и да се стимулира това поведение с неща, които обича и му доставят удоволствие...
иначе, ще трябва да изживеете и минете и през това..
и действай и се моли да стане по-бързо..

Значи, както разбирам, първото ти предизвикателство в случая е да го мотивираш да го прави на чинията, както му е реда..
сериозно...

след това ще има друго предизвикателство:)
няма мира, вярвай:))

Дони никой не бърка темите.
Аз смятам че въобще деление не би могло да има. Сега границите на това кой е аутист, пък кой със СОП, пък кой с ГРР, пък кой от спектъра са толкова размити че можем да говорим само за дефиците, проблеми и начини за справяне с тях, било клинични, било от собствен опит. Примерно мен какво ме топли че детето ми с ГРР неустановен произход а не аутизъм - НИЩО .... кое е по-добро да е-  аутист или бавноразвиващ с извинение , защото ако не набавя информация по начина по който неговата глава работи той просто ще изостава  ще си стане в очите на околните един бавноразвиващ. Смятам че когато дете има проблем по добре родителя да тругне "като на война " и после да се окаже че след година две детето проговаря, отколкото да се изчаква нещата да се случат с леки побутвания и да се изостане значително, защото проговарянето понякога се случва но понякога не.

конкретен пример с моят син  Ние  за възрастта на детето между 3 и 4,5 чухме поне 4-5 пъти да ни казват- оставете го до половин година той ще проговри , не не аутист детето, просто някакво забавяне .... хора-специалисти ни го казваха ,доценти . Сега се обръщам назад и виждам че е нямало как да се случи проговарянето и няма как нещата да станат естествено ... добре че не сме чакали.

Аз като майка на дете с говорни проблеми смея да твърдя че ЕЗИКА е най-естествения и бърз начин за усвояване на света. Природата го измислила гениално - слушаш , разбираш , мислиш, запомняш , говориш - усовяването става лесно и просто. Ако едно нещо куца от там не може всичко друго да е ОК. Получава се обратна вързка  -  забавяне на развитието, поведенчески проблеми. Когато детето е на 3-4 годинки нещата изглеждат сякаш аха и всичко ще стане- защото изоставането е малко. но с времето ....  става лавинообразно и в един момент хоп и вече наваксването става бавно а за съжаление понякога и невъзможно.

Защото когато  детето има проблем ти го учиш как да се справя с проблема , ти не можеш да премахнеш  проблема ....  ако нещата ставаха естествено  те щяха да са станали и нямаше да не се налагат пък терапии, пък специалисти пък домашни.


ето и Катина мисли по същия начин.


А за образователната система всички виждаме какво става - ужас. Дори за децата в норма.



П.С.
Ох и още нещо извинете че става дълго.

познавам маса деца с говорни проблеми ( с най-разнообразни диагнози ) и родителите им  ....  въртя се в тази каша от скоро ще станат 4 години, виждам всяко от тях как се терапевтира, какво правят родителите, къде го водят как му се отразява терапията , как се развива... . Повярвайте ми- няма несериозни проблеми. Наистина малцина от децата да не кажа няколко наваксват почти до връстниците си за този период ( между 3-тата и седмата година на детето ) разбира се доколото е възможно при дете със СОП . Така че проблемите не трябва да се омаловажават. Всеки път ме боли като виждам колко труд е вложен при едните става а при други не.