Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 23

извинявайте, ако ви ангажирам излишно
не съм споменавала никаква диагноза ?!?!?!  остеопатията е терапия за лечение, която вече в много
държави е наравно с хуманната медицина. резултатите са впечатляващи, постигат се много по-бързо,
и най-важното терапията не е боли ме глава - взимам хапче за главата, а боли ме глава - причината за главоболието е.....отстранявам причината.

ще кажа накратко и нашата лайняна история
и ние така акахме, ама после и разглеждахме от какво се състои акото.
три месеца ми отне да разбера, че причината е била че е чул, че като глътнеш нещо после го изакваш
та така глътнал една костилка и после я търси дали е излязла. аз разбрах каква е ситуацията , когато след три месеца съвсем случайно го хванах, че се опитваше да глътне втора костилка , за да бутнела първата да излезе по-бързо ?!?!?!?
та успех , дано по-бързооткриете причината

usmihnelka на мен остеопатия ми звучи като диагноза тип остеопароза или дископатия. Не си дадох труд да питам Гугъл за подробности защото ей тъй реших, че е диагноза свързана с костите. И затова те насочих към СИД. Линка който даваш не е лесен за работа и не ми се четеше  .

Добре, че настоя и ми обърна внимание, че е терапемвтичен метод. Попрегледах набързо какво ми предлага Гугъл и ми хареса идеята. Много ми напомня традиционните източни техники на които съм фен. Знам, случай на дете на 18 години проговорило само с Чигун. Проговорил е широко понятие все пак, но започнал да говори като че ли е по правилно.

Реге, естествено, че мисля като теб. Сто процента  доколкото знам няма такава диагноза трудно проговаряне.

За съжаление пътят не свършва с проговарянето, а започва с липсата на говор. Независимо има или не диагноза със сигурност има проблем с начина на усвояване на знания. Не говорим за академични знания - знания е - от това да прави боц, до редене на кубчета, до назоваване на животни, да се повтори думичката, която те карат мама и тате и да им отговориш на елементарен въпрос от типа какво искаш да ядеш? и ........... да се влюби и създаде семейство.  Моля никой да не се чувства засегнат - нямам такова намерение  За всекиго има място под слънцето 

Шойтов с остеопатия ли се занимаваше или бъркам двата щата...Понеже и той черз масажи нещо имаше , а съм чела за него в една ФБ група.

Аз винаги съм била фен на масажите, но скрит фен:)
От скоро записах Марти в една школа клуб Кьокутен, която е на пръв поглед  за бoйни изкуства, но създателят й Кирил Хинков използва масажа за лечение и научава ученици/ пациенти на самолечение:
www.kyokuten.net
Фейсбук: https://www.facebook.com/pages/Kyokuten-Martial-Arts-Sports-Club … 46273&sk=info

Малко информация за сейтай, който изпозлва Кирил:
http://kyokuten.net/index.php?IDMenu=840&IDLang=1

А причината да стигнем до него беше, че от ходене на пръсти това лято се оказаха скъсени ахилесовите сухожилия на детето.
Бях записала ден за операция, но съвпадаше с началото на учебната година, след което се прави операция на едното краче, един месец гипс, почивка, другото и минават няколко месеца.
Сега сме на път да се разминем с операцията, но сме доста постоянни, в упражненията и домашните, които ни дава Кирил.

не не се засегнах, просто от около месец съм се отдала в търсене на отговор на въпроса
защо при нас нещата не се случват от само себе си както при повечето деца ?
случайно в един руски форум попаднах на дете с подобни на нашите проблеми, та там разбрах за
остеопотията. гледах и едни клипове..........като знам бебетата с криви шии и акушерски парези колко рехабилитациипраавят........а с този метод точно за няколко минути се решава проблема. а за проблемите свързани със сетивността, дцп, аутизъм , хиперактивност, т.е. с функционирането на мозъка теорията е че има неправилно дишане, от където идва по-малко като количество кислород в мозъка, което пък води до неефективна функционалност на различни центрове. лошото е че с времето организма е настроен да компенсира по някакъв начин, но удобен за него самия , а не съгласно приетите норми за поведение и реакция. та именно това водело до не едновременното развитие на всички мозъчни структури и функционирането на центровете.
даже една майка коментираше , че след шест годишно ходене по логопеди детето казва от време на време само по някоя думичка. та след прегледа при остеопат се оказала , че детето има лека форма на акушерска пареза да едната ръчичка , която правело впечатление че използва рядко тази ръка, но понеже нямало болка и оплакване никой не мислил че има проблем. та след десетина процедури в рамките на три месеца хем сеоправила ръчичката, хем детето започнало да се отпуска да говори.
извинявам се че стана дълъг този пост, но се надявах някой да е ходил на тази терапия.
в бг се оказва че няма такива специалисти. или поне за сега не мога да намеря. има в румъния и гърция.

Откакто в пристъп на отчаяние дадох 300 лв. за вълшебната храна "Сириус Д да си лекувам сърцето и други проблеми, и ефекта естествено беше нулев,вече съм не можеш да ме накараш да повярвам на каквото и да е.

Гала, вярвай само в себе си!:)
В силата си!
И в децата си!
И в доброто начало...
храните и добавките остави за моментите, в които се нуждаеш от плацебо, за да ти върне вярата..

Честита Нова година и от мен, много успехи!!!

На мен темата ми харесва, защото някак ме кара да си размърдам мозъка. Помогна ми споделеното от Катина да се работи по проблема, защото и аз виждам разни работи, но тихо и кротко си ги бутам, доколкото мога. Мисля, че се получава относително добре. Например не разбирам защо да ходим на специалист да обяснява метафорите, като може да си четем книги и да ги обяснявам.  Днес четохме "Кръстьо частен детектив" /аз й я четох, защото тя чете някак избирателно, но всъщност доста интересно, още не съм го изследвала/  и имаше израза "мяташе ми убийствени погледи", е можете да си представите какво обяснение последва - какво се мята, има ли убити и т.н. И се сетих за поне 6-7 такива неща от последните 24 часа. Понякога се чудя дали неглижирам тези проблеми, аз всъщност обяснявам, има разбиране, но както пише и Катина доста работа е, в сравнение с типичната
До сега съм много доволна от материала по математика, български и Читанката, те са най-добрите ми помощници. Вчера ми показва в тетрадката тема за кратко разказче "Трябва ли да избираме приятелите си според дрехите" и  подходящо стихотворение. Директно мепопита какво значи това.  Е доста обяснения паднаха и не всичко разбра, но има още време, важно е че посявам семената.

Дони, мисля че трябва да ти стане приоритет и ще се получи - едни детайли от мен - аз и четях книга до гърнето или тоалетната, защото знам, че има едни леко болезнен момент и доста деца се отказват при него, така отвличах вниманието. Може да използваш нещо подобно за да го накараш да седне. За бърсане давам влажни кърпи, вече казва, че другите са й твърди

usmihnelka, много ми беше полезно споделеното от теб за тестовете. Тази година подарих на племеницата ми да се подготвя за матурите, ама какви работи имаше вътре.... Всъщност реших да пиша, защото още преди 4-5 години една майка ми беше казала, че ходи при остеопат и ще й пиша да видя дали този специалист е още тук.

Успехи на децата, родителите и роднините!   

Таня
 гърча започва в 4-ти клас. Когато почнат предмети "Човек И... "  какво беше там. Лично четох 5 пъти урока за европейксия съюз. Накрая се наложи да импровизирам защото нищо не разбрах.Кака ни е в норма но и тя нищо не разбра от моето обеснение

моля те сподели ти лично ли се занимаваш с детето по разбиране на уроците.
В чуденка сме дали да не почнем да търсим детска учителка с опит с деца със СОП да се занимава с него след училище вместо занималня.  Идеята не е наша. На две деца наши познати с ГРР майките направиха така и определно има успех. учителките им в училище споделят че винаги си личи когато някой допълнително им е пояснявал урока. Не знам защо си мисля че аз няма да съм подходяща. Не мога да се аргументиранм точно защо... интуиция ... Но не защото не бих могла като знания или като търпение а защото ми се струва че е хубаво майката да си е майка,  а учителя - учител с авторитет на такъв.



Катина написаното е страхотно. Не бих могла да го формулирам по-точно да не кажа че още не мога да го осъзная на 100%. а вече трябва .... Че няма такова нещо като край и почивка  Пътят ще е дълъг и труден и много вероятно да няма край. Фискваш едно идва друго. и то не е необходимо да свързано с познанието,  а с просточовешки неща.

_re_ge, напълно подкрепям мнението ти за майката и учителя.
Може би, защото приемаме трудностите твърде емоционално.По-добре е да работиш това, което ти доставя удоволствие, а учителят все пак има своите подходи и безпристрастност.

Здравейте и от мен! За първи път пиша в темата, но ви чета от няколко месеца. Поклон пред силата на майчината ви любов!
Имаме със съпруга ми притеснения относно големия ни син, случайно преди месеци четох материал за Аспергер синдром по повод ваксиниране на бебето ни, мъжът ми пък отнякъде му попаднала тема за аутизма. Срам ме е, че не съм сме се информирали за тези симптоми досега, а и двамата сме педагози, сериозни хора, но явно с капаци. Пиша това с огромна болка, защото пряко виждам и участвам в ситуацията в нашите училища - много е трудно за деца с дефицити.
Не сме търсили досега помощ, нито диагностициране, то и няма привидни дефицити. Просто понякога изглежда като супер невъзпитано и разглезено дете. Пиша и по повод темата, повдигната от Доника, само че "от другия й край" - храненето. Моят син отказва да се храни сам, никога не го е правил, освен с бисквити и бонбони. Шеста година подкарахме с хранене по 4 пъти на ден от друг човек - мама, баба, в краен случай тати. Отскоро опитва да си чупи от прясно изпечен домашен хляб, орехи, пуканки. Отделно че храните, които приема, се броят на пръсти - супа и манджа, лук пера, сурови чушки, отскоро и пилешки пържоли. То не бе злоядство, то не бяха гени, баща му бил злояд и т.н., но не е само това. Изясних си за себе си, че е в резултат на СИД, или поне частично, защото има и други от там - силно гадене от миризми и храни, които не харесва; страхове от определени звуци; допир до материи; постоянно лапане на нещо и др. От стара ваша тема намерих връзка към един "сензорен" сайт - много го забавлява и успокоява.
Стана дълъг пост, затова накратко - говори нормално; научи се да чете на 3,5 г. сам; знае много английски думи, изречения даже прави на англ.; доста е умен; мании има, все свързани с числа - то не бяха определени игри на компютъра, магнитни цифри, римски цифри, ключове, номера на улици, карти, сега тези 3D пъзели - но ако схемата не следва "номерацията", настава ад; трудно го убеждавам за каквато и да е промяна; изпада в истерии с крясъци и рев; има си едно "ритуално" бягане и мятане на ръце, когато се радва или пък нещо си мисли и не е зает с друго; ходил е много малко на градина за часове, тогава бъркаше в очите на децата, но не съм знаела, че е от аутистичните маркери. Това се опитваме сега - да тръгне поне до обяд, без хранене там, но той не иска и да опита. Преди са го хранили насила и много се е травмирал явно. Иначе физиологично се обслужва, само иска да стоя с него в тоалетната.
И на последно място - в провинцията сме. Решила съм към Св. Никола да поемаме, но ако някой е преборил подобен проблем с храненето, ще съм благодарна да сподели идеи.

Относно училището и занималните

-занималните - там се учи съвсем схематично, няма дообясняване и не стават.   Отделно децата се изморяват и приемливото е да си фантазира, т.е по добър вариант на никого не пречи и не нарушава дисциплината. Ходи на занималня само 1 път в седмицата от тази година и то когато не е вирусно време. А занималнята им е добра, не са много деца, но са от 2 класа, добър господин, има дисциплина. Миналата година я пращах на частна занималня, не всеки ден и не за цялото време и бях доволна. Но имам и много противоречиви опит с други летни занимални.
-С учителка може, добър вариант, при нас дядо й е като учителка, когато я гледа си пишат домашните, дообяснява нещо малко, но нито може да разтвори 2-3 допълнителни книги, в нас е пълно с книги и енциклопедии, ама той не знае в коя какво има, нито да намери клипчета, нито да обясни някои неща. Та на 50% е свършена работата. И си остава родителя да предизвиква интерес, да задава въпроси, да поднася информация.
Тази година започнаха "Човека и природата" и "Човека и обществото" - ние още през лятото бяхме взели учебниците и на 2-те издателство и всичко съм изчела, тя прочете каквото й е интересно. Аз го изчетох и с мисъл какво трябва да обяснявам като му дойде времето. Ходихме на екскурзии, показвах и географски понятия и исторически места. За сега нямаме проблеми, но наистина учебниците по тези предмети са написани супер неразбираемо и са като някакъв ориентир какво да измислиш допълнително. Но има интересни книги, карти, игри, сайтове от рода на ucha.se  може да се доограмоти детето.

Между другото чета книгата на Тони Бюзан за Мисловните карти и там има една страница, как подобен метод е спасил доста деца от епитети "изоставащи". Дали е вярно или реклама не знам, но гледах една презентация в сайта http://ucha.se/ по английски и беше по подобен метод . Урока беше за капаните при спрежението в трето лице "She eats cheese" . Много бързо го разбра, запомни и май го прилага успешно.

Ще ви споделя моите наблюдения, а вие си преценете. Мисълта ми е, че дори и с учителка си остава за родителите и семейството работата да се свържат ученето и живота. Има си родителската работа, но не е непосилна по 2-3 часа на ден в приятни разговори. Това зависи от нагласата, дали незнанието и неразбирането ще го приемаме като нещо лошо, или с радост, че сме хванали каквото не се разбира и ще го обясним.

Нещо се отплеснах, дано да ви е полезно в някой нюанс част "неразбиране".

Кали,

Правилно сте се насочили към Св. Никола и ако нямате записан час вече, си запишете, защото вече се чака поне около месец, доколкото знам.
Изглежда си доста добре осведоменя вече и няма нужда някой пт нас да ти казва каквото и да било...

Наясно си и имаш готовност .., добре е, прекрасно е това, че сте педагози в семейството...

Това с многото английски думи и обсебването на определени теми, числа и игри ми е много познато...
Разгледай другата тема "Аспергер от първо лице", а аз преди години бях пускала тема "Аспергер синдром", която е мъртва- по две причини:
- защото Аспергера се среща сравнително рядко, много по често е детския аутизъм атипичен аутизъм..;
- защото Аспергера, пред вид, че детето не закъснява с проговарянето, а поведението ми изглежда само малко по- хаотично, като по- палаво и хиперактивно дете, се диагностицира сравнително по- късно;
- и на трето място- заради добрия и правилен говор, родителите често са склонни да "не искат и пред себе си"- да обръщат внимание на маниите и стереотипите, не искат да признаят проблема, детето е "без диагноза"- просто защото физически не се случва това, в учебното заведение има проблеми, но родителите са сърдити на учители, деца, родители и целия свят, вместо да предприемат- първо : диагностика, втори: промяна на режим, включване на терапии; промяна на мисленето си, приемане на проблема- представяне на проблема пред висчки, които имат контакт с детето...

Та в темата "Аспергер синдром" не може да се пише, но може да се чете, ето това е извадено от темата и психоложката Анелия Дудина го публикува е електронното списание "Психология":
http://slance20.ovo.bg/Broi_37.pdf

И тук може да се види в "Работа и подход към деца и ученици от аутистичния спектър" в сайта ни на фондация "Стъпка за невидимите деца на България":
http://www.autism-bg.org/bg/news

http://www.autism-bg.org/bg/news/73-2013-11-06-22-34-10

Kezaja, благодаря ти за отговора, насоките. Чела съм я тази "мъртва" тема, но пак ще я прочета, също и материалите от вашия сайт. Също и тази за синдрома от първо лице, следя я.
От 2 до 4 годишна възраст на детето с него много се занимаваше баба му (докато аз бях на работа, сега съм в майчинство) и успяваше да го мотивира за много неща, ставаше спокоен и кротък, без тя да е имала представа за аутизъм и терапии. Тя се беше научила да го стимулира с любими за него неща - някак си е намерила посоката на АБА терапията, ако правилно съм прочела за същността й. Отделно нейният педагогически опит и търпение са огромни, макар накрая майка ми да споделяше, че "не издържа на напрежението" - сега аз съм насреща, вкупом с бебето, сменихме местоживеене и всичко и баткото често се чувства тревожен.

Дано да са ти полезни материалите и насоките, Кали!:)

Макар че всяко дете си е като него си:) и всяко дете носи гена на родителите си, който е различен от този, на родителите на другото дете..., фиксациите в определени теми и интересите в определени области, са досадни за всички, включително за най- близките и ABA помагат най- много, защото интелекта им е запазен или дори надхвърля нормата, за сметка на наивността, което специалистите наричат" изоставане в психическото развитие" и неразбирането на общоприетите социални отношения.
Много сериозни резултати постигнахме, и моята майка е педагожка и се занимава с него от раждането му, винаги е бил преобгрижен с внимание и занимания, тя първа беше забелязала, че няма интерес към комуникация с връстниците си, но аз тогава отказвах да приема, че може да става дума за какъвто и да е проблем и бях готова да изхвърля всеки, който се опита да ми спомене за проблем.

Материала, който учи с помощта на майка ми сега, в 6- ти клас, е изключително сериозен и не просто труден. Нормален възрастен без сериозна подготовка абсолютно не е възможно да помога, или ако не се готви сериозно всеки ден.
Майка ми му развива всеки урок по всичко, след това се онагледява, а ако става въпрос за история или география, се прави програма и се организира пътуване- планини, реки, второ българско царство- музей на восъчните фигури, където е пресъздадена нагледно историята.
После му се дава време да прочете всичко сам и да задава въпроси за неясни думи или словосъчетания...
После се седя и се описва под диктовка всичко видяно, после се ракзазва с клизма със свои думи.

Най- лесно им се получава математиката и българския, майка ми е математик и физик... и всеки път, когато се прибера по- рано от работа и те не са приключили, ми се издига в очите детето с какви задачи се справя, имам чувство, че на мен материала, който сега учи- дроби, общ знаменател.., ми бяха по- трудни.., само дето никой не ми е висял на главата денонощно..

Най- големия проблем ни остава и ще е най- трудно- импулсивността- контрола на речта си- кое пред кого и какво може да се каже и когато не намира нещо или се сети, че иска нещо- то трябва да стане на секундата, иначе избухва...

Вижда дебел човек и на висок глас пред него "На този човек защо му е надут корема?"
Тази черта на поведение все още е почти непреодолима, а той е вече 13 годишен, красив е, стилен и съвсем скоро ще си е голям младеж, и ако не е в парниковата среда на обкръжението от мене или майка ми, опасността да го набият или да му се случи нещо лошо е голяма, защото хората не възприемат това поведение.., а не са и длъжни, ама..това е един свръхогромен проблем, мисля че най- големия ни..

По- малкия голям проблем е избухването, обикновено се сеща за нещо вкъщи, когато му доскочае, но се случва понякога и на публично място да се сети за някой предмет, който си е държал, винаги трябва да има предмет в ръка и ако не го намери на секундата, вика на висок глас "Къде ми е еди какво, намери ми го ти или ще крещя още по- силно" и се втурваме под маси, залягаме, хората обикновено се втурват да помагат, защото мислят, че някой скъпоценен предмет сме загубили...те, с обикновените си социални мозъци, не могат да си представят, че понякога една сламка от пластмаса, може да има стойността на 10 златни брошки за тях....

И най- големия ми страх:
Понеже расте красив и интересен младеж, импулсивността му не знам какво може да му довлече, когато аз не съм до него...или когато вече ме няма...
Защото човеците така сме устроени, че да сме склонни да прощаваме, когато някой изглежда недобре, чалнат леко или повече, изглежда човек с отклонения и да не му обръщаме внимание, но ако някой изглежда пич и каже нещо, което да ни засегне, нищо че е истина, или ни гледа по особен начин, настойчиво..., не прощаваме..
Въобще.., социалните хора сме много комплексирани създания и не прощаваме на непредубедените...
и това е най- големия ми страх....