Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 23

   Записали сме се в края на октомври и още чакаме да ни дадат час .....

Здравейте!

Искам да попитам когато приемат детето в Св. Никола за поставяне на диагноза изискват ли присъствие и на двамата родители, тъй като от прочетеното разбрах, че част от поставянето на диагнозата е разговор с родителите, а и ако се подтвърдят съмненията за диагноза в спектъра се предполага, че ще бъдат дадени насоки към родителите и съответно за подходящи терапии, което би следвало да се изпълнява от всички, с които детето е в контакт.
Колко дни евентуално са необходими за поставяне на диагнозата.
Някой водил ли е детето си при проф. Матанова за установяване на диагноза. Чували ли сте тя да изнася лекции или да консултира в други градове и къде.

Не става така  Обаждаш се там още сега и питаш кога могат да ти запишат час. Звъниш между 1 и 2 следобеда - тогава са обедна почивка и се събират всичките на едно място. Искаш да говориш с лекуващата ви лекарка и я питаш за час. Настояваш за час. Тя ще ти каже да им звъннеш в последните два дни на месеца за да ви запише за следващия месец. Но още от сега и се обади за да те включи в списъка за следващия месец. И звъниш в последните дни и пак я търсиш нея за да те запише за следващия месец. Това се отнася за всички искащи час. Толкова наплив има, че ако не обясниш колко ти е спешно, ще има да си чаааааааакаш да те подредят като приоритет.

kali_k, познаваме се отдавна и затова те чувствам много близка!  
Миналата година звъннах през април и ме записаха за август, затова ако искаш да отидеш в "Св.Никола" смятай плюс още един месец.Моят съвет е още сега да се обадиш, защото без диагноза няма как да посещавате ДЦДУ, ако се наложи.
За ДГ: началото е трудно, но трябва да се мине и през този път.Хриси от първа група е по цял ден и не съм имала проблеми.Но, когато смених детегледачката минаха 6 месеца, докато свикне.  
За храненето: Хриси започна по-добре да се храни в ДГ.Знам, че познаваш нашата госпожа Кушлова и може да попиташ как се е справила.На мен ми сподели, че отначало понякога и против волята й са натиквали или намазвали устничките й, за да може да усети вкуса на храната.Така постепенно е разбирала, че нещо което не й харесва на външен вид е вкусно.
Аз в къщи съм по-мекушава и не правя нищо насила.Самата аз не ям определени храни, но това се случи след пубертета.Мъжът ми също е по-строг и ми заявява, че по-добре я храни от мен.  
Ако имаш други въпроси може да разчиташ на нас!
Целувки!
Катина, на мен ми казват да звъня около 7:30.Явно зависи при кой доктор искаме обследване.
Аз единствено си осигурих удобен ден в месеца, че в това счетоводство все има срокове.
Рори72, ние ходим двамата, защото пътуваме до София с колата.А моят мъж така и не иска да ме научи да карам.Имам книжка, но всичко съм забравила.

Рори72 ,

За поставяне на диагноза или по- скоро за изготвяне на епикриза, защото може детето да няма диагноза, а родителите да са свръхинформирани:) , както вече се случва все по- често по света и у нас:) и нормалните периоди на "мутизъм" между 2 и 3 годишната възраст, да представлява за тях заплаха от аутистичен синдром и търсят мнение и консултации със специалисти.
Има един период в детското развитие, през който минават не всички деца, но се счита за допустимо "отклонение", когато децата отричат всичко, минават за първи път през етапа на срама и отказват да контактуват с повече хора, освен с близките...

Така че, може да си е просто епикриза без диагноза.

Но каквото и да е, не може никой да ви задължи да присъстват всички родители, достатъчно е един, най- добре майката.
Кой има по- силна връзка с детето от майката ( и майката на майката)


Професор Матанова не установява диагноза!!
Тя преподава в СУ, но не е част от екип за диагностициране и е опасно, ако има родители, които се подвеждат.

Диагноза по световните и български критерии се поставя от екип: детски психиатър, психолог и логопед в медицинско заведение.
Всичко друго като:
- психиатър изрази съмнение за аутизъм;
- логопедката ни каза, че детето има аутизъм;
- психоложката ни даде диагноза аутизъм;
- невроложката каза, че май имаме аутизъм;
- Влади Цолова предполага, че може да имаме аутизъм:))

е несериозно, недопустимо, освен, че не е диагноза и в цивилизования свят се подвежда под съдебна отговорност;
Всеки от тях, учителя на паралелката, може да забележат маркери и да ви насочат към професионална диагностика, но никой освен екип, включващ ПОНЕ един детски психиатър, не може да поставя диагноза.

Матанова е популярна между родителите за подобряване на душевното родителско състояние и връщане на вътрешното равновесие.
Тя не е и терапевт, не е оперативна, само преподава.

Тя наблюдава детето за минути ( не работи с децата терапевтично), дава му някаква задача, то прави нещо- рисува, драска, тя наблюдава, изслушва разказа на родителя и след това казва на родителя някаква диагноза от рода на "Хиперлексия"- например, че се научило да чете по- рано, без да го учи никой или нещо друго.
Това носи спокойствие на родителя за определено време, че детето няма аутизъм, а просто се е научило да чете само , или да разпознава букви и знаци, преди да проговори.. и така...

Не очаквай нещо друго от проф. Матанова.
Още повече, след като Виваком събираха дарения да направи Центъра за диагностика на дислексия и аутизъм, който мисля отдавна е закрит ( до колкото някога е бил открит) и беше даден за контакт с него импулсен телефон, на който родител след като се обади да запише детето си за диагностика при проф. Матанова, го държат един час на телефона- със всевъзможни въпроси по няколко пъти:), дават му час накрая и когато родителя отиде в уречения час с детето, го посреща жена с парцал, която е диагностик и хигиенист, казва че проф. Матанова е на конференция, но родителя да остави 30 лв. и тя ще поеме диагностиката. Следва разговор. После центъра се закри от само себе си.

Забравих да кажа, че начина, по който минаваше разговора с родителя с "веселите диагнози", се случваше преди откриването и закриването на центъра на Матанова.

n_alex76, от д-р Симеонова знам лично да я търся между 1 и 2. Само тогава е в кабинета си независимо коя смяна е била  Аз и се обадих през ноември и тя ми каза, чв края на февруари ще ми звънне за час през март или ще ми пише на мейла.  Аз лично съм много доволна от нея, защото никога не е претупвала нещата и само като си казах името и тя - а, майката на Гого
Думите на Kezaja ме вкараха в размисъл. Виждала съм и Марти, и Мишо и сладура на Селма, и Хриси и още доста от децата ни тук. Всики те са невероятно красиви...На мен за Гого все ми казват, че бил като изписан...Много кофти ми става като чуя - еййй гледай колко красиво дете, пък така да се случи

Абе на визия всички сме го докарали - особено женската част n_alex76  

Kezaja, някога обръщала ли си внимание на тази застинала усмивка на лицето на Марти. Или по скоро имаш ли някаква информация отнякъде защо е така. Май само за  Марти и моя Мишо се сещам да я имат. Преди години даже с Таня се мъчехме да го накараме да застане сериозен за миг и не успяхме. Таня нещо се сети за някаква евентуална причина и добавка, не помня какво беше. Сега пак се връщам на тази тема особено като гледам снимките на Марти, защото моя син не се сеща никой да го снима - та се радвам на чуждите деца. Дори в епикризата му пише "застинала усмивка на лицето". не се сетих да попитам за мнението им по въпроса.

Дони, моля те прати ми мейла на клиниката, че имам уговорка да им пиша, пък затрих листчето с адреса  

Ами той иска да го снимам по няколко пъти и той мене по няколко пъти.
Като много неща, когато нещо се случи и направи той, или на него- иска и още...., склонност към фиксации и много говорим, че е "вредно да се вманиачва в едно нещо", както самия той го интерпретира...и така..

Тя изглежда застинала усмивката, защото позира, много е добър в това и го знае, и повлиява на добрата му самооценка..
Аз позирам по същия начин, но съм една идея по- социална от него:)
Прилича на мен, макар че наскоро, се върнах от работа с прическа, една плитка ми беше направила колежка, което очертаваше главата ми ( формата на черепа:) и тръгнагме някъде, той седеше на задната седалка в колата и каза "Ама, майка ми, ти приличаш на мене"
Супер се изкефих, защото за първи път се обърна така към мен, а не с "мамо", което си е поведение на истински тийнеджър:)
Само дето му казах "Ти приличаш на мен, не аз на теб, защото аз тебе съм носила в коремчето си 9 месеца и съм те родила, не ти мен. Пък твоя син ще прилича на теб, но ще го носи в корема си съпругата ти"
И той всичко разбра:) - каза "Ти нали няма да си там с баба?" )

Така че, всичко е ГЕН
Не свързвай всичко с проблема, даже вече е време, да не свързваме нищо с проблема...!

Даже, на 3- дневното обучение в Токуда по Сензорна интеграция, дойдоха медии да отразят обучението и както винаги, искаха да покажат дете...
И кое дете, знаеш колко са децата, дето се показват, а и Марти беше с мен, естествено и го снимаха, пуснаха там едно изречение..
След това и лекари, и близки, ми направиха сериозна бележка, че не трябва да говоря за него като за дете с проблеми, и да го показвам като такова, защото така му слагам етикет, а той е израснал и израства един интерен младеж...и това е вредно, и не трябва да се повтаря..

Като се замислих, осъзнах, че е така...
Та това беше причината да ти кажа- да не търсиш във всяко нещо- проблем.
Ами ако снимаме всички деца от класа на Марти и на Мишо, на всеки усмивката ще му е като неговия ген- застинала, лъчезарна, ехидна..., и така...

Таня Мг, Кезая, Катина прочетох ви. И препрочетох.
Мисля и защото на пръв прочит ми излязоха много въпроси продължавам да дообмислям.
Много бих искала да имаме баба педагог , но ние не само нямаме такава ами и наличните баби и дядовци или отричат проблемите на детето или откак осъзнаха че нещо не както трябва спазват дистанция.

Разбирам че човека който ще обеснява наново неразбраното от уроците трябва да му имам максимално доверие за да не проверявам какво са правили в домашни условия. а тък като няма как да е баба ( тук вече зависи от бабата разбира се - Кезая искрено ви завидях ! )  ще трябва вероятно  да има проверка на проверката. Попадаме в поднива като в "Генезис". За съжаление си мисля че няма да стане както Таня казва 2-3 пъти в седмицата,  а вероятно всеки ден.  (Боже, дано греша !)
Обмислям  и пак ще ви питам.



Кали
относно храненето и СИД.
Наблюдава се и при деца в норма и при деца със СОП.
моите двете са такива и каката и синът ми. дори смея да твърдя чепри дъщеря ми нещата бяха по-лоши а тя е дете в норма. Малкия дотолкова е чувтсвителен към храна че е  способен да повърне дори докато гледа нещо което не е кусал но не му харесва на изглед.

Прояждането на много храни винаги става... кога, кога .... е все някога Обикновено това е някъде след 7-9 година и става лавинообразно и често остават само няколко храни които са в списъка на нелюбими.

Дъщеря ми която беше ужасна от бебе,  отказа да суче още на третата седмица и трябваше д аизпозлвам шише със срязан биберон за д аможе за няколко минути да излея това което и се полагаше като норма. До третата си година ядеше само пасирана попара и кисел, от шише със срязан връх. От плодовете само ябълка и банан, зеленучци- краставица. Като стана на 4 откри филийките с кашкавал и кренвиршите с кашкавал. Иначе солети гризини пуканки и прочие хлебни не споменавам- те се ядат от всички, тук говоря за качествено хранене. Супа но само бульончето прояде вече в първи клас. От втори клас изведнъж се появи желание да опитва- до тогава нямаше такова. Започна да яде варени картофи, ориз, прясно зеле ако не е нарязано и моркови. Както и голи праскови и круши ако не са презрели. След 4-ти клас започна лавионообразно прояждане на храни , като висшия пилотаж  беше на 13 когато прояде домати. Сега и аз да седна в тендежрата ще ме омете.

синът ми който е дете със СОП, върви по нейните стъпки, но той пък има желанието да опитва и после да изплюва ако не му харесва. До миналта година бяхме на тотална сухоежбина. За една година обаче без никакъв натиск реши да опита и прояде нещичко от готвените  неща  пилешка супа прецеден бульон и  всякакъв вид готвено пилешко месо.Не с е притеснявам защото  мисля че къде в пубертета ще почне да маха всичко което е в хладилкника.

Ето няколко прости правила.

1. Не насилвайте да яде нещо което не иска- освен да го накрате да повръща друго няма да стане.
2. В Детската градина предупредете също до не го насилват - много от нас възрастните не ядят това и онова защото са били насилвани в градината.
3. Направете така че храната да му е интересна. Пазарете продукти заедно, подреждайте ги в хладинка, нека той участва в слагането на масата, в подреждане на храната по чиниите, както и  готвенето или да е около вас като готвите - искаш да близнеш сметанка, ама тя е като киселото мляко , само едно близче- не ти харесва- няма нищо и другият път пак. Хайде да близнеш от сосчето на бобчето, затвори очи, само близче, ето видя ли че не лошо.
4. Нека е с вас на масата дори и да не яде от нещата. Понякога сработва. Макар че в детската градина нито едно от децата ми не прояде нещо ново само защото децата наоколо го харесват . но пък сега на нова година прояде домашна баница - уж заради късмета но така му хареса че искаше да яде само нея.


5. Общо взето и най-важно ! въоръжете се с търпение и спокойствие че това не се случва само на вашето на дете. Има и деца който на една година махат патладжан но не всички деца са такива. Нашите явно са по-различни.

Дони 

Това изказване е за номинация за "Златна малинка" за тактичност!

_re_ge още един глас давам в подкрепа на това, което написа Таня. Ние правим едно към едно с това, което тя пише. Аз лично не бих поверила трайно детето си на нито една от двете налични баби, по ред причини. И двете имат своя принос към внуците си, но нито една от тях няма този инстинкт  и тази креативност да му помогне да напредва. Да, той ще научи урока, защото има силна механична памет, но нито едната от тях не би усетила или се поинтересувала колко го е разбрал. Нито едната няма тези нерви да търси допълнителна информация в Гугъл, да дава примери да анализират дали е разбрал текста и доколко го е разбрал. Външен човек пък съвсем не би могъл да се справи. Всяко дете е различно и дори и да има някой опит с дете със СОП това не значи, че ще може да бута качествено моето дете с темповете, които позволява състоянието му. Да, външен човек би му обяснил урока, но само аз ще усетя доколко да натискам.


 Каката много ми помага да ви кажа. Много. Най вече с укорите си, че го лигавя. Че правя нещо вместо него, че му помагам. Каката ме накара да спра да му помагам да подготви чантата или да му помагам с домашните или да му сипвам ядене и да му го топля. Каката е тази, която ме накара да спра да му избирам дрехи за обличане, да спра да му ги подреждам в гардероба. насилствено ме спря - не си мислете. крещеше по мене, че го лигавя, че го третирам като идиот. Реге, слушай дъщеря си, може би и тя ти говори същото, и не само от ревност го правят. Един ден прибирам Мишо от училище и разбрах за съсед в беда. Оставих Мишо при сестра му и и казах да му стопли ядене, а аз отивам да чакам линейка и да помогна на съседа. След около два часа като се прибрах се оказа, че нейната помощ е била - бе я си сипвай ядене и ми излез от стаята. Е, успял е сипал е стоплил си го е и си е намерил сам хляба. Каката ми обясни, че го е направила за да ми покаже колко го лигавя, а според мен от мързел. Ама все пак ми отвори очите. Още му слагам аз ядене де   Не се хваля - обръщам внимание на прекомерната ни лабавост. Бабите лигавят повече между другото  


Относно усмивката, Влади, сетих се за вероятната причина, от това което ми написа ти. Мисля, че касае и моето и твоето дете. Ще проуча още по въпроса.

Ре Ге,

Не ни завиждай много, медала винаги има две страни:)

За бабата ни педагожка, децата вкъщи са две и определено по- лошото не е Марти:)
Това, ако осъзнаеш колко е сериозно, ще разбереш, че колкото помага и е незаменима, точно толкова и вреди нанася.
Детето ми казва понякога точно както тя се държи "Владиславо, какво си направила пак?"

Преди няколко дни беше чела за някой, че има рак и реши, че и тя има, но два вида рак едновременно, обаче ще ходи с детето по изследвания сама, за да си гледам аз работата.
Взех отпуск, ходихме всички.

После не спала цяла нощ и мислила какво ще правим без нея, като аз не мога нищо и детето без нея за един месец ще умре.
След това като отидох за резултатите и лекарката каза, че този ден е взела резултати и на деца, като единствено на майка ми са като на ученичка, и на децата в колонката с отклонения се явяват някакви.

Обадих й се да й кажа, а тя ме погна "Пита ли лекарката какво да даваме на детето, че сутринта кихна два пъти, като ти казах?"
Казвам "Не"
- Каква майка си ти, не ставаш за нищо.- отвръща ми тя.

Така че Ре Ге, ако допълня и разсъжденията си, и чувствата си, ще допълни картинката, че в природата винаги, абсолютно- всяко нещо е точно за сметка на друго.

Ако не бях глава на семейството и можех да избирам, бих поверила детето също само на себе си...

Но пък креативността и педагогическите способности и умения на майка ми са неоспорими и абсолютно сигурно, с убеденост казвам, че това което тя прави с детето, начина , по който му предава и обяснява материала, нагледността, пътуванията, никой друг не би могъл..и да постине това с детето, което тя постига.
Рови и намира и в Гугъл всичко, което й трябва за случая, идват й нови идеи, по всеки предмет поръчва и по интернет, и по книжарници и допълнителна литература- с тестове, задачи..после ги пише често наново, препработва, за да е по- унагледено, намира картинки, снимки, добавя, дава ми само да сглобя материала, да разпечатам, по няколко пъти тестове и задачи, за да работят върху тях..

Признавам, че е незаменима и никой друг не би могъл да постигне резултатите с детето ми, както тя.
Мислила съм си, че ако ни бяха разменени ролите- тя да ходи на работа, а аз с детето- ще е по- социално адаптивен, но академичната му грамотност ще е по- зле.
В природата винаги-едно за сметка на друго..
Компенсирам затова пък, със всяка свободна минута извън работа и извън времето, когато съм по работа, като все по- често го вземам с мен.
На Коледното парти в Банката аз бях Снежанка, той като чу, сам изяви желание да е джудже, обмисля и се вълнува 5 дни как ще се облече, казал на баба си "Какво пък толкова, аз ще съм си с моите дрехи, само ще сложа шапка на джудже." Колегите баха много впечатлени от поведнеието му- наряза късметите, мина да раздаде на всички, позираше чинно и се снимаше с всички колеги, когато си изтеглят подаръка и ние с дядо Коледа го връчваме.
И това беше най- големия ми подарък за Нова година- казаха "Влади, сега разбираме за какво е борбата ти. Той е спокоен и пълноценен човек."
защото са го виждали преди време превъзбуден и хиперактивен.., трудно контролируем...

Написаното за този детски център - Център за диагностика на дислексия и аутизъм, който наистина вече не е към VIVACOM, е абсолютно вярно.  Мога да го кажа след като имах "щастието" да се сблъскам с корупцията в тази сфера. А именно дават се едни пари за който дори няма и хвърчаща бележка, и когато стане въпрос за това детето просто става неудобно и изхвърляно.   Професор Матанова почти не работи с децата, тя е основно преподавател. Може и да е много е добра, затова и  цената на записан час при нея е различна от тази когато часа е с някой от работещите при нея.... Ако някой иска мога да да му разкажа с подробности .... Дано съвеста на тези хора да е чиста, имайки предвид че нараняват освен родителите и децата най-вече.

Мамо Пипи,

Разкажи подробности.
Важно е, защото ние, родителите сме в основата на създаване на професионално работещо терапевтично общество в България.
И общо взето, навсякъде по света е било така...

Затова е важно, разказвай, моля те, с какво сте се сблъскали..
А аз ще пусна информация днес или близлите дни- за започвнане на обучение за сертификация по Сензорна интеграция на български специалисти, в резултат на обучението , което проведе Кристияне Кул в Токуда.
За СИД се говори от година в България, а все още няма такова професионално общество и донякъде наш дълг е да съдействаме за създаването му, както и да сме коректив, за да стане и остане професионално не само като квалификация, но и като етика.

Да да и аз настоявам.
Нека узнаем всички мнението на един редови родител.
Аз така преди години оплюх Карин дом тук. Някой от работещите в него ме прочел и тръгнал да издирва според подписа ми кой съм и какво. Намериха ме по косвени признаци. През една от специалсните педагожки  с които работим. никой не ми писа на лични тук, да се опита да се свърже и прочие.  Защо ли? Според мен защото това което писах си беше истина която беше валидна не само за нас и нашето дете. Тогава  предложихме със съпругът ми да отдием на една среща с мениджърката им и да разкажем какво се случи и от какво сме недоволни. Остана си глас в пустиня. По-зле за тях.




Влади и Катина 
Прочетох ви и продължавам да мисля. Посланието  "мама знае и може най-добре" го разбрах веднага.