- Публикувана: 6 юли 2013, 22:23 ч.
- Последно мнение: 13 юли 2013, 17:00 ч.
Енгин Акюрек - преди и след „Каква е вината на Фатмагюл?” - Тема 215
haqsko, а мойта любов към подводните спортове е двойна:
Скрит текст:
Писала съм назад в темите - големият ми син е и водолаз. Освен спорт, хоби, това е и още много други неща. Трябва да усвоиш доста неща. Водолазите си говорят със знаци. Става дума за особено плуване с крака. При плуване на няколко сантиметра от дъното владеенето на този стил е изключително задължително, защото при вдигане на мътилката лесно може да настъпи дезориентация и водолазът да се изгуби. Трябва да владеят техниката на хоризонталното въртене на място и на плуване назад без използване на ръцете. И всичко това Енгин трябва да го е усвоил и още и още. Сложна работа е подводното плуване.
То както се разхубавява с всеки изминал ден,че и ролята ще е много романтик,направо не знам пак какво сърцетуптене ще ни докара 
Маричке,иди много е интересно ,образовай се ,аз за друго ходих ама ,съдба
Маричке,иди много е интересно ,образовай се ,аз за друго ходих ама ,съдба
Скрит текст:
Охоо ,Марианка ,ти си направо с едни гърди пред нас . Ходих да си купя телефон , ама бял да е апарата Абе луда работа ,изтървана .
Абе луда работа ,изтървана .И да искаме, не можем да забравим Булут...
Един малко закъснял коментар на Мери Кенеди
от Engin Akyurek Universal Fans Club
Скрит текст:
Mary Kennedy
Some people can’t help going to extreme limits, sometimes, to keep afloat in the endless conflict between heart and mind. This is known in Psychology as 'reaction formation', which means developing a counter-identity to regain control in face of vulnerability. This is what makes Bulut appear to us as paradoxical: self-centered and violent whereas deep down he is far from being like that. Throughout his struggle, Bulut rarely acts counter to his natural impulses; although it puts enormous pressures on him, he still acts himself most often… yet, this self is not one self; it is two selves actually torn between the inner purity of heart and the worldly-oriented mind. This tearing conflict is what puts him in constant suffering. His soul desperately seeks liberation, seeking heavenly creation; yet the mind-oriented ego drags the soul down along the path of pain. The good news is: this very path of pain is itself the only liberating gateway and the source of his eventual gain.
I always wondered: why was Bulut incorrigibly attached to Narin, against all odds? At first glance his love seems like obsession; but at second thoughts it manifests itself as one of the deepest passions there could ever be. So how come this deep passion could inflict pain! My view is: Bulut’s passion itself has nothing to do with the story of pain; rather his conflicting mind is what always does. Bulut’s struggle in love was part of his overall struggle for liberation from his shortcomings that were chaining him. Narin’s innocence and purity were the most attractive features to him; on one hand, because they reflected his own deeper, unrecognizable, innocence and purity, and on the other, because he thought she could help him grow, with her giving and loving. He wasn’t expecting much in return; only expected her to be on the other side, just letting him be the lover he is, that is.
Narin, involuntarily, added to the clash that was already going on between who he is and who he was expected to be. His attempts to live on his own terms were always met by the world with contempt. The true struggle he lived trying to understand himself was maximized by the fact that no one could understand or love him unconditionally; naturally enough because his true potential was unrecognizable even by himself. His love then, however pure, was immature. He needed to be made aware and to grow. He needed the experience of going through struggle to realize that his love is valid just the way it is, free of the mind’s expectations, whether seen or not, exchanged or not. The most evident signs that came to Bulut to trigger his growth were the birth of his daughter, Nar as well as his (and Narin’s) son Ates. Nar and Ates were the most important, and compensatory, seeds in the reclaimable soil inside Bulut’s heart. His abundant love to his children was the real trigger towards his eventual awakening and growth.
Some people can’t help going to extreme limits, sometimes, to keep afloat in the endless conflict between heart and mind. This is known in Psychology as 'reaction formation', which means developing a counter-identity to regain control in face of vulnerability. This is what makes Bulut appear to us as paradoxical: self-centered and violent whereas deep down he is far from being like that. Throughout his struggle, Bulut rarely acts counter to his natural impulses; although it puts enormous pressures on him, he still acts himself most often… yet, this self is not one self; it is two selves actually torn between the inner purity of heart and the worldly-oriented mind. This tearing conflict is what puts him in constant suffering. His soul desperately seeks liberation, seeking heavenly creation; yet the mind-oriented ego drags the soul down along the path of pain. The good news is: this very path of pain is itself the only liberating gateway and the source of his eventual gain.
I always wondered: why was Bulut incorrigibly attached to Narin, against all odds? At first glance his love seems like obsession; but at second thoughts it manifests itself as one of the deepest passions there could ever be. So how come this deep passion could inflict pain! My view is: Bulut’s passion itself has nothing to do with the story of pain; rather his conflicting mind is what always does. Bulut’s struggle in love was part of his overall struggle for liberation from his shortcomings that were chaining him. Narin’s innocence and purity were the most attractive features to him; on one hand, because they reflected his own deeper, unrecognizable, innocence and purity, and on the other, because he thought she could help him grow, with her giving and loving. He wasn’t expecting much in return; only expected her to be on the other side, just letting him be the lover he is, that is.
Narin, involuntarily, added to the clash that was already going on between who he is and who he was expected to be. His attempts to live on his own terms were always met by the world with contempt. The true struggle he lived trying to understand himself was maximized by the fact that no one could understand or love him unconditionally; naturally enough because his true potential was unrecognizable even by himself. His love then, however pure, was immature. He needed to be made aware and to grow. He needed the experience of going through struggle to realize that his love is valid just the way it is, free of the mind’s expectations, whether seen or not, exchanged or not. The most evident signs that came to Bulut to trigger his growth were the birth of his daughter, Nar as well as his (and Narin’s) son Ates. Nar and Ates were the most important, and compensatory, seeds in the reclaimable soil inside Bulut’s heart. His abundant love to his children was the real trigger towards his eventual awakening and growth.
Понякога хората стигат до крайности, за да се задържат на повърхността във вечния конфликт между сърцето и ума. В психологията този процес е известен като „формиране на реакция”, което означава развиване на контра-самоличност, за да си възвърнеш контрола, когато си уязвим. И точно затова Булут ни се струва парадоксален: егоистичен и необуздан, докато в същото време дълбоко в себе си съвсем не е такъв. По време на цялата си борба Булут рядко реагира в разрез с естествените си подбуди. Макар че това го поставя под огромен натиск, той най-често остава верен на собственото си „Аз”…И въпреки това собственото му аз не е само едно, а две, раздирани между вътрешната чистота на сърцето и ориентирания към света ум. И точно този конфликт му причинява непрекъснато страдание. Душата му отчаяно търси освобождение, а егото му я дърпа назад, по пътя на болката. Но това е хубаво, защото този път на болката е единственият освобождаващ изход и източник на евентуална печалба.
Винаги съм се питала: защо Булут е така безвъзвратно привлечен от Нарин? На пръв поглед любовта му изглежда като обцесия, но всъщност представлява възможно най-дълбоката страст. Как тогава тази дълбока страст може да причинява такава болка? Според мен страстта на Булут няма нищо общо с обикновената болка, а е свързана с раздирания му от конфликти ум. Борбата на Булут за любов е част от общата му борба за освобождаване от недостатъците, които го оковават като с верига. За него най-привлекателното нещо са невинността и чистотата на Нарин. От една страна, защото отразяват собствените му дълбока, непризната невинност и чистота, а от друга, защото си мислеше, че тя може да му помогне да порасне, ако му се отдаде и го обикне. Той не очакваше в замяна кой знае какво: просто да му разреши да бъде нейният любим.
Нарин несъзнателно утежни конфликта между това кой е той и кой се очаква да бъде. Опитите му да живее по свой начин винаги са посрещани от околния свят с неодобрение. Истинската му борба да разбере себе си се утежняваше от факта, че никой не искаше да го разбере и да го обича безусловно – естествено, защото дори самият той не осъзнаваше истинския си потенциал. Любовта му, колкото и да е чиста, беше незряла. Той трябваше да си даде сметка и да порасне. Трябваше да се бори, за да осъзнае, че любовта му е достойна такава, каквато е - освободена от очакванията на разума. Най-същественото, което помогна за израстването му, бяха раждането на дъщеря му Нар и на неговия син Атеш. Нар и Атеш бяха най- важните отплащащи се семена в почвата на сърцето му. Безпределната му любов към децата е истинският катализатор за евентуалното му осъзнаване и израстване.
Любов, благодаря ти. Няма закъснели коментари за героите на Енгин. Най-ценното за мен в коментара ма Мери Кенеди е определянето на любовта на Булут не като "обцесия, но всъщност представлява възможно най-дълбоката страст". Винаги съм се дразнела от приемането на неговата любов като състояние на обсебеност и обцесия.
Скрит текст:
1. Натрапчива тревожност, свързана с идея-фикс, нежелано чувство или емоция, често придружено със симптоми на тревога и безпокойство.
2. Натрапчива, често безпричинна идея или емоция, обсебване.
2. Натрапчива, често безпричинна идея или емоция, обсебване.
Защото обсесивното поведение предполага липсата на обективно основание за състоянието. А в случая с Мустафа Булут обективна причина да изпитва такава дълбока страст е неговата душевна настройка, способността му да обича всеотдайно и напълно - разтворен изцяло в чувството. Не всекиму е дадена тази възможност. Не всеки е в състояние да изпита толкова дълбоки чувства. Това го оставя неразбран в очите и на най-близките. Никой не може да осъзнае дълбочината на неговите чувства и тръгват с най-лесното обяснение - обсебване. Всъщност, любовта на Мустафа Булут е съзнателен избор - стремеж към добротата и чистотата на душата, въплъщение на които намира в Нарин. Това, че Мелиса не успя да ни убеди в образа на Нарин такъв, какъвто трябваше да го видим - нежна, чиста, състрадателна и добра душа, вреди на филма. И Мустафа Булут започва да ни изглежда необосновано вдаден в чувствата си към нея. Но Енгин показа какви са в действителнот тези чувства - възможно най-първични и дълбоки, основа на личността Мустафа Булут. Играта му е перфектна. Жалко, че "Нарин" не беше на виво, което да подкрепи образа на Облака...
Да, Маричке, мен пък ме радва това, че хората валидизират любовта на Мустафа, вместо да я отричат или омаловажават. Колкото и да не искаме да си признаем, такава любов е за завиждане. Не, аз не завиждам на Нарин, а на самия Булут – човек, способен така да обича и да се раздава, е богат и щедър човек. Необятен в своите емоции и физически измерения. Такива хора има и в реалния живот – но в повечето случаи за да оцелеят в океана от ординерност и неписани закони са принудени да потискат същността си. Радвам се, че Енгин е разбрал и приел в сърцето си Булут, след като го изигра така, че да го обикнем безрезервно. Булут не е пораженец, а боец, човек, който знае, че за да получиш нещо, трябва да се бориш. А това само по себе си е подвиг. Защото да живееш без любов е смърт. Неговата любов намери пътя към сърцата ни и затова понякога мразех Нарин… Тази любов си остана застинала във времето, независимо от всички превратности. Единствената в целия филм, която я оцени и я възхвали, беше Инджи Батур. Затова си мисля, че самата авторка е обичала Булут повече от останалите си герои и доста се е чудила как да завърши филма. Явно това е причината последните кадри да са някак припряни, плакатни, скалъпени набързо в услуга на основното й послание.
Булут е легенда и всички останали са обречени да живеят в неговата сянка. Както се живее в сянката на вулкана, на водопада, на необятния Космос – те са красиви и плашещи едновременно…Но не можеш да се откъснеш от тях…
Препоръчани теми