Юлката не мъти вече като квачка, а е горда тя кърмачка! - тема 33

Нали ви бях писала за нашата семейна традиция с 4-ките? Е, та цял ден (4ти) си седя и нямам кьорава контракция и си викам, язък - предадохме семейната традиция, аз съм родова срам,тсъ-тсъ!  И се прибира ММ от работа, и 5 мин след това ми изтекоха водите - много спретнато и прилично. Аз се притесних, разтреперах се, пък ММ - спокоен като скала. Взехме такси и шофЕра се оказа познат на ММ - оказва се, че и друг път ни е карал и то все за важни събития Стигнахме в болницата в седем часа и ме приеха в предродилното. Само че, в същото време дошла още една родилка с близнаци, та и с разкритие 6 см и я приеха преди мен. Разбира се, за късмет или не при нея нещата се забавиха и мен ме взеха в операционната чак в първите минути на 5ти. Даже ме хвана малко яд, ама си викам - за добро ще да е. Операцията беше откровено гадна, аз треперех като лист от емоции и от упойката, много ме беше страх и се вълнувах и ...цял калейдоскоп от емоции. Като изплака първата мъхла почти се разплаках - беше едно "мяу, мяу" - като малко котенце! Втората (по - малката) беше по-гласовита. После ми ги показаха и за първи път усетих, че ги обичам, видяха ми се страшно красиви и милички! Следоперативният период е най-гадното нещо, което съм изпитвала, задминавано само от раздвижването, за мен приравнено единствено на някакви особено извратени отношения на садо-мазохизъм между родилка и акушерки. Но аз трудно се раздвижих, защото огромният ми корем е провиснал надолу и тегли операцията. Иначе съм страшно доволна от екипът, който ме израждаше, както и след това от родилното отделение. След като ме преведоха там, стаята беше като хотелска и се оказа, че "съквартирантката" е колежка на ММ, че на всичкото отгоре сме лежали и в едно и също легло в реанимацията (номер 4-тири). С нея си изкарах страхотно, дори взехме бебетата при нас, за да ги кърмим постоянно. Тъпата АМ, с която ги хранеха направо ги упояваше бебчовците и не можеше човек да ги събуди. Та на втория ден се закърмихме супер успешно. Имам твърде много кърма и малко се притеснявам, но за сега владея положението. Имам и малки хормонални изцепки, но за тях - друг път. Най-кофти ми беше в болницата, когато през нощта се разревяха едновременно двете бебета, аз бях гушнала вече едното, болеше ме операцията и не можех да гушна и накърмя едновременно и другото. Почувствах се адски безпомощна и "лоша майка". После си поревах. Като цяло за целият престой в болницата съм спала 6 часа. Извинявайте за разхвърляния разказ, но нямам много време да пиша. 

През последните седмици има хора, които се чувстват някак задължени да ме информират за гадости при раждане.....И аз не мога да не мисля.... За упойката, за болката, за всичко....На всичкото отгоре и сама съм си виновна, защото чета разкази и така.... Миналият път грам, ама грам не ме е било страх, а сега....

В 7.00 на 04.07. постъпих в болницата. приеха ме , направиха ми клизма. мацката беше много внимателна, като разбра че съм и колежка, падна як мохабет. Клизмата не съм я и усетила В 7.30 ме качиха в родилна зала. Там направиха запис на тонове и ми сложиха абокат. В 8.15 влязох в операционната, облечена с моята си нощничка (в Шейново навремето бях гола, само с един чаршаф). накараха ме да легна на  една страна, анестезиоложката подробно ми обясни какво прави. Нищо не съм усетила от упойката, сложи ми я перфектно. Затоплиха ми се краката, после не ги чуствах вече. Сложиха ми и катетъра - не усетих нищо (тъпаците в Шейново го слагат преди упойка и много боли) Започнаха да режат, през цялото време анестезиоложката ми държеше ръката и ме галеше по косата като ме наричаше "пиленце, златце, миличка моя, душичке" и прочие. Бог да я поживи, отнесе се с мен сякаш съм и дъщеря. По едно време ми стана лошо и потънах, но тя ме галеше и ме успокояваше, като през цялото време държеше маска с кислород на лицето ми. Чух лекарката да казва "Ето, виждам ръчичка, дърпай !" пак не усетих нищо, освен леко дръпване (В Шейново ми се стори че ми изтръгнаха червата). В 8.30 се роди Боян ! Показаха ми го веднага, сложиха го до бузата ми и както ревеше, той веднага се успокои и се кротна. Акушерката каза, че ме е познал Измериха го и целия екип възкликна "Леле, какъв е голям - 3700 !!!" После взеха да ме шият а него го отнесоха. Докато ме шиеха, си правех мохабет с лекарката. Питаха ме за адреса ми и докато го диктувах, само видях едни гримирани очи над паравана да ме питат" Къде живееш?????" Е, оказа се че с доки сме комшийки и тя живее един блок над мен   Направихме як мохабет докато ме шиеше, даже се разбрахме да пием бира на НСА.   След като свършиха ме изкараха отвън при ММ и сестра ми, казаха им да ме видят и да си поговорим. Те вече бяха видяли Бобко и казаха че е много голям. Бяха се обадили на родата, всички бяха безкрайно изненадани че съм родила. Успяхме добре да го скрием . В реанимация бяхме 4 момичета, правихме со мохабет. На всеки три чАса ни обезболяваха, само да гъкнехме че нещо ни боли и търчеха с обезболяващо. Не съм усетила и грам болка ! (в Шейново ме оставиха да крещя цяла нощ без грам обезболяване). На сутринта ме качиха във ВИП стая. А раздвижването беше супер леко, веднага станах и си ходех сама. Оказа се обаче, че Бобо е с вътреутробна инфекция, поради прекараната от мен гнойна ангина , както и с тежка жълтеница. Сложиха го на антибиотик, можех да го виждам само веднъж на ден в инфекциозното. Докараха го чак на третия ден В стаята бяхме заедно с verabel. МНого готина мацка, страшно се радвам че се запознахме и бяхме заедно ! Нея и Ясенчо ги изписаха по-рано и на мен ми беше много мъчно....Верче, липсвахте ми !   На втория ден ми дойде кърмата, но и аз усилено се цедях с помпата. Като докараха Бобо, веднага го закърмих. Яде на всеки 2.5 чАса. Вчера правихме пробно кърмене, мислех че нямма кърма. Оказа се обаче че имам, достатъчно е и той си наддава супер. Ииии...забележете: справяме се перфектно с кърменето и нямам никакви въпроси към ЛЛЛ, смятам и занапред да нямам   Днес вече ни изписаха, у дома сме и се гледаме. Бобко много обича да се гушка и само да усети че ме няма, веднага свива тъжно устенца....ММ е много щастлив, много ме подкрепя и искрено ни се радва. Гушка гои много ми помага. Какичка е на седмото небе. Аз нямам никакви болки, като кон съм  
В заключение искам да кажа, че всичко мина перфектно. Всички страхове бяха напразни. Секциото ми в Шейново се оказа гОла-вОда пред това, в Т.К. са страхотни, целия прсонал !!! Всички се държаха страхотно !