Мит или истина е, че всеки мъж иска да има момче?

Така е. Затова трябва веднъж да види по-остра реакция, с възпитателен ефект, явно родителите му не са си свършили работата в това отношение или друг фактор е оказал влияние.

О, аз не бих си замълчала. 
Както паля бързо. 

Надали е задължително и е при всички, но според мен преобладават.
Както жените пък искат дъщери.
Нормално е и не виждам абсолютно нищо лошо, ако не се изпада в крайности.
Около мен всички мъже искат синове, един не ми е казал"Искам момиче". Баща ми и до днес мрънка 
Зет ми и той, но му се роди дъщеря.Обича я много и е грижовен, но си иска и момче.
Моят мъж твърдо отказваше дя приеме вероятността за момиче.Беше много разочарован като ни казаха в началото, на всеки преглед идваше с надежда.Но аз исках момиче и бях много доволна и щастлива.
Щях да реагирам по същия начин като него, ако ми бяха казали момче.
Вече за второ ми е все едно, нали си имам момиче.
И двамата не сме много по децата, та след първото е твърде възможно да не се решим на второ, въпреки желанието. И ако бях родила момче и нямаше второ, нямаше да имам дъщеря.Сега като е момиче, моят мъж ще драпа до края за второ, трето...
 
Честно казано, на мен като ми кажат "Момче ще е" и реагирам доста по-минорно    Майка ми казва "Еее, нищо" също като чуе за момче.
Но пък познавам мъже, които изключително много искат дъщеря, дори двама-трима, които изпадат в някои крайности и не мисля, че са съвсем в ред.
Моят мъж не искаше момиче, най-вече от страх как ще я защити, да не би да се провалим във възпитанието и да има неприемливо държание, ценности, цели.
Не, че при момчетата не може да се случи.Но поне с момче може да рита, да гледа мачове, да катерят планини, да участват в състезания и маратони.
Опитах се да обясня, че и момичетата ги правят такива неща.Той каза, че момичето ще го възпитам кифла и страхлива като мен, та надали 

То и момчета има, дето са "кроасани" и страхливи, но това е друга тема 
Честно, не мога да си представя, как като разбера, пола на чаканото дете, първата ми реакция, ще е: "Е, нищо", ако не е от определен пол  И за миг не бих си помислила, да посрещна със същите думи, новината за дете на друг човек. Защото в такива ситуации, кой определяме като по-нисш - себе си и собствения си пол или този на човека, с когото сме избрали да бъдем заедно в живота и да създадем дете 

Къде сте ги намерили тия задръстеняци, та чак сте се и омъжили за тях?

Ако много им се рита топка с детето, да ритат. Момичетата също имат 2 крака и не виждам къде е разликата.  Около мен бащи ритащи топка с дъщерите си много.
A кой е казал, че да се катерят планини и да се участва в маратони е само мъжка работа.
И планини съм катерила, и маратони, и още продължавам.

Леле, ужас...някои даже си играят и с камиончета.

Пък момченцето на Иванови иска да играе с кукли, и не ще да рита топка, за разлика от сестра си.
Какво наказание да му измислим?

Кретенясала история.

Браво на мъжа ти, много те уважава, кифло.

Да, уважава ме много. Мерси.

Само за протокола: никога не съм искала дъщеря, вероятно затова имам момчета.

Че кой мъж не желае да има момче вкъщи... но едно е да искаш, пък друго е да стане.
Честно, и двата пъти бях силно разочарован че са момичета, но до момента в който не ги видях  ... дори сега ако трябва да върна времето назад, с ръка на сърце ви казвам, че отново бих искал да са момичета. 
Всичко е божа работа.. каквото дойде, такова... че няма да ги връщаме обратно я!!! 

Според мен да, всеки мъж иска да има момче. Но от съображения за сигурност мъжете не смеят да си го признаят. Не че не си обича всички деца, но имането на момче е като продължаване на себе си. За майките имането на момиче е нещо такова.

Протокол не знам дали се води, но си има тенденции, зависимости.Което не значи, че винаги всичко е задължително и в огромни проценти.
Повечето си искат собствения пол, за да правят заедно любими неща.
След това, че въобще ще имаш бебе, полът е най-вълнуващото и всеки може да има мнение, мечти и желания и да изпита разочарование.
Но не и в крайност, в разни ексцесии.
Баща ми, като е искал момче и досега страда, че няма, все едно не ни е обичал и не е правил всичко за нас.
 А желанието е едно, това което става е друго.Надали ми се е родило момиче, защото така съм искала. Или пък напук на мъжът ми, който искаше момче.
Соте, познавам един, който никога не е искал момче.Оставил е първата си жена и малкия си син, оженил се е пак-родил му се син, после дъщеря. От години не поддържа връзка и отношения с момчетата(въпреки, че за единия уж се е грижил), дъщеря му живее при него и той казва, че е искал дъщеря и я е получил, другите не го интересуват    
 
Това за мен е болно, всякакви други помрънквания, разочарование, че няма да ритат футбол и страх как ще гледа дъщеря, са си съвсем нормални и приемливи неща.Таткото(или майката) бързо ги преодоляват и откриват, че има неща, които могат да правят и с дете от друг пол.

Не е мит,как ще е мит.В масовия случай е така-мъжете искат момче,а жените момиче.Аз лично бих искала да имам и от двата пола без да имам силно изразени предпочитания към единия.Мисля,че и мъжа ми е така.Признавам си,че ми е много грозно,когато човек открито заявява предпочитанията си.Децата са много чувствителни и за тях е важно да бъдат обичани и желани независимо какви са 

Спомням си че още много преди идеята за семейство и дете да узрее в мен, имах един познат с дъщеричка. Като го гледах само как я гледа и си мислих, че само заради този поглед на баща към дъщеря искам и аз да имам дъщеричка.   Пък и още помня как като малка обичах да се гушкам в татко.
Не знам мъжа до мен имал ли е претенции за пол, поне никога не ги е казвал гласно. Дори още повече, беше забранил да се споменава пред него от какъв пол е бъдещото му дете. Един път дори не ме придружи на преглед, сакън лекарят да не каже пола пред него. Месец - два преди да се роди имаше една случка след която каза че бил убеден, че ще има дъщеря. Но пак не позволи да му кажа правли е в убедеността си.
Още помня, когато малката се роди как я гледаше десетина минути като хипнотизиран и накрая успя да каже само "Колко е красива"  

Моя гинеколог си води статистика колко от татковците, които са се престрашили да влязат с бременните си половинки искат да имат дъщеря.
Баща ми е искал да има момче, дори когато съм се родила не е искал да идва в родилното да ме види, но баба ми го строила да я закара до там и после му тикнала букет в ръцете и го избутала напред. Ако не ми го бяха разказали изобщо нямаше и да ми мине през ума. Канеше гаджетата ми да влязат след като ме изпратят и ги изпращаше с думите - "Виж я, едничка ми е, за нея човек убивам."
Свекър ми пък много искал момиче и когато му се родило момче, отишъл чак на другия ден да ги види, а свекърва ми разправя, че не можела да се вреди да го види, защото всички се скупчили да видят кой е този татко, дето не си ще сина. А когато се родила дъщеря му три дена яли, пили и се веселили. Тази история се е разказала за първи път в тяхното семейство чак когато чакали първото внуче. Нито едно от децата им не е почувствало по някакъв начин, че е пренебрегнато по отношение на пола.
Аз самата много исках да си имам момче, а после може и момиче. А съпруга ми обратно - много искаше момичета. И сега е горд татко на 2 дъщери. Понякога ме подпитва за трети опит - може пък да излезе момченце, ама аз не се давам. Капацитета ми е само 2. А и ми харесва да гледам госпожици - едната мъжкарана, а другата нежна кокетка.

До това е важно да не се стига, защото децата не са виновни за пола си и е ужасно да се отричаш от тях по тази причина 
Приемам за нормално някой да има предпочитания преди да се появи детето, но не и след това отношението към детето да се основава на сбъдването или несбъдването на желанието.

Моят си признаваше открито, че иска момиче - не ми се вярва да ме е лъгал  Но не съм му се сърдила, защото като разбра пола не се е изказвал негативно относно това и както е било при Aлекcандрa го гледаше с изключителна любов и нежност, когато се роди.
А синът ми толкова прилича на мен - най-вече по характер, че все едно наистина е мое продължение, имам чувството, че отглеждам себе си  Е, като вземе да се изгражда половата му принадлежност, може и на баща си да заприлича - ще видим. Сега толкова са размити границите между смятаните преди за чисто женски или мъжки занимания, че не пола е определящ за това с кого от двамата родители ще се забавлява детето повече - може и с двамата еднакво или с нито един.
Tsv и какво показва статистиката на гинеколога ти?