Бих казала, че в 99% от случаите, когато двете поколения живеят заедно, виновен е синът. Освен ако, милия, не е заврян зет 
- Публикувана: 9 юли 2013, 21:12 ч.
- Последно мнение: 17 септ. 2013, 23:11 ч.
С какво ви дразнят снахите
Бих казала, че в 99% от случаите, когато двете поколения живеят заедно, виновен е синът. Освен ако, милия, не е заврян зет
Е, да, надали той се дърпа да не живее при мама, а жена му го дърпа натам.
Въпросът е защо мамите не изразяват недоволството и несъгласието си пред синчето, а обвиняват или се настройват срещу снахите...
Тя безмозъчна ли е?Аз такова неща не бих си причинила. След като няма да живеем сами, значи не сме един за друг.
Или аз съм била безмозъчна, когато се вързах преди пет години?
Сигурно...
Е, как защо
Защото мамин златен няма как да е виновен, разбира се, че снахата (тази гад) е виновна
А че мама го е възпитала да виси за полата й и да не е самостоятелен разбира се никога не може да е причина
Защо да е безмозъчна? Може да е влюбено момичето, може да й е казал, че е само временно докато си стъпят на краката ...
Всеки случай дълбоко се съмнявам, че снахите много се натискат да живеят под един покрив със свекървата и да траят намусени физиономии, защото се били "натресли"
Защото мамин златен няма как да е виновен, разбира се, че снахата (тази гад) е виновна
А че мама го е възпитала да виси за полата й и да не е самостоятелен разбира се никога не може да е причина
Защо да е безмозъчна? Може да е влюбено момичето, може да й е казал, че е само временно докато си стъпят на краката ...
Всеки случай дълбоко се съмнявам, че снахите много се натискат да живеят под един покрив със свекървата и да траят намусени физиономии, защото се били "натресли"
Бих казала, че в 99% от случаите, когато двете поколения живеят заедно, виновен е синът. Освен ако, милия, не е заврян зет
Е, да, надали той се дърпа да не живее при мама, а жена му го дърпа натам.
Въпросът е защо мамите не изразяват недоволството и несъгласието си пред синчето, а обвиняват или се настройват срещу снахите...
Защото е по-лесно да се скараш със снахата
Докато със синчето по-често се съгласяваш 
Бих казала, че в 99% от случаите, когато двете поколения живеят заедно, виновен е синът. Освен ако, милия, не е заврян зет
Е, да, надали той се дърпа да не живее при мама, а жена му го дърпа натам.
Въпросът е защо мамите не изразяват недоволството и несъгласието си пред синчето, а обвиняват или се настройват срещу снахите...
Това е същото като "Защо си го изкарваме на съпруга/децата за това, че шефът ни е вдигнал кръвното на работа"
Защото е по-лесно да си го изкараш на снахата, от колкото да си развалиш отношенията със сина. Снахата утре я е тука, я я няма. А и някои свекърви наистина смятат, че снахата е виновницата за ситуацията, защото цял живот са си дундуркали синчетата и благоговеят пред тях. На моя близка мъжът й е тотален боклук, но майка му така милее за него /то затова е такъв сигурно/, че приятелката ми все е виновната за всичко, а той милият, е жертвата. Моята свекърва (както и майка ми) искат да виждат детето ми най-вече, за да прекарат време с нея и да й се порадват. Разбира се, ако така ще ни облекчат с удоволствие това също би била причина. Но основното е не, "за да ми гледат детето", докато аз "свободно разполагам с времето си благодарение на свекървата" 
А аз после какво да правя с моите деца, докато ги уча да са честни и справедливи? При положение, че ще са заобиколени от такива калидковци с мания за величие и родата им? Същите неща и мен биха ме дразнили. Това да се правиш на зрял и да се навреш със семейството си при мама е 
Е как да няма вина и снихата?Тя безмозъчна ли е?Аз такова неща не бих си причинила. След като няма да живеем сами, значи не сме един за друг. Бих го допуснала само временно, ако тежко заболяване го налага и няма възможност да плащаме за помощници.
Е как да няма вина и снихата?Тя безмозъчна ли е?Аз такова неща не бих си причинила. След като няма да живеем сами, значи не сме един за друг. Бих го допуснала само временно, ако тежко заболяване го налага и няма възможност да плащаме за помощници.
Аз, като снаха, "натресла се", на бившото свеки мога да кажа от личен опит, че това беше и една от причините с момчето да се разделим 3 години по-късно. Много мрънках да излезем на квартира. Той отказа. Нямало да живее на квартира. Когато нещата станаха по-сериозни исках да теглим кредит за апартамент. Той пак отказа. Нямало да плаща следващите 20-30 години. Когато му казах да се изнесем в свободен на момента апартамент, за да сме самостоятелни поне за малко. Той отново отказа. От този апартамент нямало да излезе. След време трябвало да остане на него, а другия (свободния) щял да остане на сестра му. Ми да ми беше казал по-рано, за да го имам в предвид. И това го мисли момче, което е само на 23 години! Баща му веднъж беше заявил, че ще излезе от този апартамент само с краката напред! Тогава реших да се спасявам докато съм млада!
Значи не стига че се омъжваш за мизерник без да си мислила с главата, ами и цели 3 години ти бяха нужни за да проумееш, че е мизерник и мамино синче навсичкото отгоре... Не си се отличавала много от избранника.
Аз, като снаха, "натресла се", на бившото свеки мога да кажа от личен опит, че това беше и една от причините с момчето да се разделим 3 години по-късно. Много мрънках да излезем на квартира. Той отказа. Нямало да живее на квартира. Когато нещата станаха по-сериозни исках да теглим кредит за апартамент. Той пак отказа. Нямало да плаща следващите 20-30 години. Когато му казах да се изнесем в свободен на момента апартамент, за да сме самостоятелни поне за малко. Той отново отказа. От този апартамент нямало да излезе. След време трябвало да остане на него, а другия (свободния) щял да остане на сестра му. Ми да ми беше казал по-рано, за да го имам в предвид. И това го мисли момче, което е само на 23 години! Баща му веднъж беше заявил, че ще излезе от този апартамент само с краката напред! Тогава реших да се спасявам докато съм млада!
Значи не стига че се омъжваш за мизерник без да си мислила с главата, ами и цели 3 години ти бяха нужни за да проумееш, че е мизерник и мамино синче навсичкото отгоре... Не си се отличавала много от избранника.
Силни думи от човек, който от сега не харесва две годишната си снаха...
Аз, като снаха, "натресла се", на бившото свеки мога да кажа от личен опит, че това беше и една от причините с момчето да се разделим 3 години по-късно. Много мрънках да излезем на квартира. Той отказа. Нямало да живее на квартира. Когато нещата станаха по-сериозни исках да теглим кредит за апартамент. Той пак отказа. Нямало да плаща следващите 20-30 години. Когато му казах да се изнесем в свободен на момента апартамент, за да сме самостоятелни поне за малко. Той отново отказа. От този апартамент нямало да излезе. След време трябвало да остане на него, а другия (свободния) щял да остане на сестра му. Ми да ми беше казал по-рано, за да го имам в предвид. И това го мисли момче, което е само на 23 години! Баща му веднъж беше заявил, че ще излезе от този апартамент само с краката напред! Тогава реших да се спасявам докато съм млада!
Първо, не бяхме женени!
Второ, когато си на 22, с първа сериозна връзка, и искаш нещо да се получи, защото обичаш дадения човек, му даваш време да се осъзнае. И той е млад. 3 години е добър период, през който можеш да прецениш човека и да знаеш какво да очакваш от него. Бях с него докато имах надежда, че той ще осъзнае, че има по-важни неща от това, съвсем случайно, ако излезеш от апартамента, да не го припишат на сестра ти. И аз това го разбрах също накрая. Не случайно съм го написала трето. Всичко си има хронология.
Все пак в началото живеех при него 3-4 дни, 3-4 дни си се прибирах вкъщи. После той настоя да се пренеса окончателно. След няколко месеца му казах за квартирата и т.н. 3 години са напълно приемлив срок ако питаш мен. Не са 10!
Силни думи от човек, който от сега не харесва две годишната си снаха...
Какво общо има едното с другото? И по каква такава причина трябва да харесвам детето, което е гледано от бащата на моето дете като е предпочетено пред собствения си син?
Ако мъж който не е подсигурил покрив над главата за семейството си не е мизерник, не знам тогава кой Е? Силни-несилни, но самата истина.
Силни думи от човек, който от сега не харесва две годишната си снаха...
Щеше да е смешно ако не беше тъжно
Я ми кажи в тази ситуация как отменяш сина: си
Внучето ти е на 1г. и снаха ти го гледа. Синът ти ходи на работа от 9-18ч. и евентуално почива през уикенда. Ти, взимайки да гледаш детето в сряда от 10-16ч. как по-точно отменяш сина ти, като той по това време е на работа. Може да го отмениш, ако вземеш детето през уикенда, когато той почива. По този начин хем си виждаш внучето, хем осигуряваш почивката на сина си.
Внучето ти е на 1г. и снаха ти го гледа. Синът ти ходи на работа от 9-18ч. и евентуално почива през уикенда. Ти, взимайки да гледаш детето в сряда от 10-16ч. как по-точно отменяш сина ти, като той по това време е на работа. Може да го отмениш, ако вземеш детето през уикенда, когато той почива. По този начин хем си виждаш внучето, хем осигуряваш почивката на сина си.
Първо, не бяхме женени!
Второ, когато си на 22, с първа сериозна връзка, и искаш нещо да се получи, защото обичаш дадения човек, му даваш време да се осъзнае. И той е млад. 3 години е добър период, през който можеш да прецениш човека и да знаеш какво да очакваш от него. Бях с него докато имах надежда, че той ще осъзнае, че има по-важни неща от това, съвсем случайно, ако излезеш от апартамента, да не го припишат на сестра ти. И аз това го разбрах също накрая. Не случайно съм го написала трето. Всичко си има хронология.
Все пак в началото живеех при него 3-4 дни, 3-4 дни си се прибирах вкъщи. После той настоя да се пренеса окончателно. След няколко месеца му казах за квартирата и т.н. 3 години са напълно приемлив срок ако питаш мен. Не са 10!
Докато не си официално омъжена, не си снаха. Всичко е много по-различно когато не си женен. Включително неговите реакции по повод изнасяне.