Имах предвид, че парите не са мерило за стойността на един човек.
- Публикувана: 13 юли 2013, 13:41 ч.
- Последно мнение: 17 авг. 2013, 20:02 ч.
Има ли някакъв смисъл бракът?
Софи никой не избира къде да се роди и какво да му оставят. 
Не съм от хората, които ги издържат родителите им и винаги съм се подпомагала по време на следването ми сама. Човека до мен е достатъчно можещ за да не разчита на тъста си или да мяука като гладно кученце. Обаче при едно познанство някои неща си натежават и ако мъжа няма самочувствието и собствени сили това го смазва.Не виждам нищо лошо всяко поколение да увеличава капитала на предходното.Ето вие с мъжа ти се справяте добре и уте ще оставиш доста неща на децата си или трябва някой да обвинява тях заради това, че родителите им не са живели ден за ден, а са помислили са деца и внуци. Това съвсем не означава, че и те няма да допринесът с нещо за своите и така...
Не съм от хората, които ги издържат родителите им и винаги съм се подпомагала по време на следването ми сама. Човека до мен е достатъчно можещ за да не разчита на тъста си или да мяука като гладно кученце. Обаче при едно познанство някои неща си натежават и ако мъжа няма самочувствието и собствени сили това го смазва.Не виждам нищо лошо всяко поколение да увеличава капитала на предходното.Ето вие с мъжа ти се справяте добре и уте ще оставиш доста неща на децата си или трябва някой да обвинява тях заради това, че родителите им не са живели ден за ден, а са помислили са деца и внуци. Това съвсем не означава, че и те няма да допринесът с нещо за своите и така...Просто исках да обърна внимание на факта, че едно цяло поколение (моето), е излязло от семейството си без особени материални придобивки, просто защото нашите родители нямаха възможност да трупат богатства с интелектуалния си труд. Понеже са ни дали прекрасно възпитание и образование, фактът, че сме били с празни ръце не означава, че не сме били конкурентноспособни на пазара за партньори, напротив. Много мъже биха предпочели умна, интелигентна и образована жена пред глупава такава, но с пари. Защото моите родители може да не са ми оставили кой знае колко материлни блага, но са ми дали огромен потенциал, който да реазлизирам. И аз така с децата си. Не зная колко материални придобивки ще им оставя, но се опитвам да им дам ценности, които ще ги направят високо конкурентноспособни. За мен това е капитал, а не париците, които ще скътам и ще има оставя в наследство, вместо да ги инвестирам в образование и култура. Образованието отваря врати, които парите не могат да отворят.
Та да обобщя, за мен една умна, възпитана и образована жена има големи шансове да се "пласира" във високите кръгове на обществото и да си намери партньор.
Имах предвид, че парите не са мерило за стойността на един човек.
И тъй като той няма нищо, съответно, аз съм помислила за това и той да не вземе нищо след брака с т. нар. режим на разделност. А пък сега съм на негова издръжка. Така че това, че в миналото е нямал нищо, не значи че в бъдеще няма да има. А с бъдещия апартамент ще си решим нещата, така че първият му син да не получи нищо.
А пък сега съм на негова издръжка. Така че това, че в миналото е нямал нищо, не значи че в бъдеще няма да има. А с бъдещия апартамент ще си решим нещата, така че първият му син да не получи нищо. Това е малко трудно - апартаментът трябва да бъде на твое име, но и това не оправя нещата, ако е купен по време на брака или съвместното съжителстване. Не съм юрист, но тъй като може би ще имам подобен казус, свързан с наследството на други деца, съм чела нещичко по въпроса, без гаранция, че съм разбрала всичко добре. Може би след закупуването, мъжът ти трябва да ти продаде неговата част, за да бъде само твое. При завещание има запазени дялове за наследници, и големината им не може да бъде накърнявана - нещо такова, трябва консултация с адвокат, специалист по съответните видове право.Даже и в този случай, който споменах с продажбата, не знам дали е възможно това да стане на 100 % точно заради наследниците на мъжа ми.
Какво мислим за правилно и какъв е законът са съвсем различни неща.
Аз говоря, че за мен от морална гледна точка трябва да е така. Закона го знаем.
Представям си някоя жена, която изневерява на мъжа си, съсипва живота му, а после и апартаментче получава.
Да, и ако това се случи с моя син, но те имат дете, аз какво да направя - да им искам наем и след 1 година да ги "изхвърля" на улицата - нали става въпрос за детето на сина ми, за внучето ми? Затова по-преди писах, че законът един вид си "измива" ръцете - грижи се за разведения родител и детето, и това е правилно, но, ако въпросната бъдеща снаха просто е използвала факта, че ще си вземе мъж с апартамент в центъра на София и след това му бие дузпата? Знам, че никога няма гаранция за нищо, защото обикновено браковете започват с любов, но как завършват понякога? А, и не съм убедене, че младите хора имат представа за това - например моя син не знаеше за това положение (не че е тръгнал да се жени), но се замисли над перспективата, че в един момент може да се наложи да се върне да живее с мен и да разполага с една стая, а да остави 100 кв.м. апартамент на детето си, но и на бившата си жена. За мен това е сложен казус и то морален, дано никога да не ми се налага да взимам решение по такъв проблем.
Според мен не е редно, особено ако вината за развода е нейна.
Водещи са интересите на децата, а не по чия вина е разводът. Поне според мене така е редно, макар че при съсобственост се взема предвид и вината.
Съгласна съм с това - интересите на децата - особено, ако е съсобственост.
Днес четох в KFC един вестник,( аз не си купувам и не чета книжни издания но тези ги има безплатно там за убиване на време 
.)
Та имаше някаква статия на Кобилкина и един мъж казва, че се чувства излъган защото се оженил за 50 кг жена , а в момента тя била 100 кг...
.)Та имаше някаква статия на Кобилкина и един мъж казва, че се чувства излъган защото се оженил за 50 кг жена , а в момента тя била 100 кг...
Ами той и моя мъж понякога така казва, уж на шега, но все пак става въпрос само за 10-ина кг разлика, но тъй като вече не сме много млади, му казвам, че аз мога и да ги сваля рано или късно, но той няма да може да се справи с някои негови проблеми, който могат да се появят, но не толкова късно, така че да не си намираме много кусури
Не можеш да си представиш колко се променят хората при един развод. За доста баби това вече не е само детето на сина им, а снахата, която ще се шири с детето в бабиния имот, защото на всичко отгоре е взела детето, само и само да тормози всичките. Тъй както вчерашният любим се превръща във враг, така и свястната снаха става алчна скочубра.
...но, ако въпросната бъдеща снаха просто е използвала факта, че ще си вземе мъж с апартамент в центъра на София и след това му бие дузпата?
Изтърпяла го е някоя и друга година и после 15г (примерно) си живее спокойно на чуждо. Когато вината е нейна трябва да си я понесе. Ако вината е негова или просто с времето така са решили, добре.
Не си мислете, че няма такива жени.
...но, ако въпросната бъдеща снаха просто е използвала факта, че ще си вземе мъж с апартамент в центъра на София и след това му бие дузпата?
Изтърпяла го е някоя и друга година и после 15г (примерно) си живее на спокойно на чуждо. Когато вината е нейна трябва да си я понесе. Ако вината е негова или просто с времето така са решили, добре.
Не си мислете, че няма такива жени.
Предполагам, че това се случва ако например мъжът има и друго жилище или става въпрос за 1-2 год. Аз даже не знам за такъв случай. Не отричам, че има, но сигурно е много рядко.
Изтърпяла го е някоя и друга година и после 15г (примерно) си живее спокойно на чуждо. Когато вината е нейна трябва да си я понесе. Ако вината е негова или просто с времето така са решили, добре.
Не си мислете, че няма такива жени.
Не, не живеят на чуждо. Живеят там, където са живели със семейството си и продължават да отглеждат там децата си. Най-вероятно и наем плащат. Предполагам, че ако имат възможност да отидат другаде ще го направят вместо да търпят подобно отношение от бившия, майка му и настоящата.
Абе още не е дошло време на българските мъже да им бъдат смъквани кожите след развод, поради което много се чудя на такива жалейки за семейното жилище. В името на справедливостта ли го правите, хот тий? Може и да не ми отговаряте.
Задълбахме в материалните проблеми, но и те са част от съвместното съжителстване, с брак или без. Когато сме млади и влюбени, кой ти мисли, че след 7-8-10-12 и повече години може да се стигне до развод или раздяла, това са неща, на които просто животът те учи, но понякога е късно, или може да не е с много положителни резултати за теб, за детето ти - и тогава ти се иска да върнеш времето назад, но.... Реално, по темата, аз мисля, че като цяло, за повечето жени, бракът илюзорно внушава някаква сигурност - дали, защото все още психологическата нагласа на обществото не е променена, дали непознаването на законите, мислейки, че правата на женените са по-големи от тези на живеещите без брак..., че ако се стигне до развод, формалностите по прекъсването на брака отнема повече време, през което става чудо и всичко продължава по-старому, т.е. надеждата умира последна, ако има страна, която държи на семейство с този човек. Не знам....
Съгласна съм с Ла Катрала, че преди да се обвържеш сериозно е необходимо повече време. Е, не 10 г., защото имам приятелка, която така живееше на съвместни начела с 2-3 гаджета, с всяко по 4-5 години, и неусетно времето си мина - поне за имането на дете, иначе винаги ще се намери с кой да споделиш маса и легло, до време, разбира се.
В крайна сметка, гаранция няма за нищо, може би малко повечко замисляне, преценяване, самостоятелност и независимост, и разбира се, късмет
-
Съгласна съм с Ла Катрала, че преди да се обвържеш сериозно е необходимо повече време. Е, не 10 г., защото имам приятелка, която така живееше на съвместни начела с 2-3 гаджета, с всяко по 4-5 години, и неусетно времето си мина - поне за имането на дете, иначе винаги ще се намери с кой да споделиш маса и легло, до време, разбира се.
В крайна сметка, гаранция няма за нищо, може би малко повечко замисляне, преценяване, самостоятелност и независимост, и разбира се, късмет
-