Искам да сменя личното си име

Процедурата е насочена към промяна на собственото, бащиното и фамилно име на лице по съдебен ред в случаите, изброени изчерпателно от Закона за гражданската регистрация (ЗГР). Предвид обстоятелството, че физическото лице се идентифицира, обозначава, отграничава от другите правни субекти в обществото със своето име, с което се и легитимира, а от това произтичат редица права и задължения за него, то и възможностите за промяната му са строго определени в закона и се допускат само при наличие на определени обстоятелства.

 

Промяна на името се допуска в следните случаи:

1. Когато името на лицето е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това – процедурата е предвидена в чл. 19, ал. 1 от ЗГР.

Изключение: Не може да се иска промяна на бащиното име на лице – български гражданин на основание, че не окончава на -ов или -ев съобразно пола на лицето, когато името на бащата не позволява поставяне на такова окончание. Изключението се въведе с изменението на разпоредбата на чл. 13 от ЗГР през 2004 г.

- промяна на имената на български граждани, имащи родител – чужд гражданин. Сам по себе си този факт не е достатъчен, за да се обоснове необходимостта от такава промяна. В подобни случаи са налице и други важни обстоятелства, най-често комплекс от причини, като например: липса на интерес от страна на родителя – чужд гражданин към детето, създадено от извънбрачна връзка или към детето и семейството, изоставени без проява на каквито и да е грижи; когато родителят – чужд гражданин е напуснал страната без знанието на другия родител и детето, и е в неизвестност от дълго време; припознаване на дете от родител – чужд гражданин и вписване в акта за раждане на детето с неговите имена без знанието и съгласието на другия родител и др. подобни. Посочените възможни причини трябва да са рефлектирали върху социалната адаптация и реализация на детето, носещо името на родител – чужд гражданин, детето да се приема с неодобрение или недоверие в обществото, да се затруднява общуването му и ефективната му реализация в него, възможно е спрямо него да се подхожда дискриминационно от различни държавни, обществени институции или други юридически лица при разрешаването на проблеми от различно естество.

2. При пълно осиновяване на дете – процедурата е регламентирана в чл. 18, ал. 1 и 2 от ЗГР:

- промяната в собственото име на детето се определя от съда според желанието на осиновителите и на детето, ако е непълнолетно (навършило 14 години). За промяна на собственото име на дете, навършило 14 години се иска и неговото съгласие.

- при пълно осиновяване промяна в бащиното и фамилно име на детето се определят от съда, според името на осиновителя по реда на Закона за гражданската регистрация, а именно при спазване разпоредбите на чл. 13- 14, ал. 1 от ЗГР.

3. При непълно осиновяване на дете – процедурата е уредена в чл.18, ал. 3 от ЗГР – процедурата не е задължителна поради спецификата на непълното осиновяване, при което осиновеното лице запазва връзката си и със своите рождени родители. Извършва се по решение на съда само по желание на осиновителите. Ако детето е навършило 14 години, се иска и неговото съгласие. Тази процедура може да се извърши както в хода на производството по непълно осиновяване, така и в отделно охранително производство – в практиката по-чест е първият случай.

4. При прекратяване на осиновяване по съдебен ред – процедурата е уредена в чл. 18, ал. 4 от ЗГР – промяната следва от отмяната на осиновяването, при което на лицето се възстановява предишното име. Не се осъществява отделно охранително производство по промяна на името. Изключение от правилото – в случаите, когато важни обстоятелства налагат запазване името на лицето, дадено при осиновяването – тези обстоятелства следва да се доказват, като те могат да бъдат най-различни: например, добита известност и популярност на осиновеното лице с това име преди отмяната на осиновяването. Запазване на името, дадено при осиновяването, може да се иска само със знанието и съгласието и на осиновителя.

5. При придобиване или възстановяване на българско гражданство на дадено лице (чл. 19, ал. 2 от ЗГР) – същото може да поиска промяна на бащиното и фамилно име с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола му, както и да побългари собственото си име. по реда на глава петдесета “Установяване на факти” от Граждански процесуален кодекс;

6. Макар и неуредена в Закона за гражданската регистрация, промяна на фамилното име на единия от съпрузите по съдебен ред е възможна при прекратяване на брака между съпрузи въз основа на:

6.1. съдебно решение по чл. 330, ал. 3 от ГПК, утвърждаващо постигнатото помежду им при условия на взаимно съгласие споразумение за прекратяване на брака и по всички предвидени в чл. 51 от СК въпроси, в това число за промяна на фамилното име на единия от съпрузите;

6.2. съдебно решение по допускане на развода (чл. 326 от ГПК), по силата на което съдът разрешава и въпроса с фамилното име, което съпрузите ще носят за в бъдеще. Такова съдебно решение се постановява при прекратяване на брака като дълбоко и непоправимо разстроен при условията на чл. 48 от СК.

С влизане в сила на новия Граждански процесуален кодекс от 1.03.2008 г. отпадна възможността за разглеждане на исканията за промяна на собствено, бащино и фамилно име по реда на бързите производства, така както бе предвидено в ГПК от 1952 г. С новата уредба (чл. 310, т. 1 – 5 от ГПК) бързите производства са ограничени до изчерпателно посочени, ограничени по вид искове. В чл. 310, т. 6 от ГПК е предвидена възможност по реда на бързото производство да се разглеждат искове, относно които това е предвидено в закон. Доколкото Законът за гражданската регистрация не съдържа такава изрична разпоредба относно вида на съдебното

производство, следва да се заключи, че относно промяната на лично, бащино и фамилно име по съдебен ред не се предвижда възможност за разглеждане

в бързо производствo.

Имаше даже преди години един Марин Левиджов, който искаше да се казва Манчестър Юнайтед.

 Един друг пък, Винету Келешев, сега се казва Винету Вождов. А човекът искаше Винету да махне...ама не би. Съдът прецени, че Келешев е осмиващо и реши да го кръсти Вождов. Защото по принцип, при промяна на име, освен ако няма такова, което логично произтича от обтоятелствата, налагащи промяната, съдът може и сам да те кръсти. Може да си Данина, но може и да си Даниела, Дияна, Диляна, Йовка....