Искам да сменя личното си име

  • 21 389
  • 188
  •   1
Отговори
# 120
  • Мнения: 4
А на мен ми е по-странно без звателния падеж. Даже имаше някакъв скеч точно на тази тема. Май с Рачков беше, не си спомням вече, но ми е по-непривично да кажа на някого: Иван, донеси ми това! Стоян, направи еди-какво си!, вместо "Иване,..", съотв. "Стояне,..."
Честно казано на мен и двете са ми странни и като от някаква пиеса или филм, може би защото аз почти никога не се обръщам към хората с имената им, а казвам просто "Донеси ми това". Някак неудобно им е да се обръщам с име към някого, дори и да ми е близък и не знам защо другите го правят, като могат да минат без име, в повечето случаи ще се разбере на кого говориш. Rolling Eyes А и като че ли във всекидневната реч все по-малко хората използват обръщения.

# 121
  • Мнения: 349
А на мен ми е по-странно без звателния падеж. Даже имаше някакъв скеч точно на тази тема. Май с Рачков беше, не си спомням вече, но ми е по-непривично да кажа на някого: Иван, донеси ми това! Стоян, направи еди-какво си!, вместо "Иване,..", съотв. "Стояне,..."
Честно казано на мен и двете са ми странни и като от някаква пиеса или филм, може би защото аз почти никога не се обръщам към хората с имената им, а казвам просто "Донеси ми това". Някак неудобно им е да се обръщам с име към някого, дори и да ми е близък и не знам защо другите го правят, като могат да минат без име, в повечето случаи ще се разбере на кого говориш. Rolling Eyes А и като че ли във всекидневната реч все по-малко хората използват обръщения.
Аз пък не мога да приема да не се обръщат към мен по име. Показва безразличие според мен. А от близки хора дори би ми било обидно

# 122
  • Мнения: 24 009
Joy Хайгашод Агасян разказваше в едно предаване как е бил приет в консерваторията под името Кашалот Агасян. "Хайго" (както го наричат) обаче е някак готино като име (за мен).

 Laughing Той е много готин - много го харесвам и "Хайго" си му отива. Между другото, Кичка Бодурова също много я харесвах като бях малка и понеже тя нали все едно яркочервено червило слагаше, което страшно й отиваше (на много малко жени като че ли им отива такова), бях решила, като порасна задължително и аз с такова ще ходя. Това за Хачо и "*ичка"-та също май тя лично си го е разказвала Simple Smile Та когато всъщност видях колата с номера КИЧКА (май на латиница беше всъщност),  за пръв път виждах така номер с име и ме обзе люта завист единствено. Твърдо си реших, че като порасна, ще се омъжа и на мен мъжът ми пък ще ми купи яхта, която ще кръсти на мен. Трябва да се мине Кичка, няма начин Simple Smile. Обаче все още не съм я минала и едва ли някога ще я мина  Laughing
Мисълта ми е, че името, каквото и да е, не е пречка за успеха за никого. Може да се превърне в такава, само ако прекалено много се фокусираш върху това и се самонавиваш колко ти е зле името , че само заради грозното име не ти върви и т.н. В такива случаи наистина е най-добре да го смениш, за да си излекуваш психиката. Не, че има някакви "вибрации".

# 123
  • До морето :)
  • Мнения: 328
Аз вече си представям авторката как във ФБ се е написала ДаНиНа и си мисли, че всички така я познават. След като не си харесва името, да опита, но моя съвет е да изчака още някоя и друга година, да се представя както си иска, да се наложи с това име. Пък да ѝ стане като прякор.

# 124
  • Smallville
  • Мнения: 994
И аз съм от Йорданките и до преди 20-ина години и аз не го харесвах особено.
Дори като бях дете разправях на ляво и на дясно как ще ме прекръстват на Зорница. Ей, много ме кефеше тогава. После като поотраснах ми мина, но темата за имената е дискутирана в мое присъствие и съм получавала предложения, ако река да си сменя името. Най ми допадна Данча, а имах приятелка, която ме наричаше Данчеса. Обаче всички роднини, абсолютно всички, защото е тръгнало от майка ми, ме наричат Даня. Та почти не си чувам цялото име, освен ако не чакам на някоя опашка пред лекарски кабинет, дори и там продължават на Данче.
И знаете ли какво, взех даже да си го харесвам, някак старинно и достолепно звучи, на фона всички лиготии, които се напъват да измислят днес за имена.

# 125
  • гр. Шумен
  • Мнения: 521
А на мен ми е по-странно без звателния падеж. Даже имаше някакъв скеч точно на тази тема. Май с Рачков беше, не си спомням вече, но ми е по-непривично да кажа на някого: Иван, донеси ми това! Стоян, направи еди-какво си!, вместо "Иване,..", съотв. "Стояне,..."
Честно казано на мен и двете са ми странни и като от някаква пиеса или филм, може би защото аз почти никога не се обръщам към хората с имената им, а казвам просто "Донеси ми това". Някак неудобно им е да се обръщам с име към някого, дори и да ми е близък и не знам защо другите го правят, като могат да минат без име, в повечето случаи ще се разбере на кого говориш. Rolling Eyes А и като че ли във всекидневната реч все по-малко хората използват обръщения.
Е как! РАботим 8 човека в офиса и ако реша да се обърна към някого как няма да го назова по име. "Ей ти" ли да му викам? Или официално - г-н Маринов, г-н Иванов. Не сме го докарали нито до едната, нито до другата крайност. Звателната форма не е отпаднала и хич не е излишна, напротив неизползването й при определени имена и обръщения ми звучи смешно и префърцунено.
Наскоро четох интервю с Васил Найденов, в което той разказва, че в РУсия са го представяли Васил Михайлов (име и бащино), защото там така било прието (Иван Иванич, Михаил Семьонович и т. н.). Така че всяка нация си има своите оригинални начини за обръщения. И що не?
Кукумицинка, точно Кичка БОдурова доста често се превзема по отношение на името си с някакви оплаквания, че не й харесвало пък не можела да скърши хатъра на баща си и да си измисли псевдоним (не само чалгарките са с псевдоними, доста естрадни певици също използват такива). А иначе имах една нейна плоча, на която освен Кичка Бодурова беше изписана и като Кита БОрова - това май за чужбина. Или не знам.  newsm78

# 126
  • Мнения: 4
@Sessilly за офиса е ясно, но сред приятели ми звучи доста дистанцирано ако е цялото име, а не прякор или умалително.

Като си говорим за певици (особено от Бургас) и имена, някъде пишеше, че истинското име на Тони Димитрова е Спържа, но го сменила като гимназистка.

# 127
  • Мнения: 6 365
А на мен ми е по-странно без звателния падеж. Даже имаше някакъв скеч точно на тази тема. Май с Рачков беше, не си спомням вече, но ми е по-непривично да кажа на някого: Иван, донеси ми това! Стоян, направи еди-какво си!, вместо "Иване,..", съотв. "Стояне,..."
Честно казано на мен и двете са ми странни и като от някаква пиеса или филм, може би защото аз почти никога не се обръщам към хората с имената им, а казвам просто "Донеси ми това". Някак неудобно им е да се обръщам с име към някого, дори и да ми е близък и не знам защо другите го правят, като могат да минат без име, в повечето случаи ще се разбере на кого говориш. Rolling Eyes А и като че ли във всекидневната реч все по-малко хората използват обръщения.
Аз пък не мога да приема да не се обръщат към мен по име. Показва безразличие според мен. А от близки хора дори би ми било обидно

Аз мразя да ме викат по име. Все едно получавам удат от камшик. Не знам
защо нямаме имена за външна употреба, но когато някой изговори името ми,
все едно ме е хванал за ушите. Предпочитам "Госпожице", "Коте" или нещо
друго, или като японците, "аната", онова.

И аз самата трудно наричам хора по име. Често го смятат за неуважение, а
аз просто не искам да извиквам съкровената им същност за ежедневни цели.

Щото за мен името не е нещо като прякор, а е като заклинание, което
извиква вътрешната ми същност. И не обичам да ползвам имена. Но явно
някои хора нямат така добре развита вътрешна същност, името им е вид
маска и може да се употребява и "цапа" доста повече, дори го смятат
за уважение.

# 128
  • Мнения: 24 009
Sessilly, възможно е  - честно казано, от много години не гледам телевизия и по детски спомени общо-взето разказвам и това ме е впечатлило или това съм запомнила.

Иначе човек може да не си харесва името, пък хората да го мислят за надут. На първия ми стаж си спомням, да сме били към 19-20-годишни тогава, имахме за пряк ръководител един, около 25-годишен, който винаги се представяше по телефона "(фамилно име, слушам!) и на нас ни се представи с фамилията си. На вратата на кабинета пишеше Л. и фамилното име. На визитките пак Л. и фамилия. И ние си мислехме, че се прави на голямата работа, а пък всъщност не беше много по-голям от нас. Един ден си качвам аз краката на бюрото (толкова ми е бил акълът, да се направя на шеф) и почвам уж да си говоря с единия колега по телефона. (фамилията ми), слушам. Офисът беше една доста малка стаичка, в която наблъскани 4 бюра, съответно само държим показно слушалките. И всички почнахме да се кодошим (с краката на бюрото), примерно: Димитрова на телефона! Кани най-официално Иванов на терасата за по един фас! И влиза този Л., само ни изгледа как се кикотим и си говорим на фамилии и си излезе. После разбрахме случайно, че се казвал Лъвчо.

# 129
  • Мнения: 86
За обръщенията, звучи грозно и това е. Аз не бих се обърнала към жена по този начин.  Peace

Сетих се за името Койна. Не знам дали Койна Русева си е харесвала името като малка, но определено се откроява с това име и му придава съвсем друга "вибрация".

# 130
  • Мнения: 200
Това за Тони сега го научих и потърсих в нета и си излезе Тони Димитрова е българска певица, родена като Спържа Димитрова Петкова..

# 131
  • Мнения: 24 009
Спържа си го представям само, ако е решила да става народна певица - като Гюрга Пинджурова. Иначе точно в пубертета наистина са много злобни децата и си представям колко подигравки е отнесла.

# 132
  • Мнения: 170
Мили Боже, ама какво е това име Спържа, прилича ми на попържа или на спрънджа, ужасТтттт с много т-та на края..... ooooh!

# 133
  • Мнения: 24 009
Спържа си го представям само, ако е решила да става народна певица - като Гюрга Пинджурова. Иначе точно в пубертета наистина са много злобни децата и си представям колко подигравки е отнесла.

А на мен майка ми и много хора ми викат умалително от името, но пак с окончание за звателен падеж, само че "-е". Не смятам, че е грозно или неприятно.

"СпържЕ, мама, ела да видиш какво съм ти опържила за вечеря!" - може би е едно от малкото изключения  Laughing

Последна редакция: нд, 14 юли 2013, 19:14 от кукумицинка

# 134
  • Мнения: 200
Такова име за първи път чувам. Имах съученичка Труфка. Изглеждаше ми странно, но се оказа, че е разпространено име. Просто има имена, характерни за даден регион. Там са си често срещани, но не са популярни в цяла България.

Общи условия

Активация на акаунт