АВГУСТОВСКИТЕ ДЕЦА радват се на пролетта -Тема 33

Янче, я не се обвинявай... Много ти се струпа напоследък, нормално е да си изнервена и да си го отнася Анди. Да, не е най - правилното нещо, но при 99 % от майките се случва... И ти ще се поуспокоиш, и Анди ще си е послушна

Привет и от нас, момичета!

Макар че двете девойки дават зор за излизане, реших да попиша малко, че все време не ми остава. Къде ми е времето незнам. Дните ми минават скорострелно и изобщо не усещам как се изнизват седмиците, а така и годините за съжаление. Тези дни сме трите женички у дома, Софи е със сополи и кашлица и я оставих три дни да не ходи на градина. Действаме с инхалатора и това е, надявам се да отмине скоро, че вече ми писна от нейните кашлици, тя като се разкашля и кара по един месец. Като я чуя да кашля, червата ми се обръщат...    
Та като съм с двете деца, съм като фурия сутрин - готвя им супа, правя закуска, храня Елиза, пия кафе, оправям ги, оправям у дома, всичко правя наведнъж. И като излезем навън, си опточивам. Определено е по-лесно, като си с едното дете у дома, а другото е на градина.

Панди, не се ядосвай, при всяка майка ги има тези моменти. Понякога си изпускаме нервите, и аз често ги имам тези периоди за съжаление, особено като съм с двете деца - все бързаме, все закъсняваме за някъде, а аз искам всичко да сме направили преди да тръгнем, да не ни се разваля режима, всичко да е точно, но не се получава понякога. Съответно това ме изнервя и започвам да им викам. А пък като започнат да крещят и да се карат, да плачат, това ме побърква още повече и понякога губя търпение и вместо да ги успокоя и да им обясня защо не трябва така да правят, аз започвам да викам и да наказвам. Най ми е лесно обаче като се разсърдя и на двете, веднага свалят гарда, стават най-добрички и започват да ме умоляват да не се сърдя.   Това засега май е най-сполучливата тактика, но гледам да не прекалявам, за да не пропадне и тя. Та така, пази си нервите, че като се появи и другата девойка, става още по-нажежено, колкото и да е хубаво.    
Елиза тръгва в понеделник на ясла. Подготвена съм че този път няма да мине толкова леко, както при Софи, ще има ревове. Само дано свикне по-бързо. Аз от 20 септември официално се върнах на работа, само че сега съм в отпуск до края на януари и после имам да взимам още 60 дни, та така.

Глупи, радвам се че нещата в новата детска градина на Марти вървят добре. Дано да е все така и той бързо да свикне там. И при нас ги има постоянно тези мили моменти между двете момичета, в които се милват, целуват, обичат, играят си хубаво, търсят се, сещат се една за друга, когато не са заедно, но често често са и караниците. Мисля че това е нормално обаче, така че не се притеснявам много, ама ме изнервя на моменти.

Аз едва чакам Лизи да тръгне на ясла и да посвикне, та да я оставям по цял ден, за да обърна внимание на себе си. Трябва да ходя на гинеколог, на мамолог (профилактични), на очен, че имам някакъв проблем с очите, особено с дясното око. Не се касае за зрението ми, а ми поставиха диагноза алергичен/хроничен конюктивит, защото успях все пак да отида веднъж на лекар. Даде ми едни капки, но те ме успокоиха само, докато ги слагах, после пак същата работа - постоянен сърбеж на очите, постоянно дразнене от светлина, особено от луминисцентна, чак до болка стига в дясното ми око, иначе очите ми не секретират. Слагам изкуствени сълзи и малко ме успокоява. Та така, ще ходя и за второ мнение в Исул да видим, ако не помогнат и там, ще се обърна за помощ към хомеопоатичката, нищо че не съм й пациент, ще се наложи. Отделно вече на няколко пъти ме боли ухо, капя капки, отшуми и след време пак. Също така ми се проявява една неврологична болка и нея я туширам с едни хапчета. Абе какво да ви кажа, нещо се разпадам напоследък. Изведнъж скорострелно остарях май и започнаха да ми се проявяват здравословни проблеми. Не е от нерви и стрес, защото децата не ме нервират дотолкова, че да стигна до там. Те по-скоро на момента ме ядосат за нещо и то бързо отминава. Пък и ядовете покрай тях, когато не се касае за здравето им, са си направо сладки.  

Моля ви, стискайте палци за сестра ми - бременна е в 15г.с. и вече за трети път е в болница Надежда. С постоянно кървене е, кара много рискова бременност, има полип, от който прави кръвоизливи, отделно плацентата се е захванала не където трябва и е много опасно да не се отлепи, от нея също кърви. И така, мисля я всеки ден и нея и се моля да устиска до края. Дълго се бори за тази втора бременност и много много искам да успее. Даже вече видяха и бебенцето, пак е момче. А сестра ми, въпреки всички трудности, иска и трето дете.   Направо й се възхищавам. Та молете се за нея!  

Това е в общи линии от нас. Ставам че се поулях, а и децата само ме подканят да излизаме. И все искат рокли и поли да обличат, изобщо не мога да си пласирам панталончетата, само на клинове се съгласяват. А пък за анцузи да не говорим, комплектите им стоят съвсем нови в шкафовете, обличани по веднъж. Като приготвя на Софи анцуг за ДГ, тя с плачевен и сърдит тон ме пита "Анцуг ли?? Е защо, какво съм ти направила???" Приема го като абсолютно наказание. Ама сигурно аз съм си виновна, аз съм си ги научила да се кипрят и сега ще си бера плодовете от това. И малкото и то все рокли иска, не може още да говори като хората, а претенции има за облеклото. Кога се научи пък и то...
Хайде бай и се пазете!      

Хариелка, хахаха и моята Анди е СЪЩАТА - посмъртно НЕ иска да се облича с анцунг. Сега докато си беше месец и половина вкъщи, едвам от време на време я навивахме да го облече... Но за навън, камо ли за ДГ е абсолютно табу.   Стискам палци за сестра ти!!   Леле, милата, през какво минава... Тя по-голяма ли беше от теб? За метода "сърдене". Уви колкото и да помага, мисля, че фектът в дългосрочен план може да бъде доста негативен. Децата гледат и копират всичко от нас и наминуемо започват с нашите камъни по нашите глави. Моят мъж винаги ми прави забележка дори само като кажа на Анди "ще ти се разсърдя", защото действително откакто и аз започнах да използвам тази манипуланция, Анди също започна. Аз самата винаги (сега вече не толкова де) съм била страшна сръдла и като се замислих адски много приличам на майка ми в това отношение. Определено не бих искала Анди да стане като мен в някои отношения - свръх чувствителна, сръдла, експанзивна, със свръх развито чувство за справедливост. Но наистина е адски трудно винаги да намираме правилния метод и най-вече търпение да обясняваме и увещаваме. Изцежда ми силиците това нещо. Успех на Изи за яслата в понеделник! Може би няма да е лесно, но хубаво, че си подготвена психически.

Ох и аз се притеснявам като ми станат две куклите как ще съумявам да съм Х2 търпелива и спокойна. Сега ми е времето за "тренировка", но съм в някакъв гаден и явно неподходящ за това период. Дано отмине скоро! 

Ее поразписахте се малко  

Веси браво на Марти,все така с желание да ходи на градинката,най-хубаво е когато ходи с интерес,научава много неща  там ,  а и става по- самостоятелен

Само моите деца ли не се търсят Вики като чуе,че Нико не е на градина и реакцията и е.. оооо
Ама и той много я дразни,тя иска да си гледа спокойно телевизия или си играе на компютъра,той пък все да се крият и да играят...така е като е толкова голяма разликата им.Като порасне и Николай и сигурно ще е по различно.
Янче споко,знам,че се чувстваш ужасно ,но понякога нервите ни изневеряват и затова се стига до там...а и нашите инатливи лъвчета са уникални в таланта си да ни изкарват извън релси  
Днес сутринта водя Нико на градинката и понеже ми се случва рядко,забравих пантофите му в къщи...събух му маратонките и го помолих да се качи горе в групичката и да ме изчака докато му ги донеса.Заинати се и остана на пейката при входната врата..връщам се след 5 минути /смятай колко съм скорострелна ,като имате предвид ,че спринтирах до къщи ,а на връщане яхнах на Вики колелото   / гледам директорката и една госпожа се опитват да го обедят да се качи горе,а той най философски им отговаря,че няма да ходи бос и ще си чака пантофите  
Хари стискам най-силно палци,дано до края всичко да е наред и да се радвате на още една девойка  

Дани, не си разбрала. Сестра ми пак чака момче.  Имаше надежди, че ще връзва панделки този път, но уви. Ако е рекъл Бог, следващия, както тя иска да има три деца.

Панди, сестра ми е с 4 години по-малка от мен. За сърденето може би си права, че не е добър метод, защото децата наистина всичко копират от нас. Но на моменти само така се успокоявам, за да не се развикам. Трябва и това да изкореня от себе си значи, както много други неща досега. Откакто имам деца страшно много се промених в положителна насока разбира се.

Момичета все се каня да ви питам като ползвате инхалатори , с какво ги ползвате - лекарство, натриев хлорид, друго? И второ децата ви успяват ли да се отхрачат, каквато в същност е целта на знятието? Аз най-накрая също взех инхалатор (и на мен, и на Анди ни трябва), дишаме натриев хлорид, прекрасно и мигновено втечнява секретите. Аз отхрачвам перфектно, но Анди милата се мъчи и не знае как и не знам как да я науча. Нашият инхалатор става и за бебе, там пък хептен се чудя ако се наложи да го ползваме (не дай си Боже), как едно бебе ще отхрачва. 

Хари, аз честно да ти кажа понякога направо се отчайвам от това какво аджеба можем да правим с децата си в кризисни момент. То всичко е НЕ - не викай, не заповядвай, не се сърди, не заплашвай в стил "ако-ще", не плаши с разни същества, не казвай думата "лош/а", не удряй. Е как винаги, ама винаги да намираме достатъчно търпение и спокойствие, че и дар слово и отлично актьорско майсторство да убедим толкова малки деца в това, което искаме?   Признавам си, успешното спазване на по-горните много ме изтощава и къде ми се получва, къде просто нямам сили.

Дани, това, което Нико е направил наистина е тооооолкова типично за своенравните ни лъвчета.  

Привет, и аз да драсна някой ред.

За инхалаторите освен соления разтвор ползваме и салбутамол, но само, когато има на4енки на бронхит. 4увала съм и за капки на етери4на основа, които се капят в соления разтвор, но не сме ги ползвали, не се сещам как се казваха. А как успява едно бебе да се изкашля, предполагам 4рез инстинкт- когато усети в дроб4етата , 4е нещо го дразни, инстинктивно се опитва да изкара дразнителя. Миналата зима то4но по този път минахме с бебо, само 4е той правеше спасти4на, задушаваща кашлица и беше много неприятно, само инхалации не помогнаха.
Панди, ти още ли 4истиш кашлици?
Това и за нас е актуална тема- мъжката 4аст у нас изкара по една хрема- кой по-леко, кой по-тежко. Дребното се разболя покрай хремата, появи се пак спасти4на кашлица, първо нямаше свиркане в дроб4етата, след 2-3 дни се появии тази екстра, и по4нахме инхалации със Салбутамол. Да 4укам на дърво, по-добре е детето, но и хремата не беше толкова гадна, колкото миналата зима.

Славена, мина ли хремата при детето?

Дани, 4овекът знае какво иска, не може да се залъже така лесно. Добре ми е познат този инат.

Глупи, аз не давам имуностимуланти- но когато забележа, 4е тръгват сополи, по4вам да давам на двамата от един хомеопати4ен сироп, който е за подсилване на защитните сили на организма. Не споменавам име, тъй като мисля, 4е го няма на бълг.пазар.

Моят Бибитко няма нищо против анцузите, както и в момента рядко недоволства от това, което съм определила за обли4ане през деня- поне за момента. Единственото е, 4е не желае да се преобли4а-- например се мотае у нас по дънки и ми се иска да му сложа по-удобна дреха за игра(анцуг ), оба4е той не иска и аз не настоявам.

Панди, в4ера и аз имах с малкото труден ден- беше ревлив и тръшлив. Половината ден го изкара в рев, побърка ме това дете. По принцип съм търпелива, но в4ера му се поскарах , а то, като ме види ядосана и по4ва да пла4е още пове4е. Става омагьосан кръг, който само аз мога да спра.
По-малките в семейството май наистина са по-големи дявол4ета. Ако първото е било кроти4ко, второто определено няма да е, поне не колкото първото. Конкурират се, второто дете от малко се бори за игра4ки, за внимание, за признание- не му е лесно, разбирам го напълно.

Хари, стискам палци на сестри4ката, дано спрат кървенията и си кара една спокойна бременност!

Бибитке, още боря кашлицата, но няма как. Бременна съм и поради невъзможността да се тъпча с лекарства, възстановяването е много по-продължително. Сега единственото, което мога да правя е инхалации с натриев хлорид. Има ефект, но май количеството, което дишам (5мл) ми е малко.  Ти не казваш как големият ти успява да се изхрачва. Иначе за бебета си мисля, че не излезе ли само, няма друго начин. В същност има - с една ужасно мъчителна техника с някакъв болезнен масаж. В Люксембург било много масова практика. Тук в БГ само на една приятелка на детето са правили нещо подобно, но не помня къде и от какъв специалист. Искрено се надявам и да не разбера!

Панди, каква е тази болезнена техника, не съм 4увала за нея и кога решават да се приложи?
За т.нар. отхра4ване- не съм забелязала проблем при голямото Бибит4е , даже не съм се замисляла. Досега е имал само веднъж тежък бронхит, грани4ещ с пневмония, на годинка и половина беше, месец й трябваше на кашлицата, докато съвсем из4езне. После взехме инхалатор и оттогава Бибитко не е правил сериозни кашлици, да 4укам на дърво.

Не знам дали ти се занимава, но аз инхалирам над горещи пари, вода с борови връх4ета(продават се в бълг.аптеки), покрита с хавлия. Инхалирам 10-на минути над махната от котлона тенджера. Така лекувам бронхити от поне 15 години. Дори по време на втората бременност си оправих така на4ален бронхит без лекарства- само синузитът не можах да преборя тогава.

Та като сме се разписали по тази тема- Хари, как е кашлицата на Софи?

Момичета, радостта ми беше само 2 дни, след това започна с не искам и рев. Баща му нали е мека мара и го връщаше у дома, даже още на първият отказ от страна на Марти каза отписваме го.. та се боря и с двамага. Госпожите в новата градина са страхотни, надявам се само да сме здрави и ще свикне, няма къде да ходи. Ей тия деца бе, харесва им, пък плачат.

Хари, имам алергичен конюктивит поне от 15 години, капките тип изкуствени сълзи помагат най много, защото измиват алергена. Аз капя и спесралерг и някакви други от този тип за успокоение, но не ми помагат. Изкуствените сълзи на Визин лекари са ми казвали, че не са никак хубави, но покрай рекламите стана известен. Аз си взимам тиърс нейчърал, много са добри.
За нервите и децата, и аз съм лоша, карам се наказвам и не ме интересува че този казва не пляскай, не викай и т.н. Като толкова разбират, да дойдат у дома да видим как ще озверят двете деца с търпение. Няма шанс. Но опредлено и аз се сърдя когато се чувствам беззилна и нямам сили нито да се карам, нито да наказвам.
Панди, инхалации правим само с физ. р-р. Правили сме и с вентолин, преди година но по лекарско предписание.

свърши ми пуш паузата..

Привет, момичета!
Лизи тръгна от вчера на ясла и плаче. Сигурна бях, че няма да е, като кака й, по-трудна ще бъде адаптацията.  Вчера, като я взех на обяд ревяща, си гушкаше зайчето, което си беше взела от вкъщи, прегърна ме и каза "Мамо, аскам папам." Изобщо нищичко не била хапнала. На въпроса ми защо е плакала, защо не е яла, тя ми отговори "Тото аскам мама." Отдавна я подготвяме за яслата, все казва "Папам, нанам, папам, нанам, гаем тата (децата).", но няма да се разминем толкова лесно, не съм и очаквала де. Тя е много по-привързана към мен, отколкото Софи, София все пак са я гледали и бабите, докато аз лежах бременна с Елиза, а Лизи само с мене е била до сега.

Глупи, по този повод, не мисля че е добро решение да го спирате Марти. Той така никога няма да свикне иначе. Ти си права да настояваш да продължи с ходенето. А ти тези какпки постоянно ли ги капеш, има ли моменти на отшумяване на симптомите, на успокояване и други периоди на активиране. Аз от известно време постоянно имам сърбеж, дразнене в очите и по-силно в дясното, дискомфорт от силна светлина. Сега искам да отида за второ мнение на друг лекар, не че не приемам диагнозата на първия, на който ходих, просто искам да ми кажат до колко мога да ги капя тези изкуствени сълзи, защото май имам ежедневна нужда от тях, поне по два пъти на ден. На мене ми изписаха Систан Ултра.

Бибитке, ами все още си подкашля София, предимно сутрин, вече е като остатъчна кашлица, но си я има. Влачи я почти 3 седмици. Докторката все ни казва да повтаряме дозата от гранулката, която ни е дала, но вече съм дала 4 дози през 5-6 дни и е достатъчно, това е крайното количество, което мога да дам. Ако не минава, пак ще ходим, да сменя лекарството. Поне успокоихме нощните кашляния, че тя изпадаше в едни 10-15 минутни кризи по време на спане и после примерно може цяла нощ да не кашля. Омръзна ми от инхалациите, спряхме ги и тях. Навън всяко второ дете кашля и майките само повтарят "От един месец кашля." И при Софи ту намалее, ту се засили, но не изчезва да му се не види.    Ей, тези градински вируси...   

Панди, как сте вие? Аз само инхалации с натриев хлорид съм правила. Купувам тези разтвори на Браун по 10мл. Докторката не дава да взимаме от големите банки, да не се развият бактерии, предполагам че знаете за това. И малкия разтвор трябва да се използва до 24 часа след отваряне. За децата един такъв разтвор го разделям на три инхалации дневно.

Ама споделете как отхрачват. 

Хариелка, Глупи, ох сви ми се сърцето като си редставя какво преживявате с плачещите дечица заради тръгването на ясла/градина. Много е трудно, но търпение му е майката. Бъдете силни и скоро ще мине и това. 

Панди, София от скоро се научи да отхрачва като голям човек. Изкашля се и отива да изплюе храчката. Сама се научи. Лизи не може да отхрачва. А самата аз също не мога.

Момичета, пак сме болни!
В петък сутринта беше последния прием на Аугментин и в понеделник ми звъннаха от градината на обед да отида да си взема детето, че е вдигнало 38 Т. Водих го при личната, при пеедиаърка и при УНГ, и тримата казаха вирус. От преди 10 дена имахме антибиограма на носен секрет, която показва наличие на Стафилокок. На своя глава в понеделник взех носен секрет за изследване в друга лаборатория. Има си още стафилокок и то доста.Правят ми АБ и утре ще разбера на какво е чувствителен. Според мен Аугментина не е помогнал въобще. Снощи УНГ-то каза да му слагам Бактробан в носа 14 дена. Ще изчакам антибиограмата утре да видя дали е чувствителен микроба на Панцеф. От вас искам съвет - Бактробан ли да взема да мажа или Панцеф да пие?
Снощи имаше Т 38,5, свалихме я с нурофен. През нощта пак. Сутринта аз бях на работа, гледа го баща му, и той каза, че е имал 38,5 Т, но след нурофена за 1 и половина е спаднала. Притеснено ми е.
Хариелка, и аз имам алергичен конюнктивит от няколко години. След внимателно наблюдение от моя страна мога да кажа, че алергията ми е към силното лятно слънце. В момента съм без оплаквания, така ще съм до пролетта. Използвам изкуствени сълзи Оптив. Добре ми действа, слагам си 2 или 3 пъти на ден, а самото шише след отваряне е годно 6 месеца.

Добър вечер!Забравих те ли ме?
Виновата,не съм писала много отдавна,но ежедневието ни така ни завърта и от работа до градината,после разходки,вкъщи ,вечери, къпане, спане и после пак Лятото свърши и ние вместо да си починем на работа почнахме едни ревизий.И аз зачислена на всичките,вечер се връщам капнала за сън.Дори на именния ден на детето пак правихме ревизия и не празнувахме заедно(което ми е голяма мъка,ама ).Напоследък ни се случиха хубави и лоши неща и от лошото някак още не сме се зарадвали на хубавото.Иначе тази седмица с Митачко ще се гледаме вкъщи,понеже в градинава всички имат конюктивит и нас не ни подмина.Милото сутринта стана и ми вика"мамо имам гурлички на очите",аз го очаквах и бях заредена със сребърна вода и капки.
Славенка много лошо с тия болести,не ти се бъркам,но според мен трябва да почнете да се лекувате по друг начин ,този АБ един след друг ще му срине имунитета тотално.Принципно капките са по-добър варият от повторен АБ но трябва все пак лекар да каже.Дано скоро всичко да е наред.
Хариелка дано да сте здрави и бързо да свикнете,като се сетя при нас как беше ме се свива сърцето.И ти бъди полужително настоена да не усети притеснение детето.
Глупи,леле голям цирк,имали кой да ти помага за да си почиваш малко?Успех с градината и на вас
На всички други пожелавам да са здрави.До скоро...