и на мен ми домъчня за теб. Съчувствам ти, защото те разбирам прекрасно.





Тя все още няма истински обувки, ама пусто много й малък кракът и все са големи обувките.
Няма смисъл да стоиш там и да трошиш нерви 
В този случай не е ли по добре да хапва каша вместо "вечерята"?
Беше поизлязла от кърлежовия период, обаче в момента отново е в него и то с пълна сила... Много ми е миличка като е така лепната за мен, обожавам я, но е много изморително, особено ако още едно малко дете чака моето внимание и грижа.


За съжаление аз съм от чакащите и надяващите се ММ сам да се сети, но уви... понякога много ме е яд на себе си, че съм такава. Докато накрая вече ми се събере много, нямам сили за нищо, ревна, той 1-2 дни се чувства гузен и ми помага и след това пак същото се повтаря. Но аз съм си виновна, когато заживяхме заедно той се пускаше всичко да прави - да мие чинии, да пере, да чисти, в кухнята да ми помага, аз все му виках - не, не, остави, това аз ще го направя. Като съм си го научила така... кой ми е виновен
Но съм решила, че ще променя нещата, не може то така. Понякога сутрин се чудя кое по-напред да свърша, тичам като кон из къщи, той се виси на лаптопа