ВМ-НВХ (НВ-ВМХ), част 61

Опалянките и на мен никога не са ми ставали бухнали като тези на снимката. Пьрвият ми опит да ги приготвя беше пьлен провал, защото бухнах сместта направо в тавичката без хартия , в резултат на което така залепнаха, че трябваше да ги изчегьрквам от тавата.   Вече и не правя от тях, заради млечните.
Виви, уви, и на мен бирата ми се отразява така, затова сьм я спряла напьлно засега. Макар че я обичам, не смятам да я пия, поне докато не постигна целите си. А и като цяло вече сьм наясно, че по-редовното й приемане винаги ще има последици за мен. До бирен корем разбира се никога не сьм стигала , дори и в периодите, когато сьм я пила по-редовно, теглото ми не е надхвьрляло 53-53 кг. Но просто ми пречи да изчистя последните 2-3 кг мазнини, които много ме дразнят.
Алкохольт никьде не сьм казала, че тотално го отказвам, Катрин.   Напротив, с голямо удоволствие изпивам от време на време по 1 чаша хубаво червено вино ( то би било срам да живея в рая на червените вина и да ги елиминирам напьлно  ). Но наблягам на сетивното удоволствие най-вече - купувам вина сьс страхотен аромат, имам си една любима винена чаша, която ми доставя удоволствие само като я гледам и отпивам виното на сьвсем малки гльтки, в рамките на 2-3 часа, така че да усещам аромата и вкуса му през цялото това време. А пьк червено вино в такива количества се препорьчва и от кардиологичните асоциации като особено полезно за сьрдечно-сьдовата система.  
Относно ограниченията, ами Катрин, ти нали не ядеш никакво месо? Това според мен например е жестоко ограничение, с каквото не бих могла да живея дьлго време, та камо ли до края на живота си. Иначе не знам защо си останала с впечатлението, че ние не гледаме на този режим като на дьлгосрочен начин на хранене? Напротив, аз сьм на него от дьлго време и вьзнамерявам да се храня така до края на живота си. Единствено някакви природни катаклизми, които да лишат човечеството от тази храна, биха ме отказали и дори и тогава бих тьрсила приемливи алтернативи.
За млечните - аз преди сьм писала, че решението да ги спра, бе продиктувано не от идеята да свалям килограми, а от здравословен проблем свьрзан с едното ми ухо и Евстахиевата ми трьба. Е, пред алтернативата да оглушея, или да пия кортикостероиди и да се подлагам на разни хирургични интервенции, естествено че ще предпочета да променя нещо в храната си. Засега отчитам положителни ефекти от това че не ям млечни, макар и все още да сьм в процес на наблюдения. Но да, ако сьс сигурност стигна до идеята че ми вредят, без колебание ще ги задраскам изцяло от режима си на хранене. Така или иначе сьм на мнение, че те не са задьлжителна храна за хора, надхвьрлили кьрмаческа вьзраст. Никой друг бозайник, освен човек в зряла вьзраст не се налага да яде мляко.  
ioioto0, на мен ми се струва добре храна ти. С майка ти, не знам как да се справиш. Ако е от хората, които не са настроени да вьзприемат нова информация, просто я оставяш да си говори, а ти си ядеш каквото си знаеш.
Тортите на Вери и W'A'S'P' изглеждат страхотно! Вери, в никакьв случай не досаждаш! В темата отдавна обсьждаме и проблеми, свьрзани сьс здравето и начина на живот, така че винаги е от полза, когато пишат информирани хора.

Именно 

Чела съм, че е от хормоните.

Открих интересна тема, малко позабравена  за жалост:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=484705.0;all
 

Към началото на 5тия месец наближавам -9 кг, може и до -10 да се получи, последните няколко дена има размърдване - буквално за ден-два стъпаловидно спада теглото, както и момичетата писаха.

Силно намалял глад за вредности, намаляло емоционално хранене са огромен плюс за мен. Свалих на паласки и обиколки много.

Нещо, което не знам свързано ли е - по-стабилно настроение и по-малко мрачни мисли. От глад и ниска кръвна захар направо ме хващат демоните , сега това не се случва.

И най-вече - най-сетне разбрах от какво дебелея и какъв режим трябва да спазвам и занапред (завинаги). Край на диетите вече. Аз също както писа W'A'S'P' не живея с надежди за банички и торти след края, защото край няма. Честно казано не ми се и ядат такива неща. Но ако се случи по социални или други причини да хапна нещо дребно нережимно - спокойно, без самобвинения и въобще - релакс.

Засега такива са мислите ми, пък нататък ще видим.

Както и да е.Ще гледам да се въздържам от писане често.   

Пп:
Би било ограничение, ако ме натоварва психически, ако ми липсва месото и трябва да полагам усилия, за да не го ям.
Обаче, аз смятам и за себе си съм убедена, че прекалената, всекидневна  консумация на месо е вредна.Не ме привлича, не ми липсва, не ме съблазнява, не ми се яде месо ама хич.   
Изобщо, идеята ми е , и се водя от нея, всяка една промяна да става тогава, когато и физически, и психически ще съм готова за нея, тя ще стане леко, с удоволствие, а не с усилие на волята.
Защото, факт е, че човешката воля не е безгранична, дори бих казала, е доста слаба.И все в един момент се издънва....      просто защото е невъзможно да се живее в насилствени ограничения дълго време.
Е, аз за 1,6 година все още не съм се издънила с нищо.Просто защото не съм си наложила нищо насила, всичко, което съм променила е станало след осъзнато и убедено осмисляне.Т.е., първо съм тренирала един вид психиката си, и после и физическата промяна е доста лесна и ненатоварваща.

Много хора освирепяват при ниска кръвна захар (т.е. тези, които нямат изразена хипогликемия, но им е ниска захарта и се нахвърлят на всеки, който им попадне пред погледа в този момент). Това съм го чела и на други места, а и съм го чувала. Но хората не винаги си дават сметка за причината  

Катарин, това го подкрепям с две ръце:

Момичета,като ви чета ви завиждам благородно че успявате!
Но...не ви ли вдига бюджета този вид хранене Как да ям всеки ден месо като съм на работа?Дори и да си го пека у дома и да нося пак ми се вижда сложно... И кой ще ми гарантира,че месото е ОК?В смисъл-чисто?
Много ми се иска да пробвам,но нещо не схващам целия процес на този вид хранене...връщам се да чета.


п.п Негативна,ти спортува ли нещо през цялото това време?

Напълно съм на мнението на негативна  
По-голямо спокойствие и душевен мир до сега не съм изпитвала. Някак си по-лесно се справям с проблемите, не ме хващат "лудите" така, както преди. Не съм съвсем убедена, че е от режима, разбира се, защото знам ли ... може пък проблемите ми да са по-обикновени и да не са точно тези, които биха ме изкарали от нерви  
Иначе аз също се чувствам СВОБОДНА! Никога до сега не съм се чувствала така. Нито един режим, метод или диета, както и което и да е ограничение не са ме карали да се чувствам щастлива и най-вече свободна. Свободна от това, да не ме е страх от напълняване, да не се чувствам виновна, ако ям нещо, което обичам, да не съм с постоянната мисъл в главата си как да си хапна нещо сладко за десерт и как това ще се отрази на Д-то ми ... Това е раят, няма такъв режим!  
 И и аз, като Кам, съм го приела като начин на живот и дано не ми се налага да променям нещо! Дано винаги да мога да се храня така!

Катрин, в последния си пост си го казала  -


Ето това е. Аз мисля, че всички, които се храним ВМ-НВХ се чувстваме необременени психически от липсата на хляб, ориз или захар. Не мисля, че някои от нас полагат усилия да живеят  без тези продукти. Особено след някои и друг месец. Аз специално вече дори не ги виждам, нищо че картофи готвя вкъщи, както и правя и хляб, за децата. Въпрос на вкус и на светоусещане е според мен. Аз обичам месо и не искам да си мисля какво би било, ако ми се наложи (по здравословни или планетарни причини  ) да го спра. Ти явно не обичаш месо - съответно не ти изисква усилия да живееш без него.
Мисля, че спорът е излишен, защото и ти и ние сме доброволно, и щастливо отказали се от нещата, които не желаем да ядем   

Първите месеци не. Бях твърде дебела и с болки в коленете дори само от продължително ходене. Освен това липса на мотивация, срам от тялото... да не изброявам.

От 1 месец плувам. Приятно ми е, гледам да се абстрахирам от външния си вид по бански. Четох обаче, че не се препоръчвало плуване за отслабване. 

Освен това по предишни наблюдения върху тялото си от спорта качвам тегло. Вие го обсъждахте преди няколко страници този ефект... Почна ли спорт, почвам да се издувам. Мазнините нямат време да си отидат и изглеждам още по-голяма. Тъй че му мисля в момента за спорта...

Относно бюджета - месо ядем само за вечеря. Обядвам леко - яйца, сирене, ядки, зеленчук.

Точно това и аз исках да подчертая с поста си - както ти си приела, че месото е вредно за теб и си го отстранила от храненето си, по сьщия начин пьк други хора са приели, че за тях е вредно брашното, алкохола, млечните и поради тази причина не ги ядат. Стана ми интересно как преценяваш едното като ограничение, което не може да се спазва дьлго, а другото като нещо нещо естествено и ненатоварващо? Защото за мен това са доста сходни решения. 
За волята - моята поне никак не мога да я определя като слаба.  Напротив, ако за нещо преценя, че много ми вреди, нямам проблем още от утре да го спра, колкото и да ми е любимо. Така стана и с цигарите след дьлгогодишно сериозно пушене. Просто изпуших една последна, хвьрлих в едно улично кошче полупьлната кутия и запалката и с това се приключи. Не сьм запалвала цигара повече от 7-8 години и цигарите не само, че вече не ме привличат, ами и миризмата им направо ме отвращава.
Негативна и Вив, точно така ме кара да се чувствам и аз нашия режим. Много хубаво сте го описали!   
mystic woman, не е задьлжително само месо да си носиш на работа. Аз например редовно си носех по 2-3 сварени яйца с някое парче кашкавал, малко ядки, консерва сардина...

Ами, правя разлика, защото често срещам из постовете нещо подобно:
"Ох, как ми се ядат плодове, ама като знам, че са ......и не смея!"
"Много обичам млечните, ама пък като качвам от тях, трябва да ги спра."
"Ако бях хапнала повече от тортата, после с дни щях да се боря с глада си за сладко...."
Това на мен ми звучи като силово ограничение.
Докато на мен месото не ми влияе никак.Както писах, безразлично ми е .Нито ми е станало противно, готвя го за сина си, той яде месо, нито ме съблазнява.

(момичета, последно ви прекъсвам с опалянките и спирам, обещавам)
опалянки, втори дубъл

Проба-грешка му е майката... на хартия и добавях от 'изварата' на око, да стане по-гъстичка сместа... Пробвах и на тигана, идеално 'палачинки'...

Краси, трябва да си наясно от собствен опит какво представлява зависимостта към сладко, за да разбереш какво се крие зад това, което цитираш
И понеже не си била захаронаркоман като някои от нас, е много лесно да раздаваш квалификации и да размахваш пръст
Аз лично се радвам, че осъзнах тази зависимост и я контролирам, колкото и да ти се вижда странно
Някои предпочитат да се тъпчат със сладко в трудни моменти и стават зверове, ако не си получат дозата
Е, аз реших за себе си да изляза от този порочен  кръг
И понеже никога не си била в него и не знаеш какво е, е много лесно такова дървено философстване




Да не говорим, че няма физиологични причини за привързване към месото
Но има добре известни механизми за появата и поддържането на зависимостта към сладко
Не месото активира същите мозъчни центрове на удоволствието, които се активират и от дрогата, а захарта

Какво цитирам?
Пиша какво , как и защо се е променило при мен вследствие промяната в начина ми на хранене и живот.